Режисьорите на Една провинциална болница и човешкият разказ за пандемията
На Световния ден на здравето кината в редица градове в България прожектират един филм. На пръв взор той споделя за пандемията от COVID-19 в болничното заведение в Кюстендил. Но в действителност филмът ни кани да се срещнем с същинската човечност. Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева са неговите режисьори.
„ Медитация за това, което се случи по време на пандемията от COVID-19. “ Така режисьорите на „ Една провинциална болница “ - Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева, дефинират документалната си лента.
На 7 април филмът, който събира истории от коронавирус отделението в болничното заведение в Кюстендил, в цяла България. Поводът е Световният ден на здравето и здравните служащи, на които режисьорите на кино лентата желаят да кажат своето огромно „ благодаря “.
„ Една провинциална болница “ получава премията на Екуменическото жури на фестивала в Карлови вари през 2022 година След това филмът обикаля други европейски градове, преди да направи българската си премиера на „ София филм фест “ през март тази година.
Част от събраните от днешните прожекции средства ще бъдат дарени на отделението по пулмология в болничното заведение, където е сниман филмът. Целта е да се закупят електрокардиограф и инхалатори. В взаимозависимост от интереса към прожекциите, екипът на кино лентата може да разшири тази самодейност.
Как стартира всичко
В началото на 2020 година Илиян Метев и Златина Тенева работят по различен план на здравна тема. Когато идва пандемията от ковид, излиза наяве, че работата по първичния им филм няма по какъв начин да продължи.
Локдаунът намира Илиян в Англия, където той живее със фамилията си. „ Тогава просто усетих нужда да създадем нещо потребно, каквото и да е то “, споделя той пред Свободна Европа.
Илиян познава значително медици от работата по предходния си документален филм - „ Последната кола за спешна помощ на София “ от 2012 година „ Струваше ми се, че лекарите не получават нужното внимание и почитание. Оттам се роди концепцията да създадем и „ Една провинциална болница “ - нещо друго по тематиката за коронавирусната пандемия, с по-внимателен и човешки метод, оттатък статистиката и политиката. “
Златина незабавно приема новата идея, а скоро в екипа се включва и Иван Чертов , изначало единствено като оператор. Впоследствие излиза наяве, че той също има огромна креативна роля в реализирането на контакти с пациентите и медиците при работата на терен. Така Иван става трети режисьор на кино лентата.
При избора на болница екипът се стопира на тази в Кюстендил , въпреки че и други заведения в страната откликват на концепцията. „ Златина беше доста въодушевена от шефа на болничното заведение доктор Величков , който я посрещна с огромна топлина “, споделя Илиян.
Да снимаш филм в коронавирус поделение
Първоначалната концепция е филмът да се снима бързо, с цел да може хората да го видят, до момента в който пандемията към момента съставлява световен проблем. Плановете обаче се трансформират - Златина и Иван прекарват над 70 дни в инфекциозното поделение на болничното заведение и завършват работата на терен едвам през ноември 2021 година
Всеки ден те снимат действителните обстановки от всекидневието в отделението допустимо най-непосредствено, без изявленията и мнения. След фотосите изпращат материала на Илиян в Англия, с който разискват фрагментите в продължение на часове.
Постепенно режисьорите печелят доверието на медицинския личен състав и пациентите. „ С времето, което прекарвахме там, ставаше все по-лесно да ни се доверят “, споделя Иван пред Свободна Европа.
Според Илиян лекарите са стимулирани да вземат участие в фотосите, тъй като им се коства значимо протичащото се в едно коронавирус поделение да доближи до хората. Въпреки това работата на терен е придружена от доста предизвикателни моменти - в това число допир със гибелта.
„ Беше мъчно, само че до момента в който бяхме там, се мобилизирахме. В края на краищата, това е животът - в него взе участие и гибелта “, споделя Иван.
„ На този декор медицинският личен състав беше един локомотив, който се движеше и работеше непрекъснато. От време на време аз се усещах слаб “, споделя още режисьорът.
Медицинският личен състав беше един локомотив, който се движеше и работеше непрекъснато.Иван Чертов
Има дни, в които екипът не може да се оправи с следващото посещаване в болничното заведение. „ Тръгваме натам с цялата ни техника и на завоя преди постройката просто завиваме, отиваме в някое село, сядаме и мълчим. “.
За тримата режисьори работата по кино лентата е един дълъг развой на учене, който те още се пробват да осмислят изцяло. „ Документалното кино ни дава опрощение да се срещнем с хора, които другояче не бихме срещнали “, споделя Илиян.
