Защо държавата се подиграва със спасителите от БУЛСАР?*
На 8 юли тази година (2019) в уеб страницата www.chernomore.bg бе поместено изявление с кдп Живко Петров–директор на ИА " Морска администрация ", а коментираната тематика, най-общо казано бе " морското избавяне в морските пространства на България ". В него капитан Петров йезуитски приказва за основаване на „ доброволческа морска избавителна работа ”, като се прави на „ ни чул, ни видял ”, че такава у нас има от над 20 години и тя се споделя БУЛСАР, а той нееднократно е търсил наша помощ, и ние в никакъв случай не сме му отказвали. Засегнах се в качеството ми на началник на тези хора, безпардонно подминати като наличие в националната морска избавителна система.
Нямам желание да върша анализ на популистките изречения, изричани от капитан Петров за морското избавяне, само че ще посоча, че БУЛСАР е единствената българска конструкция, член на „ Международната федерация за морско избавяне ” – IMRF, а аз през 2018 година получих самопризнание „ За повсеместен житейски принос за международната морска система за злополучие и сигурност (GMDSS) ”. Това е най-високото самопризнание в областта на гражданската морска сигурност и сигурност за българин до в този момент, с което всеки един съотечественик би се гордял, само че реакцията на МТИТС/ИАМА е … гробно безмълвие. Вероятно тъй като няма по какъв начин да се стигне даже до сходна номинация на който и да е служител, търкащ по 8 часа дневно меката мебел в офис на 500 километра от морето.
Силно съм отчаян от отношението на капитан Петров към нашите доброволци – отношение, което несъмнено е преднамерено и асинхронно. В продължение на 25 години сме помагали на морската администрация при доста конфузно сериозни морски обстановки, освен това сме им помагали освен на тях, а и на няколко министри на превоза и на други държавни чиновници и структури.
Капитан Живко Петров е участвал на доста наши мероприятия. Например нашето интернационално демонстративно обучение за всеобщ случай през май 2010 година. В него участваха турски и италиански доброволци отпред с адмирал Романо Гранди – зам.-председател на SNS-Италия, един аероплан (LZ ABP), два вертолета, плаващи избавителни единици и други сили и средства. Поради оценката за висок професионализъм, тогавашният министър Александър Цветков ни помоли да създадем взаимно обучение с ИАМА.
Ние сме тези, които по молба на ИАМА, извършихме авиационно търсене на липсващ турски моряк в българския виновен морски регион, с което „ измихме очите ” на ИАМА, а те получиха признателност от доста високо равнище – Директората по морски въпроси към Министерски съвет на Турция. В щормово време, в една нощ, край Созопол главно булсарци избавиха 17 души в три случая, а по това време капитан Петров беше районен шеф на ДМА Бургас и той участва на награждаване на показалите се в тази избавителна интервенция.
Мога да изреждам нашите дейности с часове, само че фактът е, че премълчаване наличието на БУЛСАР в българската избавителна система е обикновено, неприлично, присмехулно отношение на служебното лице, отговорно за бранша „ гражданска морска сигурност ”, за отбрана на човешки живот по море. Мисля, че тези които му дават кураж за това надменно държание, би трябвало да преоценят своето отношение. Нямам думи с които да изразя възмущението си за сходно отношение към конструкция, чийто членове на личен риск и отговорност, за своя сметка, се впускат с риск за живота си, да избавят бедстващите в морето. Капитан Майкъл Власто от IMRF, в писмо до госпожа Кристалина Георгиева преди няколко години сподели: „ В родната Ви страна има една доброволческа морска конструкция, която съществува на един гол възторг ”. Това отношение на морските управляващи в МТИТС продължава и в този момент. Показната надменност и неуважение на Живко Петров в изявлението не са нищо друго с изключение на недодялан примитивизъм.
Разбира се, аз имам своето пояснение на приказките на капитан Петров и неговата позиция ни е ясна – систематичен слугинаж в интерес на ненаситната мултинационална корпоративна лакомия в имущественото морско избавяне - държание, което според „ Антикорупционната ни политика ”, сме задължени да разкриваме и довеждаме до познание на обществеността. Цитирам: „ Всяко открито нарушаване, обвързвано с корупция или спор на ползи се рапортува на Управителния съвет на Сдружението и против направили нарушаването ще се подхващат дисциплинарни дейности, включващи и премахване от участие в Сдружението. БУЛСАР си резервира правото да прекрати всевъзможни връзки с сътрудници, които не съблюдават посочените по горе правила и Антикорупционна политика. ”
В това изявление, един от въпросите към капитан Живко Петров е: „ В морски страни като Англия със спасяването на море се занимават най-вече доброволчески организации ”, и още: „ У нас разисква ли се въпросът за учредяването на специфичен фонд, с който да се възвръщат разноските на участниците доброволци в филантропичното избавяне на море “
Въпросът е неопределено дефиниран с погрешни постановки. За морското избавяне по целия свят дават отговор държавни „ организации за избавяне ”, а с дребни изключения част от функционалностите са предоставени на доброволчески профилирани формирования в страни, в които даренията са на стойност над 30-50 млн евро годишно. Доброволческите структури са в помощ на държавните, само че в никой случай не са тяхна опция. Това не значи, че не могат да бъдат употребявани в сериозни обстановки. Отговорността обаче е на държавното управление на съответната страна, утвърдила конвенции, третиращи казуса за морското избавяне. Върховен дълг на морската ни власт е да основава механизми за ненарушаване салдото на ползите на страната, обществото и обособения морски деец за всичко, в това число и предотвратяване от похищенията на упоменатата към този момент ненаситна мултинационална корпоративна лакомия. Държавите нормално поддържат доброволческите си организации в социална изгода по разнообразни способи. Например в Съединени американски щати спонсорират годишно с 300 милиарда Неправителствени организации, а те им се отплащат назад с активност за 1.1 трилиона $ годишно. У нас в това отношение е цялостна измама.
