Мнозина биха попитали – кому е нужно това? Защо е

Мнозина биха попитали – кому е нужно това? Защо е неотложно Съединени американски щати да е единствената страна в целия свят, която разполага с повече от един вид галактически транспортен съд? Въпросът звучи рационално, изключително на фона на обстоятелството, че Русия разполага само със “Союз ”-ите, най-малко до момента в който бъде създаден корабът от идващото потомство “Орел ”. Същото се отнася и за китайците – те имат единствено “Шенчжоу ”, въпреки че през май тази година изстреляха първообраз на нов вид транспортен съд. Смисълът е, че въпреки че сме навлезли в 21-ви век, към момента има прекомерно малко галактически кораби в международен мащаб и това излага на риск усвояването на околоземното пространство. Представете си, че “Крю Драгън ” претърпи особеност и скоро по-късно същото се случи и със “Союз ”. Какво ще стане тогава с непрекъснатото човешко наличие на МКС? Да напомним и геополитическите аргументи за нуждата от резервен кораб – американците претърпяха непоносимо десетилетие без дарба да пращат независимо астронавти в космоса и трябваше да търпят подигравките на Рогозин, изключително след рецесията в Украйна. Нормално е да желаят да разполагат с различен вид, в случай че нещо ненадейно възникне с “Крю Драгън ”. “Старлайнър ” би трябвало да бъде наведен в подготвеност допустимо най-скоро. 

Нека да стартираме с очевидния №1: 

На фотографията: Боб Бенкен и Дъг Хърли биват посрещани от наземните екипи след сполучливото им завръщане на Земята през август. Photo credit: NASA/SpaceX

През 2020-та година триумфът на компанията на Илон Мъск беше цялостен. В началото на годината, през януари, СпейсЕкс наред организира последния си безпилотен полет на “Крю Драгън ”, по времето на който бяха тествани системите за спешно избавяне. Тъй като всичко мина удачно, това откри пътя към дебютния пилотиран полет с Боб Бенкен и Дъг Хърли. Изстрелването на двамата астронавти бе факт на 30-ти май. Не може да омаловажим този момент. Не приказвам за техническия аспект – ясно е, че в Щатите са налице всичките нужни технологии за изпращането на хора в космоса. Не приказвам и за главната разлика сред днешните времена и епохата на совалките – т.е. че НАСА просто подкрепя частни компании, без да взе участие интензивно в създаването на галактическите им кораби. Говоря най-много за психичния миг. Културата на американската галактическа организация е прекомерно друга от тази, която през 60-те години е пратила човек на Луната. Тя е белязана от злополуките на совалките “Чалънджър ” и “Колумбия ”. Това принуди НАСА да сложи купища бюрократични условия пред двете съществени компании, на които разчита – Боинг и СпейсЕкс. Мнозина се съмняваха, че компаниите ще са в положение да изпълнят условията. Имаше даже учредения да се допуска, че НАСА в никакъв случай към този момент нямаше да се осмели да прати човек в космоса.

Всички тези терзания останаха в историята. Няколко месеца след триумфа на Бенкен и Хърли, през ноември, СпейсЕкс повтори достижението си и изстреля нов транспортен съд “Крю Драгън ” – този път с четирима души на борда. А през декември беше изпратен до МКС дебютният товарен транспортен съд “Карго Драгън ”, основан на пилотирания. 

 Най-общо казано: упованията към компанията са да продължи в същия дух. Голямата цел е през идната година към МКС да има непрестанно прикачен най-малко един транспортен съд “Драгън 2 ”, било то в пилотиран вид “Крю Драгън ” или в товарен “Карго Драгън ”. Планира се идващият екипаж към станцията, състоящ се от астронавтите Шейн Кимброу, Меган МакАртър (НАСА), Акихико Хошиде (Япония) и Тома Песке (ЕКА), да излети в края на март или през април. Други четирима астронавти би трябвало да бъдат изстреляни през септември. 

Някъде през 2021-ва чакаме стартовете и на още две пилотирани задачи на “Крю Драгън ”. Възможно е те да бъдат отсрочени за 2022-ра, защото са планувани напълно за края на календарната година, само че когато и да станат действителност, ще са доста забавни. По време на първата, реализирана под патронажа на компанията Аксиом, към МКС ще полетят Том Круз и Дъг Лайман за заснемането на игрален филм. Другата, органзирана от Спейс Адвенчърс, няма да е към станцията, а четирима души ще би трябвало да се отдалечат от Земята на разстояние 1 000 километра. 

Това ще е най-значимият миг за пилотираната космонавтика след епохата на стратегиите на НАСА “Джемини ” и “Аполо ”. Никога след последното стъпване на човешки крайник на Луната през декември 1972 година астронавти не са напускали рамките на ниската околоземна орбита. Догодина, живот и здраве, туристи ще полетят до средна околоземна орбита. 1 000 километра разстояние от нашата планета не са смешка работа! 

