На фотографията: Емил СоколовЕмил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си обучение получава в Университета в Екзитър във Англия. Завършва бакалавърската си степен “История и интернационалните връзки ” през 2016 година, през 2017 година към този момент е магистър по “Икономическа и обществена история ”. През 2022 година става лекар по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и учител по българска и международна история. Кандидат за депутат в бургаската листа на „ Продължаваме промяната “ на последните избори.
Д-р Соколов, Владислав Горанов от ГЕРБ бе глобен по световния закон „ Магнитски “, тъй като – по думите на OFAC – е манипулирал законодателство, което ощетява страната в интерес на
хазартни олигарски. Вчера водачът на ГЕРБ Бойко Борисов се разграничи от Горанов, казвайки, че надълбоко има вяра, че не е отговорен, и заявявайки, че партията се е разграничила от някогашния финансов министър още когато е бил отхвърлен през 2020 година. Ще успее ли ГЕРБ да избегне имиджови вреди от глобите или знаците от Съединени американски щати са прекомерно мощни?
Дали ГЕРБ ще успее да избегне вредите, зависи от това дали хората ще го позволен. Сигналът от Съединени американски щати сигурно е доста явен. Бойко Борисов няма различен избор, с изключение на да пробва да основава легенди за разграничение. Да, през 2020 година беше поискана оставката на Владислав Горанов, само че това не трансформира обстоятелството, че той бе министър в две държавни управления на ГЕРБ.
Да си министър на финансите значи действително да отговаряш за всички държавни финанси, за парите на страната, за бюджета. Каквото и разграничение да бълнува господин Борисов, това не трансформира обстоятелството, че негов министър на едно от най-ключовите министерства, министерството, което дава отговор за нашите пари, нашите налози, е седял човек сега с доста тежки обвинявания за корупция.
Дори да сметнем, че има някакво разделяне, остава въпросът какво тъкмо е правила ГЕРБ и за какво господин Борисов е позволил – макар блестящата си преценка, както той обича да акцентира, подобен човек до най-високите етажи на страната, за какво е позволил да му повери парите на българските жители. Ако този въпрос вълнува българските жители, дори не става въпрос за имиджови вреди, а за това каква партия е ГЕРБ, когато по най-високите етажи и в най-близки връзки с нейния водач, е бил човек, който не е просто обвинен, а упрекнат в тежка корупция от един от най-бликите ни сътрудници. И то сътрудник, чието мнение господин Борисов постоянно счита за манна небесна.
Откъде идва тази двоякост – по какъв начин по този начин ГЕРБ са „ евроатлантици “, по какъв начин са „ най-отговорната партия “, а в същия миг Съединени американски щати показват човек, който е бил два пъти министър на финансите, за доста тежък корупционер, който е рисков за страната. Не съм чул господин Борисов да отговоря на тези въпроси.
Оправданието от сорта „ видях го един-два пъти единствено на конференциите на ГЕРБ и в Министерски съвет, където беше министър “ – още по-лошо, в случай че са се виждали толкоз рядко. На този човек бяха поверени държавните финанси.
Борисов акцентира, че Горанов е бил отхвърлен от партията, като доказателство за разграничаването. Когато през 2020 година Борисов изиска неговата оставка, той изиска оставките още на Младен Маринов като министър на вътрешните работи и на Емил Караниколов като министър на стопанската система. Защо в действителност бяха поискани тези оставки тогава?
Защото се смяташе, че това е квотата на Движение за права и свободи в третото държавно управление „ Борисов “, че това са най-вредните хора. Тогава на господин Борисов му лиши много време да прогледне това. Трябваше десетки студенти да бъдат бити от полицията, с цел да може в последна сметка ГЕРБ да стартира разграничаването, за което господин Борисов приказва в този момент. Истината е, че през 2020 година Владислав Горанов стана прекомерно неуместен.
Младен Маринов да вземем за пример обаче неколкократно по време на президентската акция развеждаше претендента на ГЕРБ Атанас Герджиков – тъй като той беше претендент на ГЕРБ, дано не се залъгваме, по най-различни места. Младен Маринов продължи да е народен представител от ГЕРБ, в това число в последния парламент.
Част от това трио, което бе спрягано за квотата на Движение за права и свободи, продължава да съществува необезпокоявано в партийните редици на ГЕРБ. Всички приказки за това по какъв начин ГЕРБ е претърпял катарзис през 2020 година стартират да стават все по-тънко съшити, тъй като наподобява измененията да са единствено козметични.
По отношение подозренията за сериозна, систематична корупция, единственото, което получаваме като отговор е „ виждал съм го няколко пъти, към този момент не е член “. Не звучи безапелационно.
Видяхме, че „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “ оповестиха, че ще се явят на предварителните избори за народни представители на 2 април дружно. Оформи ли се здрав съюз на демократичните сили и имат ли капацитет да бъде първа политическа мощ?
Със сигурност обединяване сред Политическа партия и Демократична България има капацитет да бъде първа политическа мощ. Добрата вест е, че в последния парламент Политическа партия и Демократична България взаимодействаха една с друга много по-добре. Те съумяха да изградят едно много по-здравословно партньорство и да бъдат по-ефективни дружно. Това в действителност към този момент разрешава да се мисли за обща акция и общи листи.
