На 1 aприл 1944 година е убито партизанчето Митко Палаузов

На 1 aприл 1944 година е убито партизанчето Митко Палаузов - един от най-митологизираните облици от годините на светлия комунизъм. Изследователи настояват, че от героичната му история същинска е единствено датата на гибелта му – 1 април. В реалност се оказва, че Митко Палаузов - разгласен за икона по времето на социализма, е жертва на безразсъден случай. Историите за героични борби и сражения, за подвизи и всеотдайност нямат нищо общо с действителността и са част комунистическия фолклор. Реално Митко Палаузов е бил трансфорат в цел от родителите си Трифон и Ганка, които по силата на всички закони са елементарни терористи. 

Истината обаче е, че пропагандата има както потребност от врагове, които да бъдат ненавиждани, по този начин и от обособени героизирани персони, които да служат за образец и да предават посланията, налагани от партията. И действителните обстоятелства на процедура нямат нищо общо с историята.

Именно подобен е и казусът с Димитър Трифонов Палаузов или просто Митко - невръстен партизанин и воин на трудовото общество.

Факт е, няма режим, който да не се възползва от услугите на операцията и пропагандата. Проблемът идва тогава обаче, когато използваш едно убито дете за знаме, което да оправдае още принуждение.

До 1989 година Митко Палаузов е воин и за него се описват митове. Как откакто татко му става партизанин, фашистите стартират да тормозят него и майка му, което в последна сметка ги принуждава да бягат също в планината. Как към този момент като партизанин на дребния Митко е " зачислено " пистолетче, а той самичък взе участие в акциите на партизаните. И по какъв начин голяма хайка, картечници и епична борба поставят завършек на живота му.

Истината обаче е надалеч по-тривиална и за нея споделя неговия полубрат, който носи същото име - Димитър - в телевизионно изявление още в първите години на демокрацията:

" Когато жандармерията схваща, че татко ми - партизанинът Трифон Палаузов, е в Балкана, стартират да малтретират брачната половинка и сина му. Привикват ги в полицията, почват побоища. Баща ми се вижда в знамение и взема и ги подвига в Балкана. Около седмица са стояли там с отряда, до момента в който ги трансферират в землянката-болница да стоят при болните партизани. При борбата при Балван трима индивида единствено са знаели къде е тази землянка-болница - един студент по медицина, който в действителност е бил докторът на партизаните, татко ми и командирът на отряда. Пленяват доктора, изтезават го доста грубо и той споделя къде е землянката - на Осеникова поляна. Жандармерията се подвига, обкръжава мястото, хвърля бомби. След два дни татко ми ги намира всичките, които са били в землянката, накъсани на части и оставени по този начин. Това е цялата истина. Никой не може да каже, че едно дете на 13 години може да бъде партийно насочено. Толкова чудесии се изписаха през годините! Всичко се цензурираше. Но една камара драскачи си изкарваше хляба от тая работа ".

Основният миг в алената агитация, употребявал името на Митко Палаузов, е романът на писателя Марко Марчевски. Именно посредством него се построява за пръв път този храбър облик - реликва на комунистите - по модела на Павлик Морозов и Александър Матросов - още веднъж момчета, починали при неразбираеми условия, само че употребявани от Съюз на съветските социалистически републики като знак за битката с антикомунистите.

Историята на Митко Палаузов несъмнено е трагична - примес от цялата свирепост на тогавашното време. Всичко обаче щеше да остане просто част от хрониката на починалите, в случай че не беше влезнала в полезрението на комунистическата агитация.

Така от нещастна жертва на събитията, Митко Палаузов се трансформира в воин. Неговата история, такава, каквато се споделя тя от Българска комунистическа партия и придворните й писатели, се постанова като наложителна в образованието на децата в учебно заведение.

За властта е значимо подрастващите да учат за " светлия образец " на едно момче, което жертва всичко, даже живота си, в името на концепцията и на партията.

Освен книгата на Марко Марчевски, която експлоатира по руски модел облика на детето герой за независимост, по тематиката се изявяват още Георги Авгарски, Мария Грубешлиева и Николай Зидаров. Всичко е разкрасено и пресилено. Появяват се пиеси, композират се песни, а най-после е основан даже и игрален филм - " Незавършени игри ".

Самият Трифон Палаузов е извънредно несъгласен с всичко това. Той даже опитва да опише същинската история на сина си, само че книгата ( " Митко - синът на отряда " ) е съществено цензурирана от управляващите и най-после е издадена сякаш от името на бащата, само че с безпределно друго наличие.

" Тогава такава беше пропагандата. На тогавашната власт трябваха герои. Баща ми Трифон мъчно преживяваше това. Последните години избяга от Габрово. Той се махна отсам, тъй като по никакъв метод не се разбираше с властта, само че нямаше и какво да му създадат, защото синът му е народен воин, а той самият партизанин. И по тази причина го търпяха до последно. През последните пет години отиде в рожденото си село, построи си една вила и в Габрово идваше отвреме в точния момент ", споделя неговият втори наследник.

Той, също носещ името Димитър, би трябвало да живее с упованията, които това име носи след себе си. Това оказва подобен напън върху втория Митко, че той отхвърля да бъде свързван със своя полубрат.

А славата като герои на комунизма е по-скоро драма както за бащата, по този начин и за втория наследник. Трифон би трябвало почтително да се връща още веднъж и още веднъж към историята, разказвайки я пред възпитаници. Накрая съгражданите му го помнят като прибързано застарял човек, който макар всички опити по този начин и не съумява да се върне към естествения живот.

А Митко Палаузов се губи в легендите. Днес за него съвсем никой не си спомня и това може би е по-добре. Дори пропагандата би трябвало в един миг да даде покой на мъртвите.

Източник: " Webcafe "