Сълзи и ентусиазъм: 20 години България в НАТО
На 29 март 2004 година България публично става член на НАТО. Преди 20 години във Вашингтон, Съединени американски щати, министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчва ратификационния документ за присъединение на България към НАТО на държавния секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл, който го приема от името на Съединени американски щати - страната депозитар на контракта. Договорът е утвърден от Народното събрание на 18 март 2004 година и същия ден е оповестен в " Държавен вестник ".
Присъединяването на България към Алианса стартира през 90-те години на предишния век.
Предлагаме ви една завладяваща разходка през събитията в този интервал:
Парламентът поддържа с консенсус устрема на България за участие в НАТО
София, 26 май 2000 година Със 189 гласа " за ", три " срещу " и нито един " въздържал се " Народното събрание одобри решение по отношение на поддръжката на позицията на държавното управление на България по глава 27 " Обща външна политика и политика на сигурност ", показана на 28 март 2000 година на Междуправителствената конференция за присъединение на страната към Европейски Съюз.
Народното събрание реши, че приема позицията за договаряния на държавното управление по глава 27. Сред основните детайли на позицията е, че наред с интеграцията в Европейски Съюз България се стреми интензивно към участие в НАТО и Западноевропейски съюз.
***
България и още шест страни претенденти получиха покана за участие в НАТО
Прага, 21 ноември 2002 година България и още шест страни претенденти - Румъния, Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония - през днешния ден получиха покана за започване на договаряния за присъединение към НАТО. Решението беше оповестено от генералния секретар на алианса Джордж Робъртсън през първия ден от срещата на върха на НАТО в Прага.
България ходя повече от десетилетие към своето участие в Организацията на Северноатлантическия контракт. Двама български президенти - Желю Желев /от 1990 до 1997 г./ и Петър Стоянов /от 1997 до 2002 г./ се надяваха да подпишат документите за присъединението на България към пакта. Това ще има шансът да стори сегашният държавен глава Георги Първанов.
На 14 февруари 1994 година Желю Желев подписа Рамковия документ на Партньорство за мир и България се причисли към основаната месец по-рано стратегия на НАТО...
В началото на 1997 година по предложение на новоизбрания президент Петър Стоянов служебното държавно управление на Стефан Софиянски реши България да се кандидатира за пълновръстен член на НАТО.
През май 2000 година България, дружно с останалите кандидатки за НАТО от Източна Европа, в декларация насочи настояването си да получи покана в алианса през 2002 година
***
Георги Първанов: С днешното решение България се приобщава към евроатлантическото пространство на сигурност и интеграция
Прага, 21 ноември 2002 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Петко Азманов/ С днешното решение България се приобщава към евроатлантическото пространство на сигурност и интеграция. Това съобщи българският президент Георги Първанов на срещата на Североатлантическия съвет на ниво държавни и държавни ръководители от НАТО с държавните и държавни ръководители на поканените страни. Тук участват също министър-председателят Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и министърът на защитата Николай Свинаров.
" Ние одобряваме това решение с надълбоко задоволство, тъй като нашите старания през миналите 12 години, резултатите от сложните промени и нашият принос за районната непоклатимост и международната сигурност, бяха оценени по достолепие ". Българският президент съпостави днешното решение за разширение на НАТО с рухването на Берлинската стена. " Тук в Прага, както преди години в Берлин, ние затваряме една от последните исторически страници на неправда и дефицит на стратегическа визия ", съобщи българският президент. Той изрази вяра, че процесът на присъединение, водещ към пълноправно участие, ще бъде изпълнен в оптимално къс период. " Дотогава България ще продължи да работи интензивно за реализиране на задачите и отговорностите, поети в границите на проекта за деяние за участие и е подготвена да се включи с подобаваща форма в дейностите на Алианса. България твърдо поддържа продължаването на политиката на отворени порти и след Прага ", съобщи Първанов.
Перспективата за последващо разширение на НАТО е най-хубавата гаранция за трайна стабилизация на европейския югоизток, уточни българският президент. Република България поддържа взетите през днешния ден в Прага решения за увеличение на качествата на НАТО, за реакциите в новата среда на сигурност и за основаване на сили за бързо реагиране, съобщи Първанов и увери, че България ще постави спомагателни старания за осъществяване на дилемите, свързани с модернизацията на въоръжените сили за установяване на нейния личен принос и идентифициране на характерните ни качества. Българският президент увери събеседниците си, че България приема поканата за участие освен като висока чест и самопризнание. " Ние осъзнаваме, че тази покана слага начало на нов още по сложен и виновен за България стадий на цялостно адаптиране в политическата, икономическата и военната област на по-нататъшно рационализиране и развиване на демокрацията и пазарната стопанска система, на по-голяма отговорност за стабилността и сигурността в Югоизточна Европа и цялата евроатлантическа зона ", съобщи в умозаключение българският президент.
