Луната потрепваше от болка и се гърчеше като ранена змия
На 18 юни 1178 година, час след залез слънце, минимум петима души съобщили, че били очевидци на извънредно събитие в небето над Южна Англия. Според записките на монаха Джървейс, летописец на Абатството на Христовата черква в Кентърбъри, хората видели „ горния рог на полумесеца раздвоен на две “.
„ От средата на този рог ненадейно изскочи пламенен факел, пръскащ във всички направления огън, горещи въглени и искри на огромно разстояние “, написа монахът и прибавя, че луната „ се гърчеше като от болежка “ и „ потрепваше като ранена змия ". След всичко това небесното тяло почнало да потъмнява.
Какво са следили монасите?
Историята на Джървейс от Кентърбъри остава забравена в продължение на епохи, до момента в който през 1976 година Джак Хартунг, геофизик от Университета на Ню Йорк в Стоуни Брук, инцидентно се натъкнал на нея в архива на една от европейските библиотеки.
Вниманието на учения било привлечено от обстоятелството, че очевидците на това събитие в един глас дали своите показания под клетва. Хартунг счита, че откакто се е стигнало до толкоз сериозна процедура за това време, това значи, че монасите най-вероятно са били 100 % сигурни в това, което са видели.
Геофизикът се опитал да разгадае мистерията на " разцепената Луна ". В своите проучвания той стъпил на тезата, че астрономическото събитие, което хората следили през 1178 година, би трябвало да е имало геоложки последствия върху лунната повърхнина.
Хартунг изучил фотоси, направени през 1968 година по време на прелитането на „ Аполо 8 “ от противоположната страна на Луната, и разкрил, че ярките радиални „ линии “ към кратера Джордано Бруно – лунни диги, изхвърлени при удара - към момента не са покрити от праха, който се издига и се " движи " по повърхността по време на лунни земетресения и бомбардиране с микрометеорити. Ученият предположил, че девствената почва може да сочи, че кратерът Джордано Бруно се е образувал неотдавна и това е въпросната „ диря “, зародила вследствие на явлението, следено от монасите през 1178 година
Кратерът Джордано Бруно, сниман от " Аполо 13 ". Снимка:
Тук си коства да уточним, че кратерът Джордано Бруно не може да се види от Земята, защото се намира противоположната ѝ страна, само че това образувание е относително покрай външната граница на зоната на либрация и в случай че при удара на огромен метеорит материалът е бил изхвърлен на десетки километри нагоре, то следи от това изхвърляне биха могли да се следят от Земята.
Огромен метеорит или метеор?
Хипотезата на Хартунг получила поддръжка от някои учени, по-специално астрономите Одил Каламе и Джон Мълхоланд. Те анализирали фотосите, направени от руската сонда " Луна-24 ", и стигнали до извода, че преди към 800-900 години на Луната фактически може да е паднал астероид. В резултат на конфликта на огромно галактическо тяло с повърхността на нашия сателит от Земята е можело да се види впечатляващо изхвърляне на материал, което най-вероятно монасите са взели за „ пламенен факел “.
Но и доста научни мозъци оспорили хипотезата на Хартунг. Още през 1977 година планетолозите Харви Найнингер и Глен Хъс излезли с рецензия и декларирали, че разказаният от летописеца феномен от научна позиция не може да бъде причина за образуването на подобен кратер. Експертите предложили друго, по-правдоподобно пояснение: монасите са видели навлизането в земната атмосфера на метеорно тяло, което образно било насложено върху диска на Луната.
Древен кратер
Някои специалисти са склонни да считат, че възрастта на кратера Джордано Бруно не е 800-900 години, а повече от 1 милион.
През 2009 година астрономът Томокацу Морота пресметнал, че кратерът е на възраст от 1 до 10 милиона години. Той направил това умозаключение въз основата на проучване на плътността на дребните кратери, които са се образували непосредствено върху материала, изхвърлен от 22-километровия кратер.
