Обсъждат възможността Видин да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО
На 21-и януари във Видин ще бъдат разисквани опциите Видин да бъде вписан в листата на ЮНЕСКО. Той може да има този късмет, защото Дунавският лимес, в чиито граници попада, в частта си сред Сърбия, Хърватия, Румъния и България, към този момент е в предварителния лист на ЮНЕСКО.
Срещата ще бъде излъчена посредством видеовръзка от пресклуба на Българска телеграфна агенция в крайдунавския град.
Председателят на Лимес комисията в България и археолог в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките доцент доктор Людмил Вагалински предизвести, че подготовката за внасяне на документите за признание на по този начин наречения Източен бранш на Дунавския лимес за част от международното културно завещание върви с известно закъснение.
Причината са наложените от COVID-19 ограничавания. България е определена за координатор по напредването на общата кандидатура, в която вземат участие и Хърватия, Сърбия, Румъния.
В последния миг от общата кандидатура се е отдръпнала Унгария, което е провокирало известно съмнение измежду четирите страни сътрудници от Източния бранш.
„ Все още не е ясно дали ще продължим работа в първичния формат “, изяснява доцент Вагалински.
По кандидатурата следва още работа по наложителната, обемиста документи за определените обекти, като тя се попълня по образец, общ за четирите страни. Очакванията са процесът по кандидатстването да завърши през 2023 година, като то е в пълномощията на четирите държавни управления.
Дълго време Дунавският лимес е ядрото на северната граница на Римската империя. В средата на предходната година западният бранш от лимеса, обхващащ територии в границите на Германия, Австрия и Словакия, бе вписан в листата на ЮНЕСКО с монументи на културата със международно значение.
Т. нар. Източен бранш на Дунавския лимес обгръща част от Средния и Долния Дунав. Това са територии в границите на Хърватия, Сърбия, Румъния и България. Засега българските обекти, които са препоръчани да станат част от общата кандидатура, са 32 на брой. Почти всички са военни укрепления. Списъкът включва и една кариера, сектори от римския крайдунавски път, както и комплекс от римски пещи за вар.
Според доцент Вагалински България не оползотворява задоволително пълноценно сегашните благоприятни условия, които Европейски Съюз предлага за финансирането и популяризирането на културното й завещание.
Според него е належащо хората, които създават българската политика в региона на културно-историческото завещание, да се допитват в точния момент до експертите, а не да разчитат на кампанийност и редовно импровизиране.
Археологът счита и че би било потребно Европейски Съюз да създаде справочник за въвеждането на новаторски техники и технологии за запазване и разпространение на културното завещание, а това да бъде обвързвано и с приемане на общо законодателство в областта на културно-историческото и археологическото завещание. Според доцент Вагалински точно неналичието на общо европейско законодателство предопределя " работата на парче " във връзка с онлайн-достъпа до културно-историческите забележителности.
Едно общо европейско законодателство би помогнало на България и за справяне с развихрилото се през 90-е години на предишния век иманярство (особено около Дунава), което съгласно доцент Вагалински към момента не е овладяно. Той предизвести, че като цяло в Европейски Съюз се върви в посока на приемане на общи и по-строги правила против противозаконния трафик на културни полезности.
Срещата ще бъде излъчена посредством видеовръзка от пресклуба на Българска телеграфна агенция в крайдунавския град.
Председателят на Лимес комисията в България и археолог в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките доцент доктор Людмил Вагалински предизвести, че подготовката за внасяне на документите за признание на по този начин наречения Източен бранш на Дунавския лимес за част от международното културно завещание върви с известно закъснение.
Причината са наложените от COVID-19 ограничавания. България е определена за координатор по напредването на общата кандидатура, в която вземат участие и Хърватия, Сърбия, Румъния.
В последния миг от общата кандидатура се е отдръпнала Унгария, което е провокирало известно съмнение измежду четирите страни сътрудници от Източния бранш.
„ Все още не е ясно дали ще продължим работа в първичния формат “, изяснява доцент Вагалински.
По кандидатурата следва още работа по наложителната, обемиста документи за определените обекти, като тя се попълня по образец, общ за четирите страни. Очакванията са процесът по кандидатстването да завърши през 2023 година, като то е в пълномощията на четирите държавни управления.
Дълго време Дунавският лимес е ядрото на северната граница на Римската империя. В средата на предходната година западният бранш от лимеса, обхващащ територии в границите на Германия, Австрия и Словакия, бе вписан в листата на ЮНЕСКО с монументи на културата със международно значение.
Т. нар. Източен бранш на Дунавския лимес обгръща част от Средния и Долния Дунав. Това са територии в границите на Хърватия, Сърбия, Румъния и България. Засега българските обекти, които са препоръчани да станат част от общата кандидатура, са 32 на брой. Почти всички са военни укрепления. Списъкът включва и една кариера, сектори от римския крайдунавски път, както и комплекс от римски пещи за вар.
Според доцент Вагалински България не оползотворява задоволително пълноценно сегашните благоприятни условия, които Европейски Съюз предлага за финансирането и популяризирането на културното й завещание.
Според него е належащо хората, които създават българската политика в региона на културно-историческото завещание, да се допитват в точния момент до експертите, а не да разчитат на кампанийност и редовно импровизиране.
Археологът счита и че би било потребно Европейски Съюз да създаде справочник за въвеждането на новаторски техники и технологии за запазване и разпространение на културното завещание, а това да бъде обвързвано и с приемане на общо законодателство в областта на културно-историческото и археологическото завещание. Според доцент Вагалински точно неналичието на общо европейско законодателство предопределя " работата на парче " във връзка с онлайн-достъпа до културно-историческите забележителности.
Едно общо европейско законодателство би помогнало на България и за справяне с развихрилото се през 90-е години на предишния век иманярство (особено около Дунава), което съгласно доцент Вагалински към момента не е овладяно. Той предизвести, че като цяло в Европейски Съюз се върви в посока на приемане на общи и по-строги правила против противозаконния трафик на културни полезности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