***
Соломон Паси: Успяхме с общи старания да реализираме една национална фантазия
Прага, 21 ноември 2002 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Петко Азманов/ Успяхме с общи старания да осъществяваме една доста огромна национална идея, една национална фантазия. Това съобщи пред български публицисти министърът на външните работи Соломон Паси, разяснявайки днешното решение на НАТО да предложения за договаряния за присъединение България и други шест страни кандидатки.
Днешният ден е доста огромен ден за България, сподели Соломон Паси. Трябва на първо място да благодарим на всички тези хора, които в продължение на 12 години поставиха големи старания, като стартираме с шепата запалянковци от Великото национално заседание, след това стотиците, които се причислиха към тях и стигнем до стотиците хиляди, милионите, които през днешния ден се радват, съобщи българският външен министър. Пътят на тази реализация не беше по никакъв начин лек и щастлив, в противен случай, беше доста бодлив, изпълнен на моменти с доста горчилка, само че считам, че в края на краищата това общо дело се увенча с триумф. Смятам че би трябвало да благодарим и на тези, които през цялото това време се съмняваха, тъй като може би техните подозрения направиха нашите старания още по-енергични.
По думите на външния министър, в случай че се бяхме обединили доста по-рано към концепцията за НАТО, нейната реализация щеше да пристигна по-рано. Нека използван тази поука и в аспирациите към Европейския съюз, съобщи външният министър. (...) Той съпостави страстта от днешния ден с визитата на папата в България, най-много с деня, в който Йоан Павел Втори разгласи, че България е почтена в атентата против него.
***
Обща конференция на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски в Прага
Прага, 21 ноември 2002 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Петко Азманов/ На обща конференция в Конгресния център в Прага българският президент Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски показаха своята благодарност към всички тези, които през последните десетина години са положили старания за осъществяване на стратегическата цел на нашата дипломация - присъединението на България в НАТО.
Георги Първанов открои ролята на гражданските структури и по-специално на Атлантическия клуб като персонално акцентира ролята и смисъла на самодейността на сегашния външен министър Соломон Паси. Българският президент изрази своята благодарност и към всички предходни държавни управления и министър-председатели, изключително на служебния министър председател Стефан Софиянски, на Иван Костов и неговия екип и на сегашното държавно управление отпред със Симеон Сакскобургготски, които в забележителна степен съумяха да ускорят този развой.
Трябва да отдадем дължимото и на всички тези, които дадоха своя принос и в управлението на армията за реализирането на сложната военна промяна, която има своите проблеми, само че и позитивни резултати, уточни Георги Първанов. Той прикани да обърнем погледа си напред и да си кажем ясно, че поканата е съображение за задоволство, само че не за фанфари и непотребни илюзии. Очаква ни сложен ратификационен развой. Трябва да поставим нужните старания, с цел да можем да отговорим на основателни искания по отношение на разнообразни браншове на нашия обществено-политически живот.
Симеон Сакскобургготски посочи от своя страна, че днешното достижение потвърждава, че българският народ и политическа класа фактически са способни на чудеса, в случай че работят в екип и с ясна цел. Той също предизвести, че огромният празник, същинското празненство ще дойдат едвам, когато бъдем признати изцяло в НАТО след доста старания и работа...
***
Народното събрание гласоподава ратификацията на Северноатлантическия договор; законът е оповестен и в Държавен вестник
София, 18 март 2004 година Народното събрание гласоподава през днешния ден ратификацията на Северноатлантическия контракт с 226 гласа " за " и четири " срещу ". Законът беше оповестен и в Държавен вестник, с което той влиза в действие.
България беше поканена на стартира диалози за присъединение към Северноатлантическия съюз на 21 ноември 2002 година, сочи информация на Министерския съвет. С писмо от министъра на външните работи до генералния секретар на НАТО от 17 март 2003 година държавното управление удостовери публично желанието и готовността на България да се причисли към алианса.
На 26 март 2003 година непрекъснатите представители на страните-членки подписаха в Брюксел протокол за присъединението на България. Документът е допълнение към Северноатлантическия контракт, което разрешава присъединението на България и уголемява териториалния обсег на действието на контракта...