 На тази фотография, снимана на 8-ми декември т.г., се вижда галактическият транспортен съд “Старлайнър ” по време на предстартовата му подготовка за полета през март 2021 година Photo credit: NASA / John Proferes

Ех, Боинг, Боинг… Трудно ми е да пиша за падението на тогавашния колос. Докъм края на предходната година компанията беше любимец и се считаше за евентуален победител в спонтанното съревнование за изпращането на човек до МКС. Много специалисти, в това число работещи в НАСА, залагаха, че Боинг, а не СпейсЕкс ще осъществят първа пилотирана задача до станцията.

Всички знаем какво се случи – през декември 2019 година корабът “Старлайнър ” излетя сполучливо, само че поради софтуерен бъг не съумя да извърши съединяване с МКС. Това принуди екипите да върнат кораба на Земята два дни след старта. Кацането бе безупречно и както управлението на НАСА, по този начин и това на Боинг показваха мнение, че казусът със софтуера е малък. Важното е, че корабът е изхвърчал в космоса и се е върнал сполучливо. Няма съединяване – огромна работа, това не е нещо, от което зависи животът на астронавтите. “Старлайнър ” е безвреден, окей? 

Но през зимата на 2020-та излязоха нескрито няколко неприятни обстоятелството. След приключването на следствието обществеността бе сюрпризирана да научи, че с изключение на бъга, предотвратил скачването, е бил установен втори софтуерен бъг, който замалко е щял да заплаши кацането! Нито Боинг, нито НАСА сметнали за нужно да осведомят хората. Стана ясно също по този начин, че компанията въобще не е изпълнила повсеместен интеграционен тест на “Старлайнър ” – и все пак НАСА е позволила кораба до полет. На фона на толкоз доста гафове към този момент нямаше по какъв начин американската галактическа организация да пази до безспир Боинг и компанията бързо се трансформира от галеничето в неприятното момче. По-късно напролет Боинг даже не съумя не завоюва контракт на НАСА за градеж на спускаем уред, който да достави хора на Луната в границите на програмата “Артемис ”. 

Най-важното обаче е, че НАСА и Боинг взеха решение идната задача на “Старлайнър ” да е безпилотна и този път би трябвало да се стигне до съединяване с МКС. Чак откакто всичко мине успешно, ще се мисли и за пилотиран старт. Агенцията даде лист от над 80 рекомендации, които Боинг следваше да извърши. 

Дългият лист предопредели да изпратим 2020-та без ново изстрелване на “Старлайнър ”.  

В началото на декември т.г. НАСА и компанията дефинираха датата за повторния безпилотен полет на кораба: 29 март 2021-ва. “Старлайнър ” ще транспорти до МКС манекена Рози и известно количество хранителни запаси. Мисията ще се наблюдава с изострено внимание от страна на НАСА, като най-много ще се следи за нови софтуерни гафове. Такива обаче към този момент не се чакат, защото експертите на Боинг работят един до друг с тези на НАСА и организират взаимно голям брой симулации. Преди старта ще бъде извършено и изцяло интеграционно тестване – стъпката, пропусната от Боинг преди задачата от декември 2019-та. 

Ако всичко мине наред, през лятото на 2021-ва чакаме дебютният пилотиран полет на кораба. Дано проектът бъде изпълнен! Макар че Боинг направиха голям брой издънки през миналите една-две години, към момента не е късно нещата да се поправят и дай Боже в края на идната година да отбележим, че в Щатите са налични два пилотирани орбитални кораба! 

Кадър от изстрелването на “Ню Шепърд ” през октомври. Photo credit: Blue Origin

Поредната разочароваща година за Блу Ориджин! За кой ли път пиша това изречение в края на всяка година! Феновете на компанията настояват, че съответно от компанията на Джеф Безос не трябва да се чака забързване, тъй като по този начин или другояче символът ѝ е костенурката, а мотото – Gradatim Ferociter. Но там е казусът – в случай че приемем, че към сегашния миг заекът е Илон Мъск, към момента няма признаци да забележим по какъв начин костенурката го изпреварва. Имаме прекомерно доста Gradatim, само че прекомерно малко Ferociter. 

През 2020-та година беше изпълнен само един-единствен полет на суборбиталния транспортен съд “Ню Шепърд ” с опити на НАСА. Трудно е да се разбере какво тъкмо се случи и за какво интензивността на Блу Ориджин бе отчайваща. Но публикация, написана на страниците на The Verge на 2-ри април, споделя, че управлението на компанията е упорствало да бъде осъществено изстрелване точно на пандемията от ковид и това е довело до неодобрение измежду служащите, тъй като не се чувствали сигурни да се трудят в тези условия. 

