Екологичната цивилизация - гениалната китайска симбиоза между човек, природа и наука
На 15 август Китай отбелязва Националния ден на екологията. Има дълбока символика в това, тъй като 18 години по-рано днешният китайски президент Си Дзинпин, тогава към момента секретар на провинциалния комитет на Китайската комунистическа партия в Джъдзян споделя, че зелените планини сами по себе си са златни. Оттогава доста се е трансформирало. Погрешната дихотомия, че екологията и икономическият напредък не вървят ръка за ръка, беше разрушена от китайците, съобщи " Радио Китай ".
Така да вземем за пример, през юли тази година Си Дзинпин съобщи, че Китай би трябвало да насърчи висококачествено развиване, част от което е и висококачествената околна среда и поощряване на модернизацията, част от която пък е хармоничното взаимно битие сред индивида и природата. Още в най-дълбока античност хората вършат разлика сред " цивилизация " и " природа ". Едното е знак на реда, на индивида и сигурността. Другото на хаоса и хтоничните сили. Или най-малко по този начин е съгласно примитивните вярвания на античните хора. Тази неправилна дихотомия, уви, беше почнала да се трансферира и в съвремието, тъй като огромните транснационални корпорации от страни като Съединени американски щати и освен, бяха подчинили напълно ориста на природата и околната среда на желанието си за облага. А както знаем, при капитализма процентът на облага е всичко.
Но също толкоз античната китайска мъдрост, съчетана с най-модерните постижения на науката и цялостния дух на социализма с китайски характерности, сподели, че има и различен път. На интензивно човешко и икономическо развиване, което не си опонира с природата.
Така, съгласно китайския президент Си Дзинпин е изцяло реалистично да има уравновесено и стабилно развиване, което да води до хармонично общуване сред човечеството и околната среда. Това е и един от крайъгълните камъни на модернизацията по китайски модел, която се прокарва от настоящия китайски водач и стана народен тренд в далекоизточната страна.
Според китайците, интензивното и непрекъснато икономическо развиване, което не регистрира потребността от консервация на природата и понижаване и надзор над вредите от естествени произшествия, подбудени от човешката активност, в дълготраен проект ще навреди и на самата стопанска система. Добър, само че ужасяващ и непотребен образец в това отношение са огромните естествени бедствия по целия свят, които носят многомилиардни финансови и стопански вреди, без даже да приказваме за по-големите, човешки загуби.
В дълготраен проект е доста по-устойчиво и надеждно да се консервира околната среда и да се пази природата посредством построяването на екологична цивилизация, която в последна сметка с помощта на научно-техническото развиване ще докара до висока икономическа добавена стойност, без да унищожава природата. Ето прочее, какво сподели китайският президент преди време на огромно партийно мероприятие:
" Екологичното развиване е основен политически въпрос, обвързван с задачата и смисъла на Партията ".
Тоест от позиция на китайското управление, екологичното развиване е един от крайъгълните камъни на държавническото изкуство в Китай. И поради това Си Дзинпин счита, че Китай би трябвало да построи " екологична цивилизация " - радикално нов вид човешко общество, което сплотява двата свята - този на индивида и този на природата, с цел да живеят те в естетика.
В рамките на десетте правилото за екологичната цивилизация, държавното и партийно управление на КНР поема персонална отговорност за построяването й, което внезапно контрастира да вземем за пример, с някои западни държавни управления, съответно с една американска президентска администрация, която даже се отдръпна от Парижкото климатично съглашение. Китай също така се базира и на своите хилядолетни обичаи, които са директно свързани с хармоничното общуване на индивида и природата. На обвързваните с природата китайски обичаи се дължи и китайската обичайната медицина да вземем за пример, която е все по-популярна и на запад.
Според китайското държавно управление, чистите води и зелените планини са скъпи активи и консервацията им сама по себе си може да докара до стопански напредък и актив - с помощта на туризъм да вземем за пример, само че освен.
" Чистите води и зелените планини не са единствено естествено благосъстояние, екологично благосъстояние, само че и обществено и икономическо благосъстояние ", съобщи преди време Си Дзинпин.
