Над 1.8 млн. българи са срещнали фалшива новина през последната седмица на юли
Над 1.8 милиона са пълнолетните българи, за които може да се счита, че са срещали вест, която считат за подправена или погрешна, единствено в последната седмица на юли.
Институциите не са съумели да убедят популацията в правотата си по проблема „ Странджа “. Протестите на майките и други сходни от последните седмици се възприемат от българите като знак за същински проблеми. На този декор обществото чака по-убедителна интервенция на страната във значимите области.
Това сочат данните от експресен сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по настоящи тематики, извършен сред 30 юли и 1 август, извършен измежду 800 души по телефона. Той е част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията и обезпечава оптималната представителност на данните посредством прилагане на панелна методика. Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на 55 хиляди души, оповестиха от Галъп.
34% от запитаните в експресния сондаж на „ Галъп интернешънъл “ настояват, че в последната седмица са срещали подправени вести или вести, чието наличие считат за погрешно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи. Числото е респектиращо и разсънва още повече паника на фона на забележимия взрив на подправени вести в последните дни. Дори и респондентите да преувеличават, това също демонстрира висока степен на подозрение в цената на обществената информация у нас изобщо.
Може би това е и част от обяснението за общото съмнение към сведенията за чума по животните в Странджа: 37% имат вяра, че чума е имало, само че 48% не имат вяра. Останалите се двоумят. Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка обществена информация у нас. На този декор, както може да се чака, болшинство от 68% считат, че управляващите не си правят работата добре в проблема със Странджа, а 26% считат, че я правят добре. Останалите се двоумят. Стои въпросът дали към този момент е допустимо институциите да убеждават жителите в нуждата от непопулярни ограничения, даже и тези ограничения да са правилни и нужни.
Скорошното прекъсване на договорката с ЧЕЗ се харесва (мнозинство от 64% го одобрява), даже още повече се харесва апелът на Корнелия Нинова за повече страна в стопанската система, насочен посредством „ Визия за България “ (мнозинство от 73%). Най-много утвърждение в последните дни събира ветото на президента Радев над законовите ремонти, които се считат за лобистки (75%). Ниско е утвърждението към повдигането на акциза на бездимните цигари – 45% утвърждават, само че 47% не го утвърждават. Явно е, че българите чакат надалеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и насърчават решителната интервенция на страната, само че без да губят ориентир за това, кои са областите, където страната би трябвало да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и публичен интерес се поддържа, само че не и непотребните регулации и тежести, да вземем за пример.
Протестът на майките и други обществени митинги в последните седмици се възприемат ясно като знак за действителен проблем, а не като функционалност на политически упоритости (каквито тълкования имаше). 69% са съгласни, че този вид митинги са удостоверение по-скоро за действителни проблеми. 8% намират политическите упоритости за водещи, а 18% признават, че не са задоволително осведомени. Останалите се затрудняват да отговорят.
Резултатите от този сондаж, както и от доста други проучвания на „ Галъп интернешънъл “, демонстрират, че преходът фактически е засегнал надълбоко възприятието за държавност у нас. Вместо да се отстраняват нездравословните функционалности на страната (ненужни регулации, например), съгласно българите очевидно са отстранени значими такива - предотвратяването на монополи; действия, които засягат сигурността и така нататък Очевидно не става дума за обикновен етатистки синдром, а за действителен публичен проблем, който чака своето решение. /БГНЕС
Институциите не са съумели да убедят популацията в правотата си по проблема „ Странджа “. Протестите на майките и други сходни от последните седмици се възприемат от българите като знак за същински проблеми. На този декор обществото чака по-убедителна интервенция на страната във значимите области.
Това сочат данните от експресен сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по настоящи тематики, извършен сред 30 юли и 1 август, извършен измежду 800 души по телефона. Той е част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията и обезпечава оптималната представителност на данните посредством прилагане на панелна методика. Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на 55 хиляди души, оповестиха от Галъп.
34% от запитаните в експресния сондаж на „ Галъп интернешънъл “ настояват, че в последната седмица са срещали подправени вести или вести, чието наличие считат за погрешно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи. Числото е респектиращо и разсънва още повече паника на фона на забележимия взрив на подправени вести в последните дни. Дори и респондентите да преувеличават, това също демонстрира висока степен на подозрение в цената на обществената информация у нас изобщо.
Може би това е и част от обяснението за общото съмнение към сведенията за чума по животните в Странджа: 37% имат вяра, че чума е имало, само че 48% не имат вяра. Останалите се двоумят. Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка обществена информация у нас. На този декор, както може да се чака, болшинство от 68% считат, че управляващите не си правят работата добре в проблема със Странджа, а 26% считат, че я правят добре. Останалите се двоумят. Стои въпросът дали към този момент е допустимо институциите да убеждават жителите в нуждата от непопулярни ограничения, даже и тези ограничения да са правилни и нужни.
Скорошното прекъсване на договорката с ЧЕЗ се харесва (мнозинство от 64% го одобрява), даже още повече се харесва апелът на Корнелия Нинова за повече страна в стопанската система, насочен посредством „ Визия за България “ (мнозинство от 73%). Най-много утвърждение в последните дни събира ветото на президента Радев над законовите ремонти, които се считат за лобистки (75%). Ниско е утвърждението към повдигането на акциза на бездимните цигари – 45% утвърждават, само че 47% не го утвърждават. Явно е, че българите чакат надалеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и насърчават решителната интервенция на страната, само че без да губят ориентир за това, кои са областите, където страната би трябвало да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и публичен интерес се поддържа, само че не и непотребните регулации и тежести, да вземем за пример.
Протестът на майките и други обществени митинги в последните седмици се възприемат ясно като знак за действителен проблем, а не като функционалност на политически упоритости (каквито тълкования имаше). 69% са съгласни, че този вид митинги са удостоверение по-скоро за действителни проблеми. 8% намират политическите упоритости за водещи, а 18% признават, че не са задоволително осведомени. Останалите се затрудняват да отговорят.
Резултатите от този сондаж, както и от доста други проучвания на „ Галъп интернешънъл “, демонстрират, че преходът фактически е засегнал надълбоко възприятието за държавност у нас. Вместо да се отстраняват нездравословните функционалности на страната (ненужни регулации, например), съгласно българите очевидно са отстранени значими такива - предотвратяването на монополи; действия, които засягат сигурността и така нататък Очевидно не става дума за обикновен етатистки синдром, а за действителен публичен проблем, който чака своето решение. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