Най-важното е, че имаме дали ще го кажем обединяване на положителните сили, или обединявания на реформаторите, или най-просто казано – обединяване на хората, които от няколко години по всякакъв начин се пробват да покажат, че България има потребност от смяна, тъй като не можем да продължава по същия метод, че би трябвало да реформираме и опазването на здравето, и образованието, и още няколко основни сфери, с цел да може да си подсигуряваме по-добро бъдеще. Най-естествено, тези сили взеха решение да се обединят, с цел да заявят ясно: „ Искаме да управляваме, можем да управляваме, подготвени сме да го създадем “. Това е значима поръчка, тъй като допреди няколко години беше мъчно на реформаторските сили да излязат от огромната сянка на господин Борисов, който споделяше, че единствено той може да ръководи. Оказа се, че това не е по този начин.
Това обединяване дава опция на хората, които желаят България да се развива по един по-различен метод. Смея да настоявам – по по-добър метод. По метод, който не казваш, че си видял упрекнат в корупция някогашен министър два пъти, измисляйки си смешни оправдания, пращайки доближените придворни да те оправдават по малките екрани, тъй като просто няма какво да кажеш.
Мисля, че всички заслужаваме малко повече от този на ниска цена спектакъл. Съзнавам обаче, че при пети избори за последните две години, на хората доста им е омръзнало. Простата истина е, че това са третите избори за „ Продължаваме промяната “, на които отиват, с цел да защитят концепцията, че смяната би трябвало да продължи, българското общество би трябвало да излезе от рецесията – политическата и публичната, тъй като сме доста разграничени, и да откри метод да реши част от проблемите и да продължи напред. Това е задачата на Политическа партия и Демократична България.
Според Вас президентът Радев и служебното държавно управление ще имат ли още веднъж роля в предизборната акция, откъсвайки с говоренето си поддръжка от Политическа партия и Демократична България и наливайки в други политически сили?
При всички случаи. По време на акцията предишния октомври се говореше за апокалиптична зима, която просто не се състоя. Нито останахме без газ, нито без ток, нито без храни в магазина. Нищо такова не се случи. Казват, че това е с помощта на служебното държавно управление, до момента в който цялото предизборно плашене и страхуване, е цялостна бутафория.
За седемте си месеца държавното управление на Петков можеше да свърши доста неща доста добре, само че съумя да промени радикално живота на част от сънародниците ни със своята обществена политика. Едно от най-съществените неща е да изправи тил и да спре да се навежда пред Русия. Разбира се, това побърка президента и неговия вътрешен кръг.
От последните изявления на господин Борисов, който сподели, че президентът Радев и служебното държавно управление се оправят доста добре, проличава, че на Борисов не му се нрави мисълта, че към този момент у нас има достоверни евроатлантици – освен на думи, а и на дейности.
Как смятате – ще имаме ли постоянно държавно управление след 2 април, или ще отидем на следващи нови избори дружно с локалните есента?
Възможно е да се стигне до това. Дори и Политическа партия и Демократична България да са първи, което е доста евентуално, нямат съдружни сътрудници, с които да ръководят. ГЕРБ са напълно отвън картинката, изключително откакто техен министър се подреди до господин Делян Пеевски в глобите по „ Магнитски “. Движение за права и свободи са отвън картинката. Българска социалистическа партия – съгласно мен, също, защото Румен Овчаров също е един от глобените, да не приказваме за гласуването с хартиената бюлетина и за метода, по който госпожа Нинова кършеше гръбнак пред господин Борисов и направи най-яркия опит да го оправдава, канейки го в Народното събрание. Братската целувка, като тази, която сме виждали сред бойците по съветските монументи в България, видяхме сред двама им в Народното събрание.
Българска социалистическа партия към този момент е недопустим сътрудник, защото госпожа Нинова напълно се нарежда до статуквото. В предишното имаше първи проблясъци, че Българска социалистическа партия осъзнава, че няма по какъв начин да продължава по същата наклонена права, само че Нинова изрично се нарежда измежду партиите, които желаят България да продължи да тъпче на едно място и са подготвени на всичко, с цел да защитят персоналните си облаги и позиции, за сметка на ползите на страната и българското общество.
Има ли излаз от политическата рецесия следователно – по кое време ще се реши тя?
Политическата рецесия ще се реши, когато задоволително доста хора осъзнаят, че няма по какъв начин да бъдат незаинтересовани, а да желаят нещата да се трансформират. Преди година, когато започнах да се занимавам с политика по-активно, осъзнах, че средата, в която живеем, ни въздейства. Можем да я подобрим единствено като ние стартираме да влияем на нея.
Наскоро попитах своите възпитаници да се разпознават с тяхна обичана историческа фигура. Едно дете от 8. клас сподели, че не желае да се разпознава с фигура, а за нея по-важно е да бъде дейна и заинтригувана тук и в този момент. Това е дете, което се занимава със спорт. Когато попитах за какво, сподели, че виждайки окаяното положение на залите, в които тренира, макар че поставя толкоз доста старания, нищо не се трансформира, когато е безразлична и не се интересува от „ тези работи “, както тя го назова – т.е. от процесите в страната. Ако едно дете в 8. клас осъзнава това, не зная какво е оправданието за всички останали. 
