Може само да се съжалява, че няма ново издание на

Може единствено да се съжалява, че няма ново издание на „ Трудните деца “, излязла преди 5 година у нас от „ Хермес “, тъй като книгата на Андрю Фулър е скъп справочник за всички родители със своеволни и инатливи деца - с тежък темперамент и свободомислещ дух, или просто наричани „ сложни “.

Тяхното образование е необикновено комплицирана задача, само че няма за какво да ви убеждаваме в това какъв брой е проблематично да излезем наглава с тях, без да прибягваме до крайности...

Да си родител на такова дете може да се окаже съществено предизвикателство, счита психотерапевтът Андрю Фулър, а той знае това добре, защото през кабинета му са минали хиляди вироглави дребни пациенти.

За да се оправят сполучливо с тяхното развъждане и образование, на родителите им са нужни специфични умения, подготовка и стратегическо обмисляне като за околосветско странствуване. Трябва авансово да са наясно по кое време да свият платната, по кое време да хвърлят избавителния пояс, по кое време да потърсят помощ и по кое време да дадат цялостен напред към „ окото на бурята “.

Често обаче точно днешните сложни деца са утрешните водачи, счита Фулър. Те знаят какво желаят и имат решимостта да го реализиран. Вярно, че са мъчно управляеми, своенравни и основават главоболия, само че също по този начин е правилно, че посредством тях родителите могат да научат доста неща за живота и за самите себе си.

Да си напомним препоръките му от книгата " Трудните деца " за това как да развием капацитета на децата и да канализираме голямата им сила в градивни действия.

Наръчник за различаване

Един от най-големите парадокси в живота е, че доста от децата, които като дребни са подлудявали родителите си, в последна сметка стават високопоставени и авторитетни персони, когато пораснат. Те имат невероятна сила и лидерски капацитет. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:

1. Обичливи, благи, отзивчиви, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.

2. Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца в действителност са сложни за развъждане... Те могат безусловно да докарат родителите си до полуда. Но пък точно те са обилно надарени с качества на пионери и водачи. 

Златни правила при развъждане на сложни деца

Много от концепциите в тази книга са почерпени от сполучливи тактики, които някои родители към този момент са тествали върху своите младежи. Има обаче и много „ хитринки ”, които са подобаващи за по-малки деца. Сигурен съм, че до момента в който се запознавате с тях, могат да ви хрумнат още по-гениални хрумвания за справяне с всякакви обстановки: 

1. „ Луд отмалялост няма! “

Енергията на сложните деца в никакъв случай не свършва. Може да сте сигурни, че всяко дете или младеж разполага с доста повече сила, която да вложи в избухналия спор, в сравнение с възрастният – против него. При това е готово да изразходва силата си до капка, с цел да завоюва борбата. Затова мъдрите родители би трябвало да лимитират областите, в които считат да реализират позитивни резултати. Не се изсилвайте!

Като цяло е добре да определите вида държание, който желаете да насърчите, и вида държание, който желаете да ограничите. След това се заемете единствено с тези два целта и работете върху тях минимум шест седмици. Ако се нагърбите с прекомерно доста задания, освен че няма да получите орден, само че и ще стигнете до цялостно безсилие.

2. Два остри камъка брашно не мелят

Изследванията на мозъчната интензивност на деца и младежи по време на спор, направени по метода на позитронно-емисионна томография (ПЕТ), откриват някои забавни особености. Най-активните елементи на мозъка при конфликтна обстановка са продълговатият мозък, който задейства реакциите, и амигдалата – мозъчният център, където се оформя решението „ бий се или бягай ”. И почти това е всичко!

Това значи, че в разгара на абсурда детето е рационално съвсем колкото крокодил. Да обяснявате, обсъждате, привеждате доводи и да вразумявате е цялостна загуба на време. Колкото и да ви се костват значими личните ви скъпи препоръки, просто си хабите думите. Децата не могат да чуят мъдрите ви слова и да научат каквото и да било, защото мозъчните области, които са „ виновни ” за слушането и ученето, сега не са дейни.

Когато избухвате, вашата дарба да мислите рационално също се приближава до тази на крокодила. Какъв диалог могат да водят два разярени крокодила? Те могат единствено да се хапят взаимно. Както споделя поговорката, два остри камъка брашно не мелят. Затова, в случай че е допустимо, първо се отдалечете, „ успокойте топката ”, вземете се в ръце – и едвам тогава действайте.

3 . Не се търкаляйте в калта за наслада на прасето!

