Как България запазва Южна Добруджа след края на Втората световна война
На 10 февруари 1947 година са подписани Парижките мирни контракти, уреждащи интернационалните връзки с петте някогашни съдружници на хитлеристка Германия - Италия, Финландия, България, Унгария и Румъния.
Под документа от наша страна подписа си поставят подпредседателите на Министерския съвет Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов. Съгласно член 1 на контракта границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година
България се трансформира в единствената губеща страна, която излиза от Втората международна война по-голяма. Това е един от най-големите политически триумфи в историята ни. Ето по какъв начин се стига до него.
Предистория
Именно изборът на датата, по отношение на която страната ни резервира територията си, е основен за българските ползи.
След края на Първата международна война, България е лишена от Македония, Беломорска Тракия, Западните околности и цяла Добруджа. Близо 2 десетилетия родината ни е с извънредно стеснен стопански капацитет, тъй като излазът на Бяло море и " житницата " към Добрич са изгубени.
Външната ни политика не престава да търси метод да промени обстановката. Стартът на Втората международна война се оказва сполучлив миг за активизиране на българските дипломати.
Цар Борис III умира през 1943 година, само че е един от най-твърд съперници на войната против руска Русия
Снимка: "Стара София "
На 7 септември 1940 година сред Царство България и Кралство Румъния е подписана Крайовската конвенция. Това става под натиска на Германия, а Съюз на съветските социалистически републики и Италия също въздействат в интерес на ползите ни.
Договорът връща в рамките на родината ни Южна Добруджа. Градовете Добрич, Силистра, Балчик, Тутракан и Каварна стават още веднъж български. Като отплата София се съгласява да заплати 168 милиона лв. по отношение на днешния курс на Букурещ.
Крайовската конвенция обаче не е единственият сходен контракт. Месец по-рано е подписан Вторият виенски арбитраж. Той още веднъж е осъществен под напън на Германия и със единодушието на Съюз на съветските социалистически републики и Италия. Съгласно него Румъния връща Северна Трансилвания назад на Унгария.
На 12 март 1940 година е подписан и Московският кротичък контракт, поставил завършек на несполучливата война на Съюз на съветските социалистически републики с Финландия. Въпреки понесеното проваляне на фронта, Съветският съюз печели територия - региона Карелия, ситуирана северно от Ленинград.
Интригите в Париж
След края на Втората международна война всеки един от някогашните съдружници на Германия се пробва да се сложи в преференциална позиция.
Карта, показваща териториалните придобивки на Унгария в Трансилвания и на България в Южна Добруджа
Снимка: iStock by Getty Images
Италия пледира, че в страната е имало огромно съпротивително антифашистко придвижване. На 10 октомври 1943 година Рим публично афишира война на Германия и минава на страната на съдружниците.
Финландия акцентира, че в края на 1944 година също афишира война на Германия и в никакъв случай не е била цялостен съдружник на оста Рим-Берлин-Токио.
Румъния също сменя лагера си в края на август 1944 година и армията й стартира дейности против Германия. Преди това Букурещ обаче е взел участие интензивно във войната против Съюз на съветските социалистически републики, както и в Холокоста.
Унгария има най-малки шансове. Тя се бие дружно с Германия съвсем до самия завършек на войната.
Докато победените желаят да имат по-добри мирни условия, то спечелилите имат упоритостта за огромни репарации и териториални придобивки.
Уникалната позиция на България
Страната ни официално става съдружник на нацистка Германия. София позволява немски войски на територията си и доставя Берлин с запаси. България даже афишира война на Съединени американски щати и Англия. Това деяние е алегорично - нито един български боец не отива да се бие против съдружниците.
България не е пощадена от бомбардировачите на Англия и Съединени американски щати
Снимка: iStock by Getty Images
В резултат на съюза с Германия, България получава за администриране съвсем цяла Македония, Беломорска Тракия и Западните околности. Германия взема решение да остави финалното систематизиране на териториите за след края на войната, само че е реалност, че при започване на 1941 година страната ни е постигнала фантазията си за национално обединяване.
На 22 юни 1941 година Германия стартира войната си против Съветския съюз. България обаче резервира индиферентност и продължава да поддържа дипломатически връзки с Москва.
София не изпраща постоянни войски на Източния фронт. Цар Борис III даже не разрешава заминаването на събран доброволчески легион от 1500 души, които желаят да се бият за Германия и " против болшевизма ".