На 5 февруари тази година Министерският съвет реши да предложи на Народното събрание да ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон.
На 1 март 2004 година генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер насочи публична покана от името на страните-членки към България да се причисли към Северноатлантическия контракт.
***
Би Би Си: България и Румъния са най-ентусиазираните нови членове на НАТО
Лондон, 29 март 2004 година /БТА/ България и Румъния са измежду най-ентусиазираните измежду седемте нови страни в НАТО, които през днешния ден ще станат пълноправни членове на алианса, оповестява Би Би Си. В България ентусиазмът е толкоз огромен, че 2 април, когато е церемонията по издигането на знамената на новите членки пред централата на НАТО в Брюксел, бе разгласен за формален празник. Плановете на българския външен министър Соломон Паси да се пуснат безвъзмездни бутилки бира и вино със знака на НАТО обаче бяха изоставени поради несъгласието на служителите в Брюксел, които сметнаха концепцията за несъответствуваща, написа кореспондентът на Би Би Си за Централна Европа Ник Торп. Вместо това събитието ще бъде маркирано с стартиране в обращение на специфична монета от 50 стотинки.
В България съвсем няма проведена опозиция против присъединението към НАТО, показва Би Би Си. Недоволството на някои съветски дипломати бе видяно, само че не провокира съществени полемики. Понякога се загатва и увеличената терористична опасност, добавя Ник Торп.
***
България и още шест страни станаха пълноправни членки на НАТО
Вашингтон, 29 март 2004 г. България и още шест източноевропейски страни станаха през днешния ден пълноправни членки на НАТО, предадоха информационните организации. На гала в американското министерство на финансите министър-председателите на седемте страни, в това число българският министър председател Симеон Сакскобургготски, връчиха на американския държавен секретар Колин Пауъл документите за ратификацията на Северноатлантическия контракт.
Добре пристигнали в най-преуспяващия алианс в историята на човечеството, сподели държавният секретар на Съединени американски щати на церемонията.
Българският министър председател Симеон Сакскобургготски връчи пръв ратификационните документи, а след него по азбучен ред министър председателите на Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния.
Съединени американски щати са депозитар на Северноатлантическия контракт и от момента на предаването на ратификациите на Държавния департамент седемте страни - България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия, станаха пълноправни членове на алианса.
Очаква се в 20,30 ч. по Гринуич /23,30 българско време/ президентът Джордж Буш да одобри на тържествена гала в Белия дом министър председателите на седемте страни, както и генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. На церемонията са поканени и министър председателите на трите страни кандидатки за участие в алианса /Македония, Албания и Хърватия/, американски министри и конгресмени, представители на дипломатическия корпус във Вашингтон и други задгранични посетители.
На 2 април в Брюксел ще се състои формалната гала по издигането на националните знамена на седемте нови членки пред централата на НАТО. В нея ще вземат участие външните министри на всичките към този момент 26 страни от НАТО. На този ден са планувани тържества и в седемте нови страни членки, показва Агенция Франс Прес.
Това е петото разширение на Организацията на Северноатлантическия контракт, учредена на 4 април 1949 година като боен съюз на 10 европейски страни, Съединени американски щати и Канада. По-късно към алианса се причисляват първо Турция и Гърция, след това тогавашната Западна Германия и най-после Испания. През 1999 година в пакта влизат Полша, Чехия и Унгария, което е първото разширение на НАТО със страни от някогашния Варшавски контракт.
С изключение на България и Румъния останалите пет нови членки на НАТО през май ще се причислят към Европейския съюз, отбелязва Агенция Франс Прес. Членството в НАТО значи нови отговорности, само че и нови благоприятни условия за седемте нови членки, разяснява Дойче веле.
Повечето нови страни ще би трябвало да подхващат съществени промени, с цел да може въоръжените им сили да се изравнят със стандартите на НАТО, декларира пред немското радио Даниъл Киохейн, специалист по защитата в лондонския Център за европейски промени.
Членството в алианса дава и привилегии. Сближаването с НАТО и Съединени американски щати към този момент се оказа печеливша тактика за някои от новите членки. Румъния и България да вземем за пример се чака да завоюват от идното редуциране на американските сили в Западна Европа и преместването им на изток, показва Дойче веле.
***
С тържествена гала в централата на НАТО в Брюксел беше маркирано приемането на новите седем страни членки в алианса
Брюксел, 2 април 2004 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Максим Минчев/ С церемониален обред през днешния ден в централата на Организацията на Северноатлантическия контракт в Брюксел бяха вдигнати националните флагове на новоприетите в алианса седем страни от Централна и Източна Европа. По азбучен ред на новите членки военнослужещи от България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения издигнаха знамената, което беше съпроводено с осъществяване на националните химни на страните от внушителен оркестър на НАТО.