И Китай не се лимитира единствено до приказки при градежа на " екологична цивилизация ". Страната неслучайно през днешния ден е водеща в целия свят при зелените технологии, включително чистата и възобновима сила. Освен това Китай върви решително по пътя на въглеродния пик и въглеродната индиферентност. Държавно-партийното управление е приело и проекти и работи за систематично, интегрирано и осъвременено ръководство на естествения ландшафт, горите, обработваемата земеделска земя, водите и биоразнообразието.
Не на последно място, Китай, държавното му управление и научният му бранш поставиха големи старания за понижаване на замърсяването на въздуха посредством новаторски практики, научни нововъведения и систематични усъвършенствания. Разбира се, при опазването на природата и основаването на " екологична цивилизация ", Китай ангажира и цялата интернационална общественост.
" Изграждането на екологична цивилизация е обвързвано с бъдещето на човечеството и построяването на зелен дом, което е обща фантазия на цялото човечество ", акцентира също китайският водач.
Ето за какво, Китай харчи повече средства за зелена политика даже от страните от Европейския съюз, а също по този начин, когато възникне огромен екологичен проблем, за разлика от някои държавни управления, които подчиняват екологията на геополитическата конюктура, Пекин надига глас. Както става при случая с изхвърлянето на нуклеарно нечисти води от Япония в международния океан, който проект беше преглътнат и поощрен от Съединени американски щати, само че Китай повдигна въпроса пред интернационалната общественост и събра доста поддръжка измежду страните от Азиатско-тихоокеанския район.
И с цел да не сме голословни, дано да дадем и фактология. Според BBC, от половин трилион $, изхарчени по целия свят за вятърна и слънчева сила предходната година, повече от половината са вложени от Китай. Слънчевата възобновима сила на Китай като потенциал към този момент е по-голяма от тази в целия останал свят взет дружно.
Близо 99 % от електрическите рейсове по целия свят сега са в Китай, както и 70 % от високоскоростните влакове, които също са екологичен превоз. Още по-впечатляващото е, че Китай движи най-мащабния план за залесяване и обновяване на от дълго време изсечени гори в света. Процентът на китайска територия, която съставлява горски масиви е скочил от 12 до 24 в Китай.
Много показателно е, че съгласно западни тинк-танкове, китайските зелени цели и проекти, които са планувани за 2030 година, ще бъдат най-вероятно достигнати още в средата на това десетилетие, която наближава. А вследствие на китайското непрестанно вложение във възобновима сила, се стига и до световно понижение на цените, като малко по малко зелената сила ще се изравнява с въглеводородите. Според Международната енергийна организация, вложенията на Китай в зелена сила са довели до цели 80 % понижение на цените в този бранш.
От другата страна са страни като Съединените щати, които имат огромна зелена изразителност, само че не чак толкоз огромни достижения. Съединени американски щати, както статистиката демонстрира, съставляват малко под 25 % от международните въглеродни излъчвания, въпреки че популацията им е едвам 4 % от човечеството. Често те и други богати страни подчиняват битката с климатичните промени на геополитическата конюктура и упоритости, както стана в тази ситуация с проблема с изхвърлянето на нуклеарно нечисти отпадъчни води от японците в океаните. Съединени американски щати не обърнаха внимание на тази евентуална екологична злополука, поради смисъла на Япония като военнополитически съдружник против страни като Китай, Русия и Северна Корея.
Тук е редно да се означи също по този начин, че вследствие на прокси войната на Съединени американски щати против Кремъл, поради която Европа беше принудена да се откаже от съветския газ, се усили добива на газ, придобит по фракинг метода, който към момента съставлява проблем за околната среда. Нещо повече, нараснала се е използването на въглища в Европа, както и опитите за рандеман на нефт в Северно море. Освен това, администрацията във Вашингтон реши още през май месец да продаде 73 милиона акра води в Мексиканския залив, с цел да бъдат дупчени за газ и петрол, което съгласно учените може евентуално да сътвори екологична злополука.
