Романът Хобитът поставя началото на сагата Властелинът на пръстените
На 21 септември през 1937 година за първи път е оповестена книгата на британския публицист Джон Роналд Руел Толкин (John Ronald Reuel Tolkien) - " Хобитът " (The Hobbit), фентъзи-роман, в началото написан като приказка. Той носи подзаглавието " или До там и назад " (There and Back Again). Книгата получава положителни критически мнения в Съединени американски щати. Тя е въведения към историята, която се разказва в книгите от "Властелинът на пръстените " (The Lord of the Rings, написани в интервала 1939-1948 година и издадени през 1954 и 1955 г.).
Дж. Р. Р. Толкин е считан за създател на жанра фентъзи с романа си "Хобитът " и неговото продължение трилогията "Властелинът на пръстените ". В обемното толкиново творчество се включват редица посмъртно оповестени книги по отношение на историята на измисления свят Средна земя, измежду които най-известна е "Силмарилион ". Неотмиращата известност и огромното въздействие на творбите му трансформират Толкин в татко на актуалния род фентъзи. Джон Р. Р. Толкин е командор на Британската империя от 1972 година поради приноса му към британската литература.
Романът "Хобитът " наблюдава приключенията на занимания Билбо Бегинс по време на неговото странствуване през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и голямото им богатство, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването вземат участие тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.
В писмо от 1955 година Толкин загатва, че още към края на 20-те години, до момента в който е бил професор по англосаксонски език в колежа Пембрук, преглеждайки една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: "В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит. " Отначало не траял по-нататък, само че през идващите години нарисувал картата на Трор, обрисувайки географията на приказката. Самата приказка е написана при започване на 30-те години. Изобщо е оповестена с помощта на обстоятелството, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин, 10-годишният наследник на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкоз въодушевен, че тя бива оповестена по-късно от издателството "Алън и Ънуин ".
В книгата Толкин вкарва или загатва герои или места, които играят значима роля в сътворените от него митове, по-конкретно Елронд и Гондолин, и я базира на детайли от старогерманска легенда. Решението събитията в "Хобитът " да се случват в света, разказан в "Силмарилионът ", обаче е взето чак след сполучливото издание на книгата, когато издателите го помолват за продължение. "Хобитът " играе ролята както на встъпление в света на Средната земя, по този начин и на връзка сред по-ранните събития, разказани в "Силмарилионът ", и по-късните, разказани във "Властелинът на пръстените ". Смята се, че може да бъде четен като литература за израстването, защото в хода на книгата Билбо израства от уединен, лекомислен и като цяло пасивен, до находчив, съдбоносен, справящ се с проблемите си и помагащ на другите в сложни моменти.
Някои съпоставят развиването му с теориите на Джоузеф Кампбел за мита, и по-конкретно пътешествията на епичния воин. Толкин обаче евентуално не е възнамерявал книгата му да бъде тълкувана по този метод. В предговора си към "Властелинът на пръстените " той написа: "От сърце не обичам алегорията във всичките ѝ проявления, и постоянно съм го правил, откогато станах задоволително остарял и деликатен, с цел да виждам наличието ѝ. " По-нататък той твърди, че "Властелинът на пръстените " не е нито алегорична, нито тематична книга, и евентуално може да се счита, че и "Хобитът " е написан от същата позиция. Възможно е квалификациите "повърхностен " и "бездеен " да са ненужно сурови към Билбо, който съгласно Толкин е изцяло характерен хобит.
Въпреки че е приказка, романът е комплициран и богат. Много от имената и думите в него идват от скандинавската митология, а централни сюжетни детайли могат да се проследят до епоса "Беоулф ". Книгата съдържа англосаксонски руни (буквите на писменост, употребена от немските нации, най-много в Скандинавия и на Британските острови), информация за календари и за етапите на луната, и подробни географски описания, които подхождат добре на приложените в нея карти. Към края легендата придобива епични пропорции.
Книгата има разнообразни акомодации. Например, "Хобит " - анимационен филм от 1977 година. По-късно е основана и филмовата трилогия на новозеландския режисьор Питър Джаксън: Хобит: "Неочаквано странствуване " (2012 г.), "Хобит: Пущинакът на Смог " (2013 г.) и "Хобит: Битката на петте армии " (2014 г.).
