Къса памет: Поправките на "Патриотите" за неизбежната отбрана са отменени от КС още през 1997 г.
На първо четене Народното събрание одобри препоръчани от " Обединените патриоти " промени в Наказателния кодекс (НК). Според тях притежател на парцел няма да носи наказателна отговорност за дейностите си при всяко нелегално влизане нощем, при нахлуване, осъществено от две или повече лица, или когато нападателят е въоръжен.
Текстът гласи, че няма превишаване на рамките на неизбежна защита, когато " нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище ", както и когато " нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем ".
Когато " Обединените патриоти " по поръка на премиера Бойко Борисов потеглиха да трансформират закона преди година, голям брой адвокати, в това число основният прокурор Сотир Цацаров и ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов, подлагаха на критика остро желанията им . Една от аргументите беше, че през 1997 година безусловно същата корекция в Наказателен кодекс беше анулирана от Конституционния съд (КС) с подробни и разбираеми причини.
През 1997 година в Наказателен кодекс бяха добавени шест хипотези, при които, без значение от характера и заплахата на отбраната, няма превишаване рамките на неизбежната защита:
1. нападението е от две и повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или щурм в жилище, вилен парцел или икономически обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно транспортно средство или преносим железопътен състав;
5. нападението е осъществено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по различен метод.
Конституционен съд анулира съвсем всички със следните причини:
" В т. 1 и 2 това законодателно решение е учредено на качества на нападателите, свързани с броя им и съществуването на оръжие у тях. Тези качества не разкриват особености на характера на нападението. Те се отнасят единствено до заплахата му, само че не са задоволителни за нейното цялостно и тъкмо установяване, заради което нямат независимо значение за оценката й. Като възможност за увреждане на даден правно предпазен интерес заплахата на нападението зависи от голям брой условия. Към тях се отнасят примерно освен броят на нападателите, а и възрастта им, възрастта на отбраняващия се, средствата за отбрана, с които той разполага, както и освен притежаването на оръжие от нападателя, само че и типа му, желанието и фактическата опция за неговото потребление, дали е въоръжен отбраняващият се, в случай че е по този начин - какво е оръжието му. Цялостното отчитане и обмисляне на всички условия в обособените случаи може да обоснове напълно друга степен на активност на нападението, въпреки то да е осъществено от нападатели, имащи маркираните качества. Конкретната и комплексната оценка на тези условия обаче е безпредметна, тъй като двете разпореждания обгръщат всяко нахлуване, което е осъществено при плануваните в тях условия. По подобен метод в обсега на т. 1 попадат даже прояви като осъществените от деца дребни обири или породени повреди на някакво имущество по време на игра, а в обсега на т. 2 - осъществената кражба в овощната градина на няколко ябълки или други плодове от селскостопански служащ, който всекидневно носи в себе си нож, или засягането на достойнството и достолепието на нападнатия от лице, което е от състава на полицията и предвид на служебните си функционалности носи огнестрелно оръжие.
В т. 4 и 5 посоченото законодателно решение е учредено на особености на нападението, свързани с мястото и времето на осъществяването му. Обстоятелствата, употребявани като квалифициращи признаци, нямат за предмет характера на нападението и са от типа на тези, които имат значение за заплахата му. Те, както и признаците по първите две разпореждания, не са задоволителни за определянето й. Каква е основаната заплаха от нападението може да се реши във всеки обособен случай, като се съобрази освен времето и мястото на осъществяването му, само че и броят на нападателите, възрастта им, типът на употребяваните средства и други условия. Изчерпателното изброяване на последните не е допустимо и при размера и многообразието им потреблението единствено на един квалифициращ симптом във всяка от наредбите уголемява тяхното деяние до прояви, които засягат по-незначителни ползи или не заплашват значително съответния правно предпазен интерес. Такива прояви примерно могат да бъдат по т. 4 джебчийска кражба на неголяма сума, повреждането по несъобразителност на багажа на някой от пътуващите, а по т. 5 - спречкването сред съседи, при което нападателят с шамари е удрял отбраняващия се, или счепкване в заведение или на улицата, при което нападателят настойчиво и без спиране е обиждал отбраняващия се.
В т. 3 квалифициращият симптом е обвързван с метода на осъществяване на нападението и обектите, които са предмет на принуждение или щурм от страна на нападателя, са обособени в три групи - жилище, вилен парцел, икономически обект. Тъй като жилище е всеки обект, който се употребява за живеене, от първата група в действителност се обгръщат и вилните парцели, застроени с употребени за обитаване здания.