В интерес на истината е мъчно да се написа за Блу Ориджин. За разлика от компанията на Илон Мъск, която има явен проект – създаването на ракети “Фолкън ”, по-късно на “Крю Драгън ”, пилотирани полети до МКС, после “Старшип ”, задачи до Луната и Марс и така нататък, във компанията на Безос наподобява, че се придвижват множество разнородни стратегии, които се конкурират за лимитирани запаси. Кой е предпочитаният план за Блу Ориджин? Доставката на мотори “BE-4 ” за Юнайтед Лонч Алайънс? Строежът на лунен спускаем уред за НАСА? Строежът на свръхтежката ракета “Ню Глен ”? Експлоатацията на суборбиталния транспортен съд “Ню Шепърд ”? 

И въпреки че мнозина чакаха Джеф Безос да е равносилен съперник на Илон Мъск, практиката сподели, че Блу Ориджин последователно се трансформира в “ОлдСпейс ” компания – т.е. в копие на тромавите и бюрократизирани Боинг и Локхийд Мартин. 

? Не се знае – летателните проекти на компанията са фирмена загадка. В края на всяка календарна година ни се дава обещание, че предстоят още три-четири задачи, преди Блу Ориджин да изпрати човек в космоса. И това все не се случва. Нека да приемем, че този път ни разделят три-четири полета до пилотирана експедиция. Ако и следващата година бъдат изстреляни една, най-много две ракети, аз се колебая, че ще станем очевидци на старт с хора на борда преди края на идващия декември.

Засега “Ню Шепърд ” се трансформира в главния транспортен съд на Съединени американски щати, пренасящ суборбитални безпилотни товари – и това се обрисува да продължи и в бъдеще. При нужното търсене компанията чака да организира 2-3 роботизирани задачи. Това не е оптимистичен сюжет за по-сериозно развиване. Аз също нямам огромни упования. Поне за мен наподобява, че “Ню Шепърд ” престава да бъде приоритет за Безос. Сега, откакто предприемачът е спечелил контракт на НАСА за градежа на спускаем уред за лунни задачи, откакто е почнала доставката на мотори за ЮЛА, явно суборбиталният транспортен съд ще стои във фонов режим, летейки спорадично на безпилотни полети – най-малко до момента в който му пристигна времето да изстрелва хора. Ако въобще това време пристигна … 

Снимка от полета на “Юнити ” от 12-ти декември. Photo credit: Virgin Galactic

Силно разочароваща година и за Върджин Галактик, компанията на Ричард Брансън. Изненадата е изключително неприятна, тъй като корабът “Юнити ” бе този, който в края на 2018 година организира първият пилотиран галактически полет на Съединени американски щати след приключването на програмата “Космическа совалка ” на НАСА. Вярно е – полетът бе единствено суборбитален, освен това на 80-километрова височина, а не на 100-километрова (според така наречен граница на Карман). Но въпреки всичко съгласно дефинициите на НАСА и американските Военновъздушни сили полетът бе галактически. 

А може би не трябваше да се изненадваме? След единствено още един пилотиран полет през февруари 2019-та, компанията стартира да се мести от Калифорния в Ню Мексико – мястото на комерсиалния космодрум Спейспорт Америка. Всички галактически запалянковци знаем какво се случва, когато стартира сходно преместване. Това към този момент се случи в Русия, когато “Хруничев ” реалокира производството на ракетите “Ангара ” от Москва в Омск и резултатът е липса на полети в продължение на цели шест години. 

Относно Върджин Галактик, към този момент наближават две години без пилотиран галактически старт. Прочие, на 12-ти декември беше изработен опит за изстрелване на “Юнити ” в космоса, само че скоро след освобождението на кораба от самолета-носител настъпи проблем при запалването на мотора и “Юнити ” се завърна прибързано. По предварителна информация повода за аномалията е компютърен недостатък. Силно се надявам той да бъде решен и през 2021-ва година галактическите задачи още веднъж да стартират, тъй като отлаганията на Брансън към този момент стават банални и досадни. Компанията Върджин Галактик е учредена през 2004-та с вярата да изстрелва туристи в космоса. Изминали са 16 години – два пъти повече време, в сравнение с е било нужно на НАСА да прати човек до Луната, а постоянни стартове на корабите на Брансън към момента не са налице. Да, несъмнено, предприемачът заслужава почитание за двете пилотирани задачи през 2018 и 2019 година, само че те не са задоволителни, в случай че желае компанията му да стане печеливша. 

