Трагедията Манцикерт
На 27 август 2018 година турският президент Реджеп Ердоган разгласи, че в страната стартира подготовка за празнуване на 1000-годишнината от борбата при Манцикерт, състояла се през 1071 година
Но какво се е случило при Манцикерт, та подготовката за празнуването стартира цели 53 години преди самата годишнина?
Битката при Манцикерт сред турците-селджуки и Византийската империя се състояла на 25 и 26 август 1071 г. на територията на Византия, покрай град Манцикерт.
Подобно на великите императори от Македонската (Арменската, Василиевата) династия, император Роман ІV Диоген решил персонално да поведе поход против селджуките, които свиреп и с невиждано безчовечие опожарявали и разорявали азиатските области на империята.
Но несвоевременно сребролюбие и неумението на предходни владетели съкратили и деморализирали редиците на армията. При всичките си усилия Роман съумял да събере единствено наемници и необучени бойци, недисциплинирани и непривикнали към взаимни дейности. Но походите през 1068 и 1069 гг. били относително сполучливи. През 1071 година той бил съпровождан от военачалника Андроник Дука, негов съперник за императорския престол.
Армията се състояла от 10 000 византийски бойци от западната и източната области на империята, 500 души франкски и нормански наемници под командването на Русел де Байол, наемни отряди огузи и печенеги, български, грузински и арменски дружини, също и част от императорските гвардейци-викинги. Общо византийската войска наброявала сред 40 000 и 70 000 воини.
Придвижването през Мала Азия било дълго и мъчно. Самият Роман раздразнил бойците поради огромния си персонален обоз, а локалното население било нападано от франкските наемници, които по-късно били изгонени от армията.
Смятайки, че селджуките са към момента надалеч, византийците се придвижвали към езерото Ван, възнамерявайки да си върнат Манцикерт и близката цитадела Ахлат. Междувременно, селджукският султан Алп-Арслан към този момент бил пристигнал в Армения с 30 000 конници и мюсюлмански съдружници от Алепо, Мосул и други градове. Неговите шпиони измежду антихристиянските общности по пътя му съобщили точното местонахождение на врага – до момента в който византийците не знаели къде се намира техният съперник.
Роман ІV завладял Манцикерт, а на другия ден неговите воини разкрили армията на турците-селджуки. Един от военачалниците бил изпратен с конен отряд на разузнаване, защото императорът считал, че това не е цялата войска на Алп-Арслан. Но отрядът бил разрушен, а неговият пълководец покорен.
На 25 август 1071 византийската войска почнала офанзива против позицията на мюсюлманите. Левият фланг се командвал от Никифор Вриений, десният от Теодор Алиат, в центъра се намирал самият император, а аварийните сили били под командването на Андроник Дука.
Турците били построени във форма на полумесец, отегчителен на разстояние от 4 километра. Техните стрелци обстрелвали византийците, центърът на полумесеца постепенно отстъпвал, а крилата му се премествали напред, с цел да обкръжат съперника.
Византийците твърдо издържали на обстрела и в края на втория ден завладяли лагера на Алп-Арслан. Обаче фланговете, където турските стрелци предизвикали най-големи вреди, нарушили дисциплината си заради опитите на обособени бойци да наложат борба на селджукската кавалерия, което тя избягвала и се оттегляла обратно.
Роман заповядал на дясното крило да прикрие отстъплението на основните войски, само че заповедта била разбрана погрешно. Андроник Дука, който командвал запаса, вместо да оказва помощ, почнал да популяризира лъжливи клюки за гибелта на императора.
Десният фланг съвсем незабавно бил победен, тъй като отряди от тюркски наемници огузи и печенеги минал на страната на родствените им турци, а някои арменски дружини побягнали. Остатъците от центъра, в това число императорът и викингската армия, били обкръжени. Роман ІV бил ранен и покорен.
Той останал заложник на султана в продължение на една седмица. Не се съгласил с откуп от 10 милиона жълтици, по тази причина Алп-Арслан понижил сумата до 1.5 милиона жълтици предплатено и годишно доплащане от 360 хиляди Една от дъщерите на Роман трявало да бъде пратена в харема на сина на султана. Арп-Арслан му обезпечил защита за завръщането в Константинопол.
След няколко несполучливи сражения с кандидати за престола Роман ІV бил покорен от Андроник Дука и ослепен. Скоро умял от възпаленията, получени при ослепяването.
Резултат от борбата при Манцикерт била загубата на цяла Мала Азия. В нея към този момент свободно нахлували селджукси отряди, които не срещали никаква опозиция и бързо трансформирали тогавашната цветуща Анатолия в пустиня. Стотици хиляди християни били подкарани към робските пазари на Сирия, Египет и Средна Азия.
Германският историк Хайнрих Хелцер назовава борбата при Манцикерт: „ Смъртният час на великата Византийска империя “.
Именно по-късно трагично за империята стълкновение Западна Европа осъзнала заплахата от страна на исляма. Император Алексей Комнин разпращал писма до всички по-значими европейски владетели с молби за помощ. Мала Азия горяла в пламъци, появила се действителна заплаха Константинопол да бъде отсечен от останалата територия на империята. Молбите на византийците били чути – и в 1099 година победоносната европейска войска превзела Йерусалим. Започвала епохата на Кръстоносните походи.