За характера и заплахата на нападението могат да имат значение освен събитията за метода на навлизане във вилния парцел или в стопанския обект. От значение са също застрашеният с увреждане интерес, съответният прийом за влизане с щурм, степента на нарушение неприкосновеността на недвижимия парцел от типа на указаните и всички в действителност данни за брой и възраст на нападателите, за средствата, които употребяват, за времето, през което работят. Преценяването на всички условия, както и при наредбите на т. 1, 2, 4 и 5, обаче е безпредметно, тъй като хипотезата на т. 3 обгръща всяко нахлуване, за осъществяването на което нападателят е подхванал навлизане с принуждение или с щурм във вилен парцел или икономически обект. По подобен метод приложното поле на тази догадка обгръща и незначителни прояви на нахлуване, каквито могат да бъдат кражбата на инструмент от застроения със стопанска постройка вилен парцел след строшаване на стъклото на прозореца и всяка взломна кражба, даже в случай че предметът й е с доста ниска стойност.
Съображенията разрешават да се заключи, че съдържащите се в тях квалифициращи признаци не изчерпват целия в действителност състав на тези съответни особености на обособените случаи, които в своята цялост дефинират характера и заплахата на нападението. За това единствено от тези признаци не може да се направи обосновано съмнение, че при съществуването им породените вреди са всеки път в границите на нужните лимити.
Създава се правна опция за субекта на неизбежната защита да отблъсне нападението чрез увреждане на нападателя, което доста и очевидно надвишава нужната отбрана. За подобен индивид, по отношение на който е подхванато нахлуване, имащо признаците по тези разпореждания, не съществува обвързване да осъразмерява защитата с заплахата на това нахлуване, той може самичък да реши с причиняването на какви вреди да отбрани застрашените от увреждане ползи и осъщественото от него действие няма да бъде общественоопасно и противоправно и няма да съставлява закононарушение и тогава, когато той е могъл да се отбрани с причиняване на по-несъществени вреди - да вземем за пример с нанасяне на телесна щета на нападателя вместо с ликвидиране, с разваляне на движимости на нападателя вместо с умъртвяването му или изобщо с потреблението на по-лека форма на принуждение или друга насила вместо фактически упражнената.
От изложеното следва несъгласието на тези разпореждания с конституцията.
Поради получилото се тъждество на гласовете и липса на болшинство, че наредбите на т. 3 в частта за израза " нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилището " и на т. 6 опонират на конституцията, настояването да бъдат оповестени за противоконституционни следва да се отхвърли. Така че те остават в действие. "
Текстът гласи, че няма превишаване на рамките на неизбежна защита, когато " нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище ", както и когато " нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем ".
Когато " Обединените патриоти " по поръка на премиера Бойко Борисов потеглиха да трансформират закона преди година, голям брой адвокати, в това число основният прокурор Сотир Цацаров и ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов, подлагаха на критика остро желанията им . Една от аргументите беше, че през 1997 година безусловно същата корекция в Наказателен кодекс беше анулирана от Конституционния съд (КС) с подробни и разбираеми причини.
През 1997 година в Наказателен кодекс бяха добавени шест хипотези, при които, без значение от характера и заплахата на отбраната, няма превишаване рамките на неизбежната защита:
1. нападението е от две и повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или щурм в жилище, вилен парцел или икономически обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно транспортно средство или преносим железопътен състав;
5. нападението е осъществено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по различен метод.
Конституционен съд анулира съвсем всички със следните причини:
" В т. 1 и 2 това законодателно решение е учредено на качества на нападателите, свързани с броя им и съществуването на оръжие у тях. Тези качества не разкриват особености на характера на нападението. Те се отнасят единствено до заплахата му, само че не са задоволителни за нейното цялостно и тъкмо установяване, заради което нямат независимо значение за оценката й. Като възможност за увреждане на даден правно предпазен интерес заплахата на нападението зависи от голям брой условия. Към тях се отнасят примерно освен броят на нападателите, а и възрастта им, възрастта на отбраняващия се, средствата за отбрана, с които той разполага, както и освен притежаването на оръжие от нападателя, само че и типа му, желанието и фактическата опция за неговото потребление, дали е въоръжен отбраняващият се, в случай че е по този начин - какво е оръжието му. Цялостното отчитане и обмисляне на всички условия в обособените случаи може да обоснове напълно друга степен на активност на нападението, въпреки то да е осъществено от нападатели, имащи маркираните качества. Конкретната и комплексната оценка на тези условия обаче е безпредметна, тъй като двете разпореждания обгръщат всяко нахлуване, което е осъществено при плануваните в тях условия. По подобен метод в обсега на т. 1 попадат даже прояви като осъществените от деца дребни обири или породени повреди на някакво имущество по време на игра, а в обсега на т. 2 - осъществената кражба в овощната градина на няколко ябълки или други плодове от селскостопански служащ, който всекидневно носи в себе си нож, или засягането на достойнството и достолепието на нападнатия от лице, което е от състава на полицията и предвид на служебните си функционалности носи огнестрелно оръжие.
