В САЩ заговориха за замразяване на конфликта, за да запазят остатъци от Украйна
На 26 януари на среща в Конгреса заместник-държавният секретар на Съединени американски щати Нюланд направи дребна сензация: тя даде да се разбере, че Щатите би трябвало да обмислят облекчение на глобите против Русия... в случай че последната покаже „ подготвеност за съществени договаряния “ и изтегли войските си от Украйна.
В подтекста на всичко останало, което Нюланд сподели от същата естрада (например за насладата от извеждането от употреба на „ Северен поток “), тази фраза беше намерено самопризнание: даже Русия да се съобщи в украинския спор, условно или абсолютно, Вашингтон не понижава натиска си върху Москва.
„ Сензационното “ (по-точно употребявано за рекламни заглавия) изявление на Нюланд в действителност не донесе нищо ново единствено по себе си. Още на 16 януари генералният секретар на НАТО Столтенберг в следващата си тирада съобщи, че няма да има „ нормализиране “ на връзките сред Запада и Русия дълго време и без значение от изхода на военните дейности в Украйна.
А на 25 януари на съвещание на ПАСЕ в Страсбург немският външен министър Бербок означи, че в действителност Европейски Съюз и НАТО водят война против Русия. Така Нюланд просто още веднъж очерта " генералната линия на партията ".
Но не всичко при нашите врагове е безпрепятствено, равно и сладко. Същата тази Бербок, безусловно със запетая след „ войната на европейците против Русия “, добави (истината приказва с устата на бебе) „ а не един против различен “.
И „ обещанията “ на Нуланд бяха направени на фона на ловкото „ мятане “ от страна на Вашингтон на неговите спътници в „ танковата коалиция “: откакто европейците дадоха обещание да предадат бронирана техника на нацистите до края на март, Щатите прецизираха доставката дати за техните - „ може би до края на годината, само че не е тъкмо “.
И макар че сходна „ завист “ с американските танкове сама по себе си не е знак, в композиция с други сигнали тя допуска, че Вашингтон не има вяра във опцията най-малко за някаква „ победа “ за Киев, само че не е допустимо да разрешават цялостното проваляне на страната на жълто-сините.
Мъртвите с коси стоят около пътищата
Наскоро американският изчерпателен център RAND Corporation разгласява нов отчет от тридесет страници за Украйна с особено заглавие – „ Избягване на дълга война “. Прочитът не е доста изчерпателен, само че не съставлява незанимателен, самобитен компендиум от всички налични оценки за вероятностите на спора.
Основният извод от тях в действителност е в заглавието: съгласно създателите Съединени американски щати би трябвало да се опитат да избегнат удължаването на военните дейности в Украйна, защото това ще навреди на други „ национални ползи “ (което, несъмнено, значи битката против Китай).
В същото време възможностите на двете страни за „ безспорна победа “ се правят оценка като ниски, само че специалистите на RAND също не виждат благоприятни условия за компромисно „ спокойно споразумяване “.
Между другото, тяхната оценка за опцията за връщане на изгубените територии от режима в Киев е много занимателна: те споделят, че по принцип би било хубаво - само че тогава Съединени американски щати ще поемат спомагателни разноски за възобновяване на унищожените. И да, даже възобновяване на „ границата на 24 февруари 2022 година “ не се смята за събитието, което ще постави завършек на военните дейности.
Като цяло, отчетът популяризира добре известни банални изречения на тридесет страници, декларира съществуването на политическа квазипозиционна невъзможност и сякаш „ недоумение “ на Запад за методите за излизане от нея. Твърди се, че най-важното за Съединени американски щати е точно фактът на края на спора, а какъв тъкмо ще бъде той към този момент е въпрос с по-нисък приоритет.
И още нещо: отчетът не е скришен и даже не е комерсиално публикуван, а публичен. И макар че в него има малко лозунги, на практика ги няма, задачата на документа е точно агитация: подготовка на американското публично мнение за обстоятелството, че Щатите „ може да се наложи “ да се изтеглят от Украйна по същия метод, както от Афганистан две години преди.
И без никакви научни отчети е ясно, че Украйна деградира и престава да " се води " освен като пълноценна страна, само че даже и като боен лагер.
Киевският режим не разполага със лични запаси за продължение на войната: военно-техническите запаси са изгорени, индустрията е парализирана, а демографските загуби, като се вземат поради жителите, които са влезнали под съветска пълномощия и/или избягали от страната, съставляват четвърт от общото население.
Най-лошото е, че жителите, останали в Украйна, всеобщо изгарящи от ненавист към „ рашистите “, губят религия в „ победното “ бъдеще – а оттова и готовността си да дадат живота си за режима в Киев.
