Да не нахраниш журналистите е лош знак
На 20 декември президентът на Русия Владимир Путин даде годишната си конференция, която продължи към 4 часа.
Журналисти от водещи медии разясняват, че президентът е дал няколко отговора, които до през днешния ден е било мъчно да се чакат. И свързват този факт с това, че Путин няма какво повече да губи. По-любопитни са обаче оценките им за колегията.
Андрей Колесников от „ Комерсант “ написа, че до него оня ден седели безапелационни неудачници – отляво турски публицист, а вдясно китайски. Ето какво споделя той за „ мега-събитието “ на годината:
Както и останалите, те се пръскаха от невъобразимото предпочитание да зададат въпрос. Това не беше смисълът на живота им, примерно, за този ден. Това беше смисъл на живота им като най-малко въобще за цялата им персонална година. И, несъмнено, не би трябвало да се твърди, че останалите се отнасяха към същата концепция хладно. Работата не е единствено в плакатите, които публицистите донесоха със себе си.
Една журналистка, да вземем за пример, която всички федерални канали снимаха с упойване, просто облече костюм на Снежанка, освен това дрехата беше толкоз вехта и съдрана, че самата колежка произвеждаше усещането за узряваща в нея вуйна, която заради професионална неприспособимост е била изхвърлена от първото ѝ детско утро от собствения ѝ Дядо Мраз. Невъзможно е да се проумее по какъв начин тази опърпана Снегурочка с шапка от мръсно-бяла изкуствена кожа и в тези ботушки, с в миналото рижа коса, победоносно напираща под накривената шапка, в този презрян и в същото време застрашителен тип, въобще е била позволена да проникне на събитието. Но тя се е преоблякла в тоалетната, това го разбрах късно.
И я питаха:
-Какъв въпрос желаете да зададете на президента?
А тя с тежка въздишка:
-Аз желая да задам въпрос за… Пфу… Аз желая да го питам…
Да, в избран смисъл това беше закономерният край на еволюцията на публицистите на тези конференции.
Защо има толкоз оператори, недоумяваше турският публицист, седнал до мен. А и в действителност – за какво? Нали на всички ще бъдат раздадени материали, освен това гратис? Но операторите стояха, окупирали входовете и всички задни редове, и дори не смятаха да си обяснят за какво са там, и какво точно чакат.
Но какво тук би могло да се случи? С сигурността се занимаваха по този начин, както на никое място не би било допустимо, защото за няколко часа сякаш доста инцидентни хора се оказаха близо до президента. И имаше миг, когато сътрудниците от спецслужбите, привикнали и способни да остават незабележими даже в сходна налудна навалица, внезапно наложително се маркираха: влезе президентът, публицистите си седяха, само че белким те /сътрудниците/ биха траяли да седят при появяването на Владимир Путин? И несъмнено, изглеждаха необичайно и в това време еднопосочно: ненадейно щръкваха, тъй като бяха на работа и нямаше мощ, която да принуди всеки от тях да не става прав.
Владимир Путин през цялото време показва някакво необичайно успокоение, дали не и умиротворяване, а аз дори не разбирах с какво е обвързвано това. Той в резюме описа за положението на стопанската система, а то се оказа предсказуемо хубаво и устойчиво. В залата към момента беше повече или по-малко безшумно, очевидно публицистите запомниха прозвучалата преди началото молба да не подвигат доста нависоко плакати и да не крещят мощно. Поради това те крещяха безшумно.
Това засягаше турския публицист и не касаеше тримата публицисти от тв канала ABC News зад тила ми, които държаха плаката си високо и гордо, без да го изпускат нито за момент. И когато немладата рускоговореща дама, явно продуцент с главната и непостижима задача да се грижи за плаката, само че ръцете ѝ не устояха, тогава кореспондентът го поемаше и ритуално го подхващаше за минута-две и с облекчение го предаваше на младеж, очевидно оператор британец, който пък криеше неголямата си видео камера, което на третия ред беше изрично забранено…
Украинският публицист Роман Цимбалюк предложи на Владимир Путин да смени местоработата си, назова жителите на Донбас плебеи на Русия и сподели, че висшият главнокомандващ е дал заповед да се стреля по моряците. Путин остана спокоен: грубостта на журналиста не го трогна и отговорите му бяха невъзмутими. От задните редове се чуваха викове, а тетката /че кой различен?/ остави плътното усещане, че възприема всеки въпрос като персонална засегнатост /и това дори е разбираемо – нали не тя питаше/, само че пък никой не я спираше. А Путин още веднъж отговаряше в детайли и някак безметежно.
