На 1 август 1990 г. VІІ Велико народно събрание избира

На 1 август 1990 година VІІ Велико национално заседание избира доктор Желю Желев за ръководител (президент) на България на съображение член 78, т. 16 от Конституцията на Народна република България. На 12 юли 1991 година е призната новата конституция, според която България е парламентарна република, а член 92 постановява, че президентът е държавен глава, който се избира директно от гласоподавателите.

На 19 януари 1992 година доктор Желю Желев е определен за първи президент на Република България на втория тур на първите директни президентски избори в страната. Д-р Желю Желев и вицепрезидентът Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, получават 2 738 420 гласа (52,85 процента).

Българска телеграфна агенция написа:

България потегля по пътя на парламентарната народна власт

Велико Търново, 10 юли 1990 година /спец. кор. на Българска телеграфна агенция Бойка Димитрова и кор. на Българска телеграфна агенция Пламен Цветков/ С тържественото разкриване през днешния ден на Великото национално заседание се слага същинското парламентарно начало за развиването на младата българска народна власт. Тук, във Велико Търново, където са ставали съдбоносни събития, през днешния ден 400-те депутати се събират освен с цел да възстановят историческата традиция всички най-важни въпроси за отечеството да се вземат решение от Великото национално заседание, само че и да създадат първите стъпки към по този начин мечтаното национално единодушие, на възраждането на България съгласно нормите на актуалната европейска народна власт.
Със съзнанието за непреходността на демократичните начала в живота на обществото жителите у нас чакат от своите избраници освен да изработят новата конституция, само че на дело да покажат, че ратуват за преуспяването на страната. Обществото ни желае да види образци на политическа мъдрост, на цивилизован парламентарен разговор и съгласие, на градивни парламентарни решения. Защото утвърждения по-нататък ще получава единствено този, който демонстрира, че води добре националните сметки.
Израз на това предпочитание са думите, изписани на многочислените транспаранти, с които са украсени улиците: на града. С тях великотърновци приветстват и пожелават сполучлива работа на депутатите. Изписаните апели гласят " Великото национално заседание - вяра за правова и демократична страна “, " Националното единение - гаранция за икономическия триумф “.
Атмосферата, която владее града, като че ли не предстои на изложение. Тук господства духът на необикновеното събитие. Хората осъзнават, че Велико Търново още веднъж приковава вниманието на България, всеки ясно схваща историческата стойност на днешния ден. Часовете преди началото на церемонията по формалното разкриване на сесията на новоизбрания парламент високи стойности означи градусът на публичните настроения. От миналата нощ и денем тук се усилва притокът на последователи на партии, придвижвания и организации от цялата страна.
По-късно колони от представители на Отечествената партия на труда, Националнорадикалната партия, Организацията за конституционна отбрана на националните ползи и други жители се насочиха към остарялата градска част, само че не бяха позволени в региона на музея " Възраждане и Учредително заседание “. Въпреки напрегнатата конюнктура, разсъдъкът явно надви. Произшествия и произшествия не бяха позволени преди, по време и след церемонията по откриването на сесията на Великото национално заседание.
Малко след 14,00 часа депутатите се насочиха с рейсовете към постройката, където преди 111 години се е състояло Учредителното заседание.
Това удивително място, събирало нееднократно едни от най-достойните мъже на България, през днешния ден още веднъж, въпреки и за броени часове се трансформира в център на политическия ни живот.
Старият парламент, украсен с бръшлян и здравец - знаци на безконечните устои на българския дух, посрещна към 1000 посетители - народни представители, ръководители на дипломатически задачи, наши и задгранични публицисти. Пред входа хор за старинни песнопения поздрави депутатите.
След това те публично се записаха в книгата на народните представители.
Камбаните на Катедралния храм " Рождество богородично “, възвестиха началото на тържествената гала.
Залата, украсена както преди 111 години с национални флагове и хералдични гербове с лъвове, символизиращи възродената българска държавност, излъчваше атмосферата на тогавашното първо съвещание.
Днес тук бяха и главата на Българската православна черква патриарх Максим, основният мюфтия на мюсюлманите в България, доктор Хаджи Недим Хафъс Ибрахим Генджев, както и други ръководители на религиозните общности у нас.