БУЛСАР на няколко пъти внася предложение за обезпечаване средства за възобновяване на осъществените разноски на доброволците при избавяне, за образованието им, за особено облекло и други организационни потребности, само че докладните ни за включване при обмисляне на държавния бюджет, правени през МТИТС, не стигаха до Министерски съвет. Последната ни докладна след търсене, се оказа в чекмеджето на основния секретар на МТИТС, а по какъв начин се е отзовала там, може да каже госпожа Красимира Стоянова - шеф на Правния отдел и шеф кабинета на министъра на МТИТС. Между другото, нейното отношение във връзка докладната ни за финансиране, бе изразено в едно нейно изречение, а точно „ Като спасят, ще им платим! ” Въпрос на нрав! Ние, булсарци, не спасяваме бедстващите хора за пари, при нас това е въпрос на морал и съчувствие.
Но да се върнем към тематиката. От думите на капитан Петров не се схваща за какъв фонд иде тирада, тъй като в държавния бюджет годишно се плануват средства за подкрепяне на съответни Неправителствени организации структури, да вземем за пример БЧК и други. Защо не са там доброволческите организациии?
В отговора си капитан Петров наговаря куп погрешни популистки изречения, с което провокира съществени подозрения за компетентността му в тази сфера. Например той споделя „ За морското избавяне използваме запаси и на другите ведомства ” само че не изясни за какво им се постанова при хуманно избавителни работи да разчитат на запаси на МО и Министерство на вътрешните работи, а при имуществени на " Мултрашип "? В Закона за отбрана при злополучие (ЗЗБ) е казано по какъв начин следва да се работи в спешни обстановки, само че защото (МТИТС/ИАМА), унищожиха своите избавителни единици, в този момент нямат нищо с изключение на няколко катера, които не дават отговор на стандартните критерии на Международната морска организация (ИМО), като „ all weather “ катери (RB). Тези «морски трабантчета» умерено могат да ги дават на БЧК за плажно избавяне, тъй като виновния регион на Р.Б., е с повърхност 39 584 кв. км., а тези катерчета, безвредно може да се отдалечават до 5 благи и са с стеснен запас за гориво, приемане на хора от водата и други.
Излиза, че ИАМА/МТИТС е куха морско-спасителна конструкция, която бърка в бюджетните касички на МО и Министерство на вътрешните работи и харчи от тяхните финанси, а със своя бюджет храни пренадутия си столичен щат. Преди 20 години имахме 150 търговски кораба под българско знаме, а ИАМА в София бяха седем дущи (7), а в този момент корабите са 5-6, а ИАМА единствено в София има над 40 души. Създадената основна дирекция «Аварийно-спасителна дейност» е вид «много водач, малко индианец», организационно недоносче, нямащо нищо общо с изискуемата се «организация за спасяване».
МТИТС/ИАМА имаха избавителни кораби ( " Перун " и " Мизар " ) (All wether RV), само че те в нарушаване на режисура в „ Закона за морските простанства ” ЗМП-87, бяха съзнателно изведени от употреба, за да отворят ниша на мултинационални стопански ползи в морските ни пространства. Между другото „ Перун “ вместо да бъде ремонтиран и въведен в дежурство е незаконно зарязан в очакване да го купят същите чужденци, които имат сходна процедура и преди години купиха 800-тонен плаващ кран от Украйна (бившия плавкран „ Совсудоподем 2 ”), а в този момент се хвалят, че това е единствения сходен кран в Черно море. Прокуратурата, Министерски съвет и други виновни структури за националния ни морски суверенитет, са уведомявани неведнъж, само че не съм установил да вършат нещо съществено, с което да защитят националните ни морски ползи, като спрат този неприличен комуфлажен и антинационален сюжети. Капитан Петров обаче ни баламосва, че основават „ сложна аварийно-спасителна работа ”, приказва за „ План за търсене и избавяне ”, който да усъвършенства координацията на другите сили и средства, се залагало с промените на „ Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата ”. Елементарна азбучна истина е, че в случай че правната рамка е объркана, никакви „ Планове ” не могат да се ползват, тъй като пирамидата ще се срути. Липсата на съответна подготвеност в Народно събрание, в държавното управление и другаде, дава опция на МТИТС/ИАМА надлежно, да шестват безпроблемно и да вършат поръчкови законотворчески промени, без някой да им потърси сметка и ги сложи, там където им е мястото.
