Какво се случва на 12 февруари в българската история
На тази дата през 1997 година е назначено е служебното държавно управление на Стефан Софиянски. Президентът Петър Стоянов разпуска 37-ото Народно заседание и афишира предварителни парламентарни избори за 19 април същата година.
През 1872 година църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански.
През 1985 година на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия са регистрирани резултатите от преименуването на българските турци. Според документите процесът е оценен като "истинско национално придвижване, непринудено и всеобхватно заляло всички региони, където живее това население ".
На 12 февруари са родени: треньорът по повдигане на тежести Иван Абаджиев, ръководителят на БФС Борислав Михайлов.
На тази дата умира: филологът Александър Теодоров – Балан.
2011 година
На този ден по напътствие на министър Александър Цветков Ивайло Московски подписва в качеството си на зам.-министър „ съглашение за основаване на обединен блок на въздушно пространство „ Дунав “, което влиза в действие от 2013 година.
2007 година
Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден „ Стара планина” на:
1. Франко Фратини – първа степен „ за извънредно огромните му заслуги в процеса на присъединение на Република България към Европейския съюз в региона "Правосъдие и вътрешни работи ". “
2. Вирон Полидорас – втора степен „ за извънредно огромните му заслуги в процеса на присъединение на Република България към Европейския съюз в региона "Правосъдие и вътрешни работи ". “
3. Василе Блага Полидорас – втора степен „ за извънредно огромните му заслуги в процеса на присъединение на Република България към Европейския съюз в региона "Правосъдие и вътрешни работи ".
2005 година
За ръководител на Българския аграрни национален съюз „ Александър Стамболийски “ е определен Спас Панчев. Той приключва Висшия химикотехнологичен институт през 1974 година, а от 1977 работи в „ Техноимпортекспорт “ в София. От 1985 година управлява тяхното посланичество в Ирак, а по-късно е шеф на компанията (1990-1991 година и 1993-1997 г.).
Известно време управлява администрацията на Комитета по туризъм. След 1998 година заема разнообразни управителни постове в други предприятия. От 2005 до 2009 година е заместник-министър на защитата.
От 2009 година е Депутат от Коалиция за България. В биографията на Спас Панчев има също: ръководител на Съюза на българските филателисти; паст-президент на Ротари клуб “Тангра”, София; президент на фондация “Семейство и дрога”; заместник-председател на фондация “Мария Монтесори”; член на Настоятелството на НХП “Александър Невски”; член на Настоятелството на Национален образователен комплекс “Горна баня”; член на Настоятелството на Американски лицей “Аркус”, Велико Търново; автентичен член на Евразийската академия за телевизия и радио – Москва (академик); автентичен член на Международната академия на науките по екология и сигурност – МАНЭБ – Санкт Петербург (академик); почетен жител на гр. Лясковец.
1997 година
Осемдесет и третото държавно управление на България стартира ръководството си от този ден. То е назначено служебно от президента Петър Стоянов след разпускането на 37-то Народно заседание.
1991 година
Създадена е Националната работа „ Борба с проведената престъпност” (НСБОП). НСБОП е профилирана полицейска оперативно-издирвателна работа на Министерство на вътрешните работи за противопоставяне и обезвреждане на незаконна активност на локални и транснационални незаконни структури.
Дейностите, осъществявани от службата са свързани с: противодействието на проведената престъпност в сферите на икономическата и финансово-кредитна система, терористични дейности, контрабанда и противозаконни покупко-продажби с оръжия, стратегически първични материали, артикули с двойна приложимост, моторни транспортни средства, исторически и културни полезности. Противодействието на нелегално въвеждане в страната и извеждане на лица в други страни също е част от работата на тази работа.
Борбата с противозаконния трафик, произвеждане на наркотични и психотропни субстанции и първични материали за тяхното произвеждане, както и попречване вложението на средства, добити по незаконен метод съставляват също част от активността на службата. Друга линия на работа е попречване и секване потреблението силата на опасността за сключването на покупко-продажби и добиване на облаги от тях.
Превенцията и битката против преправянето, правенето и прокарването в послание на неистинен парични знаци и скъпи бумаги, както и битката против вложение или придобиване на непозволени облаги от хазарт са също тенденция от активността на тази работа. В прерогативите й влиза и битката с корупцията в държавната и локалната администрация.
1990 година
Излиза първи брой на вестник "Демокрация ", партиен орган на Съюз на демократичните сили. Главен редактор му е Йордан Василев. Преди това вестникът има 2 нулеви броя.
1985 година
Започва пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на които са регистрирани резултатите от преименуването на българските турци. Този развой е оценен като "истинско национално придвижване, непринудено и всеобхватно заляло всички региони, където живее това население.
1947 година
Приключва правосъдният развой против незаконната военна организация "Неутрален офицер ". Процесът стартира на 22 януари същата година и има за цел да се свърже активността на организацията с членове на Български земеделски народен съюз “Никола Петков”. Четирима офицери са наказани на 15 години непоколебим тъмничен затвор като уредници и ръководители на "тайна организация с фашистка идеология ", сложила си за цел принудително събаряне на властта.
