Как да се справим със страха и безпокойството за секунди
На мнозина евентуално се е случвало да изпитваме тези моменти на боязън и безпокойствие , за които като че ли няма съответна причина. И до момента в който мозъкът ни си прави смешки с нас, целият ни свят като че ли потъва за няколко секунди, а ние обезверено имаме потребност да се хванем за нещо, с цел да изплуваме.
В сходни случаи можем да върнем надзор над живота си с една елементарна техника. Защото страхът и безпокойството постоянно ни връхлитат в най-неподходящия миг и би трябвало да имаме вярното оръжие постоянно, когато усетим интензивен пулс, зной и мускулно напрежение.
Според разнообразни проучвания, мозъчният център за памет - хипокампусът, играе съществена роля в превъзмогването на моментите, в които ни обзема боязън и тревога .
Ако да вземем за пример имаме боязън от говорене пред аудитория, а ни предстои реч пред 100 индивида, сигурно ще ни обземе неприятното възприятие. Заедно с него, в мозъкът ни ще се прескачат подиуми от предходни пъти, когато сме се провалили или сковали от боязън пред доста хора.
Ако пък нямаме сходни мемоари, мозъкът ни ще извика на напред във времето мемоари за моменти, в които сме били уверени и сме се справили ослепително. И в двата случая обаче спомените ни играя неприятна смешка, тъй като паметта образува страха ни .
Техниката за релаксация, основана на внимателност , цели фокусиране на съзнанието единствено и само върху сегашния миг, като в това време одобряваме и признаваме възприятията и телесните чувства, които изпитваме.
Трябва да се научим да изтриваме всички мемоари, които идват в съзнанието ни, и вместо с тях, да го ангажираме с всички елементи от съответния миг - звуци, светлини, картини, чувства. По този метод като че ли променяме канала, който се излъчва в мозъка ни, и не разрешаваме спомените да ни подхлъзнат към страховете.
Тази техника е инструмент, който прекъсва старите мемоари, свързани със боязън, и основава нови, асоциирани с по-малко неприятни чувства . Най-важното умеене, което би трябвало да усвоим, е да посрещаме тревогата със схващане, цялостно единствено и само с мисли за настоящия момент, написа Business Insider.
Разпознаване на първите признаци на безпокойството: Още щом ги видим, би трябвало да настроим съзнанието си на новата вълна - актуалният миг. Добре е първоначално да упражняваме с леки форми на безпокойствие, които ни се случват в всекидневието. Препрограмиране: Може да ни звучи елементарно да не мислим за минали моменти, само че в действителност не е. Затова би трябвало да стартираме със концентриране върху дишането си. Любопитство и интерес: Вероятно е всекидневието си не обръщаме внимание на доста дребни елементи от заобикалящата ни среда. Е, в този момент е време да стартираме да го вършим, с цел да ангажираме мозъка си към сегашния миг. Приемане: Ако страхът и безпокойството бяха хора, сигурно бихме затръшнали вратата пред тези неканени гости. Но в тази ситуация би трябвало да ги приемем и да осъзнаем какво можем да научим от тях.
В сходни случаи можем да върнем надзор над живота си с една елементарна техника. Защото страхът и безпокойството постоянно ни връхлитат в най-неподходящия миг и би трябвало да имаме вярното оръжие постоянно, когато усетим интензивен пулс, зной и мускулно напрежение.
Според разнообразни проучвания, мозъчният център за памет - хипокампусът, играе съществена роля в превъзмогването на моментите, в които ни обзема боязън и тревога .
Ако да вземем за пример имаме боязън от говорене пред аудитория, а ни предстои реч пред 100 индивида, сигурно ще ни обземе неприятното възприятие. Заедно с него, в мозъкът ни ще се прескачат подиуми от предходни пъти, когато сме се провалили или сковали от боязън пред доста хора.
Ако пък нямаме сходни мемоари, мозъкът ни ще извика на напред във времето мемоари за моменти, в които сме били уверени и сме се справили ослепително. И в двата случая обаче спомените ни играя неприятна смешка, тъй като паметта образува страха ни .
Техниката за релаксация, основана на внимателност , цели фокусиране на съзнанието единствено и само върху сегашния миг, като в това време одобряваме и признаваме възприятията и телесните чувства, които изпитваме.
Трябва да се научим да изтриваме всички мемоари, които идват в съзнанието ни, и вместо с тях, да го ангажираме с всички елементи от съответния миг - звуци, светлини, картини, чувства. По този метод като че ли променяме канала, който се излъчва в мозъка ни, и не разрешаваме спомените да ни подхлъзнат към страховете.
Тази техника е инструмент, който прекъсва старите мемоари, свързани със боязън, и основава нови, асоциирани с по-малко неприятни чувства . Най-важното умеене, което би трябвало да усвоим, е да посрещаме тревогата със схващане, цялостно единствено и само с мисли за настоящия момент, написа Business Insider.
Разпознаване на първите признаци на безпокойството: Още щом ги видим, би трябвало да настроим съзнанието си на новата вълна - актуалният миг. Добре е първоначално да упражняваме с леки форми на безпокойствие, които ни се случват в всекидневието. Препрограмиране: Може да ни звучи елементарно да не мислим за минали моменти, само че в действителност не е. Затова би трябвало да стартираме със концентриране върху дишането си. Любопитство и интерес: Вероятно е всекидневието си не обръщаме внимание на доста дребни елементи от заобикалящата ни среда. Е, в този момент е време да стартираме да го вършим, с цел да ангажираме мозъка си към сегашния миг. Приемане: Ако страхът и безпокойството бяха хора, сигурно бихме затръшнали вратата пред тези неканени гости. Но в тази ситуация би трябвало да ги приемем и да осъзнаем какво можем да научим от тях.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