Тези образци, както и огромните климатични и екологични разтърсвания и произшествия от последните години би трябвало да са задоволително показателни за какво построяването на " екологичната цивилизация ", за която Китай приказва, е безалтернативно и неотложно за цялото човечество. С модерната просвета и образеца на страни като Китай, всички могат да помирят цивилизацията и природата, създавайки екологичната цивилизация, за която приказва Си Дзинпин, с цел да има бъдеще за децата на цялото човечество.
Така да вземем за пример, през юли тази година Си Дзинпин съобщи, че Китай би трябвало да насърчи висококачествено развиване, част от което е и висококачествената околна среда и поощряване на модернизацията, част от която пък е хармоничното взаимно битие сред индивида и природата. Още в най-дълбока античност хората вършат разлика сред " цивилизация " и " природа ". Едното е знак на реда, на индивида и сигурността. Другото на хаоса и хтоничните сили. Или най-малко по този начин е съгласно примитивните вярвания на античните хора. Тази неправилна дихотомия, уви, беше почнала да се трансферира и в съвремието, тъй като огромните транснационални корпорации от страни като Съединени американски щати и освен, бяха подчинили напълно ориста на природата и околната среда на желанието си за облага. А както знаем, при капитализма процентът на облага е всичко.
Но също толкоз античната китайска мъдрост, съчетана с най-модерните постижения на науката и цялостния дух на социализма с китайски характерности, сподели, че има и различен път. На интензивно човешко и икономическо развиване, което не си опонира с природата.
Така, съгласно китайския президент Си Дзинпин е изцяло реалистично да има уравновесено и стабилно развиване, което да води до хармонично общуване сред човечеството и околната среда. Това е и един от крайъгълните камъни на модернизацията по китайски модел, която се прокарва от настоящия китайски водач и стана народен тренд в далекоизточната страна.
Според китайците, интензивното и непрекъснато икономическо развиване, което не регистрира потребността от консервация на природата и понижаване и надзор над вредите от естествени произшествия, подбудени от човешката активност, в дълготраен проект ще навреди и на самата стопанска система. Добър, само че ужасяващ и непотребен образец в това отношение са огромните естествени бедствия по целия свят, които носят многомилиардни финансови и стопански вреди, без даже да приказваме за по-големите, човешки загуби.
В дълготраен проект е доста по-устойчиво и надеждно да се консервира околната среда и да се пази природата посредством построяването на екологична цивилизация, която в последна сметка с помощта на научно-техническото развиване ще докара до висока икономическа добавена стойност, без да унищожава природата. Ето прочее, какво сподели китайският президент преди време на огромно партийно мероприятие:
" Екологичното развиване е основен политически въпрос, обвързван с задачата и смисъла на Партията ".
Тоест от позиция на китайското управление, екологичното развиване е един от крайъгълните камъни на държавническото изкуство в Китай. И поради това Си Дзинпин счита, че Китай би трябвало да построи " екологична цивилизация " - радикално нов вид човешко общество, което сплотява двата свята - този на индивида и този на природата, с цел да живеят те в естетика.
В рамките на десетте правилото за екологичната цивилизация, държавното и партийно управление на КНР поема персонална отговорност за построяването й, което внезапно контрастира да вземем за пример, с някои западни държавни управления, съответно с една американска президентска администрация, която даже се отдръпна от Парижкото климатично съглашение. Китай също така се базира и на своите хилядолетни обичаи, които са директно свързани с хармоничното общуване на индивида и природата. На обвързваните с природата китайски обичаи се дължи и китайската обичайната медицина да вземем за пример, която е все по-популярна и на запад.
Според китайското държавно управление, чистите води и зелените планини са скъпи активи и консервацията им сама по себе си може да докара до стопански напредък и актив - с помощта на туризъм да вземем за пример, само че освен.
" Чистите води и зелените планини не са единствено естествено благосъстояние, екологично благосъстояние, само че и обществено и икономическо благосъстояние ", съобщи преди време Си Дзинпин.
И Китай не се лимитира единствено до приказки при градежа на " екологична цивилизация ". Страната неслучайно през днешния ден е водеща в целия свят при зелените технологии, включително чистата и възобновима сила. Освен това Китай върви решително по пътя на въглеродния пик и въглеродната индиферентност. Държавно-партийното управление е приело и проекти и работи за систематично, интегрирано и осъвременено ръководство на естествения ландшафт, горите, обработваемата земеделска земя, водите и биоразнообразието.