След това външните министри на 25 страни членки /френският първи посланик Мишел Барние ще дойде в Брюксел по-късно/ си направиха обща фотография, като седемте министри от новоприетите страни застанаха на първия ред, а останалите - зад тях.
Малко по-късно стартира тържественото съвещание на Северноатлантическия съвет на ниво външни министри, което беше намерено с встъпително слово от генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Той съобщи, че алиансът е зает в широкомащабна битка против тероризма, с цел да отбрани своята сигурност. Растящият брой на страните членки е задоволително индикативен факт за притегателната мощ на НАТО и е ясно доказателство, че географията в Европа към този момент не значи орис, акцентира генералният секретар.
След Схефер приказва министърът на външните работи на Италия Франко Фратини.
Отново по азбучен ред 5-минутни слова произнесоха първите дипломати на седемте новоприети страни членки. Българският външен министър Соломон Паси съобщи: " Ние поехме ангажимент да помогнем за усилването на алианса и по тази причина поддържаме крепко трансатлантическо съдействие и по-дълбока европейска интеграция. " Той акцентира ролята на България през последните десетилетия като стабилизиращ фактор и образец за етнически мир и религиозна приемливост в Югоизточна Европа.
След съвещанието Яп де Хоп Схефер и външните министри на седемте новоприети страни ще дадат обща конференция.
***
Соломон Паси се просълзи на церемонията в Брюксел
Брюксел, 2 април 2004 година /БТА/ Българският външен министър Соломон Паси се просълзи, когато знамето на страната ни се издигаше на пилона пред централата на НАТО в Брюксел по време на тържествената гала във връзка разширението на НАТО, а внушителен оркестър на алианса извърши българския химн, съобщи Ройтерс.
Заедно с сътрудниците си от Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения Паси взе участие в церемонията по формалното отбелязване на приемането на седемте някогашни комунистически страни в Северноатлантическия съюз. Знамената на новите членки бяха издигнати пред централата на НАТО четири дни откакто те се причислиха към организацията.
Ройтерс напомня, че България, Румъния и Словакия в миналото бяха част от Варшавския контракт, разпаднал се през 1991 година, а Литва, Латвия и Естония даже бяха руски републики. Словения бе част от необвързаната, само че ръководена от комунистически режим Югославия, показва организацията.
Приемането на трите балтийски републики бе посрещнато с неодобрение от Москва. По-късно през днешния ден обаче съветският външен министър Сергей Лавров ще се срещне с сътрудниците си от НАТО, което съгласно западни дипломати е сигнал, че Кремъл е приел разширението, написа по-нататък Ройтерс...
***
Слово на Соломон Паси пред тържественото съвещание на Северноатлантическия съвет във връзка приемането на седемте нови членки на НАТО
Брюксел, 2 април 2004 година /БТА/ Предишното разширение на НАТО означи началото на края на дългогодишното разделяне на Европа и сложи основите на исторически развой - връщането на страните от Централна и Източна Европа в лоното на цивилизацията и присъединението им към евроатлантическите общи полезности. С тези думи българският министър на външните работи Соломон Паси стартира словото си на тържественото съвещание на Северноатлантическия съвет, отдадено на приемането на 7 нови членки на алианса. Словото бе оповестено в цялостен текст на британски език в уеб страницата на НАТО.
Паси означи, че с повдигането през днешния ден на националните флагове на седемте страни дефинитивно е доказано историческо достижение - интеграцията на тези страни в алианса. Това ни доближава повече от всеки път към единна и демократична Европа без разграничителни линии, добави Соломон Паси.
" Тъкмо в този момент е моментът да отдадем дължимото на всички генерални секретари на НАТО през последните 14 години и изключително на починалия Манфред Вьорнер, положил основите на този развой, чиито плодове събираме по този начин сполучливо през днешния ден. Да отдадем респект на неговата проницателност ", продължи Соломон Паси.
Той уточни, че интеграцията е резултат от 14 години непрекъснати старания. " През 1990 година Великото национално заседание на моята страна повдигна концепцията за излизане от Варшавския контракт и присъединение към Вашингтонския контракт. Консенсусът сред политическите сили в България през този 14-годишен интервал бе реализиран с помощта на огромните ни старания, тъй че през днешния ден този консенсус е безспорен факт ", акцентира Паси. През 1990 година почитателите на тази тогава " еретична " концепция бяха по-малко от 15 % от обществото, а в този момент над 70 % от българските жители поддържат присъединението на България към НАТО...
