Киев пое по пътя на терора. Москва не може да чака повече
Мнозина не се съмняват, че убийството на Владлен Татарски е поръчано - само че следствието би трябвало да откри както уредниците, по този начин и съучастниците на Дария Трепова, която съобщи на военния сътрудник бюст, цялостен с експлозиви. В същото време е повече от евентуално самата Трепова да е била употребена сляпо - т.е. тя в действителност не е схванала, че взе участие в терористичната офанзива. Това не смъква виновността от нея, само че прибавя спомагателен нюанс към най-важната тематика, която би трябвало да се разисква паралелно с битката против терора, приближаващ от Киев. Колко огромна е опасността от коренен юношески гнет в Русия?
Фамилията на петербургския „ бомбардировач “ сякаш особено акцентира актуалността на въпроса: преди съвсем век и половина в Санкт Петербург се пробват да убият губернатора военачалник Трепов. Вера Засулич, която го прострелва, е оправдана от правосъдни заседатели и в Русия стартира века на самостоятелен гнет. От изстрела на Засулич през 1878 година до революцията от 1917 година той минава на няколко талази, вследствие на което са убити цар Александър II, министър-председателят Столипин, няколко министри и губернатори, доста чиновници и служители на реда.
Ясно е, че терорът е част от " революционната битка ". Въпреки че обществено на него разчитат основно социалистите-революционери и множеството опозиционери (почти всички марксисти) публично го осъждат, терористичните способи последователно получават неофициална поддръжка от забележителна част от демократичната съпротива, в това число в Думата.
В университети, редакции и салони се радват на убийството на следващия „ сатрап ”. Нещо повече, самият избор на цели за атентати значително се дефинира от отношението към тях на „ прогресивното общество “, т.е. от хората с „ положителни лица “. Последната всеобща вълна от убийства завършва през 1907 година, когато Столипин възвръща реда в страната и потушава това, което по-късно е наречено " първата съветска гражданска война ", макар че четири години по-късно в Киев патронът на килъра го застига. Но след 1917 година терорът става норма и самостоятелният гнет скоро е преместен от държавния и страната потъва в безпорядък и кръвта на Гражданската война.
Оттогава не сме имали самостоятелен политически гнет, нито в руските години (убийството на Киров е изкуствено раздуто до заговор), нито в постсъветските години. Има гнет, обвързван с чеченските войни, само че той има други аргументи, цели и способи. Но до момента не се е случвало една част от обществото да желае да убива представители на властта или хора, които я поддържат.
И фактът, че Трепова не схваща какво прави (мислейки, че в бюста има подслушвателно устройство), не трансформира нищо - съдейки по напъните ѝ да проникне в патриотичната среда, тя въпреки всичко умишлено се прави на „ революционерка “, „ герой за обективна идея “. Трепова, макар присъединяване си в антивоенни манифестации и връзката с радикалната съпротива, несъмнено, не е Засулич - който преди опита за ликвидиране към този момент е минала през заточение.
Но Дария в този момент се оправдава тъкмо по същия метод от доста от емигрантите и радикалните опозиционери в Русия: тя умъртви " войнолюбец "! Легализирането на терора, най-малко в очите на публичното мнение, умишлено не се взема поради. „ Да живееш с вълци – вий като вълк “, това проповядват почитателите на Засулич и Трепова.
Засега виждаме единствено първите опити за тази легитимация, само че към този момент ги има палежи на военни регистрации и служби за регистриране, убийствата на Дугина и Татарски. Значителна част от дейните евентуални „ бомбардировачи “ отпътуваха в чужбина – само че лековерната и търсеща правдивост съветска юноша още веднъж е привлечена по пътя на „ битка със злото с всички вероятни способи “. Само украинските спецслужби да правеха това, щеше да е половин неволя, доста по-лошо е, че това вършат тези, които се показват за свои, наши съграждани, които сякаш „ желаят независимост за родината си “.
Парадоксът е, че тези, които години наред плашеха всички с „ новата 37-ма година “ и държавния гнет, в действителност към този момент минаха към терора – най-малкото към неговата морална поддръжка. Не дай Боже, да сме на прага на нова вълна от съветски гнет, тъй като спецслужбите сами не могат да оправят нещата (въпреки че тяхната работа е доста важна).