Още 19 души са наказани на разнообразни периоди затвор. На процеса не е съден основният обвиняем - о. з. ген. Иван Попов, разгласен за началник на организацията, защото директно преди процеса прави опит да се самоубие (или е изработен опит да бъде убит). Делото против него е през май 1947 година и приключва с присъда от 15 години затвор. “Неутрален офицер " е тайна военна организация, основана през октомври 1945 година от група щабни офицери отпред с ген. Иван Попов, някогашен асистент началник-щаб на Българската войска.
Поставя си за цел свалянето на отечественофронтовската власт и възобновяване на предходния режим в страната. Въпреки че влиза в контакт с водачите на някои от опозиционните партии, организацията “Неутрален офицер " не съумява да разгърне някаква по-широка активност. Разкрита е от органите на реда през 1946 година
1945 година
Министерският съвет приема наредба-закон за правописна промяна на българския език.
1933 година
На Великия македонски събор в Горна Джумая (дн. Благоевград) Вътрешна македонска революционна организация (михайловисти) и Македонският народен комитет се афишират за самостоятелна Македония. Те заявяват, че против Югославия би трябвало да се води въоръжена битка. Югославия стачкува с нота. България отхвърля обвиняванията, че поддържа сходна политика, само че стартира да лимитира активността на македонските дейци.
1904 година
Във Варна е извършен оздравителен Трети конгрес на Одринския революционен окръг. Направени са оценки за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание и е определено ново Главно управително боево тяло в състав Лазар Маджаров, Стамат Икономов и Лазо Лазов.
1892 година
Изготвен е отчет на подполковник Илия Димитриев до военния министър за основаване на вестник „ Военни вести ".
1878 година
В хода на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) турският прокурист за водене на мирните договаряния с Русия Сафет паша идва в Одрин.
1876 година
От Букурещ Христо Ботев написа писмо до Тодор Пеев в Браила, в което показва желанието си да се включи в идното въстание: "Въпросите решени - отбелязва поетът, задачата обозначена, времето и дистанцията избрани, затова тука се не желае молитва, а мотика. "
1875 година
В Цариград е отпечатан първият брой на научно-политическото списание "Ден ", редактирано от Стефан Бобчев.
Стефан Бобчев е държавен и публичен деятел, правист, фолклорист, славяновед, журналист, постоянен член на Българска академия на науките, дописен член на Югославската академия в Загреб, дописен член на Чешката академия в Прага, почетен лекар по право в университета "Ян Коменски " в Братислава. Роден е на 20 януари 1853 година в град Елена.
Той получава междинното си обучение в Цариград, а по-късно следва медицина. Завършва и право в Москва. След завръщането си в България се открива в Пловдив, където заема голям брой висши държавни длъжности: ръководител на окръжното съдилище, член и ръководител на Върховния административен съд, народен представител в Областното заседание (1883–1885 г.), шеф на правораздаването в Източна Румелия.
През 1911 година е определен за министър на националното просвещение в държавното управление на Ив. Гешов, а една година по-късно е изпратен като пълномощен министър в Санкт Петербург. Бобчев е един от основателите за основаването на Висшето учебно заведение (дн. СУ "Св. Климент Охридски "), той е учител в него по българско и славянско право и по история на каноническото право от 1902 година до 1927 година
По негова самодейност се основава и Балкански близкоизточен институт, в който той е шеф и учител по модерна политическа и обществена история. Стефан Бобчев основава и дълги години управлява Дружеството на българските журналисти и писатели. Издава и редактира в. "Стара планина ", сп. "Юридически обзор ", сп. "Българска колекция " и други
Издава редица студии, сборници, писания: "Писма за Македония и македонския въпрос ", "Източна Румелия ", "Българско всекидневно наказателно право ", "Българско всекидневно правосъдно право " и други Умира на 8 ноември 1940 година
1872 година
Църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански. Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден в град Елена през 1800 година или 1801 година Учи в локалния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 година се замонашва.
От 1827 година е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1871 година ръководи църковно-народния събор в Цариград. На 12 февруари 1872 година е определен за екзарх, само че заради напреднала възраст се отхвърля в интерес на Антим І. До гибелта си остава в Кюстендилския митрополит. Умира на 2 февруари 1884 година
На тази дата са родени:
1905 година
Роден е Мистър Сенко (псевд. на Евстати Христов Карайончев) - български илюзионист. Като дете работи в цирк “България” на Н. Цанков. През 1923 година асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в стратегиите на някои български циркове.
От края на 20-те години показва независими спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, притежател е на редица награди от интернационалните конгреси на илюзионистите.
През 1939 година печели втора премия на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава”. Той е почетен член на Френската академия. на илюзионистите, Париж от 1961 година Получава медал “Роберт Худен” и орден “Почетен президент на Българския вълшебен клуб”.
1902 година
Роден е Светослав Константинов Минков - български публицист белетрист. Завършва гимназия в София (1921 г.) и учи във Военното учебно заведение във Вайскирхен (Австрия). Първата му обява е “Биномът на Нютон” (1920 г.). Заедно с Хр. Смирненски издават “Календар Българан” (1922 г.). Следва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски”, след което продължава учението си в Мюнхен в Търговско-стопанската академия (1922-1923 г.).
