Децата на Чаушеску. Как комунизмът осъди на глад и погреба анонимно хиляди хора
Над 15 000 деца са умряли в румънски сиропиталища по времето на комунизма. Това стана известно от един отчет още през 2022 година, само че не щеш ли излизат нови документи за епохата на Николае Чаушеску - за глада и малтретирането, на които са били подложени тези деца.
Мръсни недохранени деца, множеството облечени в парцали и натъпкани в олющени стаи. Някои са приковани към леглата. Тези картини шокираха света преди повече от 30 години, когато в Румъния рухна комунизмът. Те посочваха печално известната мрежа от сиропиталища от времето на Чаушеску.
Комисията, която проверява това, публично се споделя Институт за следствие на закононарушенията на комунизма и паметта на румънската емиграция ( IICCMER ).
Тя откри, че хиляди малолетни са умряли поради апетит, несъответствуващи условия на живот, малтретиране и липса на медицински грижи. Не е известно те да са имали съществени болести, когато са били признати в домовете.
Всички - и мъртвите, и оживелите, са известни в Румъния като " децата на Чаушеску " - по името на държавния началник на Румъния, сравняван със руския деспот Йосиф Сталин.
От 1965 година Николае Чаушеску ръководи един от най-репресивните режими в Източна Европа. Той завършва в края на 1989 година , когато Чаушеску и брачната половинка му са наказани на гибел, а присъдата е изпълнена неотложно.
Румънската работа на RFE/RL за това по какъв начин някои деца са попаднали в държавни домове или сиропиталища. В доста случаи наподобява, че децата са били избирани, с цел да оказват помощ за финансирането на интерната, като управляващите са претендирали от родителите да заплащат за " лекуването " на децата си, описа историкът Козмин Попа .
" Непоправими " деца
В интервала 1954-1989 година в мрежата от сиропиталища, детски лечебни заведения и други заведения за младежи в Румъния са настанени повече от 300 000 деца.
През октомври 2022 година IICCMER стига до заключението, че повече от 15 000 малолетни са умряли в 26-те институции за деца с увреждания и психологично заболели в Румъния от комунистическата ера сред 1967 и 1990 г ., когато институциите са закрити. Според отчета това са сираци, деца с физически или умствени увреждания или нежелани от родителите си. Историците приказват за „ всеобщото изтребване “ на една безпомощна общественост.
" Тъй като е съществувал същински фетиш към редуциране на непродуктивните разноски, а тези деца са били етикетирани като " непоправими ", това е означавало, че ще имат потребност от помощ през целия си живот и затова в никакъв случай не биха могли да бъдат потребни членове на социалистическото общество ", споделя Попа.
По данни на IICCMER максимален брой смъртни случаи са регистрирани в печално известния детски дом " Сигид " в град Гьорац , покрай границата с Унгария, където е открито, че 138 деца са умряли сред октомври 1987 година и април 1990 година През това време там са били признати единствено 183 деца, което значи, че множеството от тях са намерили гибелта си, отбелязва институтът.
Това са същинските събития, които протичат на фона на напълно друга агитация. Тогава в партийните документи е записано: „ Децата, бъдещето на страната ни, са обградени от грижите и родителската обич на партията и държавното управление на страната, от грижите и любовта на целия трудещ се народ ".
Друга румънска специфичност е това, че гибелта на децата настава в интервал, в който Чаушеску вкарва една от най-радикалните и репресивни политики в света за стимулиране на раждаемостта. Тогава са неразрешени абортите за дами под 40 години , които имат по-малко от четири деца.
Въпреки че тези ограничения провокират бейби взрив, доста от децата, които постоянно са родени от небогати родители, се озовават в държавни сиропиталища и други институции. Следват и други тежки последствия, най-много поради зачестилите незаконни аборти:
увеличение на майчината смъртност ( 12 579 случая сред 1966 и 1989 година – публично регистрирани)увеличаване на детската смъртност ( 331 592 случая на гибел на деца под 1 година сред октомври 1966 година и декември 1989 г.)безпрецедентното повишаване на броя на децата, родени със съществени вродени малформации, с физически и душевен болести или с разнообразни болести, наследени или добити след ражданетовнушителен брой изоставени деца.
След рухването на комунизма ужасяващите условия в сиропиталищата бяха разкрити и фотосите на скелети на деца, живеещи в бедност, бяха излъчени по целия свят.
Въпреки работата на IICCMER за откриване на същинския брой на жертвите в тези институции, никой не е бил измамен под отговорност, даже откакто са били подадени голям брой тъжби до румънската прокуратура против обособени лица.
Сиропиталището " Сигид ", което функционирал единствено 30 месеца сред 1987 и 1989 година, е основано не за друго, тъй като заведенията в района, в които са се лекували заболели деца, към този момент са били претъпкани.
