В Родопите: Лепеница криела седем бисера
Може и да не сте чували това име. Лепеница. Едно омайващо подземно благосъстояние в Родопите. Спелеолозите от дълго време познават тази пещера, само че за туристи тя отвори порти напълно наскоро. И открехва част от тайните си.
Влезе ли човек в нея, на най-горния етаж ще види доста дребни езера. На междинния етаж е струпано голямо благосъстояние от пещерни формирания. Той е изсъхнал, с две езера, а в дъждовно време се пълнят още две. Има доста сталактити и сталагмити, както и други удивително красиви форми. Тук са открити и пещерни бисери – богатство, за което ще опиша по-нататък. Река Лепеница тече по най-долния етаж.
Преди доста години спелеолози изследват пещери в Западните Родопи. Една от тях е Лепеница. Проучват я в детайли и стигат до края, където виждат дребен отвор. Проникват през него и остават омаяни от невижданата хубост. Пред очите им се разкриват няколко зали. В първата
подът е затрупан с едри люспи, които наподобяват на мидени черупки.
При осветяването пречупват светлината в най-различни цветове. Откриват зала на кратерите, зала на бисерите, огромен и дребен храм и други.
Спелеолозите намират седем бисера - едни от най-редките естествени формирания. Това са калцитни наслагвания с друга форма и величина, които се появяват на принцип, подобен с този на перлите в мидите. Зараждането на бисера стартира от дребна механична парченце (песъчинка), върху която капе варовикова вода и по този начин към нея стартира да се отсрочва калциев карбонат. Размерите й се усилват и може да доближат над 3 см. Ако бисерът е огромен, при разрязването му се следи така наречен ядро, покрито с голям брой вписани една в друга калцитни линии. Ако се извадят от водата и изсушат, пещерните перли ще се разсипят на прахуляк.
Тези 7 бисера от Лепеница през днешния ден са в Природонаучния музей в София. Възможно е да има и още, които са заровени назад в пещерата.
След като преглеждат всичко, спелеолозите зазиждат отвора,
с цел да не се похаби неоценимото благосъстояние.
Лепеница е дълга 1525 м, от тях проучени и картирани са 1356 м. На към 500 м във вътрешността е девствена. Дотам обаче доста от скалните формирания са изпочупени, стените са опушени. Поради сложната проходимост по-нататък - с тесния отвор и езерата, Лепеница се е самозащитила от човешки нападения.
Входът на пещерата е висок единствено един метър, профилът е мощно накривен. Всъщност естественият вход е във вода, по тази причина членове на пещерното сдружение в Ракитово проправят втори. Нека да уточня – Лепеница е ситуирана в Западните Родопи, на 1000-1300 м надморска височина, в подножието на връх Сюткя. На към 10 км югоизточно от гр. Ракитово е и на 7-8 км от Велинград по пътя за гр. Сърница. Ако имате GPS в колата, ето координатите: N 41°57’15,98 ”, E 24° 00’37,37 ”.
Когато преди няколко години с другар от Гърция посетихме
пещерата, той сподели: „ Това би трябвало да се види от всички хора! ”. И не щеш ли този миг пристигна. За първи път от десетилетия тя се трансформира в туристическа атракция. През септември 2010 година пещерата посреща тържествено първите туристи. Достъпен за тях обаче е единствено вторият етаж, и то единствено с лидер пещерняк.
За съществуването на Лепеница пръв оповестява просветителят Стефан Захариев от Пазарджик през 1870 година в „ Географико-историко-статистическо изложение на Татар-Пазарджишката кааза “. Първите известни изследвания са правени от поданици на Ракитово при започване на 20. век. През 1921 година гимназисти от селото, по-късно създатели на Ракитовското пещерно сдружение, още веднъж учат пещерата. В интервала 1925-1927 година Пенчо Дренски и Иван Буреш организират първите биоспелеологични проучвания и разказват
20 типа пещерни животни,
измежду тях осем типа прилепи. Първата карта на към 400 м от пещерата е формирана от минния инженер Павел Петров през 1931 година, когато ракитовчани отпред с учителя Димитър Иванов прокопават по-високо разположения сух вход.
