На днешния ден светът отбелязва 76-ата годишнина от първата атомна

На днешния ден светът отбелязва 76-ата годишнина от първата атомна бомбардировка - тази над град Хирошима в Япония.

Експлозията

На 6 август 1945 година, в 8 часа и 16 минути, Съединени американски щати се трансформират в първата и единствената до момента страна, използвала нуклеарно оръжие против собствен съперник. Взривът на атомната бомба над Хирошима има мощ от 15 000 тона тротилов еквивалент или 15 килотона. За съпоставяне, тежестта на атомната бомба е едвам 64 кг.

В радиус на километър от епицентъра мигновено умират към 70-80 000 души. Оцелелите са изпепелени от топлинната вълна, която се развихря на повърхност 11 кв. км с температура до 4000 градуса по Целзий.

Така, единствено за няколко секунди, са убити над 30% от популацията на Хирошима. Близо 70% от постройките в града са сринати до основи, а 10% тежко повредени.


Хирошимо преди и след стартирането на атомната бомба
Снимка: Wikimedia

Вследствие на детонацията са унищожени всички лечебни заведения, като над 90% от медицинския личен състав в Хирошима умира. Това способства за броя на жертвите, който пораства в часовете след детонацията.

В идващите 5 години от лъчева болест умират още 120 хиляди. Радиацията покачва фрапантно броя на хората с рак, левкемия. Увеличават се бебетата, родени с увреждания.


Оцелелите от нуклеарната бомбардировка имали тежки изгаряния и радиационно натравяне
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Дори през днешния ден тематиката какъв брой тъкмо са жертвите на атомната бомба в Хирошима е противоречива, като според от метода на оценяване и източниците броя на жертвите варира от 100 000 до над 200 000 души.

Проектът " Манхатън "

През 1939 година Съединени американски щати започва един от най-скъпите и секретни военни планове в историята си, чието кодово име е " Манхатън ". Именно негов артикул е атомната бомба, взривена над Хирошима.

Най-добрите нуклеарни учени на Западния свят сплотяват старания, с цел да основат изцяло непознато до този миг нуклеарно оръжие. Мощта му се дължи на процеса на нуклеарно разделяне и надминава хилядократно познатите до този миг стандартни бомби.

На нуклеарното разделяне се дължи и " страничният резултат ", който е по-смъртоносен от самата бомба - радиацията.

Американските учени се състезават с времето, тъй като са уверени, че сходен план се създава и от нацистка Германия. Съединени американски щати не пести средства и дава на учените си цели индустриални предприятия, които създават плутоний и обогатяват уран.

Изследователите откриват голям брой нови способи за рандеман на химични детайли, опитват в основаването на нуклеарни реактори и създават разнообразни нови технологии, до момента в който съумеят да приложат на процедура формулите на физиците, съгласно които основаването на атомна бомба е допустимо.

Междувременно обаче войната обръща своя ход. Битката при Курск омаломощава танковите войски на Германия. През 1944 година Съединени американски щати и Англия откриват втори фронт във Франция. Преди това пада Италия. На 8 май Червената войска влиза победоносно в Берлин и Втората международна война завършва в Европа.



На 16 юли 1945 година планът " Манхатън " обаче дава своя " токсичен плод ". Взривена е сполучливо първата атомна бомба. Кодовото име на интервенцията е " Тринити ", а мощността на гърмежа се равнява на 20 000 тона тротилов еквивалент. За съпоставяне най-мощната стандартна бомба на Съюзниците в края на Втората международна война е с 6.5 тона тротилов еквивалент или близо 3000 пъти по-слаба.

Цената на плана " Манхатън ", пресметната по отношение на сегашната инфлация, се равнява на близо 3,3 трилиона $. Повече от 70 години по-късно създаването на нуклеарно оръжие продължава да е много скъпа и по силите на едвам 9 страни (САЩ, Русия, Франция, Англия, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея).

Войната в Европа е завършила все още на първия тест " Тринити " и атакуването на определените цели в Германия е невероятно. Така Съединени американски щати взема решение да тества новото си оръжие против Япония.

Колапсът на Япония през лятото на 1945 година

През август 1945 година Втората международна война към този момент е в своя края. Минали са няколко месеца от рухването на Берлин и разгрома на Германия. В Източна Азия Токио губи по всички фронтове. Съединени американски щати вършат сполучливи десанти на голям брой острови, като японската войска е победена във Филипините, Мианмар и Индонезия.

В началото на август 1945 година армията на Съветския съюз се готви за война против Япония в Манджурия и Корея. Междувременно американските бомбардировачи В-29 подхващат ежедневни бомбардировки над Япония.