Документите демонстрират, че от 138-те деца, умряли в " Сигид ", 84 са били 3-годишни - минималната възраст, на която законно е можело да бъдат отнети от фамилиите им. Най-честата записана причина за гибелта им е бронхопневмония.
" Засегнати са даже фамилии от елита на комунистическа Румъния, в които едното дете е мъдро и учи добре, а другото е по-малко надарено. Много от тях - тъй като в архивите на тези институции ще откриете и деца от изцяло естествени фамилии - са станали актьори, учители, генерали. Те също са били в такива институции ", споделя още Попа.
Проучването на документите открива още, че е било всекидневно такива институции да изискват възнаграждение от фамилиите на настанените там деца.
" Разбира се, това звучи неуместно, само че тогава е имало хиляди учебни заведения, хиляди сиропиталища, които са останали без финансиране и които просто е трябвало да продават труда на настанените в институциите ", изяснява той.
По думите му рядко се е преценявало благосъстоянието, а още по-малко здравето на детето, когато управляващите са решавали кой да бъде изпратен в някое от тези сиропиталища. Там са изпращани най-често деца от по-бедни фамилии, доста от които със относително леки физически или душевен проблеми. Но и децата на относително заможни румънци постоянно не са били пощадени.
" Като цяло комунистическите управляващи в Румъния значително са се управлявали от желанието да изтребят обособени обществени категории ", отбелязва историкът.
Екзекуцията на семейство Чаушеску
Вторият и финален комунистически водач на Румъния - Николае Чаушеску, е роден през 1918 година През 1965 година застава отпред на Румъния.
На 22 декември 1989 година, след всеобщи митинги против режима му, прераснали в протест, Чаушеску и брачната половинка му Елена бягат от столицата Букурещ с хеликоптер. Те изхвърчат от покрива на постройката на Централния комитет на комунистическата партия минути преди стачкуващите да стигнат до такава степен. Армията осуетява спасяването им, задържа ги и ги води в казарма в румънския град Търговище . Там е призован арбитражен съд, който да реши ориста им. Само три дни по-късно - навръх Коледа, 25 декември, те са изправени пред армейски полеви съд.
Чаушеску е упрекнат в закононарушения против страната, геноцид против личния си народ, разкриване на секрети сметки в непознати банки и подкопаване на стопанската система. Присъдата е произнесена незабавно - гибел. Същото наказване е отредено и за жена му. Още същия ден са екзекутирани посредством разстрел, като гибелта им е снимана с камера. По малкия екран е излъчен скъсен вид.
Това е последната екзекуция в историята на Румъния преди възбраната на смъртното наказване на 7 януари 1990 г.
Мръсни недохранени деца, множеството облечени в парцали и натъпкани в олющени стаи. Някои са приковани към леглата. Тези картини шокираха света преди повече от 30 години, когато в Румъния рухна комунизмът. Те посочваха печално известната мрежа от сиропиталища от времето на Чаушеску.
Комисията, която проверява това, публично се споделя Институт за следствие на закононарушенията на комунизма и паметта на румънската емиграция ( IICCMER ).
Тя откри, че хиляди малолетни са умряли поради апетит, несъответствуващи условия на живот, малтретиране и липса на медицински грижи. Не е известно те да са имали съществени болести, когато са били признати в домовете.
Всички - и мъртвите, и оживелите, са известни в Румъния като " децата на Чаушеску " - по името на държавния началник на Румъния, сравняван със руския деспот Йосиф Сталин.
От 1965 година Николае Чаушеску ръководи един от най-репресивните режими в Източна Европа. Той завършва в края на 1989 година , когато Чаушеску и брачната половинка му са наказани на гибел, а присъдата е изпълнена неотложно.
Румънската работа на RFE/RL за това по какъв начин някои деца са попаднали в държавни домове или сиропиталища. В доста случаи наподобява, че децата са били избирани, с цел да оказват помощ за финансирането на интерната, като управляващите са претендирали от родителите да заплащат за " лекуването " на децата си, описа историкът Козмин Попа .
" Непоправими " деца
В интервала 1954-1989 година в мрежата от сиропиталища, детски лечебни заведения и други заведения за младежи в Румъния са настанени повече от 300 000 деца.
През октомври 2022 година IICCMER стига до заключението, че повече от 15 000 малолетни са умряли в 26-те институции за деца с увреждания и психологично заболели в Румъния от комунистическата ера сред 1967 и 1990 г ., когато институциите са закрити. Според отчета това са сираци, деца с физически или умствени увреждания или нежелани от родителите си. Историците приказват за „ всеобщото изтребване “ на една безпомощна общественост.
" Тъй като е съществувал същински фетиш към редуциране на непродуктивните разноски, а тези деца са били етикетирани като " непоправими ", това е означавало, че ще имат потребност от помощ през целия си живот и затова в никакъв случай не биха могли да бъдат потребни членове на социалистическото общество ", споделя Попа.