Междувременно Берлин стартира да оказва напън върху българското държавно управление за " дефинитивно решение на еврейския въпрос ". Протести, подкрепени интензивно от Българската православна черква, депутати и ръководители на професионални организации, стопират депортацията на българските евреи.
След преврата на 9 септември България сменя страните и се включва интензивно във войната против Германия. На фронта отпътуват 300 000 български бойци. Българската войска демонстрира висок военен дух на териториите на Унгария и Югославия и способства за окончателния погром на Нацистка Германия.
На Потсдамската конференция, където съдружниците признават на Италия статут на съвоюваща страна, Йосиф Сталин предлага това да бъде направено и за България, само че ръководителите на Съединени американски щати и Англия отхвърлят.
Южна Добруджа
Снимка: Wikimedia
Дипломатически маневри
Изготвянето на мирните контракти лишава извънредно дълго време, през което се случват няколко основни неща.
През 1946 година след извършен референдум България се трансформира в република. Гърция в това време попада в пламъците на гражданската война, а зоните на въздействие в Европа към момента се чертаят. Бавно, само че несъмнено стартира Студената война.
Българските дипломати употребяват това, с цел да слагат своите претенции.
София прави сондажи за отделяне на следената от гръцките комунисти Западна Тракия. Страната ни на процедура насочва искания за изход на Бяло море. Паралелно с това Югославия демонстрира териториални упоритости за ръководство на Егейска Македония.
Сталин мълчешком поддържа тези претенции, предвиждайки основаването на Южнославянска федерация, която да обгръща съвсем задачите Балкани и която да подсигурява мечтаните от епохи южни проливи за Москва. Западните съдружници не се съгласяват с тези искания.
Желанието на България да резервира Южна Добруджа обаче среща схващане. Така страната ни се трансформира в единствената изгубила Втората международна война страна, която излиза от спора с увеличена територия.
До огромна степен този триумф се дължи на позицията на цар Борис III. Държавникът не желае български бойци да умират за непознати ползи в международен спор. По това време не липсват политици, които подлагат на критика " миролюбивостта " на царя. Решението на последния български монарх обаче се оказва извънредно умно и далновидно.
В следствие българската дипломация прави всичко по силите си, с цел да не преживее страната ни Трета национална злополука и да има допустимо най-хубава позиция при подписването на мирния контракт, който през днешния ден навършва 75 години.
Под документа от наша страна подписа си поставят подпредседателите на Министерския съвет Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов. Съгласно член 1 на контракта границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година
България се трансформира в единствената губеща страна, която излиза от Втората международна война по-голяма. Това е един от най-големите политически триумфи в историята ни. Ето по какъв начин се стига до него.
Предистория
Именно изборът на датата, по отношение на която страната ни резервира територията си, е основен за българските ползи.
След края на Първата международна война, България е лишена от Македония, Беломорска Тракия, Западните околности и цяла Добруджа. Близо 2 десетилетия родината ни е с извънредно стеснен стопански капацитет, тъй като излазът на Бяло море и " житницата " към Добрич са изгубени.
Външната ни политика не престава да търси метод да промени обстановката. Стартът на Втората международна война се оказва сполучлив миг за активизиране на българските дипломати.
Цар Борис III умира през 1943 година, само че е един от най-твърд съперници на войната против руска Русия
Снимка: "Стара София "
На 7 септември 1940 година сред Царство България и Кралство Румъния е подписана Крайовската конвенция. Това става под натиска на Германия, а Съюз на съветските социалистически републики и Италия също въздействат в интерес на ползите ни.
Договорът връща в рамките на родината ни Южна Добруджа. Градовете Добрич, Силистра, Балчик, Тутракан и Каварна стават още веднъж български. Като отплата София се съгласява да заплати 168 милиона лв. по отношение на днешния курс на Букурещ.
Крайовската конвенция обаче не е единственият сходен контракт. Месец по-рано е подписан Вторият виенски арбитраж. Той още веднъж е осъществен под напън на Германия и със единодушието на Съюз на съветските социалистически републики и Италия. Съгласно него Румъния връща Северна Трансилвания назад на Унгария.
На 12 март 1940 година е подписан и Московският кротичък контракт, поставил завършек на несполучливата война на Съюз на съветските социалистически републики с Финландия. Въпреки понесеното проваляне на фронта, Съветският съюз печели територия - региона Карелия, ситуирана северно от Ленинград.