През юли 1945 година Токио е трансфорат в нереален град
Снимка: Wikimedia

На 10 март 1945 година Токио осъмва съвсем изпепелен от офанзиви със запалителни бомби. Загиват над 100 000 цивилни, а над 200 000 здания са сринати до основи.

В началото на август 1945 година японската промишленост е омаломощена, запасите с гориво са на привършване, а Противовъздушна отбрана отбраната - неефективна. Флотът на императора, предходната горделивост на островната страна, е изцяло погубен.

Още от началото на 1945 година японското управление демонстрира признаци, че е готово да се съобщи.

" Казаха ми, че откритите шрапнели на бомби, които врага пуска върху ни, се употребяват за изработката на лопати. Това удостовери моето мнение, че към този момент не сме в положение да продължим войната ", споделя император Хирохито в диалог с принц Нарухико.


Жертви на запалителните бомби, пуснати над Токио
Снимка: Wikimedia

" Искам бързо да бъдат проучени съответните проекти за преустановяване на войната, безпрепятствени от съществуващата политика, и да се положат старания за тяхното осъществяване ", декларира императорът в края на юни 1945 година Японската дипломация счита да притегли на своя страна неутрални страни и Съюз на съветските социалистически републики, с цел да може да подписа мир при по-благоприятни условия.

Япония обаче към момента не желае да одобри безусловната капитулация.

Съюзниците също нямат желание да одобряват предложенията за мир на Япония. По време на Потсдамската конференция в края на юли президентът на Съединени американски щати признава на Сталин, че американците имат скрито супероръжие.

" Те нямаше да се откажат "

Съединени американски щати декларира, че използването на атомни бомби против Япония е " належащо зло ", избавило живота на голям брой съюзнически бойци, които биха починали при възможен десант в островната страна.

Японските бойци, известни със своята неустрашимост биха жертвали даже себе си, в името на това да не разрешат на непозната мощ да превземе дома им.


В борбите за островите в Тихия океан умират към 111 000 американски бойци
Снимка: Wikimedia

Битките за множеството острови в Тихия океан демонстрират, че японците се бият с краен фанатизъм и са подготвени на самоубийствени офанзиви. Според Съединени американски щати стартирането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки избавя живота на стотици хиляди.

Японския историк Цуйоши Хасегава и американския му сътрудник Гар Алперовиц обаче излагат друга доктрина. Според нея Япония е била на ръба да приема тотална капитулация, като е щяла да направи това след влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната против нея.

Според двамата историци задачата на нуклеарната бомбардировка не е била да приключи по-рано така и така предрешената война, а да показва мощ и превъзходство.

Много японци, както и съперници на нуклеарното оръжие настояват, че взривяването на атомната бомба е било освен излишно, само че всъщност е и военно закононарушение и държавен тероризъм.

Атомната бомба като политическо оръжие

Капитулацията на Германия разкрива на мнозина, че съюзът сред Съюз на съветските социалистически републики и Западните сили надали ще продължи дълго. Очертаването на зоните за въздействие дефинира новата политическа и идеологическа карта на Европа. " Ловът " за немски учени и секретни планове демонстрира, че съдружниците стартират да се трансформират в противници още преди формалния завършек на войната.

В този подтекст главната цел на нуклеарната бомбардировка не е Япония, а използването на супероръжието надалеч не цели само нанасянето на физически вреди.


Потсдамска конференция начертава новите граници в Европа, а атомната бомба подсигурява спазването им
Снимка: Wikimedia

На 6 август 1945 година светът се среща с обстоятелството, че Съединени американски щати имат бомба от напълно нов вид. Експлозията единствено на една численост е задоволителна, с цел да бъде премахнат цялостен един град.

Ядреното предимство на Съединени американски щати е съставка от рецептата по превръщането на страната в приета през днешния ден от всички световна суперсила.

Атомната бомба и проектите й за по-нататъшна приложимост работи като спирачка пред възможните планове на Сталин да усили сферата си на въздействие отвън избраните преди този момент граници.


Мнозина дефинират атомната бомбардировка на Япония като геноцид и военно закононарушение
Снимка: БТА/АР

Според историците, нуклеарното супероръжие е една от аргументите Съюз на съветските социалистически републики да не изпрати помощ на гръцките комунисти в гражданската война, която се води в южната ни съседка сред 1946 и 1949 година.

Съветският съюз изоставя упоритостта си да популяризира комунизма в Западна Европа и съблюдава начертаните зони на въздействие.

По-късно, когато Москва се снабдява със своя атомна бомба, страхът от световен нуклеарен спор и взаимното самоизтребление, кара политиците от двете страни на Желязната завеса да не рискуват превръщането на Студената война в " топла ". Въпреки това, даже през днешния ден света е единствено " на един бутон " от цялостното си заличаване, а натискането му може да се окаже плод на недобра преценка или техническа нередовност.