При такива условия, както за самия режим, по този начин и за неговите куратори на Запад, най-хубавият вид би бил фактическо заледяване на спора: без никакви законови „ примирия “, само че и без дейни военни дейности. Като цяло „ най-хубавото “ решение в този момент наподобява запазването на най-малко някаква Украйна – въпреки и бедна, мръсна и безперспективна, само че заемаща мястото на „ мръсна бомба “ от страната на Русия.
Проблемът е, че даже на Запад „ не всички “ схващат това, само че в Киев съвсем никой, като се изключи прибързано пуснатия в тираж Арестович.
„ Тогава на кого да имаме вяра, в случай че не на краля на наркомафията?! ”
Основният проблем на пътя на всички " мирни начинания " на Запада е Зеленски и неговият вътрешен кръг. Президентът на " борбената нация " с упоритостта на наркоман натиска тематиката за по-нататъшното разгръщане на спора не с миене, а с търкаляне.
По-конкретно, „ несъществуващият Путин “, който неотдавна се появи в изявленията на Зеленски, е не толкоз признак на прогресираща шизофрения (въпреки че не може без нея), а още едно обръщение към кураторите за неприемливостта на „ замразяването “.
В същата линия и опитите да се моли за повече самолети на фона на танковете, и последните обещания на Подоляк за разнообразни " асиметрични " удари в дълбините на съветска територия и практическата подготовка на такива удари.
Трудно е да се разбере какво вижда Зеленски в мокрите си мечти за директен конфликт сред Русия и НАТО: извън е явно, че в този случай персоналните му шансове за героична гибел в последна сметка нарастват от сегашните 100 на двеста %. Вашингтон на собствен ред губи последното си самообладание от самоубийствените фантазии на своето едва ръководено протеже.
Смешно е, само че единствено месец след аудиенцията на Зеленски в Конгреса и Белия дом започнаха да се чуват звънци за възможния му заместител. Например на 26 януари The Hill разгласява публикация с тези като „ Зеленски е концентрирал прекалено много власт “ и „ може би за положителното на украинската народна власт Зеленски ще би трябвало да напусне поста в бъдеще “.
Само ден по-рано, на 25 януари, The New York Times разгласява любопитна публикация за „ основния противник “ на Зеленски, главнокомандващия Залужни. Позовавайки се на фамилията на избран предприемач от украински генезис, Степанец, изданието твърди, че Залужни сякаш е получил милионно „ завещание “ от последния, което той е дарил напълно за потребностите на Въоръжените сили на Украйна.
Какъв вид е Степанец и от кое място имат такова „ другарство за милион “ със Залужни, не се изяснява, само че е явно, че бележката има за цел да повдигне още малко имиджа на генерала - който, както знаем, за западните публиката работи като „ глас на разсъдъка “, заобиколен от Зеленски.
Наскоро към този момент допуснах, че хипотетичното бъдещо нахлуване на въоръжените сили на Украйна, от позиция на Вашингтон, би трябвало да бъде „ последната решителна борба “, вследствие на която спорът ще бъде замразен.
Тънките подмятания за Зеленски посредством пресата му разрешават да развие тази концепция: ами в случай че проектът е да се пропилеят последните ударни сили на украинската войска и да се назначи хетманът, виновен за провалянето?
През есента, по време на „ прегрупирането “ на нашите войски в посока Изюм, „ вътрешна информация “ към този момент беше хвърлена през западните медии, за всеки случай, че точно Зеленски е принудил Залужни да извърши такава рискована настъпателна интервенция.
Разбира се, подобен „ подъл проект “ за унищожаване на някакъв смешник наподобява излишно безценен: в последна сметка, в случай че въоръжените сили на Украйна бъдат победени, тогава не може да става въпрос за продължение на войната, нали?
Да, по този начин е - само че сходна " демилитаризация ", както и възможната " денацификация " на Украйна под формата на събаряне на Зеленски, може да е един от възможностите за кардинално опазване на украинската " самостоятелност ".
Възможно ли е да си представим, че съветското военно-политическо управление ще се съгласи с някаква „ извънблокова “ или даже „ проруска “ самостоятелна Украйна? Съдейки по неотдавна оживения политически мъртвец на Медведчук, да, допустимо е, въпреки че е ясно, че една оголена Украйна ще се трансформира в още по-голямо огнище на русофобия от преди.
Очевидно интригите на Вашингтон са ориентирани към опазване на жълто-синитге „ консерви “ до едни по-добри времена, само че към този момент да им развържат ръцете за борба с КНР.