Велико национално заседание

София, 31 юли 1990 година /БТА/ Президентската рецесия е или на крачка от превъзмогването, или ще се задълбочи още повече. Такъв е резултатът от първото едночасово съвещание през днешния ден на Великото национално заседание.
През миналите повече от две седмици депутатите не избраха президент на републиката, само че „ смъкнаха “ кандидатурите на четирима.
Почти " седнал на президентското кресло “ след вчерашното пето гласоподаване, най-неочаквано Виктор Вълков се отдръпна, изпълнявайки решението на парламентарната група на Български земеделски народен съюз.
Изненада у народните представители провокира препоръчаната кандидатура за президент на Никодим Попов, направена от Велко Вълканов. По-късно господин Попов благодари за оказаното му доверие и си направи отказ.
Лайтмотивът в пространното изявление на доктор Петър Дертлиев, с което той си отдръпна кандидатурата, бе въпросът: " Защо по този начин непринудено гласувахте срещу един социалдемократ? “
От името на Парламентарния съюз на демократичните сили Стоян Ганев показа новия претендент - доктор Желю Желев. Ползвайки се със подобаващ престиж и доверие в средите на българската интелигенция и политически придвижвания и партии, новият претендент за държавен глава е уверен демократ, със забележително умеене за открит и почтен разговор, търпелив е към непознатото мнение и убеждения. Говорителят на Съюз на демократичните сили наблюдава най-важните моменти от биографията на Желю Желев, като напомни, че през последните 25 години той е бил в непрестанен спор с тоталитарната власт, взел участие е в другите форми на самостоятелен и проведен митинг и битка. Неговата персона се открои като един от основателите и дейните участници в публичния комитет за екологична отбрана на Русе и Клуба за поддръжка на гласността и преустрояване и бе един от неговите съпредседатели. На 7 декември 1989 година бе определен за ръководител на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили.
След почивката народните представители започнаха да задават въпроси към новия претендент. Те желаеха да научат по какъв начин откакто бъде определен за президент, Желю Желев ще пази многопартийната система, какво е отношението му към парламентарното болшинство на Българска социалистическа партия и вижда ли пътища за съдействие с тази политическа мощ и по-конкретно опцията да се сътвори съдружно държавно управление с нея. Много от питанията бяха свързани с негови изявления в предизборната акция, по време и след парламентарните избори и до каква степен развиването на политическата обстановка е оказало въздействие и е трансформирала някои от мненията му. Смята ли в този момент, когато Българска социалистическа партия е спечелила изборите, че това е злополука за България.
Втора група въпроси бяха свързани с нуждата от радикални законодателни промени - в селското стопанство и собствеността на земята, екологията и опазването на здравето, за жителството.
Ако бъдете определен за президент /с тези думи започваха най-често питанията на депутатите/, по какъв начин бихте решили проблемите за възобновяване на българското село, за прекъсване " приключването на мозъци “, за обезпечаване на националната сигурност, за реорганизацията на въоръжените сили? Как си представяте по-нататъшната демократизация и не се ли опасявате, че може би още веднъж хората няма да имат опция за свободен израз на хрумвания?
Мнозина биха желали да чуят отговора на съответни въпроси, като " на кого ще разпореди съставянето на новото държавно управление? “
Питанията бяха толкоз доста, че за Елка Константинова бе останал, както самата тя сподели, най-дребният от дребните:
" Какво е мнението Ви за таксата за кучетата? “
На утрешното съвещание доктор Желю Желев ще показа своите визии за бъдещето на страната, за излизане от рецесията и ще отговори на депутатите.

***

МЪЛНИЯ!

София, 1 август 1990 година /БТА/ Току-що Желю Желев беше определен за ръководител /президент/ на Републиката.

