Невена Коканова, която живееше чрез любов
На днешната дата преди 20 години българското кино загуби Невена Коканова. „ Аз съм артистка, животът е моето занимание. “
Това са думи на огромната, единствена и неповторима Неве, както са я наричали хората, близки до сърцето ù. И е била изцяло права. Тя се ражда на 12 декември 1938 година в град Дупница. Още тогава тихите снежинки и декемврийското небе знаят, че благата ни татковина ще получи доста повече от Коледа и Нова година в едно. Тя ще получи своята „ първа дама на българското кино “ и това ще бъде задоволително.
Както и да я дефинират и назовават в разнообразни дописки и материали, истината е, че тя бе изпреварила времето си. А може би и нашето време... Невена е геният и топлината, за които ние в никакъв случай не сме били подготвени. Затова я почитаме като икона.
Знаете ли, че филмът „ Най положителният човек, който познавам ”, режисиран от брачна половинка ù Любомир Шарланджиев, е подложен на рецензии от страна на тогавашното Министерство на националната култура поради „ ненапълно пресъздадения групов портрет на българския преподавател ”? А след една от прожекциите му във Варна, той се обажда на сценаристката Лиляна Михайлова и ù споделя: „ Трябваше да си в салона, с цел да видиш по какъв начин плачат 400 учителки... ”
Невена играеше животворно. Никой каскет не може да се допре и да дорасне до небосклона на нейното неподправено великолепие. Любовта ù с Раде Маркович в „ Крадецът на праскови ” е в действителност една същинска обич сред тях. Невена обичаше в живота, обичаше на сцената, обичаше в писма, думи и жестове. Тя живееше посредством обич.
Когато новото кино „ Култура “ едвам побра желаещите да чуят по какъв начин Георги Тошев споделя за срещите си с Невена и да видят кино лентата му за нея, аз бях там и чаках тъкмо това – тишина. Прекланяхме се пред нея – всеки по своему, всеки със загатна от някоя от нейните функции, които най-силно са го докоснали. Моята най-обичана Невена е в „ Крадецът на праскови “ и " Отклонение ".
И забелязвате ли, че когато пишем и споделяме за Невена, отсъства това жълтото, това, което съпровожда множеството модерни звезди – коя каква рокля е облякла, с каква прическа била, каква козметика употребила... За Невена Коканова в никакъв случай не можем да описваме с битовизми. Може би такива са същинските звезди – сияят с непомръкваща светлина, в която няма нищо сиво, дребнаво и банално. Докоснеш ли се до тях, ще се извисиш.
Нямах щастието да познавам тази превъзходна жена. Но в случай че бих, щях да ù кажа, че тя е обич. Да, една е Невена и тя е обич...
Нашите 7 обичани български любовни истории
Това са думи на огромната, единствена и неповторима Неве, както са я наричали хората, близки до сърцето ù. И е била изцяло права. Тя се ражда на 12 декември 1938 година в град Дупница. Още тогава тихите снежинки и декемврийското небе знаят, че благата ни татковина ще получи доста повече от Коледа и Нова година в едно. Тя ще получи своята „ първа дама на българското кино “ и това ще бъде задоволително.
Както и да я дефинират и назовават в разнообразни дописки и материали, истината е, че тя бе изпреварила времето си. А може би и нашето време... Невена е геният и топлината, за които ние в никакъв случай не сме били подготвени. Затова я почитаме като икона.
Знаете ли, че филмът „ Най положителният човек, който познавам ”, режисиран от брачна половинка ù Любомир Шарланджиев, е подложен на рецензии от страна на тогавашното Министерство на националната култура поради „ ненапълно пресъздадения групов портрет на българския преподавател ”? А след една от прожекциите му във Варна, той се обажда на сценаристката Лиляна Михайлова и ù споделя: „ Трябваше да си в салона, с цел да видиш по какъв начин плачат 400 учителки... ”
Невена играеше животворно. Никой каскет не може да се допре и да дорасне до небосклона на нейното неподправено великолепие. Любовта ù с Раде Маркович в „ Крадецът на праскови ” е в действителност една същинска обич сред тях. Невена обичаше в живота, обичаше на сцената, обичаше в писма, думи и жестове. Тя живееше посредством обич.
Когато новото кино „ Култура “ едвам побра желаещите да чуят по какъв начин Георги Тошев споделя за срещите си с Невена и да видят кино лентата му за нея, аз бях там и чаках тъкмо това – тишина. Прекланяхме се пред нея – всеки по своему, всеки със загатна от някоя от нейните функции, които най-силно са го докоснали. Моята най-обичана Невена е в „ Крадецът на праскови “ и " Отклонение ".
И забелязвате ли, че когато пишем и споделяме за Невена, отсъства това жълтото, това, което съпровожда множеството модерни звезди – коя каква рокля е облякла, с каква прическа била, каква козметика употребила... За Невена Коканова в никакъв случай не можем да описваме с битовизми. Може би такива са същинските звезди – сияят с непомръкваща светлина, в която няма нищо сиво, дребнаво и банално. Докоснеш ли се до тях, ще се извисиш.
Нямах щастието да познавам тази превъзходна жена. Но в случай че бих, щях да ù кажа, че тя е обич. Да, една е Невена и тя е обич...
Нашите 7 обичани български любовни истории
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