Присъединяването на България към Алианса стартира през 90-те години на предишния век.
Предлагаме ви една завладяваща разходка през събитията в този интервал:
Парламентът поддържа с консенсус устрема на България за участие в НАТО
София, 26 май 2000 година Със 189 гласа " за ", три " срещу " и нито един " въздържал се " Народното събрание одобри решение по отношение на поддръжката на позицията на държавното управление на България по глава 27 " Обща външна политика и политика на сигурност ", показана на 28 март 2000 година на Междуправителствената конференция за присъединение на страната към Европейски Съюз.
Народното събрание реши, че приема позицията за договаряния на държавното управление по глава 27. Сред основните детайли на позицията е, че наред с интеграцията в Европейски Съюз България се стреми интензивно към участие в НАТО и Западноевропейски съюз.
***
България и още шест страни претенденти получиха покана за участие в НАТО
Прага, 21 ноември 2002 година България и още шест страни претенденти - Румъния, Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония - през днешния ден получиха покана за започване на договаряния за присъединение към НАТО. Решението беше оповестено от генералния секретар на алианса Джордж Робъртсън през първия ден от срещата на върха на НАТО в Прага.
България ходя повече от десетилетие към своето участие в Организацията на Северноатлантическия контракт. Двама български президенти - Желю Желев /от 1990 до 1997 г./ и Петър Стоянов /от 1997 до 2002 г./ се надяваха да подпишат документите за присъединението на България към пакта. Това ще има шансът да стори сегашният държавен глава Георги Първанов.
На 14 февруари 1994 година Желю Желев подписа Рамковия документ на Партньорство за мир и България се причисли към основаната месец по-рано стратегия на НАТО...
В началото на 1997 година по предложение на новоизбрания президент Петър Стоянов служебното държавно управление на Стефан Софиянски реши България да се кандидатира за пълновръстен член на НАТО.
През май 2000 година България, дружно с останалите кандидатки за НАТО от Източна Европа, в декларация насочи настояването си да получи покана в алианса през 2002 година
***
Георги Първанов: С днешното решение България се приобщава към евроатлантическото пространство на сигурност и интеграция
Прага, 21 ноември 2002 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Петко Азманов/ С днешното решение България се приобщава към евроатлантическото пространство на сигурност и интеграция. Това съобщи българският президент Георги Първанов на срещата на Североатлантическия съвет на ниво държавни и държавни ръководители от НАТО с държавните и държавни ръководители на поканените страни. Тук участват също министър-председателят Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и министърът на защитата Николай Свинаров.
" Ние одобряваме това решение с надълбоко задоволство, тъй като нашите старания през миналите 12 години, резултатите от сложните промени и нашият принос за районната непоклатимост и международната сигурност, бяха оценени по достолепие ". Българският президент съпостави днешното решение за разширение на НАТО с рухването на Берлинската стена. " Тук в Прага, както преди години в Берлин, ние затваряме една от последните исторически страници на неправда и дефицит на стратегическа визия ", съобщи българският президент. Той изрази вяра, че процесът на присъединение, водещ към пълноправно участие, ще бъде изпълнен в оптимално къс период. " Дотогава България ще продължи да работи интензивно за реализиране на задачите и отговорностите, поети в границите на проекта за деяние за участие и е подготвена да се включи с подобаваща форма в дейностите на Алианса. България твърдо поддържа продължаването на политиката на отворени порти и след Прага ", съобщи Първанов.
Перспективата за последващо разширение на НАТО е най-хубавата гаранция за трайна стабилизация на европейския югоизток, уточни българският президент. Република България поддържа взетите през днешния ден в Прага решения за увеличение на качествата на НАТО, за реакциите в новата среда на сигурност и за основаване на сили за бързо реагиране, съобщи Първанов и увери, че България ще постави спомагателни старания за осъществяване на дилемите, свързани с модернизацията на въоръжените сили за установяване на нейния личен принос и идентифициране на характерните ни качества. Българският президент увери събеседниците си, че България приема поканата за участие освен като висока чест и самопризнание. " Ние осъзнаваме, че тази покана слага начало на нов още по сложен и виновен за България стадий на цялостно адаптиране в политическата, икономическата и военната област на по-нататъшно рационализиране и развиване на демокрацията и пазарната стопанска система, на по-голяма отговорност за стабилността и сигурността в Югоизточна Европа и цялата евроатлантическа зона ", съобщи в умозаключение българският президент.