Книгата има няколко издания на български език. През 1975 година е отпечатана "Билбо Бегинс или до такава степен и назад " (от издателство Народна младеж), а четири години по-късно излиза ново издание от същото издателство. През 1999 година излиза "Хобит: Билбо Бегинс или до такава степен и назад " на издателска къща "Бард ", която през 2010-а пуска в ново издание.
Дж. Р. Р. Толкин е считан за създател на жанра фентъзи с романа си "Хобитът " и неговото продължение трилогията "Властелинът на пръстените ". В обемното толкиново творчество се включват редица посмъртно оповестени книги по отношение на историята на измисления свят Средна земя, измежду които най-известна е "Силмарилион ". Неотмиращата известност и огромното въздействие на творбите му трансформират Толкин в татко на актуалния род фентъзи. Джон Р. Р. Толкин е командор на Британската империя от 1972 година поради приноса му към британската литература.
Романът "Хобитът " наблюдава приключенията на занимания Билбо Бегинс по време на неговото странствуване през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и голямото им богатство, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването вземат участие тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.
В писмо от 1955 година Толкин загатва, че още към края на 20-те години, до момента в който е бил професор по англосаксонски език в колежа Пембрук, преглеждайки една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: "В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит. " Отначало не траял по-нататък, само че през идващите години нарисувал картата на Трор, обрисувайки географията на приказката. Самата приказка е написана при започване на 30-те години. Изобщо е оповестена с помощта на обстоятелството, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин, 10-годишният наследник на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкоз въодушевен, че тя бива оповестена по-късно от издателството "Алън и Ънуин ".
В книгата Толкин вкарва или загатва герои или места, които играят значима роля в сътворените от него митове, по-конкретно Елронд и Гондолин, и я базира на детайли от старогерманска легенда. Решението събитията в "Хобитът " да се случват в света, разказан в "Силмарилионът ", обаче е взето чак след сполучливото издание на книгата, когато издателите го помолват за продължение. "Хобитът " играе ролята както на встъпление в света на Средната земя, по този начин и на връзка сред по-ранните събития, разказани в "Силмарилионът ", и по-късните, разказани във "Властелинът на пръстените ". Смята се, че може да бъде четен като литература за израстването, защото в хода на книгата Билбо израства от уединен, лекомислен и като цяло пасивен, до находчив, съдбоносен, справящ се с проблемите си и помагащ на другите в сложни моменти.
Някои съпоставят развиването му с теориите на Джоузеф Кампбел за мита, и по-конкретно пътешествията на епичния воин. Толкин обаче евентуално не е възнамерявал книгата му да бъде тълкувана по този метод. В предговора си към "Властелинът на пръстените " той написа: "От сърце не обичам алегорията във всичките ѝ проявления, и постоянно съм го правил, откогато станах задоволително остарял и деликатен, с цел да виждам наличието ѝ. " По-нататък той твърди, че "Властелинът на пръстените " не е нито алегорична, нито тематична книга, и евентуално може да се счита, че и "Хобитът " е написан от същата позиция. Възможно е квалификациите "повърхностен " и "бездеен " да са ненужно сурови към Билбо, който съгласно Толкин е изцяло характерен хобит.
Въпреки че е приказка, романът е комплициран и богат. Много от имената и думите в него идват от скандинавската митология, а централни сюжетни детайли могат да се проследят до епоса "Беоулф ". Книгата съдържа англосаксонски руни (буквите на писменост, употребена от немските нации, най-много в Скандинавия и на Британските острови), информация за календари и за етапите на луната, и подробни географски описания, които подхождат добре на приложените в нея карти. Към края легендата придобива епични пропорции.
Книгата има разнообразни акомодации. Например, "Хобит " - анимационен филм от 1977 година. По-късно е основана и филмовата трилогия на новозеландския режисьор Питър Джаксън: Хобит: "Неочаквано странствуване " (2012 г.), "Хобит: Пущинакът на Смог " (2013 г.) и "Хобит: Битката на петте армии " (2014 г.).
Книгата има няколко издания на български език. През 1975 година е отпечатана "Билбо Бегинс или до такава степен и назад " (от издателство Народна младеж), а четири години по-късно излиза ново издание от същото издателство. През 1999 година излиза "Хобит: Билбо Бегинс или до такава степен и назад " на издателска къща "Бард ", която през 2010-а пуска в ново издание.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