Сцена от Ада на Данте: Най-голямата лавина в света убива няколко хиляди перуанци през 1962
На 10 януари 1962 година лавина, паднала от ската на изгаснал вулкан в Перу, лишава живота на около четири хиляди души. Унищожени са няколко града и доста села. Телата на починалите са разпръснати по целия път на лавината, а някои даже са отнесени в Тихия океан.
На 10 януари 1962 година, в седем часа вечерта, пада най-голямата лавина в историята, която се спуска от планината Уаскаран в Перу. Езикът на ледника, натежал от сняг и окъпан от жаркото несезонно слънце, се срутва от над 6 км височина, трансформирайки се поток от тиня, сняг и лед, движещ се надолу с невиждана скорост.
Уаскаран, аспект от град Юнгай. Снимка: ZiaLater / Public Domain
Това събитие не е имало външен спусък – не е било съпроводено от земетресение, детонация и други – счита се, че откъсването на част от ледника е било непринудено. В същото време някои камъни в потока били по-големи от многоетажни здания. Общият размер на падналия лед и сняг бил почти 3 милиона куб. м, а към края на придвижването достигнал 9-13 милиона куб. м. В резултат на това злополучие, съгласно разнообразни оценки, са починали от 2,5 до 4 хиляди души и към 10 хиляди глави добитък. Само седем минути били нужни на стихията, с цел да унищожи град Ранраирка и шест други по-малки обитаеми места. Частично разрушени били още три селища.
Угасналият вулкан Уаскаран, намиращ се в перуанските Анди, е най-високата точка в Перу и четвъртата по височина планина в Южна Америка, височината му е 6768 м. Уаскаран е част от масива Кордилера Бланка и се намира в едноименния народен парк. В същото време връх Уаскаран е втората по раздалеченост от центъра на Земята точка на планетата; в този смисъл той отстъпва единствено на угасналия вулкан Чимборасо в Еквадор, също ситуиран покрай екватора - точно по екватора кората на въртящата се планета е малко по-дебела, в сравнение с при полюсите.
По скатовете на угасналия вулкан от дълго време се били заселили доста дребни перуански общности, чиито поданици се занимавали със земеделие в долината на река Санта. Вечерта на 10 януари, когато множеството поданици на района били по домовете си за вечеря, ръбът на гигантския хладилник ненадейно се разцепил и с тътнеж се сринал от планината.
Силният звук се чул във всички градове долу. Тъй като лавините в този регион не били напълно необикновени, локалните към този момент знаели, че сред първите звуци от окъсващия се лед и спускането на главната лавина минават 20-30 минути, което дава опция на хората да намерят някой безвреден рид. Този път обаче лавината единствено за седем минути минала 15-те километра, отделящи планината от жилищните региони, унищожавайки безусловно всичко по пътя си.
Градовете Ранрахирка и Уараскучо били заровени под 12-метров слой от лед, тиня, паднали дървета, камъни и други парчета. Едва по няколко души съумели да оцелеят във всеки град. Лавината стигнала до река Санта, където спряла водния поток, причинявайки наводнения в близките региони. Реката се издигнала на осем метра, носейки всичко от долината със себе си.
Телата на хиляди починали били разпръснати по целия път на лавината, а някои даже се озовали в Тихия океан покрай пристанищния град Чимботе, пренесени на разстояние от 100 и половина километра. Други били заровени под такова количество парчета, че телата им в никакъв случай не били открити. Освен загубата на добитък, била унищожена и годишна продукция за няколко милиона $.
Един от хората в оживелия по знамение град Юнгай, хвърляйки взор към ледника сега, когато той едвам започвал своето придвижване, в началото го взел за облак, който изглеждал златист в лъчите на залязващото слънце. „ Но незабавно видях този облак да се втурва надолу по ската “, споделя той по-късно. Ледникът се втурнал в Кайехон де Уайлас, долината на река Санта, с плач „ сходен на плача на 10 хиляди диви зверове “. Така си спомня различен свидетел.
„ Почувствах грохота с цялото си създание “, е споменът на трети очевидец. Смазващият мразовит вал като че ли с острие отрязал планинския скат и по-късно рикоширал от единия завършек на дерето до другия, откъсвайки и отнасяйки земя, камъни и стада овце. В един миг той се втурнал в село Янамачико и три прилежащи, като ги изравнил със земята и умъртвил 800 поданици едновременно. Отнасяйки със себе си останките от къщи и други постройки, потокът траял неудържимия си бяг.
С времето лавината снижила скоростта си до 110 км/ч. Планините, които се издигали около дефилето, не я пуснали в град Юнгай, само че по-голямото населено място Ранрахирка с население от 2700 души било навръх пътя ѝ.
