Заради пандемията: Около 200 000 диабетици у нас са забавили лечението си
Над 510 хиляди са хората с диабет в България, а стотици хиляди са в риск поради отсрочено диагностициране в изискванията на пандемията от COVID-19 . Данните бяха обявени по време на конференция през днешния ден, отдадена на достъпа до здравна грижа за пациентите с диабет по време на пандемията, проведена от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) във връзка Световния ден за битка с диабета – 14 ноември.
Пандемията е влошила контрола над това заболяване у нас, а точно той е една от най-важните ограничения за обезпечаване на комфорт на живот и по-дълга преживяемост на хората с такава диагноза. 39% от всички с диагноза диабет или към 200 000 са забавили, а 2%, или към 10 000 диабетно заболели, са прекратили лекуването си от началото на ковид-пандемията, сочат данни от изследване на Националната пациентска организация, показани от проф. проф. Цветалина Танкова, началник на Катедрата по ендокринология в МУ-София и шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев “.
Продължителните противоепидемични ограничения са затруднили достъпа до експерт ендокринолог на 45% от интервюираните . При 26% от запитаните се е наложило спиране на лечението. 71% са отсрочили или отменили медицински обзор, а 51% - посещаване в болница , гласят още данните от изследването. Според 34% от интервюираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията.
Захарният диабет не усилва риска от заразяване със SARS-CoV-2, само че е рисков фактор за бързо напредване, тежко протичане и гибел при COVID-19, предизвести проф. Цветалина Танкова, началник на Катедрата по ендокринология в МУ-София и шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев “.
Вече се следи и нов тип диабет, който се появява при пациенти с ковид като при тях е регистрирана три пъти по-висока смъртност в резултат на инфекцията, добави тя.
Категорично, хората с диабет вид 1 и вид 2 са в групата на хроничните болести с висок риск от тежко протичане на ковид-заразата. Още по-категорично и единомислещо е мнението международната научна здравна общественост, че те са предпочитана група за имунизиране, показа още проф. Танкова
Готови ли сме за идната вълна?
Здравната система би трябвало да бъде готова да посрещне отрицателните последици от забавеното и затруднено лекуване на пациентите с тежки хронични болести, в това число и диабетно болните по време на пандемията, които ще стартират да се демонстрират в идващите години, означи Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научно-изследователските компании у нас. Затрудненият достъп до медицински експерти и лекуване, изключително при тези групи стартира към този момент да се демонстрира – здравната ни система се сблъсква с повишение на разноските, произлизащи от затрудненията и потребността от в допълнение лекуване на пациентите поради неприятен надзор на здравното им положение, разясни той.
Според него са нужни незабавни, самодейни дейности от институциите за увеличение на вложенията в здравна грижа и предварителна защита на диабета и за облекчение на достъпа до терапия в това число посредством цифровизация. Деян Денев бе безапелационен, че би трябвало да се понижи оптимално риска от конфликт на пациентите с диабет с COVID-19 като им се обезпечи достъп до лекуване и без закъснение вследствие на административни процедури. Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначение на терапия е позитивна стъпка, означи той, само че не трябва пациентите да чакат 15 дни за утвърждение на протокола от РЗОК, с цел да получат медикаментите си. Ако протоколите са годни от момента на издаването им от експерт, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават лечението си незабавно, а НЗОК да реализира следващ надзор. Това може да се случи още със идващия анекс към Националния рамков контракт, а диабетната грижа е подобаваща област този метод да бъде тестван пилотно, сподели Деян Денев.
Електронното опазване на здравето и цифровизация са неотложните ограничения, които чакат да се случат в незабавен порядък и диабетно болните у нас.
Отново съгласно данните от показаното през днешния ден изследване на Националната пациентска организация 80% от запитаните са безапелационни, че съществуването на електронно опазване на здравето би улеснило достъпа до здравна грижа в изискванията на пандемия.
94% биха желали лечението им да бъде отпускана напълно по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.
Пандемията е влошила контрола над това заболяване у нас, а точно той е една от най-важните ограничения за обезпечаване на комфорт на живот и по-дълга преживяемост на хората с такава диагноза. 39% от всички с диагноза диабет или към 200 000 са забавили, а 2%, или към 10 000 диабетно заболели, са прекратили лекуването си от началото на ковид-пандемията, сочат данни от изследване на Националната пациентска организация, показани от проф. проф. Цветалина Танкова, началник на Катедрата по ендокринология в МУ-София и шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев “.
Продължителните противоепидемични ограничения са затруднили достъпа до експерт ендокринолог на 45% от интервюираните . При 26% от запитаните се е наложило спиране на лечението. 71% са отсрочили или отменили медицински обзор, а 51% - посещаване в болница , гласят още данните от изследването. Според 34% от интервюираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията.
Захарният диабет не усилва риска от заразяване със SARS-CoV-2, само че е рисков фактор за бързо напредване, тежко протичане и гибел при COVID-19, предизвести проф. Цветалина Танкова, началник на Катедрата по ендокринология в МУ-София и шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев “.
Вече се следи и нов тип диабет, който се появява при пациенти с ковид като при тях е регистрирана три пъти по-висока смъртност в резултат на инфекцията, добави тя.
Категорично, хората с диабет вид 1 и вид 2 са в групата на хроничните болести с висок риск от тежко протичане на ковид-заразата. Още по-категорично и единомислещо е мнението международната научна здравна общественост, че те са предпочитана група за имунизиране, показа още проф. Танкова
Готови ли сме за идната вълна?
Здравната система би трябвало да бъде готова да посрещне отрицателните последици от забавеното и затруднено лекуване на пациентите с тежки хронични болести, в това число и диабетно болните по време на пандемията, които ще стартират да се демонстрират в идващите години, означи Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научно-изследователските компании у нас. Затрудненият достъп до медицински експерти и лекуване, изключително при тези групи стартира към този момент да се демонстрира – здравната ни система се сблъсква с повишение на разноските, произлизащи от затрудненията и потребността от в допълнение лекуване на пациентите поради неприятен надзор на здравното им положение, разясни той.
Според него са нужни незабавни, самодейни дейности от институциите за увеличение на вложенията в здравна грижа и предварителна защита на диабета и за облекчение на достъпа до терапия в това число посредством цифровизация. Деян Денев бе безапелационен, че би трябвало да се понижи оптимално риска от конфликт на пациентите с диабет с COVID-19 като им се обезпечи достъп до лекуване и без закъснение вследствие на административни процедури. Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначение на терапия е позитивна стъпка, означи той, само че не трябва пациентите да чакат 15 дни за утвърждение на протокола от РЗОК, с цел да получат медикаментите си. Ако протоколите са годни от момента на издаването им от експерт, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават лечението си незабавно, а НЗОК да реализира следващ надзор. Това може да се случи още със идващия анекс към Националния рамков контракт, а диабетната грижа е подобаваща област този метод да бъде тестван пилотно, сподели Деян Денев.
Електронното опазване на здравето и цифровизация са неотложните ограничения, които чакат да се случат в незабавен порядък и диабетно болните у нас.
Отново съгласно данните от показаното през днешния ден изследване на Националната пациентска организация 80% от запитаните са безапелационни, че съществуването на електронно опазване на здравето би улеснило достъпа до здравна грижа в изискванията на пандемия.
94% биха желали лечението им да бъде отпускана напълно по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