На днешната дата, 10 март, през далечната 1940 г., светът

На днешната дата, 10 март, през далечната 1940 година, светът се разделя с един от най-феноменалните мозъци на международната литературна класика – неподражаемия съветски публицист и драматург Михаил Булгаков.

Сред забележителните творбите, които оставя след себе си, една продължава да свети с все по този начин омагьосващото си зарево до през днешния ден. На нея точно създателят дължи и международната си популярност – романа „ Майсторът и маргарита “.

Колкото и комплицирано, комплицирано, нелогично, сюрреалистично и тъжно-комично да е творбата, толкоз то е и колоритно, очарователно и магнетично. Шедьовър, който може да се чете и препрочита десетки, стотици пъти, и всякога да откривате в него нещо ново и неразгадано до момента.

Преди да посегнете към романа обаче, добре е преди този момент да се запознаете с някои дребни детайлности от историята на Русия. Защото романът „ Майсторът и Маргарита “ е методът на Булгаков да се опълчи на сталиновия режим. Но той е и нещо доста повече. Една история, която е захласната от живителната и възкресяваща мощ на любовта. Онази обич, която избликва от душата, а не от очите. Любовта, пречистващата и извисяваща над пошлата и мрачна реалност.

Така, тръгвайки от една грозната и враждебна действителност, създателят доближава до прозрението оттатък делничното и прозаичното. До безконечните и екзистенциални истини за живота и гибелта, за любовта и индивида.

С някои от най-знаковите цитати точно от "Майсторът и Маргарита " отдаваме респект на огромния гений на Булгаков:

"Ние приказваме с теб на разнообразни езици, както постоянно, само че нещата, за които си приказваме, не се трансформират от това. "

"Разберете, че езикът може да скрие истината, само че очите - в никакъв случай! "

"Моята драма е, че пребивавам с този, който не обичам, само че да му скапва живота считам за неприлично. "

"Човек без изненада вътре в себе си е незанимателен. "

"Вие съдите по външния тип? Никога не правете това. Можете да сгрешите, освен това много устойчиво. "

"Нещастният човек е нечовечен и злобен. И всичко единствено поради това, че положителните хора го загрозяват. "

"Няма зли хора, има единствено нещастни. "

"Най-страшният яд - гневът от изтощение. "

"Тухла без причина на никого и в никакъв случай на главата няма да падне. "

"Премахнеш ли документите, премахваш и индивида. "

"- Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.
- Не, пресрамвам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки недостатък. "

"Никога и от нищо не се опасявайте. Това е безразсъдно. "

"Каквото и да си приказват песимистите, Земята към момента е напълно красива, а на лунна светлина е напряко неповторима. "

"Какво щеше да прави твоето положително, в случай че злото не съществуваше, и по какъв начин би изглеждала земята, в случай че изчезнат сенките от нея? "

"Този, който обича, би трябвало да споделя ориста на този, който обича. "

"Труден народ са тези дами! "

"Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, изключително от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат! "

"Да, индивидът е смъртен, само че това не е най-страшното. Лошото е, че той от време на време е ненадейно смъртен, това е неприятното! "

"Кой ви сподели, че няма на света същинска, вярна, безконечна обич? Да му отрежат езика за неистина! "

"Любовта изскочи пред нас, както изскача отдолу под земята на някоя уличка палач, и ни прониза и двамата по едно и също време. Така пронизва гръмотевица, по този начин пронизва финландска кама! "

"- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня по какъв начин прозвуча гласът й, много невисок, само че прекъсващ, и колкото и да е неуместно, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и до момента в който я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз внезапно и напълно ненадейно разбрах, че цялостен живот съм обичал точно тази жена! "