Разбира се, неналичието на „ Мизар “ и „ Перун “ се употребява като евангелието от дявола. Капитан Петров си разрешава с безсрамие да споделя, че ресурсите им са незадоволителни, изтъквам „ Въпросите с филантропичното търсене и избавяне на бедстващи кораби и хора в морските пространства на Република България са директно свързани и с организацията и реализирането на отбрана при спешни обстановки с кораби. Именно в тази област и организацията, и ресурсите у нас са незадоволителни ”. Тук отново внимателно ни подсказа, че би трябвало да се назначат частни „ дежурни влекачи “. Интересно дали капитан Петров си спомня, че преди повече от 20-тина години, с предписание на МАСО портовите флоти бяха длъжни да поддържат по един влекач във Варна и в Бургас в подготвеност за включване в деяние, при ненадейно зародили спешни обстановки. Каква безочливост, да унищожаваш личната си сериозна инфраструктура и да хленчиш, че тъкмо в тази област не им стигало запас!
Нека да припомня с една фотография, какво имахме и при какви необикновено рискови и сложни обстановки действаше и се справяше " Перун " (Гордея се, че съм бил негов първи капитан).
Снимка: Димитър Клисуров
По подигравка на ориста тази фотография в повишен формат като картина виси на стената в кабинета на Живко Петров в София, с вярата да се сети за героизма на екипажа на " Перун ". Изчислената височината на забележителната вълна по време на избавителната интервенция е 12,5 метра! Това демонстрира, че наблюдението на морското неспокойствие в метео станция Ахтопол от 9 бала (неговата долна граница) и от 8 бала (9-14 метра) от кораба „ Перун ”, без значение от комплицираната метеорологична конюнктура, е правдиво. Нека да кажа малко обща информация и коментар за този случай. През интервала 7-10 януари 1981 година по нашето крайбрежие се следи тежка щормова конюнктура. Достигналият тогава нашите региони средиземноморски циклон се задържа над Егейско море. Над западното крайбрежие на Черно море дълготрайно време духа мощен север-североизточен вятър, който след това се ориентира от северозапад. Максималната му скорост в региона на южното Черноморие доближава 28-30 м/с, което е яростен щорм – 11 бала по скалата на Бофорт.
На 9 февруари 1981 година, в синоптична станция Ахтопол в три периода на наблюдаване е записано неспокойствие на морето от 9 бала. Височината на забележителната вълна, оценена образно, е към 14 метра. Това са най-високите стойности на ветрово неспокойствие, следени по нашето черноморско прибрежие за времето от когато се води оперативна регистрация на този океанографски детайл.
По същото време екипажът на избавителния транспортен съд “Перун ” се бори с жестокия вятър и изключителното неспокойствие, с цел да избави гръцкия сухотоварен транспортен съд “Таксиархис ”, дрейфащ към скалите към нос Колокита, южно от Созопол. В корабния дневник на " Перун " е записана скорост напразно 10 бала и неспокойствие на морето 8 бала. На фотографията нагоре е показан миг от сполучливата избавителната интервенция. Дали някой от ИАМА може да извърши сходно нещо в този момент?
Благодарствено писмо от корабособственика на транспортен съд „ Таксиархис “ до министъра на външните работи, министъра на превоза и други податели.
Ето за какво " Перун " е „ Златната патица ” на морска България, за която приканвам да се обединим и спасим - освен кораба, а и достойнството на морска България. Между другото всички ръководители на ДППИ, от прехвърлянето на " Перун " и " Мизар " до момента, са били загрижени и са търсили способи за изясняване ориста на " Перун ", писали са докладни, обяснявали са, че нямат функционалности и подготвеност за избавителни цели, само че не са получавали полагащият им се отговор от МТИТС. Считам, че ДППИ незаслужено е „ натопено ”, а зад него се пробват да се скрият подбудителите и изпълнителите на този безсъвестен сюжети на слугинаж в интерес на други нечестни ползи. И отново ще кажа: Става дума за човешки живот и екология на морето, а не за това, кой е по най, най!
Разбира се, тези корпоративни ползи си имат и име. За мен и сътрудниците ми, " Мултрашип ", не са положителни участници в основаване на славата на холандските влекачни структури при започване на предния век. Капитан Ян Ванделаар е един от главните създатели на тази популярност, а за мен той е икона, която обожавам. Той обаче е бил в честен и обществен спор с холандските алчни притежатели на влекачи, безбожно експлоатиращи холандските моряци. За него съм чел, че е съчетал в себе си всички съществени добродетели на холандските моряци, храброст, почтеност, непримиримост, усърдие. След дълга неравностойна битка съумява да наложи на едрия корабособственик Квел, да удовлетвори настояванията на моряците и в последна сметка става един от най уважаваните морски капитани.