***
Соломон Паси: Успяхме с общи старания да реализираме една национална фантазия
Прага, 21 ноември 2002 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Петко Азманов/ Успяхме с общи старания да осъществяваме една доста огромна национална идея, една национална фантазия. Това съобщи пред български публицисти министърът на външните работи Соломон Паси, разяснявайки днешното решение на НАТО да предложения за договаряния за присъединение България и други шест страни кандидатки.
Днешният ден е доста огромен ден за България, сподели Соломон Паси. Трябва на първо място да благодарим на всички тези хора, които в продължение на 12 години поставиха големи старания, като стартираме с шепата запалянковци от Великото национално заседание, след това стотиците, които се причислиха към тях и стигнем до стотиците хиляди, милионите, които през днешния ден се радват, съобщи българският външен министър. Пътят на тази реализация не беше по никакъв начин лек и щастлив, в противен случай, беше доста бодлив, изпълнен на моменти с доста горчилка, само че считам, че в края на краищата това общо дело се увенча с триумф. Смятам че би трябвало да благодарим и на тези, които през цялото това време се съмняваха, тъй като може би техните подозрения направиха нашите старания още по-енергични.
По думите на външния министър, в случай че се бяхме обединили доста по-рано към концепцията за НАТО, нейната реализация щеше да пристигна по-рано. Нека използван тази поука и в аспирациите към Европейския съюз, съобщи външният министър. (...) Той съпостави страстта от днешния ден с визитата на папата в България, най-много с деня, в който Йоан Павел Втори разгласи, че България е почтена в атентата против него.
***
Обща конференция на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски в Прага
Прага, 21 ноември 2002 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Петко Азманов/ На обща конференция в Конгресния център в Прага българският президент Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски показаха своята благодарност към всички тези, които през последните десетина години са положили старания за осъществяване на стратегическата цел на нашата дипломация - присъединението на България в НАТО.
Георги Първанов открои ролята на гражданските структури и по-специално на Атлантическия клуб като персонално акцентира ролята и смисъла на самодейността на сегашния външен министър Соломон Паси. Българският президент изрази своята благодарност и към всички предходни държавни управления и министър-председатели, изключително на служебния министър председател Стефан Софиянски, на Иван Костов и неговия екип и на сегашното държавно управление отпред със Симеон Сакскобургготски, които в забележителна степен съумяха да ускорят този развой.
Трябва да отдадем дължимото и на всички тези, които дадоха своя принос и в управлението на армията за реализирането на сложната военна промяна, която има своите проблеми, само че и позитивни резултати, уточни Георги Първанов. Той прикани да обърнем погледа си напред и да си кажем ясно, че поканата е съображение за задоволство, само че не за фанфари и непотребни илюзии. Очаква ни сложен ратификационен развой. Трябва да поставим нужните старания, с цел да можем да отговорим на основателни искания по отношение на разнообразни браншове на нашия обществено-политически живот.
Симеон Сакскобургготски посочи от своя страна, че днешното достижение потвърждава, че българският народ и политическа класа фактически са способни на чудеса, в случай че работят в екип и с ясна цел. Той също предизвести, че огромният празник, същинското празненство ще дойдат едвам, когато бъдем признати изцяло в НАТО след доста старания и работа...
***
Народното събрание гласоподава ратификацията на Северноатлантическия договор; законът е оповестен и в Държавен вестник
София, 18 март 2004 година Народното събрание гласоподава през днешния ден ратификацията на Северноатлантическия контракт с 226 гласа " за " и четири " срещу ". Законът беше оповестен и в Държавен вестник, с което той влиза в действие.
България беше поканена на стартира диалози за присъединение към Северноатлантическия съюз на 21 ноември 2002 година, сочи информация на Министерския съвет. С писмо от министъра на външните работи до генералния секретар на НАТО от 17 март 2003 година държавното управление удостовери публично желанието и готовността на България да се причисли към алианса.
На 26 март 2003 година непрекъснатите представители на страните-членки подписаха в Брюксел протокол за присъединението на България. Документът е допълнение към Северноатлантическия контракт, което разрешава присъединението на България и уголемява териториалния обсег на действието на контракта...
На 5 февруари тази година Министерският съвет реши да предложи на Народното събрание да ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон.
На 1 март 2004 година генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер насочи публична покана от името на страните-членки към България да се причисли към Северноатлантическия контракт.
