За Алеко, Бай Ганьо и отровните двойници на патриотизма
На фотографията: Алеко Константинов Днес – 1 януари 2023 година, се навършват 160 години от раждането на Алеко Константинов.
Да стартираме с това: родолюбец ли е Бай Ганьо?
Александър Кьосев: Разбира се, че е патрЕот, с Е. Той е съвършеният образец за това, което в патриотизма може да бъде изместено и сменено. Защото всяко хубаво нещо е като гъбите в гората: има токсичен двойник. И патриотизмът има токсичен двойник: патрЕотизма. Но да се разграничат двете – това е тънка и нелесна работа. То стартира още от Раковски, от Любен Каравелов, от Ботев – дано единствено да си напомним Ботевото стихотворение „ Патриот “. Много от дълго време в българската просвета тече дебатът кой е същинският и кой е подправеният национализъм.
Ами Алеко Константинов? Мнозина биха споделили, че той не е същински родолюбец, тъй като осмива българина и „ българщината “. Така ли е?
А. Кьосев: Не. Това е едно комфортно опростено и отсам – тотално сбъркано пояснение на тази велика българска книга. Тя не просто е велика, а е значима, даже основна за цялата българска просвета. Да обърнем внимание на следното: книгата „ Бай Ганьо “ се ражда от простонародната фолклорна буря. По времето на Алеко към този момент циркулират истории за всякакви българи, наподобява в това число и с това име, които се описват още преди той да напише своята книга – смешни истории за българи в чужбина, за разнородни прояви на фукливост, грандоманщина, пъчене. Паралелно още от Войников и Петко Славейков тече дебатът за криворазбраната цивилизация. Алеко Константинов стъпва на тези обичаи и написва своята странна книга…
Много от днешните патриоти знаят прекомерно малко за България, за културата ѝ, за историята ѝ. Често незнанието се трансформира в национализъм. А най-лошото е, че патриотичното възприятие се монополизира, споделя проф. А. Кьосев.
Защо странна?
А. Кьосев: Защото е жанрово неразбираема. Тя е алманах фейлетони, който е желал да стане разказ, само че не е станал. И остава неразбираемо дали Алеко споделя вицове, дали написа фейлетони, или пък къси разкази с наклонността те да се обединят в разказ (както е станало с храбрия боец Швейк в чешката литература по-късно) – има разнопосочни придвижвания вътре в самата книга. Разказвачът написа с доста мощна персонална пристрастеност, от което от време на време се ражда ужасна гротеска и ирония, различен път – просто занимателна история. Тоест, отсъства и стилово единение. Но най-интересното е, че героят след това назад се завръща във фолклора: разказите и вицовете за Бай Ганьо освен не изчезват, а се множат.
И до ден-днешен. Даже има вицове за „ Бай Ганьо американеца “ и „ Бай Ганьо французина “…
А. Кьосев: Да, има всевъзможни парадокси, та чак до „ Бай Ганьо американеца “ и „ Бай Ганьо италианеца “. Сложен отзив книгата има освен в простонародната, само че и във високата просвета – съвсем няма български интелектуалец, който да не е писал за нея. През 20-те и 30-те години се раждат и парадоксални тълкувания, които желаят да изкарат бай Ганьо позитивен воин на „ расовото оцеляване “. За всичко това в този момент няма да приказваме. Важното е, че творбата на Алеко става образец, даже модел за обмена сред високата българска литература и простонародната, словесна просвета на най-обикновените хора. Това прави от книгата необикновен компендиум на всевъзможни жаргони и стилове, високи и простонародни способи на говорене и мислене: в стилистично отношение „ Бай Ганьо “ е най-богатата и комплицирана българска книга.