" Мултрашип " е една влекачна компания, която у нас при търговско-имуществено избавяне се появява нещо като брокер, тъй като употребяват услугите на друга холандска компания - SVITZER SALVAGE B.V, нерегистрирана в България. Защо притеглят Svitzer Salvage, а не употребяват своите избавителни запаси, се досещам и за какво договорите за избавяне не се подписват с " Мултрашип ", а с нерегистрирана в България компания. В Кодекса за комерсиално мореплаване (КТК) член 328, е разпоредено кой да е редът за „ Разпределението на възнаграждението при избавителни интервенции ”. Дали са спазени условията на този член? Аз не зная, само че разпределението би трябвало да става според Наредба на министъра на МТИТС. Някой знае ли какво написа в нея? Имам възприятието, че някой компании от тогавашни колониални страни от Европейски Съюз, към момента не са се оттърсили от колониалните си привички и упоритости и с тези навици, посредством подбуждане и други познати в международната процедура способи, се стремят да заемат непочтено и неприемливо salvage-нишата в нашите морски пространства. Преди епохи колонизаторите са го правили с дарове (огледалца и мъниста), за туземците по света, а в този момент техни наследници, ни омайват с благи изречения за „ европейските полезности ”, незнаейки, че някой от полезностите имат български корени и принос за актуалната цивилизация. „ Мултрашип ” си сътвориха лоби под разнообразни форми в МТИТС, в Комисията по превоз към Народно събрание, в южния район и другаде. Чуждестранни запаси може да бъдат употребявани при техногенни или естествени спешни феномени, само че те не са предпочитани и е пристъпно неприемливо, това да става посредством заличаване на националната ни морска избавителна система, която сега е ръководена от хора с лимитирани морални достолепия и липса на способен управленческо-административен потенциал. Да, обаче при присъединение на България към Конвенцията за комерсиално избавяне (ISC-89), нашата страна направи няколко особенно значими запаси, с които си резервира правата при комерсиално избавителни интервенции в нашата извънредно икономическа зона. Сегашната „ приспивна ария със salvage претекстове ”, в изпълненние на капитан Петров, би трябвало да се съобрази с цитираните запаси, преди каквото и да е непознато присъединяване при зародил морски случай, да вземем за пример с задграничен пътнически транспортен съд. Неспазването на този порядък може да докара до вдишване на цялата интернационално правна отговорност от държавното управление ни, а подбудителите и изпълнителите евентуално ще се изпокрият като мишоци. Извършваните досега „ поръчкови ” промени в чл.70 от ЗМП-87 година, са противоконституционни и не са съответни на интернационалните ни задължения в тази сфера. Вмъкването допълнение в текста на член 70 (сега 65) за прилагане на ресурса на МО (ВМС), пък е сторено неприемливо зад тила на Щаба на защитата! Миналата година ИАМА под управлението на капитан Ж.Петров се пробваха още веднъж да повторят сюжета от 2012 година, където тогавашният холандски дипломат се намесваше неприемливо във вътрешните ни работи, с искане за дежурен частен влекач. Публично е известно, че той посещаваше кабинета на министър Московски, без съблюдаване на дипломатическия порядък. Пак през 2018 ИАМА под вещото управление на капитан Петров, надменно се пробваха да възобновят фантазията на Мултрашип, за обезпечаване на дежурен влекач, сторено под формата на открита „ Процедура за дежурни влекачи. ” (само за 1/2 от региона, само че за 1.5млн.лв/годишно, а като разгласят „ процедура ” и за другата половина от региона, държавния бюджет ще олекне излишно с 3 милиона годишно. Реакцията на Булсар и Моряшкия професионален съюз (МПС) бе изрично срещу.
Обстановката в черноморския район е извънредно комплицирана и импровизирано смятам, че мултинационално корпоративно наличие не е мечтано. Питам, за какво е належащо да проиграваме националните и районните си ползи поради ненаситната мултинационална корпоративна лакомия, за какво на халост да се дават пари за нещо, което може да се реши без финансов разход? В Кодекса за комерсиално мореплаване (КТК), в под заглавие „ Нареждане за присъединяване в избавяне ”, в член 367 е казано, изтъквам „ Изпълнителна организация „ Морска администрация “ може да задължава намиращите се кораби и лица в пристанището да дават своите плаващи или други механически средства за избавяне на търпящи злополучие кораби и хора ”. Освен това според Международното напътствие за избавяне (ИАМСАР), националния Спасителния координационен център (МСКЦ), в случай че реши, че е належащо може да реквизира когато и да е, всеки един транспортен съд без значение от неговата национална принадлежност, намиращ се в нашия виновен регион за избавяне. Ясно и малко речено. Между другото за съпоставяне ще вмъкна, че годишните разноски на " Перун " не надвишават 400 000 лева, а на всичко от горната страна, пристанищните влекачи могат да извършват единствено стеснен ред от дейностите, които реализира Перун. Влекачите могат да се употребяват при неспокойствие на морето до 4 бала, а Перун както е видно от приложените безспорни и документирани по горе обстоятелства, избавя при 12 метрова вълна и вятър 30 м/сек. Само незапознат, подкупен или анормален човек, може да не се съобрази с тези действителности. Е, освен това състояние, за какво Живко Петров ни кара да „ ручаме жабчето ”? Кой ще ни изясни от какъв напън ще се дават 3 млн лева годишно за „ дежурни влекачи ”, каквато е подсказаната концепция на ръководената от капитан Живко Петров конструкция, естествено в съгласие с Правния отдел на МТИТС отпред с госпожа Красимира Стоянова. Ето по какъв начин драги сънародници, държавни висши служители, хитро и скрито ограбват нас българските данъкоплатци.
