На 24 декември 1979 г. съветската Червена армия напада Афганистан,

На 24 декември 1979 година руската Червена войска атакува Афганистан, давайки началото на Войната в Афганистан (декември 1979 – февруари 1989). Тази война ще има доста паралели с войната във Виетнам; даже е известна на мнозина като „ съветския Виетнам “. В последна сметка тя ще отнеме живота на към 15 000 руски бойци и сред 500 000 и 2 милиона афганистански цивилни.

Руски бойци със хванати муджахидини

През 1978 година подкрепяният от Съветския съюз прелом на Нур Мохамад Тараки против държавното управление на Афганистан не протича по проект. През 1979 година Хафизула Амин, афганистански политик и човек, на който Съветите не се доверяват да остане на тяхна страна, подхваща контрапреврат и отстранява Тараки от властта. Не дълго по-късно Амин подрежда Тараки да бъде екзекутиран.

С Амин на власт, Съюз на съветските социалистически републики, под управлението на Леонид Брежнев, нахлува в Афганистан през декември 1979 година и го убива, замествайки го с Бабрак Кармал, който им е предан. Нашествието е подложено на критика интернационално и подкрепено единствено от дребен брой съдружници на Съюз на съветските социалистически републики.

Разчитайки на големите си количества войски и съоръжение, Съветите чакат елементарно да задържат страната, само че сходно на Съединени американски щати във Виетнам, те се сблъскват с твърда опозиция от смели локални поданици. Тези бунтовници стартират джихад („ свещена война “) против новото държавно управление и своите окупатори. Много дребни групи от локални поданици от разнообразни региони се сплотяват, с цел да се борят в джихада – те стават известни като муджахидини.

Тъй като Студената война към момента бушува, нациите, които се опълчват на комунизма финансово и физически, поддържат муджахидините и те получават средства и съоръжение от Англия и Съединени американски щати, наред с други страни. Муджахидините обаче все пак са надминати от по-голямата, по-добре подготвена и по-добре оборудвана Червена войска, тъй че одобряват тактичност на партизанска война, с цел да се борят с врага си: те тормозят и саботират всичко и на всички места, където им се отвори опция.

Като начало Червената войска реализира добър прогрес, само че в последна сметка напредъкът им се срутва, защото руснаците се пробват да изкопаят бунтовниците, които знаят по какъв начин да употребяват пейзажа и климата на страната си в своя изгода. Това продължи 9 години и в последна сметка съюзът е заставен да се отдръпна.

След тези дълги и тежки 9 години вече е мъчително ясно, че СССР няма метод да унищожат изцяло муджахидините и да сложи Афганистан под свое ръководство. Затова започва да изтеглят войските си през 1988 година Съветските армии са изцяло изчезнали до 1989 година като цялата войната коства на Съюз на съветските социалистически републики големи суми пари, хора и политическа непоклатимост.

През 1991 година, единствено няколко години откакто последните войски напущат Афганистан, Съветският съюз се разпада. И мнозина считат, че Войната в Афганистан способства доста за този провал.

Роналд Рейгън на среща с муджахидини в Белия дом

Въпреки отдръпването обаче, муджахидините все още не са спечелили, защото Съюза продължава да поддържа афганистанското държавно управление, което е оставено да отблъсне единствено джихадистите. Но това финансиране е прекъснато през 1991 година и по този начин бунтовниците поемат контрола над страната до 1992 година

Това към момента обаче не значи окончателна победа, защото без общ зложелател множеството обособени групи сред муджахидините започват да водят война между тях в революция. През 1994 година гражданската война довежда до основаването на прословутите талибани, които имат вяра, че мюсюлманското ръководство не е открито вярно в цялата нация след отстраняването на комунистическото държавно управление.

Талибаните имат по-голямата част от оръжията и оборудването, дадени на афганистанските бунтовници от подкрепящи ги страни по време на войната, и по този начин тази добре оборудвана група стартира да побеждава и да поема надзор върху разнообразни територии в страната.

До 1998 година, 10 години след отдръпването на Съветския съюз и доста след разпадането му, талибаните управляват 90% от Афганистан.

Тяхното ръководство е необикновено потисническо и визира главните човешки права на хората, което кара Организация на обединените нации да осъди талибаните. След нападенията от 11 септември през 2001 година Осама бин Ладен се укрива, приютен точно от тях.

Талибаните пренебрегват огромния напън на Съединени американски щати да предадат бин Ладен, вследствие на което се случва и американското настъпление в Афганистан. Съединени американски щати имат доста по-голям триумф от Съюза няколко десетилетия по-рано, защото те съумяват да поемат контрол над страната до края на 2001 година Но, както и при руската окупация, бунтовническите фракции в източната страна се опълчват на нашествието с партизанска война и съумяват да попречат на Съединени американски щати да реализира цялостна победа.

Така руската инвазия в Афганистан и последвалата поддръжка на враговете им от западните и близкоизточните страни несъзнателно основава терористичните групи, с които държавните управления по света се пробват да се оправят и до през днешния ден.

Мула Мохамад Омар

Талибаните са придвижване на религиозни възпитаници (талиб) от пущунските региони в източен и южен Афганистан, които се обучаваt в обичайни ислямски учебни заведения в Пакистан. Има и таджикски и узбекски студенти, които ги разграничават от по-етнически централизираните групи в муджахидините, „ което изиграват основна роля за бързия напредък и триумф на талибаните “.

Мула Мохамад Омар през септември 1994 година в родния си град Кандахар с 50 възпитаници основава групата. От 1992 година Омар учи в медресето Санг-и-Хисар в Майванд (северна провинция Кандахар). Той е неудовлетворен, че ислямското законодателство не е въведено в Афганистан след свалянето на комунистическото ръководство и в този момент дружно с групата си дава обещание да освободи страната от военачалници и нарушители.

В рамките на месеци към групата се причисляват 15 000 възпитаници, постоянно афганистански бежанци, от религиозни учебни заведения или медресета (ислямски религиозни училища) в Пакистан.

Американското държавно управление предоставя тайно учебници с принуждение, цялостни с войнствени ислямски учения и джихад и изображения на оръжия и бойци в опит да възпита у децата антисъветски протест и ненавист към чужденците. Талибаните употребяват американските учебници, само че задраскват човешките лица в сходство със строгата фундаменталистка интерпретация. Американската организация за интернационално развиване дава милиони долари на Университета на Небраска в Омаха през 80-те години, с цел да създаде и разгласява учебниците на локални езици.

Тези ранни талибани са стимулирани от страданията измежду афганистанския народ, които съгласно тях са резултат от битки за власт сред афганистански групи, които не се придържат към моралния кодекс на исляма; а в техните религиозни учебни заведения ги бяха учили на религия в строгия ислямски закон.