Кореспондентът на Life.ru зададе въпрос, какъвто държавните канали не биха:
- А вие по кое време ще се ожените? И за кого?
А аз си помислих, че надали някой различен отговор от тази конференция ще бъде запомнен от някого:
- Като редовен човек в миналото ще би трябвало да направя това, задължен съм, вероятно.
Т.е. тук Владимир Путин изрече прекалено много истина, каквато от него досега в никакъв случай не бяхме чували. И може да се каже, че дори легализира персоналния си живот. Сега остава единствено да направи това.
Ирина Петровская от „ Новая газета “ отбелязва 8-минутното забавяне на основния воин от личната му конференция: " Щастие е, че новогодишното послание на президента към нацията се записва по-рано. Иначе и Новата година би дошла при руснаците не тогава, когато часовникът отброява 12 ч., а когато президентът благоволи да се покаже пред камерите. Впрочем, нашият народ, както и упълномощените публицисти, е толерантен. Ще изчака ".
Хронометърът, отчитащ последните минути и секунди преди появяването на президента в залата, демонстрира обяд. Започва ново отброяване. ТВ каналите към този момент се задъхват, всички заготовки са употребявани, а Герман, т.е. Путин, още липсва. И хората с стоманени нерви на брой 1702 души седят и в цялостна тишина чакат съдбоносната среща. Добре е, че са на топло и са нахранени в бюфета.
„ Самият формат на общуването на „ царя с поданиците “ е пределно позорен за всички в страната и стар още при раждането си. Той е унизителен във всеки подробност, като се стартира от селекцията на присъстващите и се свърши с цялото безсмислие на упованията на всички. Царят не може да отговори и на минимална част от въпросите, само че желанието му да се хареса унищожава всички светли очаквания на обществото. Докато съществува подобен обред на угодничество, в страната никой няма право на нещо почтено “, написа Павел Шумкин във форума на „ Новая газета “.
Александър Телков разяснява, че това припомня за партийно заседание – за какво, защо, поради какво, неефикасно изгубено време.
Журналисти от водещи медии разясняват, че президентът е дал няколко отговора, които до през днешния ден е било мъчно да се чакат. И свързват този факт с това, че Путин няма какво повече да губи. По-любопитни са обаче оценките им за колегията.
Андрей Колесников от „ Комерсант “ написа, че до него оня ден седели безапелационни неудачници – отляво турски публицист, а вдясно китайски. Ето какво споделя той за „ мега-събитието “ на годината:
Както и останалите, те се пръскаха от невъобразимото предпочитание да зададат въпрос. Това не беше смисълът на живота им, примерно, за този ден. Това беше смисъл на живота им като най-малко въобще за цялата им персонална година. И, несъмнено, не би трябвало да се твърди, че останалите се отнасяха към същата концепция хладно. Работата не е единствено в плакатите, които публицистите донесоха със себе си.
Една журналистка, да вземем за пример, която всички федерални канали снимаха с упойване, просто облече костюм на Снежанка, освен това дрехата беше толкоз вехта и съдрана, че самата колежка произвеждаше усещането за узряваща в нея вуйна, която заради професионална неприспособимост е била изхвърлена от първото ѝ детско утро от собствения ѝ Дядо Мраз. Невъзможно е да се проумее по какъв начин тази опърпана Снегурочка с шапка от мръсно-бяла изкуствена кожа и в тези ботушки, с в миналото рижа коса, победоносно напираща под накривената шапка, в този презрян и в същото време застрашителен тип, въобще е била позволена да проникне на събитието. Но тя се е преоблякла в тоалетната, това го разбрах късно.
И я питаха:
-Какъв въпрос желаете да зададете на президента?
А тя с тежка въздишка:
-Аз желая да задам въпрос за… Пфу… Аз желая да го питам…
Да, в избран смисъл това беше закономерният край на еволюцията на публицистите на тези конференции.
Защо има толкоз оператори, недоумяваше турският публицист, седнал до мен. А и в действителност – за какво? Нали на всички ще бъдат раздадени материали, освен това гратис? Но операторите стояха, окупирали входовете и всички задни редове, и дори не смятаха да си обяснят за какво са там, и какво точно чакат.