В България посещава Свободния университет. Първите му книги са свързани с диаболизма. Работи като библиотекар. Делегат е на Международния конгрес на ПЕН-клубовете (1936 г.). През 1941 година е очевидец по делото на Н. Й. Вапцаров. От 1942 година до 1943 година е чиновник в българската легация в Токио.
След 9 септември 1944 година работи като преводач и редактор. Сътрудничи на вестниците “Българан”, “Литературен глас”, “Мисъл”, “Литературни новини”, “Развигор”, “Съвременник”, “Кормило”, “ЛИК”, “Стрелец”, “Литературен фронт”, на сп. “Хиперион”, “Българска мисъл”, “Златорог”, “Септември.”, “Пламък” и други Има огромни заслуги като преводач и редактор. Негови книги, разкази, новели и фейлетони са оповестени на британски, немски, румънски, съветски, френски, японски и други езици. Автор е на съчиненията: “Синята хризантема” (1922 г.), “Часовник” (1924 г.), “Къщата при последния фенер” (1931 г.), “Сърцето в картонената кутия” (1933 г.), “Автомати” (1935 г.), “Гост” (1938 г.), “Японската литература. Начало, развиване, представители” (1941 г.), “Маймунска младост” (1942 г.), “Другата Америка. Едно пътешестване оттатък екватора” (1943 г.), “Дамата с рентгеновите очи” (1945 г.), “Лунатик. Хумористични разкази” (1945 г.), “Патент САС. Четири разказа” (1963 г.), “Паноптикум. Лайхенвалд. Разкази” (1966 г.), “Избрани разкази” (1967 г.), “Алхимия на любовта. Избрани разкази” (1972 г.), “Съчинения.”, в 2 т. (1972 г.), “Разкази, пътеписи” (1976 г.), “Съчинения”, в 2 т. (1980 г.), “Игра на сенките. Българска диаболична фантастика” (1983 г.). Умира на 22 ноември 1966 година в София.
1873 година
Роден е войводата Георги Шкорнов, прочут като дякон Евстатий. Георги Шкорнов е роден на 12 февруари 1873 година в Несрам, Костурско – „ най-южната цитадела на българското племе”. Той наследи борческия дух на своя жанр, израсна в битките за човешки права и възмъжа като огромен радетел в освободителното придвижване в Македония. Взе живо присъединяване през придвижванията 1902 – 1903 година. През 1905 – 1906 година дяконът е челник в Ресенско.
През септември 1912 година отпътува за Воденско с чета, която се оформи като партизански отряд № 29 от Македоно-Одринското опълчение. На 1 октомври 1912 година води пердах с турския войник на връх Чавките – Царево – селско.
На 12 октомври с.г., вкупом с други 12 чети, се би през целия ден с многочислен турски войник на запад от с. Конопище. На 20 октомври четите на дякон Евстатий и Григор Джинджифилов вялзоха в град Воден, макар волята на гръцкия пълководец тук, посрещнати най-възторжено от популацията. След това почва обиколката из селата на Воденско, която бе едно триумфално шествие от посрещане и изпращане на локалното българско население.
На 28 октомври частите на дякон Евстатий и Джинджифилов овлядах цяло Съботско и въдвориха българско ръководство. През Общоевропейската война дяконът отново отпътува като шеф на партизански отряд.
(По материали от в. "Български доброволец ", 1935 г.)
1868 година
В Русе е роден капитан І сан Димитър Добрев (1868 - 1944). Постъпва във Военното учебно заведение в София и взе участие като юнкер в Сръбско-българската война (1885) и детронирането на княз Александър I (1886), за което е изключен от учебното заведение. По-късно правата му са възобновени и получава първо офицерско звание на 1 януари 1891 година Специализира машинно-торпедно дело в Австрия, приключва върховен артилерийски курс в Кронщат, Русия (1903 - 1904).
Участва като доброволец в Руско-японската война (1904 - 1905) и в багра при Цушима като втори артилерийски офицер на крайцера "Дмитрий Донски ". Попада в японски плен, само че е освободен. След завръщането си в България през 1906 година е шеф на Морското учебно заведение (1906 - 1908), шеф на преносимата защита, пълководец на крайцера "Надежда ".
Уволнен е от флота през 1911 година През Балканската война (1912 - 1913) е върнат на работа като шеф на преносимата защита. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 година нападна сполучливо турски крайцер "Хамидие ". Напуска флота и дълги години работи като юрист във Велико Търново. Умира на 11 април 1944 година във Велико Търново.
На тази дата умират:
1994 година
Умира Асен Борисов Дацев - български физик, работил в региона на обосновката на квантовата механика и класическата топлопроводност.
Асен Дацев е роден в разградското село Каменар на 14 февруари 1911 година Изучава теоретична физика при проф. Георги Манев в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1929-1933).
Специализира при Луи дьо Бройл в Сорбоната в Париж (1934-1938), където пази докторат през 1938 година на тематика „ Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер “.
Асен Дацев чете лекции по теоретична физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет в продължение на към 40 години. Разработва способ за решение на уравнението за систематизиране на топлината в нееднородни твърди тела при случайни начални и гранични условия и способ за решение на Задачата на Стефан.