Но имайки поради обстоятелството, че през актуалната 2020-та година НАСА стартира да закупува услуги от Върджин Галактик за суборбитални транспорти на потребен товар и по-нататък на астронавти, аз се колебая, че туризмът ще остане топ приоритет за компанията. Вероятно корабите на Върджин ще се употребяват най-много за задачи на държавни организации. Няма неприятно, в случай че това е гарантът за тяхното битие и в бъдеще. 

 най-малкото да успее приключи дефинитивно изпитателната си стратегия, като включително се включва първия пилотиран галактически полет от територията на щата Ню Мексико. Ако той завърши сполучливо, Ню Мексико ще стане едвам третият щат на Съединени американски щати, от който е осъществена пилотирана задача. Досега американските галактически кораби са изхвърчали или от Флорида, или от Калифорния. 

Стига този дебютен полет от Ню Мексико бъде сполучлив, той ще бъде последван от нова пилотирана задача със самия Ричард Брансън на борда на “Юнити ”. 

Да оставим встрани частните начинания и да насочим за малко вниманието си към програмата на НАСА “Артемис ” за асимилиране на Луната, кораба “Орион ” и ракетата “Спейс Лонч Систъм ”. 

Космическият транспортен съд “Орион ”, издигнат от Локхийд Мартин за потребностите на НАСА. Photo credit: NASA

През 2021-ва година чакаме най-сетне безпилотния дебют на кораба “Орион ” на първата му задача до Луната. Ако този дебют бъде сполучлив, след още 2-3 години ще станем очевидци и на полет с астронавти до окололунна орбита. 

Само че аз имам съществени учредения да се усъмня, че до края на 2021-ва година роботизираното изстрелване на “Орион ” ще е действителност. Поради две аргументи. Първата е, че през декември беше обявено за щета на галактическия транспортен съд. Отказалият съставен елемент се намира в адаптера, свързващ сервизния с командния му модул. Специалистите на Локхийд Мартин и НАСА имат два избора – или да разглобят кораба, с цел да извършат нужния ремонт (процедура, която би лишила към година), или да дълбаят през панелите на адаптера, с цел да доближат съставния елемент.

Втората причина е, че “Орион ” е привързан с готовността на ракетата “Спейс Лонч Систъм ”, която Боинг строи за нуждите на НАСА. За да може ракетата да бъде утвърдена за полет, тя би трябвало да мине през всичките си наземни тествания, които включват “мокър тест ” – т.е. изцяло зареждане на първата степен с гориво и симулация на назад преброяване, след което би трябвало да последва статично огнево тестване. В началото на декември беше оповестено, че при провеждането на “мокрия тест ” са настъпили механически проблеми. НАСА и Боинг би трябвало най-късно до края на декември да изпълнят огневото тестване, в противоположен случай организацията няма да разполага с нужното време, с цел да достави всички съставни елементи на “Спейс Лонч Систъм ” на космодрума Кенеди за тяхната интеграция за полет. 

Отлаганията са съвсем обезпечени, само че въпреки всичко и през 2021-ва ще следим по какъв начин се развива програмата “Артемис ”. 

Накрая желая да завърша тази публикация с проектите на компанията Спейс Пърспектив, която няма да организира истински галактически полети, само че вместо това ще изстрелва туристи до ръба на космоса с балон.

Капсулата “Нептун ” на Спейс Пърспектив. Image credit: Space Perspective

Изпращането на туристи до така наречен “близкокосмическо пространство ” на земната атмосфера с балон, т.е. на по-голяма височина от тази на пътнически аероплан, само че по-малка от нужната за сателитна задача, не е нова концепция. През миналите години голям брой бизнесмени са се захващали с нея, само че плановете не са стигали до на никое място. Последни бяха Уърлд Вю, които чакаха да изстрелват хора в края на 2017 година. Но въпреки че тази компания стартира съществуването си с желанието да развива близкокосмически туризъм, в последна сметка се преориентира към безпилотните полети. Това бе голямо отчаяние за галактическите запалянковци, само че Уърлд Вю попадна на незаета пазарна ниша, която няма нищо общо с пилотираните задачи. Пазарът реши… И до момента Уърлд Вю изстрелва така наречен “стратолити ” – роботизирани апарати, които могат да работят в стратосферата в продължение на месеци. 

Спейс Пърспектив е учредена от хора, които преди са взели участие в разработките на Уърлд Вю, само че към този момент желаят да се концентрират върху пилотирания транспортен съд. През 2020 година новата компания съумя да набере финансиране от $7 милиона – задоволително, с цел да може още следващата година да извърши експериментален безпилотен полет на кораба “Нептун ”. Когато работата по него бъде приключена, корабът ще може да извежда на височина 30 километра екипаж от един водач и осем туристи. Пътниците ще прекарват в близкокосмическото пространство към два часа, а цената на атракцията ще възлиза на към $125 000. 

Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).