Интригите в Париж
След края на Втората международна война всеки един от някогашните съдружници на Германия се пробва да се сложи в преференциална позиция.
Карта, показваща териториалните придобивки на Унгария в Трансилвания и на България в Южна Добруджа
Снимка: iStock by Getty Images
Италия пледира, че в страната е имало огромно съпротивително антифашистко придвижване. На 10 октомври 1943 година Рим публично афишира война на Германия и минава на страната на съдружниците.
Финландия акцентира, че в края на 1944 година също афишира война на Германия и в никакъв случай не е била цялостен съдружник на оста Рим-Берлин-Токио.
Румъния също сменя лагера си в края на август 1944 година и армията й стартира дейности против Германия. Преди това Букурещ обаче е взел участие интензивно във войната против Съюз на съветските социалистически републики, както и в Холокоста.
Унгария има най-малки шансове. Тя се бие дружно с Германия съвсем до самия завършек на войната.
Докато победените желаят да имат по-добри мирни условия, то спечелилите имат упоритостта за огромни репарации и териториални придобивки.
Уникалната позиция на България
Страната ни официално става съдружник на нацистка Германия. София позволява немски войски на територията си и доставя Берлин с запаси. България даже афишира война на Съединени американски щати и Англия. Това деяние е алегорично - нито един български боец не отива да се бие против съдружниците.
България не е пощадена от бомбардировачите на Англия и Съединени американски щати
Снимка: iStock by Getty Images
В резултат на съюза с Германия, България получава за администриране съвсем цяла Македония, Беломорска Тракия и Западните околности. Германия взема решение да остави финалното систематизиране на териториите за след края на войната, само че е реалност, че при започване на 1941 година страната ни е постигнала фантазията си за национално обединяване.
На 22 юни 1941 година Германия стартира войната си против Съветския съюз. България обаче резервира индиферентност и продължава да поддържа дипломатически връзки с Москва.
София не изпраща постоянни войски на Източния фронт. Цар Борис III даже не разрешава заминаването на събран доброволчески легион от 1500 души, които желаят да се бият за Германия и " против болшевизма ".
Междувременно Берлин стартира да оказва напън върху българското държавно управление за " дефинитивно решение на еврейския въпрос ". Протести, подкрепени интензивно от Българската православна черква, депутати и ръководители на професионални организации, стопират депортацията на българските евреи.
След преврата на 9 септември България сменя страните и се включва интензивно във войната против Германия. На фронта отпътуват 300 000 български бойци. Българската войска демонстрира висок военен дух на териториите на Унгария и Югославия и способства за окончателния погром на Нацистка Германия.
На Потсдамската конференция, където съдружниците признават на Италия статут на съвоюваща страна, Йосиф Сталин предлага това да бъде направено и за България, само че ръководителите на Съединени американски щати и Англия отхвърлят.
Южна Добруджа
Снимка: Wikimedia
Дипломатически маневри
Изготвянето на мирните контракти лишава извънредно дълго време, през което се случват няколко основни неща.
През 1946 година след извършен референдум България се трансформира в република. Гърция в това време попада в пламъците на гражданската война, а зоните на въздействие в Европа към момента се чертаят. Бавно, само че несъмнено стартира Студената война.
Българските дипломати употребяват това, с цел да слагат своите претенции.
София прави сондажи за отделяне на следената от гръцките комунисти Западна Тракия. Страната ни на процедура насочва искания за изход на Бяло море. Паралелно с това Югославия демонстрира териториални упоритости за ръководство на Егейска Македония.
Сталин мълчешком поддържа тези претенции, предвиждайки основаването на Южнославянска федерация, която да обгръща съвсем задачите Балкани и която да подсигурява мечтаните от епохи южни проливи за Москва. Западните съдружници не се съгласяват с тези искания.
Желанието на България да резервира Южна Добруджа обаче среща схващане. Така страната ни се трансформира в единствената изгубила Втората международна война страна, която излиза от спора с увеличена територия.
До огромна степен този триумф се дължи на позицията на цар Борис III. Държавникът не желае български бойци да умират за непознати ползи в международен спор. По това време не липсват политици, които подлагат на критика " миролюбивостта " на царя. Решението на последния български монарх обаче се оказва извънредно умно и далновидно.
В следствие българската дипломация прави всичко по силите си, с цел да не преживее страната ни Трета национална злополука и да има допустимо най-хубава позиция при подписването на мирния контракт, който през днешния ден навършва 75 години.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