Кратерът Джордано БруноСнимка: ASA/Goddard/Arizona State University
През 2012 година още един академик - космологът Йорг Фриц, оценил възрастта на кратера на повече от милион години:
„ Можем да изключим, че Джордано Бруно е основан преди 800 години. В противоположен случай хората до момента щяха да усещат следствията от това събитие под формата на дъжд от лунен материал - изяснява Фриц. - Освен това, в случай че ударът се беше случил през предишното хилядолетие, датчиците на лунните апарати щяха да демонстрират нараснала температура в региона на кратера, само че в реалност това не се случва. “
През 2001 година аспирантът от Аризонския университет Пол Уидърс провел калкулации и симулирал ударното събитие, което би трябвало да се е случило през 1178 година и да е довело до появяването на големия кратер. В своето проучване астрономът показал, че такова образувание би трябвало да е било оставено от обект с размери от един до три километра, също така конфликтът би довел до това, че 10 милиона тона лунен материал да полетят в посока на Земята.
Болид от метеорния поток Леониди през 1966 година
Снимка: J. W. Young (TMO,JPL,NASA)
По оценките на Уидърс това би провокирало натоварен метеорен дъжд, който да се следи от Земята в продължение на седмица. Хората щели да съзерцават солидно галактическо шоу, сходно на това, следено през 1966 година по време на метеорния поток Леониди, когато атмосферата на планетата била бомбардирана от до 100 000 метеора на час.
Нито една хроника от XI-XIII век няма записи за толкоз блестящо небесно шоу, за което приказва Уидърс.
„ Мисля, че очевидците просто са се оказали в нужното време на нужното място, с цел да погледнат към небето и да видят метеор тъкмо пред лунния диск, носещ се в тяхната посока - споделя Уидърс. - И това е било много зрелищен болид, който при навлизането в атмосферата на Земята е трептял и пръскал искри. Ако заемете вярна позиция по отношение на метеора, както са създали тези петима монаси, ще получите идеалната геометрия на полета. "
За разлика от метеорита, който е образувал кратера Джордано Бруно преди повече от един милион години, обектът, който може да е провокирал оптичната заблуда през 1178 година, би трябвало да е бил дребен. Следователно той е изгорен в земната атмосфера и не е предизвикал неприятности на нашата планета.
Реалност или фикция?
Решена ли е загадката? Може би не е имало никаква загадка: в своето проучване Уидърс стигнал до друго разобличаващо умозаключение: изчисленията на учения посочили, че на 18 юни 1178 година монасите не може да са следили лунен сърп от Кентърбъри, защото тогава той към момента не се е виждал. Астрономът счита, че може би очевидците са объркали датата или преднамерено са я записали неопределено.
Още от КОСМОС:
„ От средата на този рог ненадейно изскочи пламенен факел, пръскащ във всички направления огън, горещи въглени и искри на огромно разстояние “, написа монахът и прибавя, че луната „ се гърчеше като от болежка “ и „ потрепваше като ранена змия ". След всичко това небесното тяло почнало да потъмнява.
Какво са следили монасите?
Историята на Джървейс от Кентърбъри остава забравена в продължение на епохи, до момента в който през 1976 година Джак Хартунг, геофизик от Университета на Ню Йорк в Стоуни Брук, инцидентно се натъкнал на нея в архива на една от европейските библиотеки.
Вниманието на учения било привлечено от обстоятелството, че очевидците на това събитие в един глас дали своите показания под клетва. Хартунг счита, че откакто се е стигнало до толкоз сериозна процедура за това време, това значи, че монасите най-вероятно са били 100 % сигурни в това, което са видели.
Геофизикът се опитал да разгадае мистерията на " разцепената Луна ". В своите проучвания той стъпил на тезата, че астрономическото събитие, което хората следили през 1178 година, би трябвало да е имало геоложки последствия върху лунната повърхнина.
Хартунг изучил фотоси, направени през 1968 година по време на прелитането на „ Аполо 8 “ от противоположната страна на Луната, и разкрил, че ярките радиални „ линии “ към кратера Джордано Бруно – лунни диги, изхвърлени при удара - към момента не са покрити от праха, който се издига и се " движи " по повърхността по време на лунни земетресения и бомбардиране с микрометеорити. Ученият предположил, че девствената почва може да сочи, че кратерът Джордано Бруно се е образувал неотдавна и това е въпросната „ диря “, зародила вследствие на явлението, следено от монасите през 1178 година
Кратерът Джордано Бруно, сниман от " Аполо 13 ". Снимка:
Тук си коства да уточним, че кратерът Джордано Бруно не може да се види от Земята, защото се намира противоположната ѝ страна, само че това образувание е относително покрай външната граница на зоната на либрация и в случай че при удара на огромен метеорит материалът е бил изхвърлен на десетки километри нагоре, то следи от това изхвърляне биха могли да се следят от Земята.
