Служебният кабинет успя да вкара бюджетния дефицит за 2022 г. под заветните за еврото 3%
На касова основа дефицитът е едвам 1.5 милиарда лева или 1% от Брутният вътрешен продукт при заложени в обновения бюджет 4.1% Приходите са 64.7 милиарда лева, като в случай че се изключат еднократните резултати, превишението е едва, а при Данък добавена стойност даже са събрани под предстоящото Разходите са под бюджетираните основно поради по-бавно асимилиране на европейските фондове
Държавните финанси завършват годината в по-добра форма от предстоящото и заложеното. Такъв извод може да се направи от за осъществяването на бюджета от финансовото министерство, съгласно които дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) ще е към 1.5 милиарда лева или 1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, до момента в който плановете при актуализацията през лятото бяха за 6.2 милиарда лева или 4.1% от Брутният вътрешен продукт.
Освен това на начислена основа (по следената от Брюксел методология) салдото се чака да е към -2.9% от Брутният вътрешен продукт. Така България ще може да сложи още една значима отметка в списъка си по пътя си към еврозоната, защото равнището под 3% значи, че страната даже и без настоящата дерогация би се вписала в Маастрихтския аршин. Министерството на финансите (МФ) също регистрира, че това " дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната ". Така съществена евентуална пречка остава инфлацията както проблем е и свиващото се време за подготовка на институциите и бизнеса за прекосяването към еврото. С приходно предизвестие
От МФ изясняват, че макар ревизираните нагоре прогнози за Брутният вътрешен продукт с над 11 милиарда лева не се следи голямо преизпълнение на приходите. Ако се отстраняват еднократни резултати то е едвам 2.1% над заложеното като идва главно от продажба на парникови квоти и от осигуровки, а не толкоз от налози. Това дава съображение на финансовото още веднъж да вмъкне завоалирано предизвестие за несъразмерната бюджетна благотворителност измежду намиращите се в непрестанен избирателен режим политически партии. " Параметрите по осъществяването на приходите по КФП са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши приходите по бюджета да нарастват трайно и стабилно през идващите години ", написа в разбора на ведомството.
Реклама
Общо приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2022 година доближават 64.7 милиарда лева, като от тях към 3.8 милиарда лева са окачествени като " с еднократен ексклузивен темперамент за отплата на високите цени на електрическа енергия на свободния пазар ". Ако те се отстраняват приходите биха били 60.9 милиарда лева
Друг мотив за повече нерешителност при бюджетирането за идната година е, че преизпълнението при данъчните приходи е едвам с 0.1 милиарда лева над плануваното - 31.6 милиарда лева То идва от налозите върху облагите на компаниите и приходите на хората, което е обяснимо при всевъзможните обезщетения и растежа на приходите. По-странното е, че макар по-доброто от предстоящото развиване на стопанската система, приходите от косвени налози са по-ниски от плануваните за годината. При Данък добавена стойност се чака постъпленията за годината да са с към 0.67 милиарда лева под заложеното, макар че освен Брутният вътрешен продукт, а и инфлацията надвиши упованията от пролетта. Същевременно при неданъчните доходи преизпълнението надвишава с над 13% упованията, само че те са общо 8.3 милиарда лева и оказват по-малък резултат върху общото салдо. Очаквано финансово икономисване
Предвидимо по-значимо въздействие за свиването на недостига има разходната част на бюджета, където осъществяването е едвам на 95.6% от заложеното. Като сума това е към 66.2 милиарда лева, в които обаче също влизат класифицирани като еднократни разноски - най-вече обезщетенията на бизнеса за скъпия ток - към 3.3 милиарда лева, тъй че без тях цифрата би било 62.9 милиарда лева
От МФ означават, че по-малкото разноски се дължат най-вече на слабото асимилиране на европейските фондове и най-много на плановете по Плана за възобновяване и резистентност. " През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на към 2.7 милиарда лева, само че данните сочат, че дейно усвоените разноски по ПВУ са едвам 0.1 милиарда лева ", изясняват от министерството.
Реклама
Забавяне има и по капиталовата стратегия финансирана от държавния бюджет. По тази линия също не е пропусната опцията да се бие паника - съгласно МФ " това измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 година, само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година "
Всичко това се случва на фона на наддаването с хрумвания за повишаване на минимална работна заплата, нови и нови Данък добавена стойност изключения и други всевъзможни лобистки или популистки ремонти. От през днешния ден действително страната продължава да работи с бюджет 2022 година, откакто нов по този начин и не бе импортиран от служебното държавно управление, само че при нараснала минимална работна заплата със 70 лева до 780 лева, решено на 29 декември, както и с голям брой други променени параметри.