За броени секунди лавината се срутила в града, чупейки къщите като кибритени кутийки. Главният инженер на локалната електроцентрала Рикардо Оливера чул далечния сигнален плач и сграбчил две дребни момиченца, играещи на детската площадка, с цел да се скрие с тях под закрилата на хубавичко черква. След това той описал тези събития по този начин: „ Момичетата бяха сграбчени от ръцете ми или от вятъра, или от минаваща стена от тиня. Електрически проводници падаха на всички места, само че някак си оцелях. Когато пристигнах на себе си, всичко, което видях, беше лед и тиня. " Момичетата, постройките в близост и даже църквата били пометени, всички поданици били мъртви. „ Бях изумен от безспорната тишина - спомня си Оливера. - Когато разбрах, че жена ми, децата и родителите ми са заровени под руините, избухнах в сълзи. “
Напълно разрушена дружно с шест други града, Ранрахирка губи съвсем всичките си поданици. Кметът Алфонсо Кабалеро декларирал, че са оживели единствено към 50 от 500-те поданици. „ За осем минути Ранрахирка беше изтрита от лицето на Земята “, установил той.
Полковник Умберто Ампуера, началник на аварийно-спасителната работа, декларирал, че мястото на злополуката му припомня за сцена от „ Ада “ на Данте. Той се обърнал към държавното управление на Перу за помощ, с цел да възвърне унищожените връзки и да се свърже с всички, оживели при лавината. Два самолета на перуанските военновъздушни сили доставили филантропична помощ в региона и там били изпратени войски, с цел да разчистят пътищата, отрязани от стихията. Тогава почнала да идва интернационална помощ от Организация на обединените нации и Червения кръст.
След унищожаването на селата Ранрахирка, Шачша, Хуараскучо, Янама Чико, Матакото, Чукибамба, Кая, Енкайор, Армапампа и Учукото, лавината минала на километър и половина южно от античния град Юнгай и на един километър северно от град Манкос. След лавината от 1962 година стотици мигранти от близките райони пристигнали в Юнгай, защото го считали за „ най-безопасния град в Кайехон де Уайлас “.
Но осем години по-късно земетресение провокирало друга ужасна лавина в същия регион. На 31 май 1970 година в Анкаш земетресение с магнитуд 7,9 раздрусва района и лишава живота на повече от 70 хиляди души.
Градовете Ранрахирка и Юнгай още веднъж били наранени от ледопад от снежния Уаскаран. Това е най-катастрофалното земетресение в Перу по брой на жертвите. Според някои оценки броят на починалите тогава може да е достигнал 100 хиляди; 25 хиляди души изчезнали безследно. Също по този начин били регистрирани 358 хиляди ранени, над 157 хиляди приети в болница, а хората с по-леки контузии били към 3 милиона. Град Юнгай, оживял по знамение през 1962 година и приел доста бежанци, бил изцяло наводнен през 1970 година, а град Хуараз и други били разрушени.
Сега учените предизвестяват, че в случай че нещо сходно се повтори, вредите ще са доста по-големи и наводнението ще унищожи още повече градове и села поради забележителното увеличение на популацията и инфраструктурата на този район.
Още от ИНТЕРЕСНО:
На 10 януари 1962 година, в седем часа вечерта, пада най-голямата лавина в историята, която се спуска от планината Уаскаран в Перу. Езикът на ледника, натежал от сняг и окъпан от жаркото несезонно слънце, се срутва от над 6 км височина, трансформирайки се поток от тиня, сняг и лед, движещ се надолу с невиждана скорост.
Уаскаран, аспект от град Юнгай. Снимка: ZiaLater / Public Domain
Това събитие не е имало външен спусък – не е било съпроводено от земетресение, детонация и други – счита се, че откъсването на част от ледника е било непринудено. В същото време някои камъни в потока били по-големи от многоетажни здания. Общият размер на падналия лед и сняг бил почти 3 милиона куб. м, а към края на придвижването достигнал 9-13 милиона куб. м. В резултат на това злополучие, съгласно разнообразни оценки, са починали от 2,5 до 4 хиляди души и към 10 хиляди глави добитък. Само седем минути били нужни на стихията, с цел да унищожи град Ранраирка и шест други по-малки обитаеми места. Частично разрушени били още три селища.
Угасналият вулкан Уаскаран, намиращ се в перуанските Анди, е най-високата точка в Перу и четвъртата по височина планина в Южна Америка, височината му е 6768 м. Уаскаран е част от масива Кордилера Бланка и се намира в едноименния народен парк. В същото време връх Уаскаран е втората по раздалеченост от центъра на Земята точка на планетата; в този смисъл той отстъпва единствено на угасналия вулкан Чимборасо в Еквадор, също ситуиран покрай екватора - точно по екватора кората на въртящата се планета е малко по-дебела, в сравнение с при полюсите.
По скатовете на угасналия вулкан от дълго време се били заселили доста дребни перуански общности, чиито поданици се занимавали със земеделие в долината на река Санта. Вечерта на 10 януари, когато множеството поданици на района били по домовете си за вечеря, ръбът на гигантския хладилник ненадейно се разцепил и с тътнеж се сринал от планината.
Силният звук се чул във всички градове долу. Тъй като лавините в този регион не били напълно необикновени, локалните към този момент знаели, че сред първите звуци от окъсващия се лед и спускането на главната лавина минават 20-30 минути, което дава опция на хората да намерят някой безвреден рид. Този път обаче лавината единствено за седем минути минала 15-те километра, отделящи планината от жилищните региони, унищожавайки безусловно всичко по пътя си.