Трудните деца обожават високите обороти. Те обичат драмата, непредвидените обрати като в сапунен сериал, обичат от екрана да се лее кръв, ужасите и екшъна. Не единствено това, те имат голям гений да основават драма, ужаси и екшън. Тъй като трагичното ги залива отвред, те са привикнали с него. Дайте им драма – и те са в свои води.

Винаги споделям на родителите, че да водиш спор с проблематично дете, е почти като да се бориш с прасе в калта: най-после и двамата сте се оцапали до ушите, само че единствено прасето е предостатъчно. Така че в случай че желаете да доставите наслада на хлапето с някой скандал или кавга – апелирам, само че в случай че в действителност желаете да му помогнете да промени държанието си, ще би трябвало да потърсите различен метод.

Това не значи да вдигнете ръце. Означава, че ще би трябвало да методите към казуса доста по-мъдро. Ако не ви се взе участие в кален свински дуел, който ще достави развлечение на чедото ви, ще ви се наложи да се откажете от един табиет, който родителите съвсем наложително получават:

Не се надявайте, че децата просто ще израстат сложния си темперамент. Възможностите са две: или ще се научат да се приспособяват и ще се трансформират, или ще не престават с години да тероризират цялото семейство. Характерът на детето се резервира релативно неизменен – разликата е в метода, по който то го демонстрира и ръководи. Тук е ролята на родителя да ограничи деструктивните модели на държание и да построи здравословни привички у своето дете.

Опасното изкуство на провокиращия въпрос

Да, изкуството на провокиращия въпрос е способ, употребен от доста родители. Той носи стопроцентова гаранция за величествен домакински скандал!

Ето няколко образеца за провокиращи въпроси:

- Научи ли си към този момент?

- Почисти ли си стаята?  (след като сте видели, че не е)

-  Нали не мислиш да излезеш, облечена с тези облекла?

- Колко пъти би трябвало да ти споделям?

- Къде ти беше главата?

- Предполагам, можеш да ми обясниш за какво бележникът ти наподобява по този метод?

Ако желаете сложното дете да превключи на скандалджийска вълна, просто му задайте дразнещ въпрос. Калпазанинът безпределно ще се забавлява, а вие ще я докарате до сълзи. Ще стартират офанзиви и контраатаки, които не престават с часове.

Затова превърнете провокиращите въпроси в ясни известия. Ето някои образци:

- Така, време е за уроците.

- Стаята да е чиста преди вечеря.

- Искам да ти припомня какво се бяхме разбрали.

- Дай да забележим по какъв начин да ти оказа помощ за учебно заведение.

И по този начин стигаме до идващото златно предписание, открито от родителите на сложни деца: поредните дейности са по-силни от думите. 

4. Делата са по-важни от думите

Често по-важно е не какво казвате, а какво вършите. През последните десетилетия се наложи наклонността родителите да изясняват всичко на децата си. Някои пояснения фактически са потребни, само че родителите, наподобява, взеха решение, че в случай че просто изясняват и изясняват на децата си, нещата сами ще се наредят.

Това може и да прави работа в някои случаи, само че сложните деца рядко се заслушват задоволително, с цел да вникнат в думите, или са прекомерно заети да ви убеждават в личната си позиция, тъй че в последна сметка от напъните ви нищо няма да излезе. При сложните деца делата несъмнено са по-важни от думите.

Много изследвания сочат, че дребните ритуали в фамилния живот имат могъща положителна мощ. Ритуалите построяват добра атмосфера и привички, а при сложните деца навиците и ритуалите правят чудесна работа. Не е нужно ритуалите да са скъпи – в действителност най-ценните от тях костват доста малко или даже нищо в парично изражение. Ритуалите са тези неща, за които децата един ден ще си спомнят:  „ Мама постоянно ни водеше... ”  или „ Татко не пропускаше... ”

Вашите ритуали несъмнено ще са разнообразни от тези на другите фамилии. Може да е пица в петък вечер, разходка след вечеря в сряда или наложителен филм в неделя вечер. Ритуалът е фамилно събитие, което се случва непрекъснато и неотменно, без значение какво е било държанието на децата.

Ритуалите са като окачалка, на която хората окачват хубавите мемоари в живота си.

Когато в фамилията порастват сложни деца, евентуално фамилните ритуали куцат. Хиляди пъти съм чувал от родители да се оплакват: „ Преди наложително ходехме на пица в петъците, само че една вечер той толкоз побесня, че престанахме да го вършим ” или „ Излизахме дружно на разходка, само че тя се държеше така извънредно, че към този момент спряхме ”. Ако това важи и за вашето семейство, поспрете и се замислете какви ритуали бихте могли да въведете…

Повечето велики мъже, политици и национални герои, за които сме учили в часовете по история, са били „ сложни “ деца. Естествено, учебниците не споделят какво тъкмо са мислели родителите на Жана д’Арк или Александър Велики, когато децата им са напуснали дома си в нежна възраст.