Да се върнем към въпроса „ Кой е пó родолюбец от двамата: Бай Ганьо или неговият „ родител “ Алеко? “
А. Кьосев: Отговорът на този въпрос е в притчата за цар Соломон, бебето и двете майки – същинската и лъжливата. Знаете, че същинската майка се отхвърля от бебето и споделя „ Дайте го на другата “, когато цар Соломон отсъжда то да бъде разсечено на две и поделено сред двете. И със самия отвод да одобри разсичането, тя демонстрира, че е същинската майка. Нали се сещате по какъв начин тази алегория се съотнася с Бай Ганьо и Алеко?
Кой за кого страда, кой за кого более, кой за кого го е позор? Кой не желае да допусне разцепването на българското сред смешно пъчене и достоверна обич към България? Очевидно разказвачът се присмива, даже от време на време изпитва гадност от своя воин, само че това е на повърхността. Всъщност той обича своя бай Ганьо, има близко и топло отношение към него, даже не отхвърля да му „ служи “, когато последният има потребност от това, води го на баня и опера. Казано другояче, той по никакъв метод не се усеща надпоставен по отношение на Бай Ганьо. В тази книга няма надменност и псевдо-елитаризъм към съотечественика. И по никакъв начин не е инцидентно, че фейлетонът „ Бай Ганьо публицист “ приключва с прословутия откъс:
„ Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е очевидец, че постоянно положителни усеща са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Ни възприятие на злобно неодобрение, ни пренебрежение, нито лековерен смях не са управлявали моето перо. И аз съм чедо на своето време и известни обособени събития може би несъзнателно са ме отклонявали от строгата обективност, само че аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната реалност. Твоите братя, имам вяра, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, само че те са към този момент на втори и трети план; те едвам в този момент почват да декларират за своето битие, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия публичен строй и дава собствен отпечатък и на политика, и на партии, и на щемпел. Аз лелея в себе си религия, че ще пристигна един ден, когато ти, откакто прочетеш тази брошура, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: Европейци сме ний, но все не сме до такава степен!… Прощавай, не е за знамение отново да се срещнем. “
Тоест, Алеко е обвързван с „ българското “ по метод, който го кара да страда, да изпитва позор, само че да изпитва в същото време и дълбока съгласуваност, а и честен дълг към всички незавършени европейци. И той желае неговият воин да види избрани неща, да заживее с нови полезности, да „ ся возвиси “, както би споделил Милен Русков. Сега да видим и назад – отношението на героя към разказвача. Бай Ганьо счита Алеко за следващия „ будала “, към който той не изпитва нито съчувствие, нито съпричастност и брутално го мачка, когато може. И както знаем, Алеко Константинов умира заради една байганьовска история, разследване на българския жесток политически живот. Още Илия Бешков е споделил, че бай Ганьо не пожалва своя създател.
Можем ли да кажем, че това, което Алеко Константинов изпитва към Бай Ганьо, е същото събитие, което културолозите съвременно назовават „ чуждосрам “? Тоест, че Алеко се срами поради Бай Ганьо?
А. Кьосев: Да, само че това не е „ чуждосрам “, то е „ своесрам “, тъй като Алеко и бай Ганьо не са непознати, те са в една общественост. У Алеко има мощно и съдбоносно чувство за това. И той не желае една България, разцепена сред „ хайлайф “ и „ простаци “, а мечтае тя да се развива по метод, който води всички „ братя “ към цивилизация. И тъй като е инстинктивен, самокритичен и почтен, Алеко доста добре знае, че в действителност той самият не се отличава кой знае какъв брой от своя воин. При цялата му артистичност, гений и обучение, той е произтекъл от същата среда. И дано през днешния ден не забравяме, че същият човек, който е основал „ Бай Ганьо “, по едно и също време е написал и „ Пази Боже сляпо да прогледа! “, където осмива по надалеч по-еднозначен метод оня, който се издигнал, станал е консул и „ хайлайф “.