Градовете Ранрахирка и Уараскучо били заровени под 12-метров слой от лед, тиня, паднали дървета, камъни и други парчета. Едва по няколко души съумели да оцелеят във всеки град. Лавината стигнала до река Санта, където спряла водния поток, причинявайки наводнения в близките региони. Реката се издигнала на осем метра, носейки всичко от долината със себе си.
Телата на хиляди починали били разпръснати по целия път на лавината, а някои даже се озовали в Тихия океан покрай пристанищния град Чимботе, пренесени на разстояние от 100 и половина километра. Други били заровени под такова количество парчета, че телата им в никакъв случай не били открити. Освен загубата на добитък, била унищожена и годишна продукция за няколко милиона $.
Един от хората в оживелия по знамение град Юнгай, хвърляйки взор към ледника сега, когато той едвам започвал своето придвижване, в началото го взел за облак, който изглеждал златист в лъчите на залязващото слънце. „ Но незабавно видях този облак да се втурва надолу по ската “, споделя той по-късно. Ледникът се втурнал в Кайехон де Уайлас, долината на река Санта, с плач „ сходен на плача на 10 хиляди диви зверове “. Така си спомня различен свидетел.
„ Почувствах грохота с цялото си създание “, е споменът на трети очевидец. Смазващият мразовит вал като че ли с острие отрязал планинския скат и по-късно рикоширал от единия завършек на дерето до другия, откъсвайки и отнасяйки земя, камъни и стада овце. В един миг той се втурнал в село Янамачико и три прилежащи, като ги изравнил със земята и умъртвил 800 поданици едновременно. Отнасяйки със себе си останките от къщи и други постройки, потокът траял неудържимия си бяг.
С времето лавината снижила скоростта си до 110 км/ч. Планините, които се издигали около дефилето, не я пуснали в град Юнгай, само че по-голямото населено място Ранрахирка с население от 2700 души било навръх пътя ѝ.
За броени секунди лавината се срутила в града, чупейки къщите като кибритени кутийки. Главният инженер на локалната електроцентрала Рикардо Оливера чул далечния сигнален плач и сграбчил две дребни момиченца, играещи на детската площадка, с цел да се скрие с тях под закрилата на хубавичко черква. След това той описал тези събития по този начин: „ Момичетата бяха сграбчени от ръцете ми или от вятъра, или от минаваща стена от тиня. Електрически проводници падаха на всички места, само че някак си оцелях. Когато пристигнах на себе си, всичко, което видях, беше лед и тиня. " Момичетата, постройките в близост и даже църквата били пометени, всички поданици били мъртви. „ Бях изумен от безспорната тишина - спомня си Оливера. - Когато разбрах, че жена ми, децата и родителите ми са заровени под руините, избухнах в сълзи. “
Напълно разрушена дружно с шест други града, Ранрахирка губи съвсем всичките си поданици. Кметът Алфонсо Кабалеро декларирал, че са оживели единствено към 50 от 500-те поданици. „ За осем минути Ранрахирка беше изтрита от лицето на Земята “, установил той.
Полковник Умберто Ампуера, началник на аварийно-спасителната работа, декларирал, че мястото на злополуката му припомня за сцена от „ Ада “ на Данте. Той се обърнал към държавното управление на Перу за помощ, с цел да възвърне унищожените връзки и да се свърже с всички, оживели при лавината. Два самолета на перуанските военновъздушни сили доставили филантропична помощ в региона и там били изпратени войски, с цел да разчистят пътищата, отрязани от стихията. Тогава почнала да идва интернационална помощ от Организация на обединените нации и Червения кръст.
След унищожаването на селата Ранрахирка, Шачша, Хуараскучо, Янама Чико, Матакото, Чукибамба, Кая, Енкайор, Армапампа и Учукото, лавината минала на километър и половина южно от античния град Юнгай и на един километър северно от град Манкос. След лавината от 1962 година стотици мигранти от близките райони пристигнали в Юнгай, защото го считали за „ най-безопасния град в Кайехон де Уайлас “.
Но осем години по-късно земетресение провокирало друга ужасна лавина в същия регион. На 31 май 1970 година в Анкаш земетресение с магнитуд 7,9 раздрусва района и лишава живота на повече от 70 хиляди души.
Градовете Ранрахирка и Юнгай още веднъж били наранени от ледопад от снежния Уаскаран. Това е най-катастрофалното земетресение в Перу по брой на жертвите. Според някои оценки броят на починалите тогава може да е достигнал 100 хиляди; 25 хиляди души изчезнали безследно. Също по този начин били регистрирани 358 хиляди ранени, над 157 хиляди приети в болница, а хората с по-леки контузии били към 3 милиона. Град Юнгай, оживял по знамение през 1962 година и приел доста бежанци, бил изцяло наводнен през 1970 година, а град Хуараз и други били разрушени.
Сега учените предизвестяват, че в случай че нещо сходно се повтори, вредите ще са доста по-големи и наводнението ще унищожи още повече градове и села поради забележителното увеличение на популацията и инфраструктурата на този район.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