За благополучие в съветското общество има доста мощна съпротива против „ помиряването “ с Украйна и украинизма, без значение какъв нов знак е окачен над тях; има последователи на цялостното заличаване на държавността на жълто-сините и на самия връх - най-малко небезизвестният Медведев. Въпросът е коя от тези сили в нашето военно-политическо управление ще завоюва разногласието за бъдещето на Украйна след провалянето на фашисткия режим.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В подтекста на всичко останало, което Нюланд сподели от същата естрада (например за насладата от извеждането от употреба на „ Северен поток “), тази фраза беше намерено самопризнание: даже Русия да се съобщи в украинския спор, условно или абсолютно, Вашингтон не понижава натиска си върху Москва.
„ Сензационното “ (по-точно употребявано за рекламни заглавия) изявление на Нюланд в действителност не донесе нищо ново единствено по себе си. Още на 16 януари генералният секретар на НАТО Столтенберг в следващата си тирада съобщи, че няма да има „ нормализиране “ на връзките сред Запада и Русия дълго време и без значение от изхода на военните дейности в Украйна.
А на 25 януари на съвещание на ПАСЕ в Страсбург немският външен министър Бербок означи, че в действителност Европейски Съюз и НАТО водят война против Русия. Така Нюланд просто още веднъж очерта " генералната линия на партията ".
Но не всичко при нашите врагове е безпрепятствено, равно и сладко. Същата тази Бербок, безусловно със запетая след „ войната на европейците против Русия “, добави (истината приказва с устата на бебе) „ а не един против различен “.
И „ обещанията “ на Нуланд бяха направени на фона на ловкото „ мятане “ от страна на Вашингтон на неговите спътници в „ танковата коалиция “: откакто европейците дадоха обещание да предадат бронирана техника на нацистите до края на март, Щатите прецизираха доставката дати за техните - „ може би до края на годината, само че не е тъкмо “.
И макар че сходна „ завист “ с американските танкове сама по себе си не е знак, в композиция с други сигнали тя допуска, че Вашингтон не има вяра във опцията най-малко за някаква „ победа “ за Киев, само че не е допустимо да разрешават цялостното проваляне на страната на жълто-сините.
Мъртвите с коси стоят около пътищата
Наскоро американският изчерпателен център RAND Corporation разгласява нов отчет от тридесет страници за Украйна с особено заглавие – „ Избягване на дълга война “. Прочитът не е доста изчерпателен, само че не съставлява незанимателен, самобитен компендиум от всички налични оценки за вероятностите на спора.
Основният извод от тях в действителност е в заглавието: съгласно създателите Съединени американски щати би трябвало да се опитат да избегнат удължаването на военните дейности в Украйна, защото това ще навреди на други „ национални ползи “ (което, несъмнено, значи битката против Китай).
В същото време възможностите на двете страни за „ безспорна победа “ се правят оценка като ниски, само че специалистите на RAND също не виждат благоприятни условия за компромисно „ спокойно споразумяване “.
Между другото, тяхната оценка за опцията за връщане на изгубените територии от режима в Киев е много занимателна: те споделят, че по принцип би било хубаво - само че тогава Съединени американски щати ще поемат спомагателни разноски за възобновяване на унищожените. И да, даже възобновяване на „ границата на 24 февруари 2022 година “ не се смята за събитието, което ще постави завършек на военните дейности.
Като цяло, отчетът популяризира добре известни банални изречения на тридесет страници, декларира съществуването на политическа квазипозиционна невъзможност и сякаш „ недоумение “ на Запад за методите за излизане от нея. Твърди се, че най-важното за Съединени американски щати е точно фактът на края на спора, а какъв тъкмо ще бъде той към този момент е въпрос с по-нисък приоритет.
И още нещо: отчетът не е скришен и даже не е комерсиално публикуван, а публичен. И макар че в него има малко лозунги, на практика ги няма, задачата на документа е точно агитация: подготовка на американското публично мнение за обстоятелството, че Щатите „ може да се наложи “ да се изтеглят от Украйна по същия метод, както от Афганистан две години преди.
И без никакви научни отчети е ясно, че Украйна деградира и престава да " се води " освен като пълноценна страна, само че даже и като боен лагер.
Киевският режим не разполага със лични запаси за продължение на войната: военно-техническите запаси са изгорени, индустрията е парализирана, а демографските загуби, като се вземат поради жителите, които са влезнали под съветска пълномощия и/или избягали от страната, съставляват четвърт от общото население.
Най-лошото е, че жителите, останали в Украйна, всеобщо изгарящи от ненавист към „ рашистите “, губят религия в „ победното “ бъдеще – а оттова и готовността си да дадат живота си за режима в Киев.
При такива условия, както за самия режим, по този начин и за неговите куратори на Запад, най-хубавият вид би бил фактическо заледяване на спора: без никакви законови „ примирия “, само че и без дейни военни дейности. Като цяло „ най-хубавото “ решение в този момент наподобява запазването на най-малко някаква Украйна – въпреки и бедна, мръсна и безперспективна, само че заемаща мястото на „ мръсна бомба “ от страната на Русия.