А какво е отношението през днешния ден към Бай Ганьо? Забелязвам, че в обществените мрежи доста постоянно се реферира към този типаж, към този воин – дори от време на време в падеж го поставят, „ На Бай ти Ганя “ това не му харесва “, да вземем за пример. Тоест, в избрани среди се усеща яд и присмехулно пренебрежение към ширещата се и през днешния ден простотия…
А. Кьосев: Сложна книга като „ Бай Ганьо “ е доста елементарно да бъде прочетена опростенчески, в това число и елитарно-високомерно. Това е неправилно. Тя би трябвало да бъде четена в цялата си словесна, морална и национална драматичност. Защото разказва спорния, от време на време комичен, от време на време печален развой на българското цивилизоване, който по никакъв начин не е елементарен и постоянно се трансформира ту в „ маймунства “ и „ криворазбиране “, ту в пъчене и бабаитлък. Произведението на Алеко дълбае, вади нескрито доста дълбоки български неща за всички българи, освен за простонародните, само че и за „ жълтопаветниците “, да го кажем с днешни думи. Добре е да се запомни основното: Алеко подлага на критика своя воин, само че не изпитва към него надменност, елитарно пренебрежение или обществена ненавист. Напротив, обича той своя бай Ганя и счита, че те дружно са българи, дружно са европейци, само че не до такава степен.
Искате да кажете, че същинският национализъм не може да бъде елитарен и надменен по отношение на това, което назоваваме „ народ “, по този начин ли?
А. Кьосев: Същината на патриотизма, приказвам за патриотизма от 19 век, когато се раждат модерните народи, е в това, че той основава хоризонтална взаимност. Независимо какви са имуществените разлики, без значение какви са обществените йерархии или другата начетеност, без значение от специалност, авторитет и прочие, хората от една нация са „ братя и сестри “. В случая – „ братя и сестри българи “. Виждате, че в този демократичен национализъм от 19 век има вписана изконна либералност, която не може да бъде отстранена. И един от огромните проблеми на българския живот сега е нейното разрушение: изкуственото опълчване сред по този начин наречения „ народ “ и по този начин наречените „ елити “. Всъщност това е просто популистки конструкт, който се употребява мощно в хибридната война, а тези, които го употребяват, не принадлежат нито към така наречен „ народ “, нито към така наречен „ елити “. Те са вируси, агент-провокатори.
Тук е мястото да Ви насочва един провокационен въпрос. Наскоро в обществените мрежи един политик от Източна България Ви атакува поради това, че смятате него и неговата партия за подправени патриоти, до момента в който вашето ново гражданско придвижване показва същинския национализъм. Смятате ли се за „ брат “ и за член на една и съща общественост с този политик от Източна България?
А. Кьосев: Няма за какво да го крием: той се назовава Костадин Костадинов, а неговата партия се назовава „ Възраждане “. Той се възмущава, че аз съм бил оповестил патриотизма на „ Възраждане “ за подправен. Това не е правилно. Никога не съм споделил сходно нещо, тъй като не считам, че има национализъм на „ Възраждане “. Има национализъм на хората, които са дали своят вот за „ Възраждане “ – и това гласоподаване, инвестицията на политическо доверие за посланичество, е краткотрайно. Аз считам, че тези хора имат всички учредения да считат себе си за същински патриоти, аз също ги считам за такива. И считам още, че наш несбъднат дълг – приказвам за просветители, учители, преподаватели, професори и т.н – е, че не сме им обяснили добре кое е същинският национализъм. Те са подведени и не си дават сметка, че вътре в партийната централа, в апарата на „ Възраждане “ има една клика, която не може да бъде наречена нито „ патриоти “, нито „ непатриоти “, тъй като те са просто фалшификатори, хибридни сътрудници, провокатори. И сред тях и техния електорат има голяма разлика. Към хората, които краткотрайно са дали своят вот за тази партия, аз изпитвам надълбоко почитание и считам, че с тях би трябвало да си приказваме, даже да спорим за същинския национализъм. Бих желал да им обясня своя мироглед – че патриотизмът е в делата, а не в думите, байраците и кухите знаци. Истинското родолюбие е работа, обич и грижа за родината, то е „ строителство на България “ – а не празни приказки, зад които се крият непознати геополитически ползи.