Свидетели сме на неспирна лакомия и безкрупулност, тъй като няма кой да ги спре и сложи, там където им е мястото!
Автор: К.д.п. Никифор Герчев, оповестено във вестник " Класа ". Заглавието е на редакцията
Нямам желание да върша анализ на популистките изречения, изричани от капитан Петров за морското избавяне, само че ще посоча, че БУЛСАР е единствената българска конструкция, член на „ Международната федерация за морско избавяне ” – IMRF, а аз през 2018 година получих самопризнание „ За повсеместен житейски принос за международната морска система за злополучие и сигурност (GMDSS) ”. Това е най-високото самопризнание в областта на гражданската морска сигурност и сигурност за българин до в този момент, с което всеки един съотечественик би се гордял, само че реакцията на МТИТС/ИАМА е … гробно безмълвие. Вероятно тъй като няма по какъв начин да се стигне даже до сходна номинация на който и да е служител, търкащ по 8 часа дневно меката мебел в офис на 500 километра от морето.
Силно съм отчаян от отношението на капитан Петров към нашите доброволци – отношение, което несъмнено е преднамерено и асинхронно. В продължение на 25 години сме помагали на морската администрация при доста конфузно сериозни морски обстановки, освен това сме им помагали освен на тях, а и на няколко министри на превоза и на други държавни чиновници и структури.
Капитан Живко Петров е участвал на доста наши мероприятия. Например нашето интернационално демонстративно обучение за всеобщ случай през май 2010 година. В него участваха турски и италиански доброволци отпред с адмирал Романо Гранди – зам.-председател на SNS-Италия, един аероплан (LZ ABP), два вертолета, плаващи избавителни единици и други сили и средства. Поради оценката за висок професионализъм, тогавашният министър Александър Цветков ни помоли да създадем взаимно обучение с ИАМА.
Ние сме тези, които по молба на ИАМА, извършихме авиационно търсене на липсващ турски моряк в българския виновен морски регион, с което „ измихме очите ” на ИАМА, а те получиха признателност от доста високо равнище – Директората по морски въпроси към Министерски съвет на Турция. В щормово време, в една нощ, край Созопол главно булсарци избавиха 17 души в три случая, а по това време капитан Петров беше районен шеф на ДМА Бургас и той участва на награждаване на показалите се в тази избавителна интервенция.
Мога да изреждам нашите дейности с часове, само че фактът е, че премълчаване наличието на БУЛСАР в българската избавителна система е обикновено, неприлично, присмехулно отношение на служебното лице, отговорно за бранша „ гражданска морска сигурност ”, за отбрана на човешки живот по море. Мисля, че тези които му дават кураж за това надменно държание, би трябвало да преоценят своето отношение. Нямам думи с които да изразя възмущението си за сходно отношение към конструкция, чийто членове на личен риск и отговорност, за своя сметка, се впускат с риск за живота си, да избавят бедстващите в морето. Капитан Майкъл Власто от IMRF, в писмо до госпожа Кристалина Георгиева преди няколко години сподели: „ В родната Ви страна има една доброволческа морска конструкция, която съществува на един гол възторг ”. Това отношение на морските управляващи в МТИТС продължава и в този момент. Показната надменност и неуважение на Живко Петров в изявлението не са нищо друго с изключение на недодялан примитивизъм.
Разбира се, аз имам своето пояснение на приказките на капитан Петров и неговата позиция ни е ясна – систематичен слугинаж в интерес на ненаситната мултинационална корпоративна лакомия в имущественото морско избавяне - държание, което според „ Антикорупционната ни политика ”, сме задължени да разкриваме и довеждаме до познание на обществеността. Цитирам: „ Всяко открито нарушаване, обвързвано с корупция или спор на ползи се рапортува на Управителния съвет на Сдружението и против направили нарушаването ще се подхващат дисциплинарни дейности, включващи и премахване от участие в Сдружението. БУЛСАР си резервира правото да прекрати всевъзможни връзки с сътрудници, които не съблюдават посочените по горе правила и Антикорупционна политика. ”
В това изявление, един от въпросите към капитан Живко Петров е: „ В морски страни като Англия със спасяването на море се занимават най-вече доброволчески организации ”, и още: „ У нас разисква ли се въпросът за учредяването на специфичен фонд, с който да се възвръщат разноските на участниците доброволци в филантропичното избавяне на море “
Въпросът е неопределено дефиниран с погрешни постановки. За морското избавяне по целия свят дават отговор държавни „ организации за избавяне ”, а с дребни изключения част от функционалностите са предоставени на доброволчески профилирани формирования в страни, в които даренията са на стойност над 30-50 млн евро годишно. Доброволческите структури са в помощ на държавните, само че в никой случай не са тяхна опция. Това не значи, че не могат да бъдат употребявани в сериозни обстановки. Отговорността обаче е на държавното управление на съответната страна, утвърдила конвенции, третиращи казуса за морското избавяне. Върховен дълг на морската ни власт е да основава механизми за ненарушаване салдото на ползите на страната, обществото и обособения морски деец за всичко, в това число и предотвратяване от похищенията на упоменатата към този момент ненаситна мултинационална корпоративна лакомия. Държавите нормално поддържат доброволческите си организации в социална изгода по разнообразни способи. Например в Съединени американски щати спонсорират годишно с 300 милиарда Неправителствени организации, а те им се отплащат назад с активност за 1.1 трилиона $ годишно. У нас в това отношение е цялостна измама.