В т. 4 и 5 посоченото законодателно решение е учредено на особености на нападението, свързани с мястото и времето на осъществяването му. Обстоятелствата, употребявани като квалифициращи признаци, нямат за предмет характера на нападението и са от типа на тези, които имат значение за заплахата му. Те, както и признаците по първите две разпореждания, не са задоволителни за определянето й. Каква е основаната заплаха от нападението може да се реши във всеки обособен случай, като се съобрази освен времето и мястото на осъществяването му, само че и броят на нападателите, възрастта им, типът на употребяваните средства и други условия. Изчерпателното изброяване на последните не е допустимо и при размера и многообразието им потреблението единствено на един квалифициращ симптом във всяка от наредбите уголемява тяхното деяние до прояви, които засягат по-незначителни ползи или не заплашват значително съответния правно предпазен интерес. Такива прояви примерно могат да бъдат по т. 4 джебчийска кражба на неголяма сума, повреждането по несъобразителност на багажа на някой от пътуващите, а по т. 5 - спречкването сред съседи, при което нападателят с шамари е удрял отбраняващия се, или счепкване в заведение или на улицата, при което нападателят настойчиво и без спиране е обиждал отбраняващия се.
В т. 3 квалифициращият симптом е обвързван с метода на осъществяване на нападението и обектите, които са предмет на принуждение или щурм от страна на нападателя, са обособени в три групи - жилище, вилен парцел, икономически обект. Тъй като жилище е всеки обект, който се употребява за живеене, от първата група в действителност се обгръщат и вилните парцели, застроени с употребени за обитаване здания.
За характера и заплахата на нападението могат да имат значение освен събитията за метода на навлизане във вилния парцел или в стопанския обект. От значение са също застрашеният с увреждане интерес, съответният прийом за влизане с щурм, степента на нарушение неприкосновеността на недвижимия парцел от типа на указаните и всички в действителност данни за брой и възраст на нападателите, за средствата, които употребяват, за времето, през което работят. Преценяването на всички условия, както и при наредбите на т. 1, 2, 4 и 5, обаче е безпредметно, тъй като хипотезата на т. 3 обгръща всяко нахлуване, за осъществяването на което нападателят е подхванал навлизане с принуждение или с щурм във вилен парцел или икономически обект. По подобен метод приложното поле на тази догадка обгръща и незначителни прояви на нахлуване, каквито могат да бъдат кражбата на инструмент от застроения със стопанска постройка вилен парцел след строшаване на стъклото на прозореца и всяка взломна кражба, даже в случай че предметът й е с доста ниска стойност.
Съображенията разрешават да се заключи, че съдържащите се в тях квалифициращи признаци не изчерпват целия в действителност състав на тези съответни особености на обособените случаи, които в своята цялост дефинират характера и заплахата на нападението. За това единствено от тези признаци не може да се направи обосновано съмнение, че при съществуването им породените вреди са всеки път в границите на нужните лимити.
Създава се правна опция за субекта на неизбежната защита да отблъсне нападението чрез увреждане на нападателя, което доста и очевидно надвишава нужната отбрана. За подобен индивид, по отношение на който е подхванато нахлуване, имащо признаците по тези разпореждания, не съществува обвързване да осъразмерява защитата с заплахата на това нахлуване, той може самичък да реши с причиняването на какви вреди да отбрани застрашените от увреждане ползи и осъщественото от него действие няма да бъде общественоопасно и противоправно и няма да съставлява закононарушение и тогава, когато той е могъл да се отбрани с причиняване на по-несъществени вреди - да вземем за пример с нанасяне на телесна щета на нападателя вместо с ликвидиране, с разваляне на движимости на нападателя вместо с умъртвяването му или изобщо с потреблението на по-лека форма на принуждение или друга насила вместо фактически упражнената.
От изложеното следва несъгласието на тези разпореждания с конституцията.
Поради получилото се тъждество на гласовете и липса на болшинство, че наредбите на т. 3 в частта за израза " нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилището " и на т. 6 опонират на конституцията, настояването да бъдат оповестени за противоконституционни следва да се отхвърли. Така че те остават в действие. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