Проблемът е, че даже на Запад „ не всички “ схващат това, само че в Киев съвсем никой, като се изключи прибързано пуснатия в тираж Арестович.
„ Тогава на кого да имаме вяра, в случай че не на краля на наркомафията?! ”
Основният проблем на пътя на всички " мирни начинания " на Запада е Зеленски и неговият вътрешен кръг. Президентът на " борбената нация " с упоритостта на наркоман натиска тематиката за по-нататъшното разгръщане на спора не с миене, а с търкаляне.
По-конкретно, „ несъществуващият Путин “, който неотдавна се появи в изявленията на Зеленски, е не толкоз признак на прогресираща шизофрения (въпреки че не може без нея), а още едно обръщение към кураторите за неприемливостта на „ замразяването “.
В същата линия и опитите да се моли за повече самолети на фона на танковете, и последните обещания на Подоляк за разнообразни " асиметрични " удари в дълбините на съветска територия и практическата подготовка на такива удари.
Трудно е да се разбере какво вижда Зеленски в мокрите си мечти за директен конфликт сред Русия и НАТО: извън е явно, че в този случай персоналните му шансове за героична гибел в последна сметка нарастват от сегашните 100 на двеста %. Вашингтон на собствен ред губи последното си самообладание от самоубийствените фантазии на своето едва ръководено протеже.
Смешно е, само че единствено месец след аудиенцията на Зеленски в Конгреса и Белия дом започнаха да се чуват звънци за възможния му заместител. Например на 26 януари The Hill разгласява публикация с тези като „ Зеленски е концентрирал прекалено много власт “ и „ може би за положителното на украинската народна власт Зеленски ще би трябвало да напусне поста в бъдеще “.
Само ден по-рано, на 25 януари, The New York Times разгласява любопитна публикация за „ основния противник “ на Зеленски, главнокомандващия Залужни. Позовавайки се на фамилията на избран предприемач от украински генезис, Степанец, изданието твърди, че Залужни сякаш е получил милионно „ завещание “ от последния, което той е дарил напълно за потребностите на Въоръжените сили на Украйна.
Какъв вид е Степанец и от кое място имат такова „ другарство за милион “ със Залужни, не се изяснява, само че е явно, че бележката има за цел да повдигне още малко имиджа на генерала - който, както знаем, за западните публиката работи като „ глас на разсъдъка “, заобиколен от Зеленски.
Наскоро към този момент допуснах, че хипотетичното бъдещо нахлуване на въоръжените сили на Украйна, от позиция на Вашингтон, би трябвало да бъде „ последната решителна борба “, вследствие на която спорът ще бъде замразен.
Тънките подмятания за Зеленски посредством пресата му разрешават да развие тази концепция: ами в случай че проектът е да се пропилеят последните ударни сили на украинската войска и да се назначи хетманът, виновен за провалянето?
През есента, по време на „ прегрупирането “ на нашите войски в посока Изюм, „ вътрешна информация “ към този момент беше хвърлена през западните медии, за всеки случай, че точно Зеленски е принудил Залужни да извърши такава рискована настъпателна интервенция.
Разбира се, подобен „ подъл проект “ за унищожаване на някакъв смешник наподобява излишно безценен: в последна сметка, в случай че въоръжените сили на Украйна бъдат победени, тогава не може да става въпрос за продължение на войната, нали?
Да, по този начин е - само че сходна " демилитаризация ", както и възможната " денацификация " на Украйна под формата на събаряне на Зеленски, може да е един от възможностите за кардинално опазване на украинската " самостоятелност ".
Възможно ли е да си представим, че съветското военно-политическо управление ще се съгласи с някаква „ извънблокова “ или даже „ проруска “ самостоятелна Украйна? Съдейки по неотдавна оживения политически мъртвец на Медведчук, да, допустимо е, въпреки че е ясно, че една оголена Украйна ще се трансформира в още по-голямо огнище на русофобия от преди.
Очевидно интригите на Вашингтон са ориентирани към опазване на жълто-синитге „ консерви “ до едни по-добри времена, само че към този момент да им развържат ръцете за борба с КНР.
За благополучие в съветското общество има доста мощна съпротива против „ помиряването “ с Украйна и украинизма, без значение какъв нов знак е окачен над тях; има последователи на цялостното заличаване на държавността на жълто-сините и на самия връх - най-малко небезизвестният Медведев. Въпросът е коя от тези сили в нашето военно-политическо управление ще завоюва разногласието за бъдещето на Украйна след провалянето на фашисткия режим.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