Не на последно място, Китай, държавното му управление и научният му бранш поставиха големи старания за понижаване на замърсяването на въздуха посредством новаторски практики, научни нововъведения и систематични усъвършенствания. Разбира се, при опазването на природата и основаването на " екологична цивилизация ", Китай ангажира и цялата интернационална общественост.
" Изграждането на екологична цивилизация е обвързвано с бъдещето на човечеството и построяването на зелен дом, което е обща фантазия на цялото човечество ", акцентира също китайският водач.
Ето за какво, Китай харчи повече средства за зелена политика даже от страните от Европейския съюз, а също по този начин, когато възникне огромен екологичен проблем, за разлика от някои държавни управления, които подчиняват екологията на геополитическата конюктура, Пекин надига глас. Както става при случая с изхвърлянето на нуклеарно нечисти води от Япония в международния океан, който проект беше преглътнат и поощрен от Съединени американски щати, само че Китай повдигна въпроса пред интернационалната общественост и събра доста поддръжка измежду страните от Азиатско-тихоокеанския район.
И с цел да не сме голословни, дано да дадем и фактология. Според BBC, от половин трилион $, изхарчени по целия свят за вятърна и слънчева сила предходната година, повече от половината са вложени от Китай. Слънчевата възобновима сила на Китай като потенциал към този момент е по-голяма от тази в целия останал свят взет дружно.
Близо 99 % от електрическите рейсове по целия свят сега са в Китай, както и 70 % от високоскоростните влакове, които също са екологичен превоз. Още по-впечатляващото е, че Китай движи най-мащабния план за залесяване и обновяване на от дълго време изсечени гори в света. Процентът на китайска територия, която съставлява горски масиви е скочил от 12 до 24 в Китай.
Много показателно е, че съгласно западни тинк-танкове, китайските зелени цели и проекти, които са планувани за 2030 година, ще бъдат най-вероятно достигнати още в средата на това десетилетие, която наближава. А вследствие на китайското непрестанно вложение във възобновима сила, се стига и до световно понижение на цените, като малко по малко зелената сила ще се изравнява с въглеводородите. Според Международната енергийна организация, вложенията на Китай в зелена сила са довели до цели 80 % понижение на цените в този бранш.
От другата страна са страни като Съединените щати, които имат огромна зелена изразителност, само че не чак толкоз огромни достижения. Съединени американски щати, както статистиката демонстрира, съставляват малко под 25 % от международните въглеродни излъчвания, въпреки че популацията им е едвам 4 % от човечеството. Често те и други богати страни подчиняват битката с климатичните промени на геополитическата конюктура и упоритости, както стана в тази ситуация с проблема с изхвърлянето на нуклеарно нечисти отпадъчни води от японците в океаните. Съединени американски щати не обърнаха внимание на тази евентуална екологична злополука, поради смисъла на Япония като военнополитически съдружник против страни като Китай, Русия и Северна Корея.
Тук е редно да се означи също по този начин, че вследствие на прокси войната на Съединени американски щати против Кремъл, поради която Европа беше принудена да се откаже от съветския газ, се усили добива на газ, придобит по фракинг метода, който към момента съставлява проблем за околната среда. Нещо повече, нараснала се е използването на въглища в Европа, както и опитите за рандеман на нефт в Северно море. Освен това, администрацията във Вашингтон реши още през май месец да продаде 73 милиона акра води в Мексиканския залив, с цел да бъдат дупчени за газ и петрол, което съгласно учените може евентуално да сътвори екологична злополука.
Тези образци, както и огромните климатични и екологични разтърсвания и произшествия от последните години би трябвало да са задоволително показателни за какво построяването на " екологичната цивилизация ", за която Китай приказва, е безалтернативно и неотложно за цялото човечество. С модерната просвета и образеца на страни като Китай, всички могат да помирят цивилизацията и природата, създавайки екологичната цивилизация, за която приказва Си Дзинпин, с цел да има бъдеще за децата на цялото човечество.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