Но какво тук би могло да се случи? С сигурността се занимаваха по този начин, както на никое място не би било допустимо, защото за няколко часа сякаш доста инцидентни хора се оказаха близо до президента. И имаше миг, когато сътрудниците от спецслужбите, привикнали и способни да остават незабележими даже в сходна налудна навалица, внезапно наложително се маркираха: влезе президентът, публицистите си седяха, само че белким те /сътрудниците/ биха траяли да седят при появяването на Владимир Путин? И несъмнено, изглеждаха необичайно и в това време еднопосочно: ненадейно щръкваха, тъй като бяха на работа и нямаше мощ, която да принуди всеки от тях да не става прав.
Владимир Путин през цялото време показва някакво необичайно успокоение, дали не и умиротворяване, а аз дори не разбирах с какво е обвързвано това. Той в резюме описа за положението на стопанската система, а то се оказа предсказуемо хубаво и устойчиво. В залата към момента беше повече или по-малко безшумно, очевидно публицистите запомниха прозвучалата преди началото молба да не подвигат доста нависоко плакати и да не крещят мощно. Поради това те крещяха безшумно.
Това засягаше турския публицист и не касаеше тримата публицисти от тв канала ABC News зад тила ми, които държаха плаката си високо и гордо, без да го изпускат нито за момент. И когато немладата рускоговореща дама, явно продуцент с главната и непостижима задача да се грижи за плаката, само че ръцете ѝ не устояха, тогава кореспондентът го поемаше и ритуално го подхващаше за минута-две и с облекчение го предаваше на младеж, очевидно оператор британец, който пък криеше неголямата си видео камера, което на третия ред беше изрично забранено…
Украинският публицист Роман Цимбалюк предложи на Владимир Путин да смени местоработата си, назова жителите на Донбас плебеи на Русия и сподели, че висшият главнокомандващ е дал заповед да се стреля по моряците. Путин остана спокоен: грубостта на журналиста не го трогна и отговорите му бяха невъзмутими. От задните редове се чуваха викове, а тетката /че кой различен?/ остави плътното усещане, че възприема всеки въпрос като персонална засегнатост /и това дори е разбираемо – нали не тя питаше/, само че пък никой не я спираше. А Путин още веднъж отговаряше в детайли и някак безметежно.
Кореспондентът на Life.ru зададе въпрос, какъвто държавните канали не биха:
- А вие по кое време ще се ожените? И за кого?
А аз си помислих, че надали някой различен отговор от тази конференция ще бъде запомнен от някого:
- Като редовен човек в миналото ще би трябвало да направя това, задължен съм, вероятно.
Т.е. тук Владимир Путин изрече прекалено много истина, каквато от него досега в никакъв случай не бяхме чували. И може да се каже, че дори легализира персоналния си живот. Сега остава единствено да направи това.
Ирина Петровская от „ Новая газета “ отбелязва 8-минутното забавяне на основния воин от личната му конференция: " Щастие е, че новогодишното послание на президента към нацията се записва по-рано. Иначе и Новата година би дошла при руснаците не тогава, когато часовникът отброява 12 ч., а когато президентът благоволи да се покаже пред камерите. Впрочем, нашият народ, както и упълномощените публицисти, е толерантен. Ще изчака ".
Хронометърът, отчитащ последните минути и секунди преди появяването на президента в залата, демонстрира обяд. Започва ново отброяване. ТВ каналите към този момент се задъхват, всички заготовки са употребявани, а Герман, т.е. Путин, още липсва. И хората с стоманени нерви на брой 1702 души седят и в цялостна тишина чакат съдбоносната среща. Добре е, че са на топло и са нахранени в бюфета.
„ Самият формат на общуването на „ царя с поданиците “ е пределно позорен за всички в страната и стар още при раждането си. Той е унизителен във всеки подробност, като се стартира от селекцията на присъстващите и се свърши с цялото безсмислие на упованията на всички. Царят не може да отговори и на минимална част от въпросите, само че желанието му да се хареса унищожава всички светли очаквания на обществото. Докато съществува подобен обред на угодничество, в страната никой няма право на нещо почтено “, написа Павел Шумкин във форума на „ Новая газета “.
Александър Телков разяснява, че това припомня за партийно заседание – за какво, защо, поради какво, неефикасно изгубено време.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