По данни на IICCMER максимален брой смъртни случаи са регистрирани в печално известния детски дом " Сигид " в град Гьорац , покрай границата с Унгария, където е открито, че 138 деца са умряли сред октомври 1987 година и април 1990 година През това време там са били признати единствено 183 деца, което значи, че множеството от тях са намерили гибелта си, отбелязва институтът.
Това са същинските събития, които протичат на фона на напълно друга агитация. Тогава в партийните документи е записано: „ Децата, бъдещето на страната ни, са обградени от грижите и родителската обич на партията и държавното управление на страната, от грижите и любовта на целия трудещ се народ ".
Друга румънска специфичност е това, че гибелта на децата настава в интервал, в който Чаушеску вкарва една от най-радикалните и репресивни политики в света за стимулиране на раждаемостта. Тогава са неразрешени абортите за дами под 40 години , които имат по-малко от четири деца.
Въпреки че тези ограничения провокират бейби взрив, доста от децата, които постоянно са родени от небогати родители, се озовават в държавни сиропиталища и други институции. Следват и други тежки последствия, най-много поради зачестилите незаконни аборти:
увеличение на майчината смъртност ( 12 579 случая сред 1966 и 1989 година – публично регистрирани)увеличаване на детската смъртност ( 331 592 случая на гибел на деца под 1 година сред октомври 1966 година и декември 1989 г.)безпрецедентното повишаване на броя на децата, родени със съществени вродени малформации, с физически и душевен болести или с разнообразни болести, наследени или добити след ражданетовнушителен брой изоставени деца.
След рухването на комунизма ужасяващите условия в сиропиталищата бяха разкрити и фотосите на скелети на деца, живеещи в бедност, бяха излъчени по целия свят.
Въпреки работата на IICCMER за откриване на същинския брой на жертвите в тези институции, никой не е бил измамен под отговорност, даже откакто са били подадени голям брой тъжби до румънската прокуратура против обособени лица.
Сиропиталището " Сигид ", което функционирал единствено 30 месеца сред 1987 и 1989 година, е основано не за друго, тъй като заведенията в района, в които са се лекували заболели деца, към този момент са били претъпкани.
Документите демонстрират, че от 138-те деца, умряли в " Сигид ", 84 са били 3-годишни - минималната възраст, на която законно е можело да бъдат отнети от фамилиите им. Най-честата записана причина за гибелта им е бронхопневмония.
" Засегнати са даже фамилии от елита на комунистическа Румъния, в които едното дете е мъдро и учи добре, а другото е по-малко надарено. Много от тях - тъй като в архивите на тези институции ще откриете и деца от изцяло естествени фамилии - са станали актьори, учители, генерали. Те също са били в такива институции ", споделя още Попа.
Проучването на документите открива още, че е било всекидневно такива институции да изискват възнаграждение от фамилиите на настанените там деца.
" Разбира се, това звучи неуместно, само че тогава е имало хиляди учебни заведения, хиляди сиропиталища, които са останали без финансиране и които просто е трябвало да продават труда на настанените в институциите ", изяснява той.
По думите му рядко се е преценявало благосъстоянието, а още по-малко здравето на детето, когато управляващите са решавали кой да бъде изпратен в някое от тези сиропиталища. Там са изпращани най-често деца от по-бедни фамилии, доста от които със относително леки физически или душевен проблеми. Но и децата на относително заможни румънци постоянно не са били пощадени.
" Като цяло комунистическите управляващи в Румъния значително са се управлявали от желанието да изтребят обособени обществени категории ", отбелязва историкът.
Екзекуцията на семейство Чаушеску
Вторият и финален комунистически водач на Румъния - Николае Чаушеску, е роден през 1918 година През 1965 година застава отпред на Румъния.
На 22 декември 1989 година, след всеобщи митинги против режима му, прераснали в протест, Чаушеску и брачната половинка му Елена бягат от столицата Букурещ с хеликоптер. Те изхвърчат от покрива на постройката на Централния комитет на комунистическата партия минути преди стачкуващите да стигнат до такава степен. Армията осуетява спасяването им, задържа ги и ги води в казарма в румънския град Търговище . Там е призован арбитражен съд, който да реши ориста им. Само три дни по-късно - навръх Коледа, 25 декември, те са изправени пред армейски полеви съд.
Чаушеску е упрекнат в закононарушения против страната, геноцид против личния си народ, разкриване на секрети сметки в непознати банки и подкопаване на стопанската система. Присъдата е произнесена незабавно - гибел. Същото наказване е отредено и за жена му. Още същия ден са екзекутирани посредством разстрел, като гибелта им е снимана с камера. По малкия екран е излъчен скъсен вид.
Това е последната екзекуция в историята на Румъния преди възбраната на смъртното наказване на 7 януари 1990 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