На 30 януари са навършват 130 години от рождението на

На 30 януари са навършват 130 години от рождението на цар Борис III.

Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски е роден на 30 януари 1894 година в Двореца в София. Той е от Сакскобургготската династия, която по това време е най-силната в Европа - ръководи Англия, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който по едно и също време е правоприемник на двата враждуващи клона за френския трон – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия татко цар Фердинанд с Мария-Луиза има огромно алегорично значение за помиряването на тези две семейства.

Цар Борис III е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Той си отива на 28 август 1943 година, тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и аргументите за нея и до през днешния ден остават неизяснени. Над 369 000 българи минават през катедралата „ Св. Александър Невски “, с цел да се поклонят пред тленните остатъци на починалия държател. Няколко дни по-късно траурното шествие се насочва към Рилския манастир, където цар Борис III е заровен по негово предпочитание.

В ляво от гроба се намира резба, направена на 10 октомври 1943 година от поданици на село Осой, Дебърска околия, с надпис: " На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония ". През 1946 година, по време на Страстната седмица, тленните му остатъци са ексхумирани и осквернени, по разпореждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е заровено в дребен параклис в парка на двореца " Врана ". През 1947 година този параклис е взривен и изравнен със земята.

След рухването на режима през 1989 година е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 година сърцето на българския цар Борис ІІІ е заровено във възобновения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.