1959 година
Умира езиковедът учен Александър Теодоров-Балан (1859 - 1959). Роден е на 27 октомври 1859 година в село Кубей, Бесарабия, Украйна, в семейство на български преселници. Негов брат е ген. Георги Тодоров. Завършва Болградската гимназия и славянска лингвистика с докторат в Прага.
През 1884 година се открива в София и четири години работи в Министерството на националното просвещение. Става учител по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо учебно заведение (дн. СУ "Св. Климент Охридски "). От 1893 година е професор и началник на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература.
Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски " и декан на Историко-филологическия факултет. В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Теодоров-Балан е основен деловодител и деловодител на Българското книжовно сдружение (дн. БАН). От 1907 година до 1910 година е основен секретар на Българската екзархия.
Един от основателите на българското туристическо придвижване, дълготраен ръководител на Българското туристическо сдружение и редактор на сп. "Български екскурзиант ". Основно място в научните му занимания заемат проучванията, отдадени на граматическия градеж на българския език, особеностите на българската звукова система, битката с чуждиците, обогатяването на езика с национални думи и други
На тази проблематика са отдадени трудовете му: "Българска граматика ", "Нова българска граматика за всякого ", "Борба за актуален правопис (1921–1923) " и други Публикува проучвания и в региона на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762 ", "Софроний Врачански ", "Кирил и Методий " и други
1947 година
Умира Моско Москов (М. М. Груев) - български културен активист, преподавател и преводач. Завършва Богословското учебно заведение в Лясковския манастир (1882 г.) и Духовната семинария в Одеса (1885 г.). Следва литература в Женева (1886-1890 г.). Работи като преподавател, шеф на гимназия, шеф на Народна библиотека в Търново.
Основава туристическо сдружение в града, възобновява активността на Археологическото сдружение и музея. Сътрудничи на периодическия щемпел. Автор е на повести, разкази, исторически драми и мемоари, поеми и стихотворения за деца.
Издава “История на българската литература” (1895 г.), “История на новата съветска литература” (1895 г.), “Джебен речник на непознатите думи в нашия език” (1896 г.), “Френско-български речник” и “Българо-френски речник” (1901 г.) и други Преводач от съветски и френски език.
1944 година
Умира Янко Янев - български стихотворец, мъдрец, есеист. През 1919 година отпътува за Германия, с цел да следва драматургия, само че се ориентира към философията и историята. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Защитава дисертация на тематика “Живот и свръхчовек”. Работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 година
Чете лекции по история на българска просвета в Берлинския университет (от 1934 г.). Убит е по време на бомбардировките над Дрезден през Втората международна война. Неговите метафизичен възгледи се образуват под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава публикации и монографии за Д. Кьорчев, разгласява публикации за доктор Кр. Кръстев и П. К. Яворов); проповядва ницшеанството, поради което в пролетарско-комунистически среди е третиран като профашистки създател.
Интерпретатор е на немския класицизъм и романтизъм (публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. декор Клайст в сп. “Българска мисъл” и “Златорог”). Сътрудничи със публикации по културни и метафизичен проблеми на вестник “Стрелец”, “Съвременник”, на сп. “Златорог”, “Българска мисъл”, “Листопад”, “Училищен преглед”, “Хиперион”, “Българска реч”, “Съдба”. Пише стихове, които разгласява под псевдонима Беляков. Негови съчинения са “Грях и скръб” (1918 година, стихове), “На север” (1918 година, стихове), “Копнения” (1919 година, стихове), “Антихрист” (1926 г.) и други
1927 година
Умира фолклористът Атанас Илиев (1852 - 1927). Роден е на 2 февруари 1852 година в Стара Загора. Учи в родния си град, в епархийското учебно заведение в Пловдив и в класическата гимназия в Табор (Чехия). Следва славянска лингвистика в Прага и Белград до 1874 година Работи като основен преподавател в Стара Загора.
Задържан е по време на Старозагорското въстание през 1875 година Участник е в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Учителства в София и работи като редактор на "Сборник за национални умотворения ". Директор е на Старозагорската девическа гимназия (1892 - 1900 година, 1903 - 1906 г.).
От 1900 година е редактор на литературното списание "Надежда ". Началник е на учебния отдел на Българската екзархия в Цариград. Член е на БКД (дн. БАН) от 1900 година Автор е на многочислени проучвания върху българския фолклор, съставител на учебници, приносни проучвания в региона на езикознанието и нумизматиката, преводи и други Автор е на трудовете "Отбор от животописи на велики мъже " (в 2 тома), "Телесно и душевно образование ", "Турски акцент на български локални имена ", "Спомени " и други
1920 година
Умира Игнатий Рилски (светско име И. Цветанов) - йеродякон, църковен активист и журналист. Роден е в Костенец през 1842 година, приключва Духовна семинария в Москва, след което е преподавател в Рилския манастир.
От 1875 година се реалокира в София и постъпва на работа в Софийската митрополия. Участва в образуването на Свещеническия съюз. Занимава се с публицистична активност и издава в. "Селянин " (1879–1916 година, 1924 г.) и сп. "Български църковен обзор " (1895–1899 г.). Издига концепцията за промени в църквата и пази правата на енорийските свещеници.