Ключовият антидот против терора е атмосферата в обществото. Ако безспорното болшинство от нашия народ е недвусмислено срещу тероризма и осъжда терористите, то в някои пластове на обществото (например измежду младежта и студентите на двете столици) не всичко е толкоз еднопосочно. Именно там наследниците на „ революционната терористична традиция ” ще търсят и към този момент търсят признателни слушатели и почитатели. Те се нуждаят от нови Засулич, Перовски, Каляев и Богров - а ние се нуждаем от велика, единна и обективна Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Фамилията на петербургския „ бомбардировач “ сякаш особено акцентира актуалността на въпроса: преди съвсем век и половина в Санкт Петербург се пробват да убият губернатора военачалник Трепов. Вера Засулич, която го прострелва, е оправдана от правосъдни заседатели и в Русия стартира века на самостоятелен гнет. От изстрела на Засулич през 1878 година до революцията от 1917 година той минава на няколко талази, вследствие на което са убити цар Александър II, министър-председателят Столипин, няколко министри и губернатори, доста чиновници и служители на реда.
Ясно е, че терорът е част от " революционната битка ". Въпреки че обществено на него разчитат основно социалистите-революционери и множеството опозиционери (почти всички марксисти) публично го осъждат, терористичните способи последователно получават неофициална поддръжка от забележителна част от демократичната съпротива, в това число в Думата.
В университети, редакции и салони се радват на убийството на следващия „ сатрап ”. Нещо повече, самият избор на цели за атентати значително се дефинира от отношението към тях на „ прогресивното общество “, т.е. от хората с „ положителни лица “. Последната всеобща вълна от убийства завършва през 1907 година, когато Столипин възвръща реда в страната и потушава това, което по-късно е наречено " първата съветска гражданска война ", макар че четири години по-късно в Киев патронът на килъра го застига. Но след 1917 година терорът става норма и самостоятелният гнет скоро е преместен от държавния и страната потъва в безпорядък и кръвта на Гражданската война.
Оттогава не сме имали самостоятелен политически гнет, нито в руските години (убийството на Киров е изкуствено раздуто до заговор), нито в постсъветските години. Има гнет, обвързван с чеченските войни, само че той има други аргументи, цели и способи. Но до момента не се е случвало една част от обществото да желае да убива представители на властта или хора, които я поддържат.
И фактът, че Трепова не схваща какво прави (мислейки, че в бюста има подслушвателно устройство), не трансформира нищо - съдейки по напъните ѝ да проникне в патриотичната среда, тя въпреки всичко умишлено се прави на „ революционерка “, „ герой за обективна идея “. Трепова, макар присъединяване си в антивоенни манифестации и връзката с радикалната съпротива, несъмнено, не е Засулич - който преди опита за ликвидиране към този момент е минала през заточение.
Но Дария в този момент се оправдава тъкмо по същия метод от доста от емигрантите и радикалните опозиционери в Русия: тя умъртви " войнолюбец "! Легализирането на терора, най-малко в очите на публичното мнение, умишлено не се взема поради. „ Да живееш с вълци – вий като вълк “, това проповядват почитателите на Засулич и Трепова.
Засега виждаме единствено първите опити за тази легитимация, само че към този момент ги има палежи на военни регистрации и служби за регистриране, убийствата на Дугина и Татарски. Значителна част от дейните евентуални „ бомбардировачи “ отпътуваха в чужбина – само че лековерната и търсеща правдивост съветска юноша още веднъж е привлечена по пътя на „ битка със злото с всички вероятни способи “. Само украинските спецслужби да правеха това, щеше да е половин неволя, доста по-лошо е, че това вършат тези, които се показват за свои, наши съграждани, които сякаш „ желаят независимост за родината си “.
Парадоксът е, че тези, които години наред плашеха всички с „ новата 37-ма година “ и държавния гнет, в действителност към този момент минаха към терора – най-малкото към неговата морална поддръжка. Не дай Боже, да сме на прага на нова вълна от съветски гнет, тъй като спецслужбите сами не могат да оправят нещата (въпреки че тяхната работа е доста важна).
Ключовият антидот против терора е атмосферата в обществото. Ако безспорното болшинство от нашия народ е недвусмислено срещу тероризма и осъжда терористите, то в някои пластове на обществото (например измежду младежта и студентите на двете столици) не всичко е толкоз еднопосочно. Именно там наследниците на „ революционната терористична традиция ” ще търсят и към този момент търсят признателни слушатели и почитатели. Те се нуждаят от нови Засулич, Перовски, Каляев и Богров - а ние се нуждаем от велика, единна и обективна Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