На днешния ден преди 108 години се ражда най-легендарната френска певица
На днешната дата преди 108 години се ражда най-легендарната френска певица. Sofia24.bg ще ви опише за Едит Джована Гасион, която е известна като Едит Пиаф. Тя е родена на 19 декември 1915 година в Париж. Певицата е най-известната жителка на " Белвил ", като легендите описват, че е родена под махленски фенер на ъгъла на една от улиците в квартала. Починала е на 11 октомври 1963 година в Алп Маритим. Известна е със своите шансони. Едит Пиаф е знак на Франция.
Тя е кръстена на английската здравна сестра от Първата международна война – Едит Кавел. Бъдещата звезда не остава за дълго при своите родители. Веднага след раждането ѝ майка ѝ я оставя на своята майка. Баща й Луи е на бойното поле, когато схваща, че брачната половинка му го е напуснала, а щерка ѝ живее при баба си.
Връща се и води момиченцето си в обществения дом на своята майка. Така Едит израства под грижата на проститутките. От 3 до 7-годишна възраст Едит страда от кератит и е съвсем сляпа. На 16 години се влюбва в Луи Дюпон. Тя забременява и за малко работи във фабрика, където прави венци. Едит ражда дребната Марсел, само че когато е на 2 години, детето заболява от менингит и умира.
Луи Льопле, притежател на нощен клуб в Париж, открива Пиаф за сцената. Той я убеждава да пее, макар нейните терзания и ѝ дава прозвището - " Момичето Врабче ". Двамата живеят дружно, той я учи да чете и написа, да пие и да използва морфин. След като Льопле е погубен от гангстери, тя среща Раймон Асо, който я вкарва в парижкия хайлайф. Най-известните й песни са “La Vie en rose ", “Non, je ne regrette rien ", “Hymne à l’amour ", “Milord ", “La Foule ", “L’Accordéoniste (fr) ", “Padam … Padam … ".
През 1947 година намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан, който обаче умира в самолетна злополука. В негова памет тя написа песента, която всички нсме слушали – “Химн на любовта ".
Едит изпада в тежка меланхолия, като става подвластна от морфина и алкохола. Пее по улиците на Париж, а по-късно се прибира с непознати мъже. През 1952 година претърпява две автомобилни произшествия, като чупи съвсем всичките се ребра и двете си ръце. За да облекчат болките, лекарите още веднъж ѝ предписват морфин. Така животът ѝ става подвластен и невъобразим без опиатите.
На един от изтощителните си концерти певицата припада, а от устата ѝ стартира да тече кръв. Диагнозата е страшна: рак на черния дроб. Болестта я побеждава през 1963 година Последните ѝ думи са: “Плащаш си за всяко проклето неуместно нещо, което си направил в живота си ".
Тялото ѝ е положено в гробището “Пер Лашез " в Париж, до щерка ѝ Марсел. Десетки хиляди французи се сбогуват с певицата, като придвижването е спряно за един ден. Церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 почитатели на Едит Пиаф. За Едит Пиаф има известни филми: “Пиаф " (1974), “Едит и Марсел " (1983), Piaf…Her Story…Her Songs (2003), “Едит Пиаф: Животът в розово " (2007).
Тя е кръстена на английската здравна сестра от Първата международна война – Едит Кавел. Бъдещата звезда не остава за дълго при своите родители. Веднага след раждането ѝ майка ѝ я оставя на своята майка. Баща й Луи е на бойното поле, когато схваща, че брачната половинка му го е напуснала, а щерка ѝ живее при баба си.
Връща се и води момиченцето си в обществения дом на своята майка. Така Едит израства под грижата на проститутките. От 3 до 7-годишна възраст Едит страда от кератит и е съвсем сляпа. На 16 години се влюбва в Луи Дюпон. Тя забременява и за малко работи във фабрика, където прави венци. Едит ражда дребната Марсел, само че когато е на 2 години, детето заболява от менингит и умира.
Луи Льопле, притежател на нощен клуб в Париж, открива Пиаф за сцената. Той я убеждава да пее, макар нейните терзания и ѝ дава прозвището - " Момичето Врабче ". Двамата живеят дружно, той я учи да чете и написа, да пие и да използва морфин. След като Льопле е погубен от гангстери, тя среща Раймон Асо, който я вкарва в парижкия хайлайф. Най-известните й песни са “La Vie en rose ", “Non, je ne regrette rien ", “Hymne à l’amour ", “Milord ", “La Foule ", “L’Accordéoniste (fr) ", “Padam … Padam … ".
През 1947 година намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан, който обаче умира в самолетна злополука. В негова памет тя написа песента, която всички нсме слушали – “Химн на любовта ".
Едит изпада в тежка меланхолия, като става подвластна от морфина и алкохола. Пее по улиците на Париж, а по-късно се прибира с непознати мъже. През 1952 година претърпява две автомобилни произшествия, като чупи съвсем всичките се ребра и двете си ръце. За да облекчат болките, лекарите още веднъж ѝ предписват морфин. Така животът ѝ става подвластен и невъобразим без опиатите.
На един от изтощителните си концерти певицата припада, а от устата ѝ стартира да тече кръв. Диагнозата е страшна: рак на черния дроб. Болестта я побеждава през 1963 година Последните ѝ думи са: “Плащаш си за всяко проклето неуместно нещо, което си направил в живота си ".
Тялото ѝ е положено в гробището “Пер Лашез " в Париж, до щерка ѝ Марсел. Десетки хиляди французи се сбогуват с певицата, като придвижването е спряно за един ден. Церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 почитатели на Едит Пиаф. За Едит Пиаф има известни филми: “Пиаф " (1974), “Едит и Марсел " (1983), Piaf…Her Story…Her Songs (2003), “Едит Пиаф: Животът в розово " (2007).
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