БУЛСАР на няколко пъти внася предложение за обезпечаване средства за възобновяване на осъществените разноски на доброволците при избавяне, за образованието им, за особено облекло и други организационни потребности, само че докладните ни за включване при обмисляне на държавния бюджет, правени през МТИТС, не стигаха до Министерски съвет. Последната ни докладна след търсене, се оказа в чекмеджето на основния секретар на МТИТС, а по какъв начин се е отзовала там, може да каже госпожа Красимира Стоянова - шеф на Правния отдел и шеф кабинета на министъра на МТИТС. Между другото, нейното отношение във връзка докладната ни за финансиране, бе изразено в едно нейно изречение, а точно „ Като спасят, ще им платим! ” Въпрос на нрав! Ние, булсарци, не спасяваме бедстващите хора за пари, при нас това е въпрос на морал и съчувствие.
Но да се върнем към тематиката. От думите на капитан Петров не се схваща за какъв фонд иде тирада, тъй като в държавния бюджет годишно се плануват средства за подкрепяне на съответни Неправителствени организации структури, да вземем за пример БЧК и други. Защо не са там доброволческите организациии?
В отговора си капитан Петров наговаря куп погрешни популистки изречения, с което провокира съществени подозрения за компетентността му в тази сфера. Например той споделя „ За морското избавяне използваме запаси и на другите ведомства ” само че не изясни за какво им се постанова при хуманно избавителни работи да разчитат на запаси на МО и Министерство на вътрешните работи, а при имуществени на " Мултрашип "? В Закона за отбрана при злополучие (ЗЗБ) е казано по какъв начин следва да се работи в спешни обстановки, само че защото (МТИТС/ИАМА), унищожиха своите избавителни единици, в този момент нямат нищо с изключение на няколко катера, които не дават отговор на стандартните критерии на Международната морска организация (ИМО), като „ all weather “ катери (RB). Тези «морски трабантчета» умерено могат да ги дават на БЧК за плажно избавяне, тъй като виновния регион на Р.Б., е с повърхност 39 584 кв. км., а тези катерчета, безвредно може да се отдалечават до 5 благи и са с стеснен запас за гориво, приемане на хора от водата и други.
Излиза, че ИАМА/МТИТС е куха морско-спасителна конструкция, която бърка в бюджетните касички на МО и Министерство на вътрешните работи и харчи от тяхните финанси, а със своя бюджет храни пренадутия си столичен щат. Преди 20 години имахме 150 търговски кораба под българско знаме, а ИАМА в София бяха седем дущи (7), а в този момент корабите са 5-6, а ИАМА единствено в София има над 40 души. Създадената основна дирекция «Аварийно-спасителна дейност» е вид «много водач, малко индианец», организационно недоносче, нямащо нищо общо с изискуемата се «организация за спасяване».
МТИТС/ИАМА имаха избавителни кораби ( " Перун " и " Мизар " ) (All wether RV), само че те в нарушаване на режисура в „ Закона за морските простанства ” ЗМП-87, бяха съзнателно изведени от употреба, за да отворят ниша на мултинационални стопански ползи в морските ни пространства. Между другото „ Перун “ вместо да бъде ремонтиран и въведен в дежурство е незаконно зарязан в очакване да го купят същите чужденци, които имат сходна процедура и преди години купиха 800-тонен плаващ кран от Украйна (бившия плавкран „ Совсудоподем 2 ”), а в този момент се хвалят, че това е единствения сходен кран в Черно море. Прокуратурата, Министерски съвет и други виновни структури за националния ни морски суверенитет, са уведомявани неведнъж, само че не съм установил да вършат нещо съществено, с което да защитят националните ни морски ползи, като спрат този неприличен комуфлажен и антинационален сюжети. Капитан Петров обаче ни баламосва, че основават „ сложна аварийно-спасителна работа ”, приказва за „ План за търсене и избавяне ”, който да усъвършенства координацията на другите сили и средства, се залагало с промените на „ Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата ”. Елементарна азбучна истина е, че в случай че правната рамка е объркана, никакви „ Планове ” не могат да се ползват, тъй като пирамидата ще се срути. Липсата на съответна подготвеност в Народно събрание, в държавното управление и другаде, дава опция на МТИТС/ИАМА надлежно, да шестват безпроблемно и да вършат поръчкови законотворчески промени, без някой да им потърси сметка и ги сложи, там където им е мястото.
