Когато СССР за малко да пусне атомна бомба над Китай
На 2 март 1969 година стратегическите ракетни войски минават в нараснала подготвеност – техните нуклеарни бойни глави са подготвени да бъдат изстреляни към цели на 1600 километра, до които ще стигнат за по-малко от 15 минути. На крайбрежията на замръзнала река, бойци и от две нуклеарни сили кървят до гибел в снега.
На 2 март 1969 година, под това, което анализаторите на ЦРУ смятат за директни заповеди от държавното управление на Мао в Пекин, китайските граничари и бойци от Народната освободителна войска (НОА) вършат засада на руски гранични войски на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Китайците в началото наподобяват невъоръжени, само че в един миг хвърлят настрани зимните си палта, разкривайки оръжията си, и изстрелват 7 от руснаците отблизо разстояние на остров Джънбао / Дамански в замръзналата река Усури, където китайска Манджурия среща руския Далечен изток. Веднага към 300 бойци от НОА изскачат от окопите и откриват огън по останалите руски сили.
Този жесток конфликт ескалира войната, в която руски и китайски бойци патрулират еднакъв оспорван сектор от тундрата и влизат в конфликти в продължение на години. Мао счита, че или Съюзът няма да отмъсти, или ще го създадат в дребен мащаб, макар голямото скупчване на Червената войска в района. Той беше прав: отговорът е дребен, само че идвайки от зложелател, доста по-добре въоръжен, той въпреки всичко е сразяващ и позорен.
Елитните гранични чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в снежен камуфлаж се вграждат на острова като отрязват китайския отряд с огън в кървава контразасада, а приблизително модерните танкове Т-62 и опустошителните БМ-21 ракетна артилерия „ Град “, вследствие на което, съгласно отчетите на Централно разузнавателно управление на САЩ, има „ няколкостотин “ китайски жертви.
В крайна сметка обаче Мао отстъпи и дипломатическите договаряния за територията са обновени. Той е подготвен да понесе сухопътна инвазия и може би даже нуклеарна офанзива, само че не желае да види своята новоизграждаща се нуклеарна стратегия – ключът към статута на Китай като съвременна международна мощ – унищожена от по-решителен руски удар.
Връщайки се от погребението на виетнамския комунистически водач Хо Ши Мин в Ханой, руският министър председател Алексей Косигин стопира в Пекин за диалози с китайския си сътрудник Зоу Енлай. Мао отхвърля да участва и срещата, която поставя завършек на китайско-съветската гранична война, се организира на летището в Пекин.
Съветски танк Т-62
Макар Хрушчов да влиза в новините в Европа и Северна Америка със заканите и изказванията си, индивидът, който стартира Кубинската ракетна рецесия през 1962 година, може би би трябвало да бъде запомнен и като индивидът, който я приключва. Мао подлага на критика намерено руския водач, че отстъпва и когато Хрушчов насочва първите си нуклеарни закани над Джънбао / Дамански през 1964 година, китайският министър председател знае колкото съществено да ги приема.
Едва с възхода по-късно през същата година на Леонид Брежнев, който изравнява Съветския съюз със Съединени американски щати по ракети и смазва опозицията против руското въздействие в Чехословакия с оръжие, заканите към този момент са подкрепени. Пускови установки Scaleboard, инсталирани на камиони, са сложени под командването на офицерите за първи път по това време, а патриотичното радио „ Мир и напредък “ избухва по цялото земно кълбо на голям брой езици:
Дори след края на Китайско-съветската гранична война, Брежнев не откъсва взор от района и към 1971 година 44 дивизии от към 10 000 – 13 000 души и 32-40 самолета – по отношение на 22 дивизии през 1969 година – бдят над обширната обща граница от 4380 километра дружно със комплицираната инфраструктура, нужна за тяхното поддържане. Броят на руските войски в подчинената на Съюз на съветските социалистически републики Монголия също набъбва до 100 000, като надвишава армията на Монголската национална република, която е към 30 000 бойци.
Въпреки че Китай и Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не водят още една открита война, те влизат в конфликти в голям брой прокси войни в Африка, Югоизточна Азия и отвън нея, посредством размирен групи и комунистически режими. Може би по-важното е, че непоправимият провал на китайско-съветските връзки радикално трансформира световния ред.