***

Великото национално заседание избра Желю Желев за президент на България

София, 1 август 1990 година /кор. на Българска телеграфна агенция Б. Димитрова и В. Константинов/ - Желю Желев е новият президент на България. За неговата кандидатура през днешния ден гласоподаваха 284 народни представители.
Позициите си, от които ще се управлява в бъдещата си активност като държавен глава, Желю Желев изложи в политическата декларация, прочетена при започване на днешното съвещание на Великото национално заседание.
Решението на съюза на демократичните сили и персонално моето решение да аплайвам за поста ръководител /президент/ на Републиката би трябвало да се преглежда като исторически избор от наша страна за кротичък постепенен преход на страната към народна власт посредством директно присъединяване на политическата съпротива във властта посредством вдишване на директна политическа и морална отговорност за разрешаване на националните проблеми със средствата на парламентарната народна власт, като политически компромис и търсене на съгласие сред публичните сили, посочи ораторът. По създание това е публичният контракт сред главните политически сили. То обезпечава действително разделяне на властта в изискванията на преход към народна власт и с гаранция за неговата необратимост. По негова оценка Съюз на демократичните сили се ангажира на процедура в ръководството на страната освен посредством Народното събрание, само че и посредством президентския институт - обвързван с изпълнителната власт. Доколкото ръководителят на Републиката е надпартийна институция, длъжен от Конституцията да показва националните ползи, той се трансформира в самобитна гаранция за единодушие сред всички политически сили, които са му дали своят вот избор на доверие. Сега е належащо всички политически сили да създадат своя избор към съгласие, отвод от монопола и действително разделяне на властта, търсене на единодушие по главните национални въпроси, съобщи Желю Желев. Посоките на разбирателството сред политическите сили у нас са обрисувани тъкмо и недвусмислено в главните документи на Националната кръгла маса и по-специално в споразуменията за кротичък преход към народна власт.
Съюз на демократичните сили удостоверява своята поддръжка и обвързване за съблюдаване на тези документи. Големият проблем през днешния ден е по какъв метод могат да се осъществят главните положения, обрисувани от Кръглата маса. Централна роля в това отношение ще има Великото национално заседание. То би трябвало да даде новата конституция на България, с която ще се узакони демократичната уредба на българското общество.
Обсъждането на кандидатурата на Желю Желев за президент не продължи дълго. Вероятно предварителните политически съвещания /те постановиха днешното съвещание да стартира по-късно от оповестения час/ изиграха своята роля. Консолидирането на политическите сили към неговата кандидатура пролича в поддръжката на управленията на парламентарните групи на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили и Български земеделски народен съюз, изразена от Виктор Вълков. Според тях декларацията на Желю Желев дава съображение тя да бъде основа за взаимоотношение сред политическите сили във Великото национално заседание и в другите органи на властта в името на мирния преход към народна власт и решаването на най-неотложните национални задания.
От името на парламентарната група на Българска социалистическа партия Андрей Луканов удостовери единодушието да бъде подкрепена кандидатурата на господин Желев. Обръщайки се към депутатите, към членовете и симпатизантите на българската социалистическа партия, към гласоподавателите и цялата общност той изложи в резюме претекстовете за това решение. То произтича от възприятието за отговорност пред нацията, от разбирането, че нейните ползи са фактически над всичко.
Подкрепяйки претендента на главната опозиционна мощ, показана във Великото национално заседание, Българска социалистическа партия удостоверява също по този начин окончателния си отвод както от юридически закрепения, по този начин и от фактическия монопол върху властта, своята обвързаност към правилата на многопартийната парламентарна народна власт.
Ние вършим тази решителна крачка, посочи Андрей Луканов, тъй като избираме пътя на националното единодушие, на общата работа за богатството на България и в името на парламентарната народна власт пред гибелния път на борбата, омразата, недоверието и извънпарламентарния напън. В умозаключение Андрей Луканов изрази убеденост, че времето ще потвърди правилността на това решение. За да стане това обаче, е належащо всички политически сили, всички управителни дейци на страната да се придържат строго към задачите и правилата, които ги сплотяват - народна власт за всички, сигурност и благополучие за всички, права и свободи за всички.

