Васильовден е - традиции и обичаи
На 1 януари православната черква отбелязва Обрезание Господне и се уважава паметта на Свети Василий Велики .
Празникът Обрезание Господне напомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се прави от евреите като знак на завета (договора) с Бог. С този празник приключва осемдневният церемониален цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики е бил популярен църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ". През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи. Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ". Първият залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка.
Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се резервират суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.
Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то точно при започване на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния. Имен ден честват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.
Празникът Обрезание Господне напомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се прави от евреите като знак на завета (договора) с Бог. С този празник приключва осемдневният церемониален цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики е бил популярен църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ". През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи. Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ". Първият залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка.
Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се резервират суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.
Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то точно при започване на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния. Имен ден честват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