Памет за големия музикант, пианист и органист Тео Мусев
На 2-ри септември ни напусна Тео Мусев. Пианист, органист, измежду най-известните ни музиканти, които концентрират върху себе си още приживе цяла камара от усеща на удивление, оценки, в които има схващане за естеството на гения и такива, които повече се опират на общоприети правила, като броя на изнесените концерти и влиятелни турнета в чужбина, направените записи, издадени на компакт диск, където той не получава оптимален брой точки. В новата епоха на връзка, известността се разгръща и по различен метод, само че на Тео Мусев, който беше завършил с музикалните си изяви, му беше изцяло непознато да промотира себе си по какъвто и да е било метод, това той не е правил и когато е бил на щат в БНР като пианист и солист на оркестъра, в същото време единственото място, дружно с Българска национална телевизия, където може да се показа един реализатор отвън концертната зала. Направил е доста малко студийни записи с творби за соло пиано, тези с оркестъра са били по волята на диригента, а той е имал отлично партньорство и с Васил Стефанов и с Александър Владигеров и с Васил Казанджиев, преди тях и с Илия Темков през 60-те години в Русенския симфоничен оркестър.
Останалите записи с камерна музика са с музиканти, които са го поканили и на които той партнира с рядка безрезервност и опитност, неговите „ съпроводи “ пресъздават по този начин богато и одухотворено настроението и характера на изпълняваното произведение, без на никое място да нарушават наложителния баланс и това е едно от откритията може би когато се слушат двете огромни радиопредавания излъчвания в негова памет. В тях се побира огромна част от записите му или фрагменти от тях, несъмнено измежду тях са и – двата „ негови “ клавирни концерта – Бетовен № 5 и П. Владигеров№ 1, Концертът във фа и други творби на Гершуин, за които Тео Мусев има специфична заслуга да бъдат чути и онлайн във време, когато това към момента са екзотична територия отвън класиката.
„ Забравиха, че съм типичен пианист и ми прикачиха името гершуинист и органист на Републиката “ – по този начин Тео Мусев самичък разяснява в единствения просторен диалог с него и за него, непокътнат в Златния фонд на БНР. Във всяко определение има истина, има и митология, само че е като че ли мъчно да се одобри, че органовите записи на Тео Мусев, непокътнати от един единствен негов рецитал през 1979 г, са направени на същия инструмент в зала България. Ако се перефразира една известна истина, то не органът свири, а органистите. Мястото им е в Златния фонд на БНР, където няма освен негови музикални записи, само че за жалост и повече записи със самия него. Всеки, който е общувал приживе с Тео Мусев е изпитал удоволствието да слуша, късите, само че доста точни, наблюдения, характерности за събития, феномени и хора в присъединяване на всекидневния човешки спектакъл, казани с огромна искреност, само че в никакъв случай с разрушителен звук. Рефлексията и авторефлексията бяха непрекъсната му интелектуална интензивност, която трябваше да замести физическата.
Образът на музиканта и индивида Тео Мусев построиха в предаването в негова памет някои от най-близки му родственици, другари и сътрудници – оперната певица Милкана Николова и нейния наследник, Емил Симеонов, композитора и диригента Васил Казанджиев, виолончелиста проф. Анатоли Кръстев.
Във второто предаване, отдадено на Тео Мусев (на 12 октомври от 19.30 часа) , са включени и ярките, прочувствени мемоари на цигуларя, проф. Минчо Минчев, на кларинетиста Атанас Колев, с изключение на соловите записи като пианист и органист, Тео Мусев е показан и в толкоз значимата си роля на сътрудник в камерната музика. И в двете излъчвания звучи неговия глас с присъщ изказ, белег на неговата неординерна персона. А в нея има нещо толкоз ренесансово, духовно искрящо и пълнозвучно, като това да използваш даровете на живота. Отговорът на първия му заложен въпрос е: „ Равносметката е много отговорно занимание, избирам да го върша няколко часа преди гибелта си. Но равносметката е, че съм бил млад и благополучен и съм живял добре и съм живял разнороден и пълностоен живот “.
Останалите записи с камерна музика са с музиканти, които са го поканили и на които той партнира с рядка безрезервност и опитност, неговите „ съпроводи “ пресъздават по този начин богато и одухотворено настроението и характера на изпълняваното произведение, без на никое място да нарушават наложителния баланс и това е едно от откритията може би когато се слушат двете огромни радиопредавания излъчвания в негова памет. В тях се побира огромна част от записите му или фрагменти от тях, несъмнено измежду тях са и – двата „ негови “ клавирни концерта – Бетовен № 5 и П. Владигеров№ 1, Концертът във фа и други творби на Гершуин, за които Тео Мусев има специфична заслуга да бъдат чути и онлайн във време, когато това към момента са екзотична територия отвън класиката.
„ Забравиха, че съм типичен пианист и ми прикачиха името гершуинист и органист на Републиката “ – по този начин Тео Мусев самичък разяснява в единствения просторен диалог с него и за него, непокътнат в Златния фонд на БНР. Във всяко определение има истина, има и митология, само че е като че ли мъчно да се одобри, че органовите записи на Тео Мусев, непокътнати от един единствен негов рецитал през 1979 г, са направени на същия инструмент в зала България. Ако се перефразира една известна истина, то не органът свири, а органистите. Мястото им е в Златния фонд на БНР, където няма освен негови музикални записи, само че за жалост и повече записи със самия него. Всеки, който е общувал приживе с Тео Мусев е изпитал удоволствието да слуша, късите, само че доста точни, наблюдения, характерности за събития, феномени и хора в присъединяване на всекидневния човешки спектакъл, казани с огромна искреност, само че в никакъв случай с разрушителен звук. Рефлексията и авторефлексията бяха непрекъсната му интелектуална интензивност, която трябваше да замести физическата. Образът на музиканта и индивида Тео Мусев построиха в предаването в негова памет някои от най-близки му родственици, другари и сътрудници – оперната певица Милкана Николова и нейния наследник, Емил Симеонов, композитора и диригента Васил Казанджиев, виолончелиста проф. Анатоли Кръстев.
Във второто предаване, отдадено на Тео Мусев (на 12 октомври от 19.30 часа) , са включени и ярките, прочувствени мемоари на цигуларя, проф. Минчо Минчев, на кларинетиста Атанас Колев, с изключение на соловите записи като пианист и органист, Тео Мусев е показан и в толкоз значимата си роля на сътрудник в камерната музика. И в двете излъчвания звучи неговия глас с присъщ изказ, белег на неговата неординерна персона. А в нея има нещо толкоз ренесансово, духовно искрящо и пълнозвучно, като това да използваш даровете на живота. Отговорът на първия му заложен въпрос е: „ Равносметката е много отговорно занимание, избирам да го върша няколко часа преди гибелта си. Но равносметката е, че съм бил млад и благополучен и съм живял добре и съм живял разнороден и пълностоен живот “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