На 22 април 1970 г. студенти от Университета в Южна

На 22 април 1970 година студенти от Университета в Южна Калифорния слагат противогаз на статуя на своя амулет Томи Троуджън и заравят мотор, с цел да символизират битката против замърсяването на околната среда. В Колорадо навалица мотористи влизат в столицата на щата. Доброволци събират 5 тона отпадък в Западна Вирджиния. Навсякъде в Съединени американски щати се вършат демонстрации във връзка Деня на Земята – демонстрации, които ще останат в историята като мотивиращ миг за цялото международно екологично придвижване. Но корените на Деня на Земята се крият в една покруса от по-рано: великански разлив на нефт, който замърсява крайбрежието на Санта Барбара и слага в центъра на публичното внимание тематиката за опазването на околната среда.

Петнадесет месеца преди първия Ден на Земята, на 28 януари 1969 година, на 10 километра от съвършените крайбрежия на Южна Калифорния нефт стартира да се сплотява в черно, смолисто леке на повърхността на морето. Общността, макар загрижеността си към издаването на разрешителни за нефтени сондажи във федерални води, не е в положение да се намеси в работите с тази платформата – Платформа А. Union Oil убеждава държавното управление да издаде разрешение за петия им бунар и до момента в който други области изискват защитна стоманена обвивка да се простира минимум 90 metra под дъното на океана, Union Oil има възможност да направи единствено 70 метра за новия бунар.

Това ще има висока цена. Налягането провокира пръсване още на четиринадесетия ден от началото на сондажните работи, изхвърляйки тиня на 30 метра над платформата. Компанията се пробва да спре нефтения излив от кладенеца, само че скоро петролните производители виждат, че морето клокочи. Натрупването на налягане кара природния газ и петрол да открият пукнатини в океанското дъно. През първите 11 дни от разлива петролът изтича със скорост от съвсем 34 000 литра на час. По времето, когато Union Oil съумява да спре приключването, почти 4,5 олимпийски басейна с петрол вършат леке от над 56 километра. Това е най-лошият разлив на петрол в историята на страната. (Петдесет години по-късно, след няколко още по-катастрофални разлива, към този момент е третият по величина.)

Пол Релис, тогава студент в Калифорнийския университет в Санта Барбара (UCSB), прави полет над разлива и след това описва гледката пред Pacific Standard: „ Спомням си, че гледах напряко надолу в това голямо черно леке в океана. И незабавно си помислих, че това ще промени света. “

Катастрофата кара Релис да помогне за основаването на екологичен център – един от най-ранните центрове за информация за околната среда в страната. Разливът задейства и други поданици. В рамките на първата седмица локалните деятели основават група, наречена Махнете масло! (Get Oil Out! – GOO!), която упорства държавното управление да спре сондажите в канала на Санта Барбара.

Union Oil употребява самолети, с цел да разпръсне върху петното диспергатор и талк, а също по този начин и изпраща водолази до дъното на океана, с цел да се опитат да циментират пукнатините. Но тези старания не пречат на петрола да стигне до плажовете на дребни черни талази, покриващи перата на мъртви птици. Въпреки опитите за разчистване и грижа за облепените с петрол птици, сред 3700 (по формалното преброяване) и 9000 животни (според изчисленията на учените) умират.

С възходящото отвращение на гражданите петролната компания разпръсква и 3000 тона плява по плажовете, за да попие суровия петрол; обстановката постепенно добива национално значение. Президентът Никсън, неотдавна встъпил в служба и самичък притежател на парцел на брега на Калифорния, даже посещава плажа, за да прегледа вредите. „ Инцидентът в Санта Барбара – споделя той – искрено допира съвестта на американския народ. “

Други политици също посещават мястото на разлива, в това число Гейлорд Нелсън, сенатор от Уисконсин, чиято екологична доброжелателност надминава тази на президента. След тирада на конференция за качеството на водата в Санта Барбара през това лято, Нелсън преглежда вредите, породени от разлива, и по-късно, на борда на самолет към идната си тирада, в Бъркли, прочита за лекциите против войната във Виетнам. „ И внезапно ми хрумна – спомни си той по-късно, – за какво да няма лекции в цялата страна за околната среда? “ Така се заражда концепцията за Деня на Земята.

В материал за разлива на нефт през януари 1970 година, кореспондентът на „ Ню Йорк Таймс “ Гладуин Хил го назовава „ екологичния “ гърмеж, чут по целия свят “, макар че загрижеността за околната среда нараства още преди 1969 година Американците последователно стартират да загърбват консенсуса от преди Втората международна война, че замърсяването е просто неприветлив компромис за постоянна индустриална стопанска система, споделя историкът на околната среда Адам Рим. Това променено отношение, изяснява той, произтича частично от следвоенното благосъстояние на междинната класа и възходящата подготвеност на учените да разискват екологичните последствия с обществеността.

Според биографията му „ Човекът от чистото езеро “, откакто концепцията за Деня на Земята го осенява, Нелсън основава организация с нестопанска цел, наречена Environmental Teach-In Inc., успява да убеди калифорнийския републиканец Пийт Макклоски да бъде съпредседател на Деня на образованието (денят е наименуван „ Денят на Земята “ в рекламна акция по-късно) и афишира събитието единствено месец след визитата си в Санта Барбара. „ Смятам, че същата угриженост, която младежта на тази нация поема при смяната на целите й във войната във Виетнам и във връзка с гражданските права, може да бъде показана и за проблемите на околната среда “, споделя той пред навалица в Сиатъл. Фокусът на Деня на Земята върху присъединяване на младите е явен в датата, определена, с цел да се избегнат изпитите и пролетните ваканции, както и в наемането на Денис Хейс, 25-годишен ученик на Станфорд, да провежда събитието. Тази есен, написа Рим, „ броят на студентските екологични организации избухва “.

Паралелно с увеличението популярността на Деня на Земята последствията от разлива на нефт в Санта Барбара се усещат в локалната и национална политика. Докато напъните на GOO! за възбрана на сондажи във федералните води на канала Санта Барбара се оказват несполучливи в дълготраен проект, фурорът над зацапаното с нефт море довежда до основаването на един от първите отдели за екологични проучвания в страната. Разливът на нефт дава на разнообразни закони неотложност, защото и политиците, и гласоподавателите считат, че „ в случай че замърсяването може да се случи в Санта Барбара “, богата общественост от хора от висшата класа, „ то в действителност може да се случи на всички места “.