Дали са бърсали сълзи след тях с думите  „ На добър час, детето ми “ , или са въздъхнали с облекчение и са си споделили:  „ Слава богу, свърши се най-накрая. Да върви да превзема света, та и ние да забележим бял ден “. Макар да допускам, че нещата са се развили по втория сюжет, дръзвам да ви уверя, че животът с „ сложните “ деца може да е пълностоен, обогатяващ и необикновено занимателен.

5. Изградете у детето резистентност

Устойчивост е това качество на характера, което ни оказва помощ да виждаме хубавото и в неприятните обстановки. Както поучава една известна поговорка, в случай че животът ни сервира лимон, можем да създадем лимонада. Когато настъпят сложни времена, тъкмо тази вътрешна еластичност оказва помощ да се издигнем над пречките и да ги победим.

Децата и младежите развиват резистентност, когато имат:

• сигурността, че са обичани в фамилията си;

• разнообразна група от приятели;

• възрастен отвън фамилията, с който се схващат.

Ще помогнете на детето да построи вътрешна резистентност, като постоянно ясно му показвате, че го обичате (макар също по този начин ясно да показвате, че не харесвате метода, по който се държи в момента).

Един от методите свободно да изразявате обичта си към сложното дете е да не му отстъпвате до степен, в която вие самите се чувствате употребявани. Родителите постоянно дават прекомерно доста от себе си и най-после се усещат омерзени и употребявани, а омерзението стопява положителните връзки в фамилията. Ако усещате това – спрете! Дайте си малко отмора. Известно време не предлагайте помощта си за щяло и нещяло.

На никого няма да помогнете, в случай че се превърнете в недоспала и напрегната сянка на самия себе си. Отглеждането и възпитаването на проблематични деца е същинско тестване даже за най-силните характери. Родителството не е спринт, а маратонско тичане. Като се грижите по-добре за себе си, ще можете да дадете на детето си това, от което то има потребност, и също така ще сте сигурни, че ще имате сили да издържите.

Най-важният фактор по пътя на детето ви към пълностоен и благополучен живот са взаимоотношенията в фамилията. Силната положителна връзка сред вас и детето е най-големият приоритет. Затова, в случай че вие или детето се държите по метод, който заплашва здравината на тази връзка, то време е да приложите друг метод.

Седем послания за родители, които се нагърбват с прекомерно доста задания

1. Напомняйте си, че един ден детето ще би трябвало да се оправя с живота без вас.

2. Детето ви ще стане по-компетентно и решително, в случай че се оправя единствено с някои задания.

3. Има обстановки, в които детето може да се оправи и без вашата помощ.

4. Помощта не всеки път е потребна. В някои случаи тя лишава на другия опцията самичък да открие решение на обстановката.

5. Най-издръжливите дървета порастват при най-суровите условия. Ако непрекъснато пърхате към детето, то няма да може да преодолее и най-малкото затруднение.

6. Въздържайте се да вършиме за детето нещо, което то може да направи единствено.

7. Нещата, които получаваме по-рядко, са по-ценни за нас. Далеч съм от мисълта да ви предлагам да се дистанцирате от детето. Но в случай че се чувствате недооценени или употребявани, по-добре е да оферирате помощта си по-рядко.

Андрю Фулър е клиничен психолог и фамилен терапевт, който предлага практическа поддръжка за родители и учители, изправени пред сериозното предизвикателство, наречено „ сложни деца “. Работил е с хиляди деца и техните родители, както и с доста учебни заведения и общности в Австралия и чужбина. Член е на катедрата по психиатрия и катедрата по обучение в университета в Мелбърн. Автор е на няколко бестселъра, сред които: „ Трудните хора “, „ Партизански тактики за учители “, „ Как да помогнем на детето си да успее в учебно заведение “, „ Животът – справочник за приложимост “ и други

Той е и един от създателите на серия от стратегии за насърчаване на прочувствената просветеност и устойчивост на децата, която се употребява в над 3500 учебни заведения във Англия и Австралия. Андрю Фулър е и основен съветник на националната стратегия на Ей Би Си за предварителна защита на опиатите. Книгата му „ Трудните деца ” е издадена от ИК „ Хермес ”.

Източник: bookcorner.eu /