На 1 януари 2023 година се навършват 160 години от раждането на Алеко Константинов. Как го отбелязвате Вие?
А. Кьосев: Благодаря доста за този въпрос! Ние ще честваме рождения ден на Алеко към статуята на Щастливеца при започване на бул. „ Витоша “ в София на първи януари 2023 година в 18:00 часа. Надяваме се, че сходни празници ще има в българските учебни заведения и даже в неделните учебни заведения в разнообразни елементи на света, където има българи. Така ще отбележим тази знаменателна дата. И като споделям „ ние “, имам поради всевъзможни хора, имам поради таман „ братя и сестри българи “.
Заповядайте на рожден ден! Там ще участват и известни български писатели, които доста добре знаят кой е Алеко и какъв е техният дълг към него. Вече са ми удостоверили Георги Господинов, Михаил Неделчев, Алек Попов, Здравка Евтимова, Елена Алексиева, Деян Енев, Калин Терзийски, Иван Ланджев, Кирил Василев, а други, които на този ден не са в София, да вземем за пример Теодора Димова, Явор Гърдев, дадоха обещание да пратят по няколко думи, тъй като считат събитието за значимо и сплотяващо. Актьорът Руси Чанев ще чете цитати от „ Бай Ганьо “, а всички гости, които ще дойдат да честват дружно с нас, са поканени да носят великата брошура със себе си и да прочетат по микрофона един обичан собствен откъс. Разбира се, ще поговорим и за разликата сред същинския и подправения национализъм. Надявам се това да бъде щастлив, радостен цивилен празник, ще се черпим и с баница с патриотични шансове. Нека всички видят разликата сред фалшификатите и достоверното сплотяващо родолюбие, пазещо заветите на Щастливеца.
Успех и цветущ рожден ден на Алеко!
Интервю с културолога проф. Александър Кьосев на Александър Андреев, препубликувано от „ Дойче веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Да стартираме с това: родолюбец ли е Бай Ганьо?
Александър Кьосев: Разбира се, че е патрЕот, с Е. Той е съвършеният образец за това, което в патриотизма може да бъде изместено и сменено. Защото всяко хубаво нещо е като гъбите в гората: има токсичен двойник. И патриотизмът има токсичен двойник: патрЕотизма. Но да се разграничат двете – това е тънка и нелесна работа. То стартира още от Раковски, от Любен Каравелов, от Ботев – дано единствено да си напомним Ботевото стихотворение „ Патриот “. Много от дълго време в българската просвета тече дебатът кой е същинският и кой е подправеният национализъм.
Ами Алеко Константинов? Мнозина биха споделили, че той не е същински родолюбец, тъй като осмива българина и „ българщината “. Така ли е?
А. Кьосев: Не. Това е едно комфортно опростено и отсам – тотално сбъркано пояснение на тази велика българска книга. Тя не просто е велика, а е значима, даже основна за цялата българска просвета. Да обърнем внимание на следното: книгата „ Бай Ганьо “ се ражда от простонародната фолклорна буря. По времето на Алеко към този момент циркулират истории за всякакви българи, наподобява в това число и с това име, които се описват още преди той да напише своята книга – смешни истории за българи в чужбина, за разнородни прояви на фукливост, грандоманщина, пъчене. Паралелно още от Войников и Петко Славейков тече дебатът за криворазбраната цивилизация. Алеко Константинов стъпва на тези обичаи и написва своята странна книга…
Много от днешните патриоти знаят прекомерно малко за България, за културата ѝ, за историята ѝ. Често незнанието се трансформира в национализъм. А най-лошото е, че патриотичното възприятие се монополизира, споделя проф. А. Кьосев.
Защо странна?
