Спиралата на смъртта
Мравчените кръгове (спиралата на гибелта, въртележката на гибелта, англ. Death mill ) са естествено събитие, което се състои в това, че една или група мравки на пръв взор неоснователно стартират да тичат по затворен кръг, като последователно въвличат в своя безконечен цикъл от ден на ден други мравки.
Мравките не престават своя бяг и падат мъртви, а мравченият кръг продължава своето въртене до цялостно безсилие, оставяйки след себе си пълчища починали.
Големият американски мирмеколог Уилям Мортън Уилър през 1910 година е описал следен от него в лабораторни условия случай на непринудено зародил мравчен кръг, настоящ в продължение на 46 часа. През 1921 година американският странник Уилям Биб в своята книга „ Краят на джунглата “ е описал кръг от мравки с окръжност към 365 метра в Гвиана, в който всяка от мравките правила цялостен цикъл за 2,5 часа.
Този кръг съществувал 2 дни, изпъстряйки почвата под себе си с мъртви тела, до момента в който дребна група мравки, още веднъж без забележима причина, не се отделила от общото придвижване и не повлякла със себе си останалите оживели мравки.
Първото в детайли проучване на мравчените кръгове е извършено от американския зоопсихолог Теодор Шнейрл през 1944 година. Той отбелязал, че аналогично събитие е било разказано още през 1896 година от Жан Анри Фабр, следил сходно кръгово придвижване при гъсеници.
Предполагаемото пояснение на феномена е феромонна диря, с която мравките от някои типове, търсещи храна в групата, бележат повърхността на почвата по време на походи за храна, за бързо и дейно странствуване към мястото на откриването на храната и преместването ѝ назад в мравуняка.
С помощта на две мустачета, ситуирани покрай земята, мравките възприемат посоката и интензивността на миризмата и се движат строго по феромонната диря. В един миг по едни или други аргументи мравченият логаритъм се нарушава и мравките стартират да вървят по затворен кръг, въвличайки своите събратя в смъртоносното шествие.
Възможна причина се явява това, че шествието за храна в обособени случаи се реализира прекомерно дълго и до връщането на мравките в мравуняка феромонната диря съумява да се разсее, вследствие на което на половината път мравките се отклоняват от курса.
Подобни „ въртележки “ се срещат в местности на практика от всеки вид и най-често там, където пътеките на мравките минават близо една до друга или се пресичат, а сходна на описаната при започване на публикацията огромна въртележка се получава единствено на огромна открита площадка без изключително огромни неравности.