„ Дали ще е доктор Попов от кино лентата, медицинските сестри, санитарите, пациентите. Това са случки, погледи, двоумения и всички тези неща ни дават голямо количество житейски опит и прекарвания, които няма по какъв начин да не ни трансформират. “
Уроците от „ Една провинциална болница “
Директният конфликт с историите в едно коронавирус поделение е доста по-различен от това, което се вижда в медиите и в националната статистика за разпространяването на болестта.
„ Всеки ден, до момента в който бяхме на фотоси, имаше вести, брифинги, статистики. Постоянно се цитираха едни цифри. А ние бяхме вътре и познавахме 20, 30, 40 лица от тези цифри “, споделя Иван.
„ От самото начало ние не сме се стремили да отразяваме събития от пандемията, а по-скоро да погледнем вътре в хората, които се намират в тези обстановки. “
Усещането, което режисьорите желаят да провокират у феновете, е чувство за напъните, които са нужни, с цел да помогне един човек на различен. Не единствено медицински, само че и човешки.
Екипът си спомня за обстановки, в които сестри и санитари отделят половин час, с цел да нахранят пациент с плодове. „ Освен че вършат всичко, което е належащо, с цел да се избави човешкият живот, те се пробват да създадат по-леки тези сложни моменти на пациентите “, споделя Илиян.
„ Междучовешките взаимоотношения, очакванията и страховете - всичко това е в нашите фрагменти. “
Нашият филм дава опция и успокоение на хората да премислят през какво са минали.Илиян Метев
Така „ Една провинциална болница “ се трансформира в повсеместен филм, който надвишава подтекста на пандемията. Затова и в този момент, когато светът е не запомнил за противоепидемичните ограничения и рестриктивните мерки, феновете към момента имат потребност от подобен филм.
„ Въпрос наизуст е човек да се учи от протичащото се “, споделя Илиян и напомня, че някои от най-силните филми за събитията от Втората международна война са снимани десетилетия след нейния край.
„ Нашият филм дава опция и успокоение на хората да премислят през какво са минали, без значение какви политически позиции са споделяли по време на пандемията. “
„ С кино лентата ние отваряме врата не толкоз към пандемията, а по-скоро към индивида и неговите страсти “, прибавя Иван. „ Пандемията дава подтекста, само че основното тук е същинската човечност, която постоянно има значение. “
„ Медитация за това, което се случи по време на пандемията от COVID-19. “ Така режисьорите на „ Една провинциална болница “ - Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева, дефинират документалната си лента.
На 7 април филмът, който събира истории от коронавирус отделението в болничното заведение в Кюстендил, в цяла България. Поводът е Световният ден на здравето и здравните служащи, на които режисьорите на кино лентата желаят да кажат своето огромно „ благодаря “.
„ Една провинциална болница “ получава премията на Екуменическото жури на фестивала в Карлови вари през 2022 година След това филмът обикаля други европейски градове, преди да направи българската си премиера на „ София филм фест “ през март тази година.
Част от събраните от днешните прожекции средства ще бъдат дарени на отделението по пулмология в болничното заведение, където е сниман филмът. Целта е да се закупят електрокардиограф и инхалатори. В взаимозависимост от интереса към прожекциите, екипът на кино лентата може да разшири тази самодейност.
Как стартира всичко
В началото на 2020 година Илиян Метев и Златина Тенева работят по различен план на здравна тема. Когато идва пандемията от ковид, излиза наяве, че работата по първичния им филм няма по какъв начин да продължи.
Локдаунът намира Илиян в Англия, където той живее със фамилията си. „ Тогава просто усетих нужда да създадем нещо потребно, каквото и да е то “, споделя той пред Свободна Европа.
Илиян познава значително медици от работата по предходния си документален филм - „ Последната кола за спешна помощ на София “ от 2012 година „ Струваше ми се, че лекарите не получават нужното внимание и почитание. Оттам се роди концепцията да създадем и „ Една провинциална болница “ - нещо друго по тематиката за коронавирусната пандемия, с по-внимателен и човешки метод, оттатък статистиката и политиката. “
Златина незабавно приема новата идея, а скоро в екипа се включва и Иван Чертов , изначало единствено като оператор. Впоследствие излиза наяве, че той също има огромна креативна роля в реализирането на контакти с пациентите и медиците при работата на терен. Така Иван става трети режисьор на кино лентата.
