5 март 1940 г. Катинското клане
На 5 март1940 година 1940 година – Членовете на руското политбюро на КППС издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, включително 17 500 военнопленници.
На 2 март 1940 година Лаврентий Берия –шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна бележка № 794/Б, в която дефинира полските военнопленници / 14 736 лица / и пандизчиите от пандизите в Западна Белорусия и Украйна /18 632 лица / като не подлежащи на превъзпитание врагове на руската власт. Предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 пандизчии, без предявяване на обвиняване и без показване на обвинителен акт.
Под записката стоят четири утвърждаващи я подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и единодушието на секретарите Калинин и Каганович. На основата на тази бележка Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз издава на 5 март секретното решение №П13/144 с предложеното от Берия наличие.
Масовите гробове на Катинското кръвопролитие са разкрити инцидентно. На 17 февруари 1943 година локални поданици показват на германците точното място на всеобщите гробища. На 13 април радио Берлин осведоми за закононарушението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи изследване на място. Отговорът е, че би трябвало да получат покана от всички заинтригувани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия образува Международна лекарска комисия, която включва 12 специалисти от 12 европейски страни. Комисията работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и проучвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и разпознати 2 730 от тях. При телата са открити писма от околните им с последни дати от пролетта на 1940 година Времето на убийствата е открито и посредством разбор на корените на дърветата засадени от функционерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) върху всеобщите гробове за изтриване на следите. Документацията от проучванията е съхранена в Института по правосъдна медицина в Краков. След войната тя изчезва, само че копия се откриват напролет на 1991 година в скрито укритие в Института за правосъдна експертиза в Краков. Сред специалистите подписали протоколите е и българския доктор проф. Марко Марков, който след войната е заставен от комунистическата власт да се откаже от своя автограф.
Москва реагира два дни след известието на радио Берлин. Това напомня в блога си някогашният ни дипломат в Полша Александър Йорданов.
В известие на Совинформбюро излъчено по радиото и оповестено във в. „ Правда “, за клането са упрекнати „ немските нашественици “. След отстъплението на немската войска в Катин идва екип на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и военното контраразузнаване Смерш. Ямите в които са нахвърляни телата са разкопани и са сложени подправени документи. Подготвени са подправени очевидци, а неуместните са премахнати или заточени. След като теренът е „ обработен “, на 13 януари 1944 година Политбюро основава специфична Комисия за „ определяне и осъществяване на следствени дейности за аргументите и събитията към разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици “. Комисията се управлява от учен Николай Бурденко и показва като причинители на закононарушението „ фашистите “.
През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е повдигнат голям монумент в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „ Болшая советская эниклопедия “ се споделя за Хатин, а не за Катин. През 1978 година на мястото на Катинското кръвопролитие се слага бетонов стелаж с надпис: „ На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 година “. На входа на Катинската гора се инсталира монумент отдаден на несъществуващи 500 съветски военнопленници „ също разстреляни “ от немците. През 1990 година руската власт сама отстранява фалшификата. През 1946 година Нюрнбергският съд отхвърля да упрекна Германия заради липса на доказателства. На 22 декември 1952 година в Съединени американски щати е основана комисия към Конгреса, която прави свое изследване и излиза със финален отчет, в който приканва за образуване на интернационален арбитражен съд, който да осъди отговорните за това закононарушение против човечеството руски управляващи.
През април 1990 година Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското кръвопролитие е осъществено от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Същият ден ТАСС оповестява, че непосредствената отговорност е на „ Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите закононарушения на сталинизма “. На 14 април 2010 година президента на Русия Дмитрий Медведев признава, че полските офицери са били разстреляни по заповед персонално на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година съветският парламент приема декларация, която осъжда Катинското кръвопролитие.
На 2 март 1940 година Лаврентий Берия –шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна бележка № 794/Б, в която дефинира полските военнопленници / 14 736 лица / и пандизчиите от пандизите в Западна Белорусия и Украйна /18 632 лица / като не подлежащи на превъзпитание врагове на руската власт. Предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 пандизчии, без предявяване на обвиняване и без показване на обвинителен акт.
Под записката стоят четири утвърждаващи я подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и единодушието на секретарите Калинин и Каганович. На основата на тази бележка Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз издава на 5 март секретното решение №П13/144 с предложеното от Берия наличие.
Масовите гробове на Катинското кръвопролитие са разкрити инцидентно. На 17 февруари 1943 година локални поданици показват на германците точното място на всеобщите гробища. На 13 април радио Берлин осведоми за закононарушението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи изследване на място. Отговорът е, че би трябвало да получат покана от всички заинтригувани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия образува Международна лекарска комисия, която включва 12 специалисти от 12 европейски страни. Комисията работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и проучвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и разпознати 2 730 от тях. При телата са открити писма от околните им с последни дати от пролетта на 1940 година Времето на убийствата е открито и посредством разбор на корените на дърветата засадени от функционерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) върху всеобщите гробове за изтриване на следите. Документацията от проучванията е съхранена в Института по правосъдна медицина в Краков. След войната тя изчезва, само че копия се откриват напролет на 1991 година в скрито укритие в Института за правосъдна експертиза в Краков. Сред специалистите подписали протоколите е и българския доктор проф. Марко Марков, който след войната е заставен от комунистическата власт да се откаже от своя автограф.
Москва реагира два дни след известието на радио Берлин. Това напомня в блога си някогашният ни дипломат в Полша Александър Йорданов.
В известие на Совинформбюро излъчено по радиото и оповестено във в. „ Правда “, за клането са упрекнати „ немските нашественици “. След отстъплението на немската войска в Катин идва екип на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и военното контраразузнаване Смерш. Ямите в които са нахвърляни телата са разкопани и са сложени подправени документи. Подготвени са подправени очевидци, а неуместните са премахнати или заточени. След като теренът е „ обработен “, на 13 януари 1944 година Политбюро основава специфична Комисия за „ определяне и осъществяване на следствени дейности за аргументите и събитията към разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици “. Комисията се управлява от учен Николай Бурденко и показва като причинители на закононарушението „ фашистите “.
През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е повдигнат голям монумент в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „ Болшая советская эниклопедия “ се споделя за Хатин, а не за Катин. През 1978 година на мястото на Катинското кръвопролитие се слага бетонов стелаж с надпис: „ На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 година “. На входа на Катинската гора се инсталира монумент отдаден на несъществуващи 500 съветски военнопленници „ също разстреляни “ от немците. През 1990 година руската власт сама отстранява фалшификата. През 1946 година Нюрнбергският съд отхвърля да упрекна Германия заради липса на доказателства. На 22 декември 1952 година в Съединени американски щати е основана комисия към Конгреса, която прави свое изследване и излиза със финален отчет, в който приканва за образуване на интернационален арбитражен съд, който да осъди отговорните за това закононарушение против човечеството руски управляващи.
През април 1990 година Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското кръвопролитие е осъществено от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Същият ден ТАСС оповестява, че непосредствената отговорност е на „ Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите закононарушения на сталинизма “. На 14 април 2010 година президента на Русия Дмитрий Медведев признава, че полските офицери са били разстреляни по заповед персонално на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година съветският парламент приема декларация, която осъжда Катинското кръвопролитие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