Разбиране на моя син, една игра на улов наведнъж
Никога не съм играл в атлетичен тим. Като дете не бях бърз или съгласуван, нито се интересувах от нещо, което включва преследване, улавяне или друга игра на топка. Майка ми, която е израснала в следвоенна Германия, свързва младежкия спорт с хитлеристката юноша и нацистката фикс идея за поощряване на „ инстинкта за плячка “ посредством съревнование и мощ. Тези терзания съвпадаха комфортно с възприятията ми срещу фитнес заниманията.
Но през дългата, студена и мрачна пролет на 2020 година се оказах майка на 8-годишно дете -стар наследник, който не искаше нищо повече от игра на топка. Това беше сърцето на ранния Covid; нямаше проведен спорт, действия, гледане на деца, учебно заведение. По-големите сестри на Уил (и двете тийнейджъри) не желаеха да вземат участие в тази активност. Съпругът ми беше игра, само че апетитът на Уил за улов беше неутолим. Затова сложих аварийна му бейзболна ръкавица и го оставих да ме научи по какъв начин да пипвам и мятам.
Прочетете целия текст »