Разбира се, неналичието на „ Мизар “ и „ Перун “ се употребява като евангелието от дявола. Капитан Петров си разрешава с безсрамие да споделя, че ресурсите им са незадоволителни, изтъквам „ Въпросите с филантропичното търсене и избавяне на бедстващи кораби и хора в морските пространства на Република България са директно свързани и с организацията и реализирането на отбрана при спешни обстановки с кораби. Именно в тази област и организацията, и ресурсите у нас са незадоволителни ”. Тук отново внимателно ни подсказа, че би трябвало да се назначат частни „ дежурни влекачи “. Интересно дали капитан Петров си спомня, че преди повече от 20-тина години, с предписание на МАСО портовите флоти бяха длъжни да поддържат по един влекач във Варна и в Бургас в подготвеност за включване в деяние, при ненадейно зародили спешни обстановки. Каква безочливост, да унищожаваш личната си сериозна инфраструктура и да хленчиш, че тъкмо в тази област не им стигало запас!
Нека да припомня с една фотография, какво имахме и при какви необикновено рискови и сложни обстановки действаше и се справяше " Перун " (Гордея се, че съм бил негов първи капитан).
Снимка: Димитър Клисуров
По подигравка на ориста тази фотография в повишен формат като картина виси на стената в кабинета на Живко Петров в София, с вярата да се сети за героизма на екипажа на " Перун ". Изчислената височината на забележителната вълна по време на избавителната интервенция е 12,5 метра! Това демонстрира, че наблюдението на морското неспокойствие в метео станция Ахтопол от 9 бала (неговата долна граница) и от 8 бала (9-14 метра) от кораба „ Перун ”, без значение от комплицираната метеорологична конюнктура, е правдиво. Нека да кажа малко обща информация и коментар за този случай. През интервала 7-10 януари 1981 година по нашето крайбрежие се следи тежка щормова конюнктура. Достигналият тогава нашите региони средиземноморски циклон се задържа над Егейско море. Над западното крайбрежие на Черно море дълготрайно време духа мощен север-североизточен вятър, който след това се ориентира от северозапад. Максималната му скорост в региона на южното Черноморие доближава 28-30 м/с, което е яростен щорм – 11 бала по скалата на Бофорт.
На 9 февруари 1981 година, в синоптична станция Ахтопол в три периода на наблюдаване е записано неспокойствие на морето от 9 бала. Височината на забележителната вълна, оценена образно, е към 14 метра. Това са най-високите стойности на ветрово неспокойствие, следени по нашето черноморско прибрежие за времето от когато се води оперативна регистрация на този океанографски детайл.
По същото време екипажът на избавителния транспортен съд “Перун ” се бори с жестокия вятър и изключителното неспокойствие, с цел да избави гръцкия сухотоварен транспортен съд “Таксиархис ”, дрейфащ към скалите към нос Колокита, южно от Созопол. В корабния дневник на " Перун " е записана скорост напразно 10 бала и неспокойствие на морето 8 бала. На фотографията нагоре е показан миг от сполучливата избавителната интервенция. Дали някой от ИАМА може да извърши сходно нещо в този момент?
Благодарствено писмо от корабособственика на транспортен съд „ Таксиархис “ до министъра на външните работи, министъра на превоза и други податели.
Ето за какво " Перун " е „ Златната патица ” на морска България, за която приканвам да се обединим и спасим - освен кораба, а и достойнството на морска България. Между другото всички ръководители на ДППИ, от прехвърлянето на " Перун " и " Мизар " до момента, са били загрижени и са търсили способи за изясняване ориста на " Перун ", писали са докладни, обяснявали са, че нямат функционалности и подготвеност за избавителни цели, само че не са получавали полагащият им се отговор от МТИТС. Считам, че ДППИ незаслужено е „ натопено ”, а зад него се пробват да се скрият подбудителите и изпълнителите на този безсъвестен сюжети на слугинаж в интерес на други нечестни ползи. И отново ще кажа: Става дума за човешки живот и екология на морето, а не за това, кой е по най, най!
Разбира се, тези корпоративни ползи си имат и име. За мен и сътрудниците ми, " Мултрашип ", не са положителни участници в основаване на славата на холандските влекачни структури при започване на предния век. Капитан Ян Ванделаар е един от главните създатели на тази популярност, а за мен той е икона, която обожавам. Той обаче е бил в честен и обществен спор с холандските алчни притежатели на влекачи, безбожно експлоатиращи холандските моряци. За него съм чел, че е съчетал в себе си всички съществени добродетели на холандските моряци, храброст, почтеност, непримиримост, усърдие. След дълга неравностойна битка съумява да наложи на едрия корабособственик Квел, да удовлетвори настояванията на моряците и в последна сметка става един от най уважаваните морски капитани.