***

Обръщение на ръководителя на Републиката

Уважаеми съотечественици,

Прието е по традиция, когато някой бъде определен за държавен глава и стартира да извършва отговорностите си, да се обърне към народа, към нацията, с цел да изложи своите визии и планове за бъдещето, да каже всичко това, което има намерение да прави, търсейки поддръжката на своите съотечественици.
За мен това е толкоз по-наложително, като се имат поради комплицираните и сложни условия, при които аз поемам поста ръководител на Републиката, както и сложният интервал, в който страната навлиза.
Икономическата рецесия, за която толкоз доста говорихме през миналите месеци, в този момент към този момент е реалност. Тя стартира да бушува: държавната хазна е празна; магазините са също празни; не доближават първични материали и сила за промишлеността; цените галопиращо растат; пораства и безработицата; забележителна част от младежта, която е изгубила религия в демократичното устройство на страната, търси работа навън; хората с ниски заплати и дребни пенсии все по-трудно съумяват да посрещнат най-елементарните си потребности.
Предстои ни тежка и сурова зима, за която би трябвало незабавно да се вземат ограничения още занапред, с цел да избегнем най-малко студа и тъмнината. Трагично е и екологичното положение на страната, и то от години.
Като цяло сега България претърпява дълбока икономическа, политическа и нравствена рецесия. Тя на собствен ред изостря политическото напрежение сред обществените и възрастовите групи сред етническите общности, както и сред политическите партии.
Само с действието на такава всеобща рецесия може да се изясни фактът, че даже и в този момент, след провеждането на първите многопартийни избори в страната, политическото напрежение не спада или пък спада доста постепенно. На фона на тази обезпокоителна картина единственото нещо, което дава съображение за вяра, е, че все пак пътят, който сме поели, е верен. Това е пътят на парламентарната народна власт. И в случай че ние съумеем да го следваме сполучливо, безусловно ще ни изведе на добър край. Такива са и внушенията на всички наши другари и доброжелатели от чужбина, които откровено желаят да видят България демократична и благоденстваща страна.
Защо при тези условия одобрих да се кандидатирам за ръководител на Републиката? Това не е реторичен въпрос. Той не е персонален, а кардинален.
Обстоятелството, че при тези извънредно неподходящи условия Съюзът на демократичните сили се съгласи да се ангажира с президентската институция би трябвало да се преглежда на първо място като отговорност или съотговорност за съдбините на страната, а не като домогване до властта или облагодетелствуване от властта, като исторически компромис, който обединената демократична съпротива прави в името на гражданския мир в България, a не като приемане на отстъпки от страна на българската социалистическа партия.
Не би трябвало също президентската институция опростено да се преглежда като заемане на преференциална позиция предвид на бъдещето.
Разбира се, постът ръководител /президент/ на Републиката е и позиция, освен това доста значима позиция в системата на държавната власт, която предлага необятни благоприятни условия за деяние.
В рамките на пълномощията, които конституцията ми предписва като държавен глава, аз ще употребявам оптимално опциите за стимулиране на тези процеси в страната; за по-бързото преобразяване на България в демократична правова страна, само че моята активност ще бъде единствено на основата на Конституцията и в границите на Конституцията, главните посоки на активността на председателството аз виждам в следното: дейна външнополитическа активност, ориентирана към основаване на интернационалните гаранции за националната сигурност на страната и нейната териториална целокупност.