При избора на болница екипът се стопира на тази в Кюстендил , въпреки че и други заведения в страната откликват на концепцията. „ Златина беше доста въодушевена от шефа на болничното заведение доктор Величков , който я посрещна с огромна топлина “, споделя Илиян.
Да снимаш филм в коронавирус поделение
Първоначалната концепция е филмът да се снима бързо, с цел да може хората да го видят, до момента в който пандемията към момента съставлява световен проблем. Плановете обаче се трансформират - Златина и Иван прекарват над 70 дни в инфекциозното поделение на болничното заведение и завършват работата на терен едвам през ноември 2021 година
Всеки ден те снимат действителните обстановки от всекидневието в отделението допустимо най-непосредствено, без изявленията и мнения. След фотосите изпращат материала на Илиян в Англия, с който разискват фрагментите в продължение на часове.
Постепенно режисьорите печелят доверието на медицинския личен състав и пациентите. „ С времето, което прекарвахме там, ставаше все по-лесно да ни се доверят “, споделя Иван пред Свободна Европа.
Според Илиян лекарите са стимулирани да вземат участие в фотосите, тъй като им се коства значимо протичащото се в едно коронавирус поделение да доближи до хората. Въпреки това работата на терен е придружена от доста предизвикателни моменти - в това число допир със гибелта.
„ Беше мъчно, само че до момента в който бяхме там, се мобилизирахме. В края на краищата, това е животът - в него взе участие и гибелта “, споделя Иван.
„ На този декор медицинският личен състав беше един локомотив, който се движеше и работеше непрекъснато. От време на време аз се усещах слаб “, споделя още режисьорът.
Медицинският личен състав беше един локомотив, който се движеше и работеше непрекъснато.Иван Чертов
Има дни, в които екипът не може да се оправи с следващото посещаване в болничното заведение. „ Тръгваме натам с цялата ни техника и на завоя преди постройката просто завиваме, отиваме в някое село, сядаме и мълчим. “.
За тримата режисьори работата по кино лентата е един дълъг развой на учене, който те още се пробват да осмислят изцяло. „ Документалното кино ни дава опрощение да се срещнем с хора, които другояче не бихме срещнали “, споделя Илиян.
„ Дали ще е доктор Попов от кино лентата, медицинските сестри, санитарите, пациентите. Това са случки, погледи, двоумения и всички тези неща ни дават голямо количество житейски опит и прекарвания, които няма по какъв начин да не ни трансформират. “
Уроците от „ Една провинциална болница “
Директният конфликт с историите в едно коронавирус поделение е доста по-различен от това, което се вижда в медиите и в националната статистика за разпространяването на болестта.
„ Всеки ден, до момента в който бяхме на фотоси, имаше вести, брифинги, статистики. Постоянно се цитираха едни цифри. А ние бяхме вътре и познавахме 20, 30, 40 лица от тези цифри “, споделя Иван.
„ От самото начало ние не сме се стремили да отразяваме събития от пандемията, а по-скоро да погледнем вътре в хората, които се намират в тези обстановки. “
Усещането, което режисьорите желаят да провокират у феновете, е чувство за напъните, които са нужни, с цел да помогне един човек на различен. Не единствено медицински, само че и човешки.
Екипът си спомня за обстановки, в които сестри и санитари отделят половин час, с цел да нахранят пациент с плодове. „ Освен че вършат всичко, което е належащо, с цел да се избави човешкият живот, те се пробват да създадат по-леки тези сложни моменти на пациентите “, споделя Илиян.
„ Междучовешките взаимоотношения, очакванията и страховете - всичко това е в нашите фрагменти. “
Нашият филм дава опция и успокоение на хората да премислят през какво са минали.Илиян Метев
Така „ Една провинциална болница “ се трансформира в повсеместен филм, който надвишава подтекста на пандемията. Затова и в този момент, когато светът е не запомнил за противоепидемичните ограничения и рестриктивните мерки, феновете към момента имат потребност от подобен филм.
„ Въпрос наизуст е човек да се учи от протичащото се “, споделя Илиян и напомня, че някои от най-силните филми за събитията от Втората международна война са снимани десетилетия след нейния край.
„ Нашият филм дава опция и успокоение на хората да премислят през какво са минали, без значение какви политически позиции са споделяли по време на пандемията. “
„ С кино лентата ние отваряме врата не толкоз към пандемията, а по-скоро към индивида и неговите страсти “, прибавя Иван. „ Пандемията дава подтекста, само че основното тук е същинската човечност, която постоянно има значение. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