А. Кьосев: Защото е жанрово неразбираема. Тя е алманах фейлетони, който е желал да стане разказ, само че не е станал. И остава неразбираемо дали Алеко споделя вицове, дали написа фейлетони, или пък къси разкази с наклонността те да се обединят в разказ (както е станало с храбрия боец Швейк в чешката литература по-късно) – има разнопосочни придвижвания вътре в самата книга. Разказвачът написа с доста мощна персонална пристрастеност, от което от време на време се ражда ужасна гротеска и ирония, различен път – просто занимателна история. Тоест, отсъства и стилово единение. Но най-интересното е, че героят след това назад се завръща във фолклора: разказите и вицовете за Бай Ганьо освен не изчезват, а се множат.
И до ден-днешен. Даже има вицове за „ Бай Ганьо американеца “ и „ Бай Ганьо французина “…
А. Кьосев: Да, има всевъзможни парадокси, та чак до „ Бай Ганьо американеца “ и „ Бай Ганьо италианеца “. Сложен отзив книгата има освен в простонародната, само че и във високата просвета – съвсем няма български интелектуалец, който да не е писал за нея. През 20-те и 30-те години се раждат и парадоксални тълкувания, които желаят да изкарат бай Ганьо позитивен воин на „ расовото оцеляване “. За всичко това в този момент няма да приказваме. Важното е, че творбата на Алеко става образец, даже модел за обмена сред високата българска литература и простонародната, словесна просвета на най-обикновените хора. Това прави от книгата необикновен компендиум на всевъзможни жаргони и стилове, високи и простонародни способи на говорене и мислене: в стилистично отношение „ Бай Ганьо “ е най-богатата и комплицирана българска книга.
Да се върнем към въпроса „ Кой е пó родолюбец от двамата: Бай Ганьо или неговият „ родител “ Алеко? “
А. Кьосев: Отговорът на този въпрос е в притчата за цар Соломон, бебето и двете майки – същинската и лъжливата. Знаете, че същинската майка се отхвърля от бебето и споделя „ Дайте го на другата “, когато цар Соломон отсъжда то да бъде разсечено на две и поделено сред двете. И със самия отвод да одобри разсичането, тя демонстрира, че е същинската майка. Нали се сещате по какъв начин тази алегория се съотнася с Бай Ганьо и Алеко?
Кой за кого страда, кой за кого более, кой за кого го е позор? Кой не желае да допусне разцепването на българското сред смешно пъчене и достоверна обич към България? Очевидно разказвачът се присмива, даже от време на време изпитва гадност от своя воин, само че това е на повърхността. Всъщност той обича своя бай Ганьо, има близко и топло отношение към него, даже не отхвърля да му „ служи “, когато последният има потребност от това, води го на баня и опера. Казано другояче, той по никакъв метод не се усеща надпоставен по отношение на Бай Ганьо. В тази книга няма надменност и псевдо-елитаризъм към съотечественика. И по никакъв начин не е инцидентно, че фейлетонът „ Бай Ганьо публицист “ приключва с прословутия откъс:
„ Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е очевидец, че постоянно положителни усеща са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Ни възприятие на злобно неодобрение, ни пренебрежение, нито лековерен смях не са управлявали моето перо. И аз съм чедо на своето време и известни обособени събития може би несъзнателно са ме отклонявали от строгата обективност, само че аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната реалност. Твоите братя, имам вяра, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, само че те са към този момент на втори и трети план; те едвам в този момент почват да декларират за своето битие, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия публичен строй и дава собствен отпечатък и на политика, и на партии, и на щемпел. Аз лелея в себе си религия, че ще пристигна един ден, когато ти, откакто прочетеш тази брошура, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: Европейци сме ний, но все не сме до такава степен!… Прощавай, не е за знамение отново да се срещнем. “
Тоест, Алеко е обвързван с „ българското “ по метод, който го кара да страда, да изпитва позор, само че да изпитва в същото време и дълбока съгласуваност, а и честен дълг към всички незавършени европейци. И той желае неговият воин да види избрани неща, да заживее с нови полезности, да „ ся возвиси “, както би споделил Милен Русков. Сега да видим и назад – отношението на героя към разказвача. Бай Ганьо счита Алеко за следващия „ будала “, към който той не изпитва нито съчувствие, нито съпричастност и брутално го мачка, когато може. И както знаем, Алеко Константинов умира заради една байганьовска история, разследване на българския жесток политически живот. Още Илия Бешков е споделил, че бай Ганьо не пожалва своя създател.