***
Би Би Си: България и Румъния са най-ентусиазираните нови членове на НАТО
Лондон, 29 март 2004 година /БТА/ България и Румъния са измежду най-ентусиазираните измежду седемте нови страни в НАТО, които през днешния ден ще станат пълноправни членове на алианса, оповестява Би Би Си. В България ентусиазмът е толкоз огромен, че 2 април, когато е церемонията по издигането на знамената на новите членки пред централата на НАТО в Брюксел, бе разгласен за формален празник. Плановете на българския външен министър Соломон Паси да се пуснат безвъзмездни бутилки бира и вино със знака на НАТО обаче бяха изоставени поради несъгласието на служителите в Брюксел, които сметнаха концепцията за несъответствуваща, написа кореспондентът на Би Би Си за Централна Европа Ник Торп. Вместо това събитието ще бъде маркирано с стартиране в обращение на специфична монета от 50 стотинки.
В България съвсем няма проведена опозиция против присъединението към НАТО, показва Би Би Си. Недоволството на някои съветски дипломати бе видяно, само че не провокира съществени полемики. Понякога се загатва и увеличената терористична опасност, добавя Ник Торп.
***
България и още шест страни станаха пълноправни членки на НАТО
Вашингтон, 29 март 2004 г. България и още шест източноевропейски страни станаха през днешния ден пълноправни членки на НАТО, предадоха информационните организации. На гала в американското министерство на финансите министър-председателите на седемте страни, в това число българският министър председател Симеон Сакскобургготски, връчиха на американския държавен секретар Колин Пауъл документите за ратификацията на Северноатлантическия контракт.
Добре пристигнали в най-преуспяващия алианс в историята на човечеството, сподели държавният секретар на Съединени американски щати на церемонията.
Българският министър председател Симеон Сакскобургготски връчи пръв ратификационните документи, а след него по азбучен ред министър председателите на Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния.
Съединени американски щати са депозитар на Северноатлантическия контракт и от момента на предаването на ратификациите на Държавния департамент седемте страни - България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия, станаха пълноправни членове на алианса.
Очаква се в 20,30 ч. по Гринуич /23,30 българско време/ президентът Джордж Буш да одобри на тържествена гала в Белия дом министър председателите на седемте страни, както и генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. На церемонията са поканени и министър председателите на трите страни кандидатки за участие в алианса /Македония, Албания и Хърватия/, американски министри и конгресмени, представители на дипломатическия корпус във Вашингтон и други задгранични посетители.
На 2 април в Брюксел ще се състои формалната гала по издигането на националните знамена на седемте нови членки пред централата на НАТО. В нея ще вземат участие външните министри на всичките към този момент 26 страни от НАТО. На този ден са планувани тържества и в седемте нови страни членки, показва Агенция Франс Прес.
Това е петото разширение на Организацията на Северноатлантическия контракт, учредена на 4 април 1949 година като боен съюз на 10 европейски страни, Съединени американски щати и Канада. По-късно към алианса се причисляват първо Турция и Гърция, след това тогавашната Западна Германия и най-после Испания. През 1999 година в пакта влизат Полша, Чехия и Унгария, което е първото разширение на НАТО със страни от някогашния Варшавски контракт.
С изключение на България и Румъния останалите пет нови членки на НАТО през май ще се причислят към Европейския съюз, отбелязва Агенция Франс Прес. Членството в НАТО значи нови отговорности, само че и нови благоприятни условия за седемте нови членки, разяснява Дойче веле.
Повечето нови страни ще би трябвало да подхващат съществени промени, с цел да може въоръжените им сили да се изравнят със стандартите на НАТО, декларира пред немското радио Даниъл Киохейн, специалист по защитата в лондонския Център за европейски промени.
Членството в алианса дава и привилегии. Сближаването с НАТО и Съединени американски щати към този момент се оказа печеливша тактика за някои от новите членки. Румъния и България да вземем за пример се чака да завоюват от идното редуциране на американските сили в Западна Европа и преместването им на изток, показва Дойче веле.
***
С тържествена гала в централата на НАТО в Брюксел беше маркирано приемането на новите седем страни членки в алианса
Брюксел, 2 април 2004 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Максим Минчев/ С церемониален обред през днешния ден в централата на Организацията на Северноатлантическия контракт в Брюксел бяха вдигнати националните флагове на новоприетите в алианса седем страни от Централна и Източна Европа. По азбучен ред на новите членки военнослужещи от България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения издигнаха знамената, което беше съпроводено с осъществяване на националните химни на страните от внушителен оркестър на НАТО.