Огромен метеорит или метеор?
Хипотезата на Хартунг получила поддръжка от някои учени, по-специално астрономите Одил Каламе и Джон Мълхоланд. Те анализирали фотосите, направени от руската сонда " Луна-24 ", и стигнали до извода, че преди към 800-900 години на Луната фактически може да е паднал астероид. В резултат на конфликта на огромно галактическо тяло с повърхността на нашия сателит от Земята е можело да се види впечатляващо изхвърляне на материал, което най-вероятно монасите са взели за „ пламенен факел “.
Но и доста научни мозъци оспорили хипотезата на Хартунг. Още през 1977 година планетолозите Харви Найнингер и Глен Хъс излезли с рецензия и декларирали, че разказаният от летописеца феномен от научна позиция не може да бъде причина за образуването на подобен кратер. Експертите предложили друго, по-правдоподобно пояснение: монасите са видели навлизането в земната атмосфера на метеорно тяло, което образно било насложено върху диска на Луната.
Древен кратер
Някои специалисти са склонни да считат, че възрастта на кратера Джордано Бруно не е 800-900 години, а повече от 1 милион.
През 2009 година астрономът Томокацу Морота пресметнал, че кратерът е на възраст от 1 до 10 милиона години. Той направил това умозаключение въз основата на проучване на плътността на дребните кратери, които са се образували непосредствено върху материала, изхвърлен от 22-километровия кратер.
Кратерът Джордано БруноСнимка: ASA/Goddard/Arizona State University
През 2012 година още един академик - космологът Йорг Фриц, оценил възрастта на кратера на повече от милион години:
„ Можем да изключим, че Джордано Бруно е основан преди 800 години. В противоположен случай хората до момента щяха да усещат следствията от това събитие под формата на дъжд от лунен материал - изяснява Фриц. - Освен това, в случай че ударът се беше случил през предишното хилядолетие, датчиците на лунните апарати щяха да демонстрират нараснала температура в региона на кратера, само че в реалност това не се случва. “
През 2001 година аспирантът от Аризонския университет Пол Уидърс провел калкулации и симулирал ударното събитие, което би трябвало да се е случило през 1178 година и да е довело до появяването на големия кратер. В своето проучване астрономът показал, че такова образувание би трябвало да е било оставено от обект с размери от един до три километра, също така конфликтът би довел до това, че 10 милиона тона лунен материал да полетят в посока на Земята.
Болид от метеорния поток Леониди през 1966 година
Снимка: J. W. Young (TMO,JPL,NASA)
По оценките на Уидърс това би провокирало натоварен метеорен дъжд, който да се следи от Земята в продължение на седмица. Хората щели да съзерцават солидно галактическо шоу, сходно на това, следено през 1966 година по време на метеорния поток Леониди, когато атмосферата на планетата била бомбардирана от до 100 000 метеора на час.
Нито една хроника от XI-XIII век няма записи за толкоз блестящо небесно шоу, за което приказва Уидърс.
„ Мисля, че очевидците просто са се оказали в нужното време на нужното място, с цел да погледнат към небето и да видят метеор тъкмо пред лунния диск, носещ се в тяхната посока - споделя Уидърс. - И това е било много зрелищен болид, който при навлизането в атмосферата на Земята е трептял и пръскал искри. Ако заемете вярна позиция по отношение на метеора, както са създали тези петима монаси, ще получите идеалната геометрия на полета. "
За разлика от метеорита, който е образувал кратера Джордано Бруно преди повече от един милион години, обектът, който може да е провокирал оптичната заблуда през 1178 година, би трябвало да е бил дребен. Следователно той е изгорен в земната атмосфера и не е предизвикал неприятности на нашата планета.
Реалност или фикция?
Решена ли е загадката? Може би не е имало никаква загадка: в своето проучване Уидърс стигнал до друго разобличаващо умозаключение: изчисленията на учения посочили, че на 18 юни 1178 година монасите не може да са следили лунен сърп от Кентърбъри, защото тогава той към момента не се е виждал. Астрономът счита, че може би очевидците са объркали датата или преднамерено са я записали неопределено.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