Можем ли да кажем, че това, което Алеко Константинов изпитва към Бай Ганьо, е същото събитие, което културолозите съвременно назовават „ чуждосрам “? Тоест, че Алеко се срами поради Бай Ганьо?
А. Кьосев: Да, само че това не е „ чуждосрам “, то е „ своесрам “, тъй като Алеко и бай Ганьо не са непознати, те са в една общественост. У Алеко има мощно и съдбоносно чувство за това. И той не желае една България, разцепена сред „ хайлайф “ и „ простаци “, а мечтае тя да се развива по метод, който води всички „ братя “ към цивилизация. И тъй като е инстинктивен, самокритичен и почтен, Алеко доста добре знае, че в действителност той самият не се отличава кой знае какъв брой от своя воин. При цялата му артистичност, гений и обучение, той е произтекъл от същата среда. И дано през днешния ден не забравяме, че същият човек, който е основал „ Бай Ганьо “, по едно и също време е написал и „ Пази Боже сляпо да прогледа! “, където осмива по надалеч по-еднозначен метод оня, който се издигнал, станал е консул и „ хайлайф “.
А какво е отношението през днешния ден към Бай Ганьо? Забелязвам, че в обществените мрежи доста постоянно се реферира към този типаж, към този воин – дори от време на време в падеж го поставят, „ На Бай ти Ганя “ това не му харесва “, да вземем за пример. Тоест, в избрани среди се усеща яд и присмехулно пренебрежение към ширещата се и през днешния ден простотия…
А. Кьосев: Сложна книга като „ Бай Ганьо “ е доста елементарно да бъде прочетена опростенчески, в това число и елитарно-високомерно. Това е неправилно. Тя би трябвало да бъде четена в цялата си словесна, морална и национална драматичност. Защото разказва спорния, от време на време комичен, от време на време печален развой на българското цивилизоване, който по никакъв начин не е елементарен и постоянно се трансформира ту в „ маймунства “ и „ криворазбиране “, ту в пъчене и бабаитлък. Произведението на Алеко дълбае, вади нескрито доста дълбоки български неща за всички българи, освен за простонародните, само че и за „ жълтопаветниците “, да го кажем с днешни думи. Добре е да се запомни основното: Алеко подлага на критика своя воин, само че не изпитва към него надменност, елитарно пренебрежение или обществена ненавист. Напротив, обича той своя бай Ганя и счита, че те дружно са българи, дружно са европейци, само че не до такава степен.
Искате да кажете, че същинският национализъм не може да бъде елитарен и надменен по отношение на това, което назоваваме „ народ “, по този начин ли?
А. Кьосев: Същината на патриотизма, приказвам за патриотизма от 19 век, когато се раждат модерните народи, е в това, че той основава хоризонтална взаимност. Независимо какви са имуществените разлики, без значение какви са обществените йерархии или другата начетеност, без значение от специалност, авторитет и прочие, хората от една нация са „ братя и сестри “. В случая – „ братя и сестри българи “. Виждате, че в този демократичен национализъм от 19 век има вписана изконна либералност, която не може да бъде отстранена. И един от огромните проблеми на българския живот сега е нейното разрушение: изкуственото опълчване сред по този начин наречения „ народ “ и по този начин наречените „ елити “. Всъщност това е просто популистки конструкт, който се употребява мощно в хибридната война, а тези, които го употребяват, не принадлежат нито към така наречен „ народ “, нито към така наречен „ елити “. Те са вируси, агент-провокатори.