През 1872 година църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански.
През 1985 година на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия са регистрирани резултатите от преименуването на българските турци. Според документите процесът е оценен като "истинско национално придвижване, непринудено и всеобхватно заляло всички региони, където живее това население ".
На 12 февруари са родени: треньорът по повдигане на тежести Иван Абаджиев, ръководителят на БФС Борислав Михайлов.
На тази дата умира: филологът Александър Теодоров – Балан.
2011 година
На този ден по напътствие на министър Александър Цветков Ивайло Московски подписва в качеството си на зам.-министър „ съглашение за основаване на обединен блок на въздушно пространство „ Дунав “, което влиза в действие от 2013 година.
2007 година
Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден „ Стара планина” на:
1. Франко Фратини – първа степен „ за извънредно огромните му заслуги в процеса на присъединение на Република България към Европейския съюз в региона "Правосъдие и вътрешни работи ". “
2. Вирон Полидорас – втора степен „ за извънредно огромните му заслуги в процеса на присъединение на Република България към Европейския съюз в региона "Правосъдие и вътрешни работи ". “
3. Василе Блага Полидорас – втора степен „ за извънредно огромните му заслуги в процеса на присъединение на Република България към Европейския съюз в региона "Правосъдие и вътрешни работи ".
2005 година
За ръководител на Българския аграрни национален съюз „ Александър Стамболийски “ е определен Спас Панчев. Той приключва Висшия химикотехнологичен институт през 1974 година, а от 1977 работи в „ Техноимпортекспорт “ в София. От 1985 година управлява тяхното посланичество в Ирак, а по-късно е шеф на компанията (1990-1991 година и 1993-1997 г.).
Известно време управлява администрацията на Комитета по туризъм. След 1998 година заема разнообразни управителни постове в други предприятия. От 2005 до 2009 година е заместник-министър на защитата.
От 2009 година е Депутат от Коалиция за България. В биографията на Спас Панчев има също: ръководител на Съюза на българските филателисти; паст-президент на Ротари клуб “Тангра”, София; президент на фондация “Семейство и дрога”; заместник-председател на фондация “Мария Монтесори”; член на Настоятелството на НХП “Александър Невски”; член на Настоятелството на Национален образователен комплекс “Горна баня”; член на Настоятелството на Американски лицей “Аркус”, Велико Търново; автентичен член на Евразийската академия за телевизия и радио – Москва (академик); автентичен член на Международната академия на науките по екология и сигурност – МАНЭБ – Санкт Петербург (академик); почетен жител на гр. Лясковец.
1997 година
Осемдесет и третото държавно управление на България стартира ръководството си от този ден. То е назначено служебно от президента Петър Стоянов след разпускането на 37-то Народно заседание.
1991 година
Създадена е Националната работа „ Борба с проведената престъпност” (НСБОП). НСБОП е профилирана полицейска оперативно-издирвателна работа на Министерство на вътрешните работи за противопоставяне и обезвреждане на незаконна активност на локални и транснационални незаконни структури.
Дейностите, осъществявани от службата са свързани с: противодействието на проведената престъпност в сферите на икономическата и финансово-кредитна система, терористични дейности, контрабанда и противозаконни покупко-продажби с оръжия, стратегически първични материали, артикули с двойна приложимост, моторни транспортни средства, исторически и културни полезности. Противодействието на нелегално въвеждане в страната и извеждане на лица в други страни също е част от работата на тази работа.
Борбата с противозаконния трафик, произвеждане на наркотични и психотропни субстанции и първични материали за тяхното произвеждане, както и попречване вложението на средства, добити по незаконен метод съставляват също част от активността на службата. Друга линия на работа е попречване и секване потреблението силата на опасността за сключването на покупко-продажби и добиване на облаги от тях.
Превенцията и битката против преправянето, правенето и прокарването в послание на неистинен парични знаци и скъпи бумаги, както и битката против вложение или придобиване на непозволени облаги от хазарт са също тенденция от активността на тази работа. В прерогативите й влиза и битката с корупцията в държавната и локалната администрация.
1990 година
Излиза първи брой на вестник "Демокрация ", партиен орган на Съюз на демократичните сили. Главен редактор му е Йордан Василев. Преди това вестникът има 2 нулеви броя.
1985 година
Започва пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на които са регистрирани резултатите от преименуването на българските турци. Този развой е оценен като "истинско национално придвижване, непринудено и всеобхватно заляло всички региони, където живее това население.
1947 година
Приключва правосъдният развой против незаконната военна организация "Неутрален офицер ". Процесът стартира на 22 януари същата година и има за цел да се свърже активността на организацията с членове на Български земеделски народен съюз “Никола Петков”. Четирима офицери са наказани на 15 години непоколебим тъмничен затвор като уредници и ръководители на "тайна организация с фашистка идеология ", сложила си за цел принудително събаряне на властта.
