На 27 декември се почита паметта на Свети Стефан. Той

На 27 декември се уважава паметта на Свети Стефан. Той е един от седемте възпитаници на Исус, определени незабавно след възкресението му, да се грижат за непрестанно увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв всред тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали парцелите си. Свети Стефан е и първият християнски страдалец.

На този ден честват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен, Шон, Шона, Запрян и други.

Притеснени от възходящия брой християни, юдейските началници незабавно настроили народа против архидякона. Юдеите оклеветили Свети Стефан, че ругатни Бога и Мойсеевия закон. Старейшините го осъдили на гибел. Извели го отвън Ерусалим, в Йосафатовата котловина, където разярена навалица го замервала с камъни до гибел.

Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: " Господи, не им зачитай този грях! " Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него.

Стефан се трансформирал в първия християнски страдалец, умрял в името на вярата. През V век част от мощите му са открити посредством привидение, което получил един духовник, и сложени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината, написа Hera.bg. Хората считат, че този празник " затваря кръга " на остарялата година. Семейството се събира към обща софра с месни ястия.

В някои региони на България младите фамилии отиват на посетители на своите кумове, кръстници и родители. На други места от този ден стартират празниците в чест на мишките, които не престават до Кръстовден. Строго се съблюдават възбраните, присъщи за " мръсните дни ". Според националните вярвания през тези дни дамите не трябва да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете не би трябвало да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от неприятни заболявания.

Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на остарялата година.

По традиция, младото фамилията отива на посетители на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Традиционно се подготвя или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се съблюдават обичаите присъщи за Мръсните дни - дамите не трябва да метат, мият косите си, перат, не се вършат венчавки, кръщенета, опела.

На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември точно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене вършат китки и привързват към тях пръстен или различен персонален предмет, след това го топват в менче цялостно с мълчана вода, което се покрива с алено покривало. На другия ден мома облечена като младоженка, вади едно по едно китките и до момента в който другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.

Според статистиката Стефан е измежду най-разпространените имена в България. В превод то значи " венец ", по тази причина и на този ден честват Венцислав и Венцислава.