Тук е мястото да Ви насочва един провокационен въпрос. Наскоро в обществените мрежи един политик от Източна България Ви атакува поради това, че смятате него и неговата партия за подправени патриоти, до момента в който вашето ново гражданско придвижване показва същинския национализъм. Смятате ли се за „ брат “ и за член на една и съща общественост с този политик от Източна България?
А. Кьосев: Няма за какво да го крием: той се назовава Костадин Костадинов, а неговата партия се назовава „ Възраждане “. Той се възмущава, че аз съм бил оповестил патриотизма на „ Възраждане “ за подправен. Това не е правилно. Никога не съм споделил сходно нещо, тъй като не считам, че има национализъм на „ Възраждане “. Има национализъм на хората, които са дали своят вот за „ Възраждане “ – и това гласоподаване, инвестицията на политическо доверие за посланичество, е краткотрайно. Аз считам, че тези хора имат всички учредения да считат себе си за същински патриоти, аз също ги считам за такива. И считам още, че наш несбъднат дълг – приказвам за просветители, учители, преподаватели, професори и т.н – е, че не сме им обяснили добре кое е същинският национализъм. Те са подведени и не си дават сметка, че вътре в партийната централа, в апарата на „ Възраждане “ има една клика, която не може да бъде наречена нито „ патриоти “, нито „ непатриоти “, тъй като те са просто фалшификатори, хибридни сътрудници, провокатори. И сред тях и техния електорат има голяма разлика. Към хората, които краткотрайно са дали своят вот за тази партия, аз изпитвам надълбоко почитание и считам, че с тях би трябвало да си приказваме, даже да спорим за същинския национализъм. Бих желал да им обясня своя мироглед – че патриотизмът е в делата, а не в думите, байраците и кухите знаци. Истинското родолюбие е работа, обич и грижа за родината, то е „ строителство на България “ – а не празни приказки, зад които се крият непознати геополитически ползи.
На 1 януари 2023 година се навършват 160 години от раждането на Алеко Константинов. Как го отбелязвате Вие?
А. Кьосев: Благодаря доста за този въпрос! Ние ще честваме рождения ден на Алеко към статуята на Щастливеца при започване на бул. „ Витоша “ в София на първи януари 2023 година в 18:00 часа. Надяваме се, че сходни празници ще има в българските учебни заведения и даже в неделните учебни заведения в разнообразни елементи на света, където има българи. Така ще отбележим тази знаменателна дата. И като споделям „ ние “, имам поради всевъзможни хора, имам поради таман „ братя и сестри българи “.
Заповядайте на рожден ден! Там ще участват и известни български писатели, които доста добре знаят кой е Алеко и какъв е техният дълг към него. Вече са ми удостоверили Георги Господинов, Михаил Неделчев, Алек Попов, Здравка Евтимова, Елена Алексиева, Деян Енев, Калин Терзийски, Иван Ланджев, Кирил Василев, а други, които на този ден не са в София, да вземем за пример Теодора Димова, Явор Гърдев, дадоха обещание да пратят по няколко думи, тъй като считат събитието за значимо и сплотяващо. Актьорът Руси Чанев ще чете цитати от „ Бай Ганьо “, а всички гости, които ще дойдат да честват дружно с нас, са поканени да носят великата брошура със себе си и да прочетат по микрофона един обичан собствен откъс. Разбира се, ще поговорим и за разликата сред същинския и подправения национализъм. Надявам се това да бъде щастлив, радостен цивилен празник, ще се черпим и с баница с патриотични шансове. Нека всички видят разликата сред фалшификатите и достоверното сплотяващо родолюбие, пазещо заветите на Щастливеца.
Успех и цветущ рожден ден на Алеко!
Интервю с културолога проф. Александър Кьосев на Александър Андреев, препубликувано от „ Дойче веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