Свързани публикации България ще премине леко по(д) вълните на рецесията 19 декември 2022, 10:15 Правителството няма да внася бюджет. Ще се работи със остарелия до март 30 ноември 2022, 17:28 Финансовият министър: Ще работим за приемане на еврото от 2024 година 4 ноември 2022, 06:15 Бюджетът към този момент е на дребен недостиг 1 ноември 2022, 14:03 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Министерство на финансите: Бюджет 2023 се обрисува с недостиг от 6.6% от Брутният вътрешен продукт 20 октомври 2022, 18:35 " Няма пари в хазната " или какви са рисковете за бюджета 7 октомври 2022, 06:22 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Държавните финанси завършват годината в по-добра форма от предстоящото и заложеното. Такъв извод може да се направи от за осъществяването на бюджета от финансовото министерство, съгласно които дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) ще е към 1.5 милиарда лева или 1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, до момента в който плановете при актуализацията през лятото бяха за 6.2 милиарда лева или 4.1% от Брутният вътрешен продукт.
Освен това на начислена основа (по следената от Брюксел методология) салдото се чака да е към -2.9% от Брутният вътрешен продукт. Така България ще може да сложи още една значима отметка в списъка си по пътя си към еврозоната, защото равнището под 3% значи, че страната даже и без настоящата дерогация би се вписала в Маастрихтския аршин. Министерството на финансите (МФ) също регистрира, че това " дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната ". Така съществена евентуална пречка остава инфлацията както проблем е и свиващото се време за подготовка на институциите и бизнеса за прекосяването към еврото. С приходно предизвестие
От МФ изясняват, че макар ревизираните нагоре прогнози за Брутният вътрешен продукт с над 11 милиарда лева не се следи голямо преизпълнение на приходите. Ако се отстраняват еднократни резултати то е едвам 2.1% над заложеното като идва главно от продажба на парникови квоти и от осигуровки, а не толкоз от налози. Това дава съображение на финансовото още веднъж да вмъкне завоалирано предизвестие за несъразмерната бюджетна благотворителност измежду намиращите се в непрестанен избирателен режим политически партии. " Параметрите по осъществяването на приходите по КФП са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши приходите по бюджета да нарастват трайно и стабилно през идващите години ", написа в разбора на ведомството.
Реклама
Общо приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2022 година доближават 64.7 милиарда лева, като от тях към 3.8 милиарда лева са окачествени като " с еднократен ексклузивен темперамент за отплата на високите цени на електрическа енергия на свободния пазар ". Ако те се отстраняват приходите биха били 60.9 милиарда лева
Друг мотив за повече нерешителност при бюджетирането за идната година е, че преизпълнението при данъчните приходи е едвам с 0.1 милиарда лева над плануваното - 31.6 милиарда лева То идва от налозите върху облагите на компаниите и приходите на хората, което е обяснимо при всевъзможните обезщетения и растежа на приходите. По-странното е, че макар по-доброто от предстоящото развиване на стопанската система, приходите от косвени налози са по-ниски от плануваните за годината. При Данък добавена стойност се чака постъпленията за годината да са с към 0.67 милиарда лева под заложеното, макар че освен Брутният вътрешен продукт, а и инфлацията надвиши упованията от пролетта. Същевременно при неданъчните доходи преизпълнението надвишава с над 13% упованията, само че те са общо 8.3 милиарда лева и оказват по-малък резултат върху общото салдо. Очаквано финансово икономисване
Предвидимо по-значимо въздействие за свиването на недостига има разходната част на бюджета, където осъществяването е едвам на 95.6% от заложеното. Като сума това е към 66.2 милиарда лева, в които обаче също влизат класифицирани като еднократни разноски - най-вече обезщетенията на бизнеса за скъпия ток - към 3.3 милиарда лева, тъй че без тях цифрата би било 62.9 милиарда лева
От МФ означават, че по-малкото разноски се дължат най-вече на слабото асимилиране на европейските фондове и най-много на плановете по Плана за възобновяване и резистентност. " През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на към 2.7 милиарда лева, само че данните сочат, че дейно усвоените разноски по ПВУ са едвам 0.1 милиарда лева ", изясняват от министерството.
Реклама
Забавяне има и по капиталовата стратегия финансирана от държавния бюджет. По тази линия също не е пропусната опцията да се бие паника - съгласно МФ " това измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 година, само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година "
Всичко това се случва на фона на наддаването с хрумвания за повишаване на минимална работна заплата, нови и нови Данък добавена стойност изключения и други всевъзможни лобистки или популистки ремонти. От през днешния ден действително страната продължава да работи с бюджет 2022 година, откакто нов по този начин и не бе импортиран от служебното държавно управление, само че при нараснала минимална работна заплата със 70 лева до 780 лева, решено на 29 декември, както и с голям брой други променени параметри.
Свързани публикации България ще премине леко по(д) вълните на рецесията 19 декември 2022, 10:15 Правителството няма да внася бюджет. Ще се работи със остарелия до март 30 ноември 2022, 17:28 Финансовият министър: Ще работим за приемане на еврото от 2024 година 4 ноември 2022, 06:15 Бюджетът към този момент е на дребен недостиг 1 ноември 2022, 14:03 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Министерство на финансите: Бюджет 2023 се обрисува с недостиг от 6.6% от Брутният вътрешен продукт 20 октомври 2022, 18:35 " Няма пари в хазната " или какви са рисковете за бюджета 7 октомври 2022, 06:22 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