" Мултрашип " е една влекачна компания, която у нас при търговско-имуществено избавяне се появява нещо като брокер, тъй като употребяват услугите на друга холандска компания - SVITZER SALVAGE B.V, нерегистрирана в България. Защо притеглят Svitzer Salvage, а не употребяват своите избавителни запаси, се досещам и за какво договорите за избавяне не се подписват с " Мултрашип ", а с нерегистрирана в България компания. В Кодекса за комерсиално мореплаване (КТК) член 328, е разпоредено кой да е редът за „ Разпределението на възнаграждението при избавителни интервенции ”. Дали са спазени условията на този член? Аз не зная, само че разпределението би трябвало да става според Наредба на министъра на МТИТС. Някой знае ли какво написа в нея? Имам възприятието, че някой компании от тогавашни колониални страни от Европейски Съюз, към момента не са се оттърсили от колониалните си привички и упоритости и с тези навици, посредством подбуждане и други познати в международната процедура способи, се стремят да заемат непочтено и неприемливо salvage-нишата в нашите морски пространства. Преди епохи колонизаторите са го правили с дарове (огледалца и мъниста), за туземците по света, а в този момент техни наследници, ни омайват с благи изречения за „ европейските полезности ”, незнаейки, че някой от полезностите имат български корени и принос за актуалната цивилизация. „ Мултрашип ” си сътвориха лоби под разнообразни форми в МТИТС, в Комисията по превоз към Народно събрание, в южния район и другаде. Чуждестранни запаси може да бъдат употребявани при техногенни или естествени спешни феномени, само че те не са предпочитани и е пристъпно неприемливо, това да става посредством заличаване на националната ни морска избавителна система, която сега е ръководена от хора с лимитирани морални достолепия и липса на способен управленческо-административен потенциал. Да, обаче при присъединение на България към Конвенцията за комерсиално избавяне (ISC-89), нашата страна направи няколко особенно значими запаси, с които си резервира правата при комерсиално избавителни интервенции в нашата извънредно икономическа зона. Сегашната „ приспивна ария със salvage претекстове ”, в изпълненние на капитан Петров, би трябвало да се съобрази с цитираните запаси, преди каквото и да е непознато присъединяване при зародил морски случай, да вземем за пример с задграничен пътнически транспортен съд. Неспазването на този порядък може да докара до вдишване на цялата интернационално правна отговорност от държавното управление ни, а подбудителите и изпълнителите евентуално ще се изпокрият като мишоци. Извършваните досега „ поръчкови ” промени в чл.70 от ЗМП-87 година, са противоконституционни и не са съответни на интернационалните ни задължения в тази сфера. Вмъкването допълнение в текста на член 70 (сега 65) за прилагане на ресурса на МО (ВМС), пък е сторено неприемливо зад тила на Щаба на защитата! Миналата година ИАМА под управлението на капитан Ж.Петров се пробваха още веднъж да повторят сюжета от 2012 година, където тогавашният холандски дипломат се намесваше неприемливо във вътрешните ни работи, с искане за дежурен частен влекач. Публично е известно, че той посещаваше кабинета на министър Московски, без съблюдаване на дипломатическия порядък. Пак през 2018 ИАМА под вещото управление на капитан Петров, надменно се пробваха да възобновят фантазията на Мултрашип, за обезпечаване на дежурен влекач, сторено под формата на открита „ Процедура за дежурни влекачи. ” (само за 1/2 от региона, само че за 1.5млн.лв/годишно, а като разгласят „ процедура ” и за другата половина от региона, държавния бюджет ще олекне излишно с 3 милиона годишно. Реакцията на Булсар и Моряшкия професионален съюз (МПС) бе изрично срещу.
Обстановката в черноморския район е извънредно комплицирана и импровизирано смятам, че мултинационално корпоративно наличие не е мечтано. Питам, за какво е належащо да проиграваме националните и районните си ползи поради ненаситната мултинационална корпоративна лакомия, за какво на халост да се дават пари за нещо, което може да се реши без финансов разход? В Кодекса за комерсиално мореплаване (КТК), в под заглавие „ Нареждане за присъединяване в избавяне ”, в член 367 е казано, изтъквам „ Изпълнителна организация „ Морска администрация “ може да задължава намиращите се кораби и лица в пристанището да дават своите плаващи или други механически средства за избавяне на търпящи злополучие кораби и хора ”. Освен това според Международното напътствие за избавяне (ИАМСАР), националния Спасителния координационен център (МСКЦ), в случай че реши, че е належащо може да реквизира когато и да е, всеки един транспортен съд без значение от неговата национална принадлежност, намиращ се в нашия виновен регион за избавяне. Ясно и малко речено. Между другото за съпоставяне ще вмъкна, че годишните разноски на " Перун " не надвишават 400 000 лева, а на всичко от горната страна, пристанищните влекачи могат да извършват единствено стеснен ред от дейностите, които реализира Перун. Влекачите могат да се употребяват при неспокойствие на морето до 4 бала, а Перун както е видно от приложените безспорни и документирани по горе обстоятелства, избавя при 12 метрова вълна и вятър 30 м/сек. Само незапознат, подкупен или анормален човек, може да не се съобрази с тези действителности. Е, освен това състояние, за какво Живко Петров ни кара да „ ручаме жабчето ”? Кой ще ни изясни от какъв напън ще се дават 3 млн лева годишно за „ дежурни влекачи ”, каквато е подсказаната концепция на ръководената от капитан Живко Петров конструкция, естествено в съгласие с Правния отдел на МТИТС отпред с госпожа Красимира Стоянова. Ето по какъв начин драги сънародници, държавни висши служители, хитро и скрито ограбват нас българските данъкоплатци.
Свидетели сме на неспирна лакомия и безкрупулност, тъй като няма кой да ги спре и сложи, там където им е мястото!
Автор: К.д.п. Никифор Герчев, оповестено във вестник " Класа ". Заглавието е на редакцията
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