Още 19 души са наказани на разнообразни периоди затвор. На процеса не е съден основният обвиняем - о. з. ген. Иван Попов, разгласен за началник на организацията, защото директно преди процеса прави опит да се самоубие (или е изработен опит да бъде убит). Делото против него е през май 1947 година и приключва с присъда от 15 години затвор. “Неутрален офицер " е тайна военна организация, основана през октомври 1945 година от група щабни офицери отпред с ген. Иван Попов, някогашен асистент началник-щаб на Българската войска.
Поставя си за цел свалянето на отечественофронтовската власт и възобновяване на предходния режим в страната. Въпреки че влиза в контакт с водачите на някои от опозиционните партии, организацията “Неутрален офицер " не съумява да разгърне някаква по-широка активност. Разкрита е от органите на реда през 1946 година
1945 година
Министерският съвет приема наредба-закон за правописна промяна на българския език.
1933 година
На Великия македонски събор в Горна Джумая (дн. Благоевград) Вътрешна македонска революционна организация (михайловисти) и Македонският народен комитет се афишират за самостоятелна Македония. Те заявяват, че против Югославия би трябвало да се води въоръжена битка. Югославия стачкува с нота. България отхвърля обвиняванията, че поддържа сходна политика, само че стартира да лимитира активността на македонските дейци.
1904 година
Във Варна е извършен оздравителен Трети конгрес на Одринския революционен окръг. Направени са оценки за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание и е определено ново Главно управително боево тяло в състав Лазар Маджаров, Стамат Икономов и Лазо Лазов.
1892 година
Изготвен е отчет на подполковник Илия Димитриев до военния министър за основаване на вестник „ Военни вести ".
1878 година
В хода на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) турският прокурист за водене на мирните договаряния с Русия Сафет паша идва в Одрин.
1876 година
От Букурещ Христо Ботев написа писмо до Тодор Пеев в Браила, в което показва желанието си да се включи в идното въстание: "Въпросите решени - отбелязва поетът, задачата обозначена, времето и дистанцията избрани, затова тука се не желае молитва, а мотика. "
1875 година
В Цариград е отпечатан първият брой на научно-политическото списание "Ден ", редактирано от Стефан Бобчев.
Стефан Бобчев е държавен и публичен деятел, правист, фолклорист, славяновед, журналист, постоянен член на Българска академия на науките, дописен член на Югославската академия в Загреб, дописен член на Чешката академия в Прага, почетен лекар по право в университета "Ян Коменски " в Братислава. Роден е на 20 януари 1853 година в град Елена.
Той получава междинното си обучение в Цариград, а по-късно следва медицина. Завършва и право в Москва. След завръщането си в България се открива в Пловдив, където заема голям брой висши държавни длъжности: ръководител на окръжното съдилище, член и ръководител на Върховния административен съд, народен представител в Областното заседание (1883–1885 г.), шеф на правораздаването в Източна Румелия.
През 1911 година е определен за министър на националното просвещение в държавното управление на Ив. Гешов, а една година по-късно е изпратен като пълномощен министър в Санкт Петербург. Бобчев е един от основателите за основаването на Висшето учебно заведение (дн. СУ "Св. Климент Охридски "), той е учител в него по българско и славянско право и по история на каноническото право от 1902 година до 1927 година
По негова самодейност се основава и Балкански близкоизточен институт, в който той е шеф и учител по модерна политическа и обществена история. Стефан Бобчев основава и дълги години управлява Дружеството на българските журналисти и писатели. Издава и редактира в. "Стара планина ", сп. "Юридически обзор ", сп. "Българска колекция " и други
Издава редица студии, сборници, писания: "Писма за Македония и македонския въпрос ", "Източна Румелия ", "Българско всекидневно наказателно право ", "Българско всекидневно правосъдно право " и други Умира на 8 ноември 1940 година
1872 година
Църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански. Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден в град Елена през 1800 година или 1801 година Учи в локалния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 година се замонашва.
От 1827 година е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1871 година ръководи църковно-народния събор в Цариград. На 12 февруари 1872 година е определен за екзарх, само че заради напреднала възраст се отхвърля в интерес на Антим І. До гибелта си остава в Кюстендилския митрополит. Умира на 2 февруари 1884 година
На тази дата са родени:
1905 година
Роден е Мистър Сенко (псевд. на Евстати Христов Карайончев) - български илюзионист. Като дете работи в цирк “България” на Н. Цанков. През 1923 година асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в стратегиите на някои български циркове.
От края на 20-те години показва независими спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, притежател е на редица награди от интернационалните конгреси на илюзионистите.
През 1939 година печели втора премия на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава”. Той е почетен член на Френската академия. на илюзионистите, Париж от 1961 година Получава медал “Роберт Худен” и орден “Почетен президент на Българския вълшебен клуб”.
1902 година
Роден е Светослав Константинов Минков - български публицист белетрист. Завършва гимназия в София (1921 г.) и учи във Военното учебно заведение във Вайскирхен (Австрия). Първата му обява е “Биномът на Нютон” (1920 г.). Заедно с Хр. Смирненски издават “Календар Българан” (1922 г.). Следва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски”, след което продължава учението си в Мюнхен в Търговско-стопанската академия (1922-1923 г.).