Без демократичните промени в Съветския съюз процесите в Източна Европа и изключително в България щяха да бъдат невъзможни. Смятаме, че двете страни ще дадат опция на нова основа да градим междудържавните си връзки - в дух на съгласие, пълноправие и взаимна полза. От това обичайните духовни връзки сред българския народ и народите на Съветския съюз освен че няма да бъдат накърнени, само че ще бъдат очистени от мрачното завещание на сталинизма, ще станат по-искрени и по-истински.
С всички балкански нации ще построяваме добросъседски връзки, като се стараем те да стават все по-дружески. В този смисъл положителните връзки сред България и Гърция биха могли да служат за образец.
Без да лишавам прерогативите на бъдещото държавно управление, предпочитано значение считам да придам на отварянето на страната към развитите страни на Запада, откъдето ние чакаме техническа, софтуерна, капиталова и осведомителна помощ за извеждането на страната от рецесията. Особено внимание считам да обърна на разширението на нашите стопански връзки, на разрешаването на проблемите към външния дълг посредством усилване на доверието у кредиторите и обезпечаване на ефикасна помощ за нашата стопанска система.
В ролята си на съдия считам неотложно да прикани политическите партии за усилени съвещания сред тях както за намиране на излаз от рецесията, по този начин и по наболелите проблеми на бъдещото развиване на страната. Като първа стъпка в тази тенденция мисля да бъде основан към ръководителя на републиката съвещателен съвет на партиите, показани в Народното събрание.
Възнамерявам да употребявам най-активно предоставените ми от конституцията пълномощия за анулация на всички нормативни актове на държавното управление и на други ведомства, които опонират на конституцията и законите. И преди всичко на тези от тях, които накърняват главните човешки права на жителите.
Още в околните дни планувам да анулира с указ-наредбата за краткотрайно ограничение на жителството - един документ, който в продължение на десетилетия успяваше да изкриви, да пречупи или да осакати ориста на стотици хиляди и милиони български жители.
Действието на този документ в сегашните условия, като се изключи че съставлява позорно ограничаване на човешките права, прави невероятно и въвеждането на пазарната стопанска система на страната.
Както във всяка демократична страна българските жители би трябвало свободно и неограничавани от никого да избират мястото, където желаят да живеят и да се трудят.
Възнамерявам също в околните дни и седмици да анулира политическите привилегии - привилегии, произлизащи от партийната или политическата принадлежност, тъй като те вършат невероятно равенството на жителите пред конституцията и закона. Недопустимо е в една страна, която върви към народна власт и обществена правдивост, която претендира да бъде правова страна, жителите да се разделят на привилегировани и обезправени.
Съществуват маса други подзаконови актове, отнасящи се за разнообразни сфери на обществения живот, противоречащи на Конституцията и законите. Те също подлежат на анулиране.
Същевременно ще употребявам правото си на законодателна самодейност, което конституцията ми дава, с цел да внеса във Великото национално заседание законопроекти, посредством които да бъдат предпазени обществено слабите - хората с дребни пенсии, с ниски заплати, безработни и прочие - една активност, която с навлизането на страната в икономическата рецесия ще придобива все по-голямо значение за въздържане на националното напрежение, запазване на гражданския мир и обезпечаване на мирния преход към народна власт.
Моята законодателна самодейност ще бъде ориентирана също към това още преди приемането на новата конституция в страната да се обезпечават гражданските и политическите свободи на индивида, да се отваря пътят на персоналната самодейност и деятелност, да се разчиства теренът на пазарната стопанска система, която само може да ни изведе от рецесията.
Вие сами разбирате, че тези задания не са по силите на една обособена държавна институция, нито по силите на цялата държавна машина, в случай че тя няма поддръжката на необятните пластове от народа.
Затова моля към всички български жители, към всички демократи, без значение от тяхната партийна и политическа принадлежност, от техните възгледи и убеждения, да поддържат както напъните на Великото национално заседание, по този начин и на президентската институция за бързата демократизация на страната.
Обръщам се към всички не тъй като ролята ми на държавен глава ме задължава за това, а тъй като съм уверен, че демократичната правова страна в България може да бъде построена единствено с напъните на целия български народ.
Дано да имаме късмет в това, нека.
Благодаря ви за вниманието.

Източник Българска телеграфна агенция