След това външните министри на 25 страни членки /френският първи посланик Мишел Барние ще дойде в Брюксел по-късно/ си направиха обща фотография, като седемте министри от новоприетите страни застанаха на първия ред, а останалите - зад тях.
Малко по-късно стартира тържественото съвещание на Северноатлантическия съвет на ниво външни министри, което беше намерено с встъпително слово от генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Той съобщи, че алиансът е зает в широкомащабна битка против тероризма, с цел да отбрани своята сигурност. Растящият брой на страните членки е задоволително индикативен факт за притегателната мощ на НАТО и е ясно доказателство, че географията в Европа към този момент не значи орис, акцентира генералният секретар.
След Схефер приказва министърът на външните работи на Италия Франко Фратини.
Отново по азбучен ред 5-минутни слова произнесоха първите дипломати на седемте новоприети страни членки. Българският външен министър Соломон Паси съобщи: " Ние поехме ангажимент да помогнем за усилването на алианса и по тази причина поддържаме крепко трансатлантическо съдействие и по-дълбока европейска интеграция. " Той акцентира ролята на България през последните десетилетия като стабилизиращ фактор и образец за етнически мир и религиозна приемливост в Югоизточна Европа.
След съвещанието Яп де Хоп Схефер и външните министри на седемте новоприети страни ще дадат обща конференция.
***
Соломон Паси се просълзи на церемонията в Брюксел
Брюксел, 2 април 2004 година /БТА/ Българският външен министър Соломон Паси се просълзи, когато знамето на страната ни се издигаше на пилона пред централата на НАТО в Брюксел по време на тържествената гала във връзка разширението на НАТО, а внушителен оркестър на алианса извърши българския химн, съобщи Ройтерс.
Заедно с сътрудниците си от Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения Паси взе участие в церемонията по формалното отбелязване на приемането на седемте някогашни комунистически страни в Северноатлантическия съюз. Знамената на новите членки бяха издигнати пред централата на НАТО четири дни откакто те се причислиха към организацията.
Ройтерс напомня, че България, Румъния и Словакия в миналото бяха част от Варшавския контракт, разпаднал се през 1991 година, а Литва, Латвия и Естония даже бяха руски републики. Словения бе част от необвързаната, само че ръководена от комунистически режим Югославия, показва организацията.
Приемането на трите балтийски републики бе посрещнато с неодобрение от Москва. По-късно през днешния ден обаче съветският външен министър Сергей Лавров ще се срещне с сътрудниците си от НАТО, което съгласно западни дипломати е сигнал, че Кремъл е приел разширението, написа по-нататък Ройтерс...
***
Слово на Соломон Паси пред тържественото съвещание на Северноатлантическия съвет във връзка приемането на седемте нови членки на НАТО
Брюксел, 2 април 2004 година /БТА/ Предишното разширение на НАТО означи началото на края на дългогодишното разделяне на Европа и сложи основите на исторически развой - връщането на страните от Централна и Източна Европа в лоното на цивилизацията и присъединението им към евроатлантическите общи полезности. С тези думи българският министър на външните работи Соломон Паси стартира словото си на тържественото съвещание на Северноатлантическия съвет, отдадено на приемането на 7 нови членки на алианса. Словото бе оповестено в цялостен текст на британски език в уеб страницата на НАТО.
Паси означи, че с повдигането през днешния ден на националните флагове на седемте страни дефинитивно е доказано историческо достижение - интеграцията на тези страни в алианса. Това ни доближава повече от всеки път към единна и демократична Европа без разграничителни линии, добави Соломон Паси.
" Тъкмо в този момент е моментът да отдадем дължимото на всички генерални секретари на НАТО през последните 14 години и изключително на починалия Манфред Вьорнер, положил основите на този развой, чиито плодове събираме по този начин сполучливо през днешния ден. Да отдадем респект на неговата проницателност ", продължи Соломон Паси.
Той уточни, че интеграцията е резултат от 14 години непрекъснати старания. " През 1990 година Великото национално заседание на моята страна повдигна концепцията за излизане от Варшавския контракт и присъединение към Вашингтонския контракт. Консенсусът сред политическите сили в България през този 14-годишен интервал бе реализиран с помощта на огромните ни старания, тъй че през днешния ден този консенсус е безспорен факт ", акцентира Паси. През 1990 година почитателите на тази тогава " еретична " концепция бяха по-малко от 15 % от обществото, а в този момент над 70 % от българските жители поддържат присъединението на България към НАТО...
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