В България посещава Свободния университет. Първите му книги са свързани с диаболизма. Работи като библиотекар. Делегат е на Международния конгрес на ПЕН-клубовете (1936 г.). През 1941 година е очевидец по делото на Н. Й. Вапцаров. От 1942 година до 1943 година е чиновник в българската легация в Токио.
След 9 септември 1944 година работи като преводач и редактор. Сътрудничи на вестниците “Българан”, “Литературен глас”, “Мисъл”, “Литературни новини”, “Развигор”, “Съвременник”, “Кормило”, “ЛИК”, “Стрелец”, “Литературен фронт”, на сп. “Хиперион”, “Българска мисъл”, “Златорог”, “Септември.”, “Пламък” и други Има огромни заслуги като преводач и редактор. Негови книги, разкази, новели и фейлетони са оповестени на британски, немски, румънски, съветски, френски, японски и други езици. Автор е на съчиненията: “Синята хризантема” (1922 г.), “Часовник” (1924 г.), “Къщата при последния фенер” (1931 г.), “Сърцето в картонената кутия” (1933 г.), “Автомати” (1935 г.), “Гост” (1938 г.), “Японската литература. Начало, развиване, представители” (1941 г.), “Маймунска младост” (1942 г.), “Другата Америка. Едно пътешестване оттатък екватора” (1943 г.), “Дамата с рентгеновите очи” (1945 г.), “Лунатик. Хумористични разкази” (1945 г.), “Патент САС. Четири разказа” (1963 г.), “Паноптикум. Лайхенвалд. Разкази” (1966 г.), “Избрани разкази” (1967 г.), “Алхимия на любовта. Избрани разкази” (1972 г.), “Съчинения.”, в 2 т. (1972 г.), “Разкази, пътеписи” (1976 г.), “Съчинения”, в 2 т. (1980 г.), “Игра на сенките. Българска диаболична фантастика” (1983 г.). Умира на 22 ноември 1966 година в София.
1873 година
Роден е войводата Георги Шкорнов, прочут като дякон Евстатий. Георги Шкорнов е роден на 12 февруари 1873 година в Несрам, Костурско – „ най-южната цитадела на българското племе”. Той наследи борческия дух на своя жанр, израсна в битките за човешки права и възмъжа като огромен радетел в освободителното придвижване в Македония. Взе живо присъединяване през придвижванията 1902 – 1903 година. През 1905 – 1906 година дяконът е челник в Ресенско.
През септември 1912 година отпътува за Воденско с чета, която се оформи като партизански отряд № 29 от Македоно-Одринското опълчение. На 1 октомври 1912 година води пердах с турския войник на връх Чавките – Царево – селско.
На 12 октомври с.г., вкупом с други 12 чети, се би през целия ден с многочислен турски войник на запад от с. Конопище. На 20 октомври четите на дякон Евстатий и Григор Джинджифилов вялзоха в град Воден, макар волята на гръцкия пълководец тук, посрещнати най-възторжено от популацията. След това почва обиколката из селата на Воденско, която бе едно триумфално шествие от посрещане и изпращане на локалното българско население.
На 28 октомври частите на дякон Евстатий и Джинджифилов овлядах цяло Съботско и въдвориха българско ръководство. През Общоевропейската война дяконът отново отпътува като шеф на партизански отряд.
(По материали от в. "Български доброволец ", 1935 г.)
1868 година
В Русе е роден капитан І сан Димитър Добрев (1868 - 1944). Постъпва във Военното учебно заведение в София и взе участие като юнкер в Сръбско-българската война (1885) и детронирането на княз Александър I (1886), за което е изключен от учебното заведение. По-късно правата му са възобновени и получава първо офицерско звание на 1 януари 1891 година Специализира машинно-торпедно дело в Австрия, приключва върховен артилерийски курс в Кронщат, Русия (1903 - 1904).
Участва като доброволец в Руско-японската война (1904 - 1905) и в багра при Цушима като втори артилерийски офицер на крайцера "Дмитрий Донски ". Попада в японски плен, само че е освободен. След завръщането си в България през 1906 година е шеф на Морското учебно заведение (1906 - 1908), шеф на преносимата защита, пълководец на крайцера "Надежда ".
Уволнен е от флота през 1911 година През Балканската война (1912 - 1913) е върнат на работа като шеф на преносимата защита. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 година нападна сполучливо турски крайцер "Хамидие ". Напуска флота и дълги години работи като юрист във Велико Търново. Умира на 11 април 1944 година във Велико Търново.
На тази дата умират:
1994 година
Умира Асен Борисов Дацев - български физик, работил в региона на обосновката на квантовата механика и класическата топлопроводност.
Асен Дацев е роден в разградското село Каменар на 14 февруари 1911 година Изучава теоретична физика при проф. Георги Манев в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1929-1933).
Специализира при Луи дьо Бройл в Сорбоната в Париж (1934-1938), където пази докторат през 1938 година на тематика „ Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер “.
Асен Дацев чете лекции по теоретична физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет в продължение на към 40 години. Разработва способ за решение на уравнението за систематизиране на топлината в нееднородни твърди тела при случайни начални и гранични условия и способ за решение на Задачата на Стефан.
1959 година
Умира езиковедът учен Александър Теодоров-Балан (1859 - 1959). Роден е на 27 октомври 1859 година в село Кубей, Бесарабия, Украйна, в семейство на български преселници. Негов брат е ген. Георги Тодоров. Завършва Болградската гимназия и славянска лингвистика с докторат в Прага.
През 1884 година се открива в София и четири години работи в Министерството на националното просвещение. Става учител по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо учебно заведение (дн. СУ "Св. Климент Охридски "). От 1893 година е професор и началник на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература.
Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски " и декан на Историко-филологическия факултет. В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Теодоров-Балан е основен деловодител и деловодител на Българското книжовно сдружение (дн. БАН). От 1907 година до 1910 година е основен секретар на Българската екзархия.
Един от основателите на българското туристическо придвижване, дълготраен ръководител на Българското туристическо сдружение и редактор на сп. "Български екскурзиант ". Основно място в научните му занимания заемат проучванията, отдадени на граматическия градеж на българския език, особеностите на българската звукова система, битката с чуждиците, обогатяването на езика с национални думи и други
На тази проблематика са отдадени трудовете му: "Българска граматика ", "Нова българска граматика за всякого ", "Борба за актуален правопис (1921–1923) " и други Публикува проучвания и в региона на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762 ", "Софроний Врачански ", "Кирил и Методий " и други
1947 година
Умира Моско Москов (М. М. Груев) - български културен активист, преподавател и преводач. Завършва Богословското учебно заведение в Лясковския манастир (1882 г.) и Духовната семинария в Одеса (1885 г.). Следва литература в Женева (1886-1890 г.). Работи като преподавател, шеф на гимназия, шеф на Народна библиотека в Търново.
Основава туристическо сдружение в града, възобновява активността на Археологическото сдружение и музея. Сътрудничи на периодическия щемпел. Автор е на повести, разкази, исторически драми и мемоари, поеми и стихотворения за деца.
Издава “История на българската литература” (1895 г.), “История на новата съветска литература” (1895 г.), “Джебен речник на непознатите думи в нашия език” (1896 г.), “Френско-български речник” и “Българо-френски речник” (1901 г.) и други Преводач от съветски и френски език.
1944 година
Умира Янко Янев - български стихотворец, мъдрец, есеист. През 1919 година отпътува за Германия, с цел да следва драматургия, само че се ориентира към философията и историята. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Защитава дисертация на тематика “Живот и свръхчовек”. Работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 година
Чете лекции по история на българска просвета в Берлинския университет (от 1934 г.). Убит е по време на бомбардировките над Дрезден през Втората международна война. Неговите метафизичен възгледи се образуват под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава публикации и монографии за Д. Кьорчев, разгласява публикации за доктор Кр. Кръстев и П. К. Яворов); проповядва ницшеанството, поради което в пролетарско-комунистически среди е третиран като профашистки създател.
Интерпретатор е на немския класицизъм и романтизъм (публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. декор Клайст в сп. “Българска мисъл” и “Златорог”). Сътрудничи със публикации по културни и метафизичен проблеми на вестник “Стрелец”, “Съвременник”, на сп. “Златорог”, “Българска мисъл”, “Листопад”, “Училищен преглед”, “Хиперион”, “Българска реч”, “Съдба”. Пише стихове, които разгласява под псевдонима Беляков. Негови съчинения са “Грях и скръб” (1918 година, стихове), “На север” (1918 година, стихове), “Копнения” (1919 година, стихове), “Антихрист” (1926 г.) и други
1927 година
Умира фолклористът Атанас Илиев (1852 - 1927). Роден е на 2 февруари 1852 година в Стара Загора. Учи в родния си град, в епархийското учебно заведение в Пловдив и в класическата гимназия в Табор (Чехия). Следва славянска лингвистика в Прага и Белград до 1874 година Работи като основен преподавател в Стара Загора.
Задържан е по време на Старозагорското въстание през 1875 година Участник е в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Учителства в София и работи като редактор на "Сборник за национални умотворения ". Директор е на Старозагорската девическа гимназия (1892 - 1900 година, 1903 - 1906 г.).
От 1900 година е редактор на литературното списание "Надежда ". Началник е на учебния отдел на Българската екзархия в Цариград. Член е на БКД (дн. БАН) от 1900 година Автор е на многочислени проучвания върху българския фолклор, съставител на учебници, приносни проучвания в региона на езикознанието и нумизматиката, преводи и други Автор е на трудовете "Отбор от животописи на велики мъже " (в 2 тома), "Телесно и душевно образование ", "Турски акцент на български локални имена ", "Спомени " и други
1920 година
Умира Игнатий Рилски (светско име И. Цветанов) - йеродякон, църковен активист и журналист. Роден е в Костенец през 1842 година, приключва Духовна семинария в Москва, след което е преподавател в Рилския манастир.
От 1875 година се реалокира в София и постъпва на работа в Софийската митрополия. Участва в образуването на Свещеническия съюз. Занимава се с публицистична активност и издава в. "Селянин " (1879–1916 година, 1924 г.) и сп. "Български църковен обзор " (1895–1899 г.). Издига концепцията за промени в църквата и пази правата на енорийските свещеници.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