Митра Ставрева: Купувам си страдание за 860 лева на месец
„ Много ужасно, доста ужасно “. Така стартира описа си пред кореспондент на „ Марица “ Митра Ставрева, чиято майка е настанена в Дом „ Хармония “.
„ Аз работя в Испания. Дъщеря съм на 84-годишната Велика Николова, която живее в дома. Идвам си до България веднъж годишно, с цел да видя майка си. Никога не сме били удовлетворени от изискванията в този дом, само че ужасът, който претърпях преди няколко дни, ще ме преследва до края на живота ми.
Миналия вторник отивам сутринта и какво заварвам - масичката на средата на стаята, бутилката с вода и чашата - на земята, а бабата - в безпомощно положение, с голяма синина на главата, метната на леглото, единият крайник във въздуха, другият - на земята, и всеки миг ще падне. Ръката беше синя, подута от съсиреци.
Сложих я да легне, като я видях, разревах се и започнах да се апелирам: „ Мамо, Мимито е, отвори си очите, една дума ми кажи “, а тя - спазми и спазъм. Не бях я виждала от година, а тя като че ли умираше в ръцете ми. Много ужасно, повярвайте ми! Как в суматохата съм се сетила да ида и от кое място съм го изкарала този лед, та го сложих на главата.
На етажа нямаше никой - нито лекар, нито санитарка. Няма кого да попитам какво е станало. При това не беше в почивен ден, а във вторник към 9-10 сутринта. Какъв притежател и доктор в подобен дом си, щом няма да отидеш да си видиш хората, да обиколиш, да питаш по какъв начин е предходна нощта, имат ли потребност от нещо. Аз по тази причина заплащам, за тези грижи.
Изплаших се! Излязох на открито. Сестра ми живее в " Кючук Париж ". Просто бях изпаднала в някакъв потрес. Как съм стигнала до дома, не помня. Казах: Викай зетя и да вървим, майка е доста зле, дали ще я заварим жива, не знам. Оставих я там, не мога!
През това време докторът минал и споделил да я заведем в частната болница насреща. Стигнахме. Бабата не можеше да върви, не даваше на никое място да я пипнеш. Тя беше за незабавна помощ, а той ни праща в частната болница. Натоварихме бабата в колата и я закарахме.
Лекарите се хванаха за главата. Казаха, че е за хирургия. Отново я натоварихме на колата и я караме в незабавното на УМБАЛ „ Св. Георги “. Качихме я на 12-ия етаж. Влязохме, аз обясних на доктора какво е станало. Той се прекръсти и сподели: „ Как по този начин тая жена я карате с инвалидна количка, няма ли кола за спешна помощ? “. Аз в случай че бях на себе си, щях да викна кола за спешна помощ. Веднага направиха скенер и откриха комоцио.
Никакви грижи не се поставят в този дом, никакви, разберете! Това е напряко ужасно. Другата седмица би трябвало да съм на работа. Как да си потегли спокойна, по какъв начин? Не желая да върша кавги, само че съм потресена от неналичието на внимание. Това е една баба на 84 години! Какви разноски има тя? Да - ток, вода, амортизации, малко храна, заплати и така нататък Но това са 50 индивида по 860 лв. на месец. Давам ги и най-после да я заваря в това състояние! Кошмар! Да плащаш, и да страдаш! Значи аз си закупувам болката. Нека всички да знаят, не трябва по този начин! Трябва хората, които се занимават с такива неща, да бъдат първо човечни, да демонстрират човечност, а след това да бъдат виновни със сърце и душа. А за институциите, които би трябвало да управляват сходни действия, напряко не ми се приказва. Уж вървят на инспекции, а не откриват нищо неправилно! Да не би да са слепи?
„ Аз работя в Испания. Дъщеря съм на 84-годишната Велика Николова, която живее в дома. Идвам си до България веднъж годишно, с цел да видя майка си. Никога не сме били удовлетворени от изискванията в този дом, само че ужасът, който претърпях преди няколко дни, ще ме преследва до края на живота ми.
Миналия вторник отивам сутринта и какво заварвам - масичката на средата на стаята, бутилката с вода и чашата - на земята, а бабата - в безпомощно положение, с голяма синина на главата, метната на леглото, единият крайник във въздуха, другият - на земята, и всеки миг ще падне. Ръката беше синя, подута от съсиреци.
Сложих я да легне, като я видях, разревах се и започнах да се апелирам: „ Мамо, Мимито е, отвори си очите, една дума ми кажи “, а тя - спазми и спазъм. Не бях я виждала от година, а тя като че ли умираше в ръцете ми. Много ужасно, повярвайте ми! Как в суматохата съм се сетила да ида и от кое място съм го изкарала този лед, та го сложих на главата.
На етажа нямаше никой - нито лекар, нито санитарка. Няма кого да попитам какво е станало. При това не беше в почивен ден, а във вторник към 9-10 сутринта. Какъв притежател и доктор в подобен дом си, щом няма да отидеш да си видиш хората, да обиколиш, да питаш по какъв начин е предходна нощта, имат ли потребност от нещо. Аз по тази причина заплащам, за тези грижи.
Изплаших се! Излязох на открито. Сестра ми живее в " Кючук Париж ". Просто бях изпаднала в някакъв потрес. Как съм стигнала до дома, не помня. Казах: Викай зетя и да вървим, майка е доста зле, дали ще я заварим жива, не знам. Оставих я там, не мога!
През това време докторът минал и споделил да я заведем в частната болница насреща. Стигнахме. Бабата не можеше да върви, не даваше на никое място да я пипнеш. Тя беше за незабавна помощ, а той ни праща в частната болница. Натоварихме бабата в колата и я закарахме.
Лекарите се хванаха за главата. Казаха, че е за хирургия. Отново я натоварихме на колата и я караме в незабавното на УМБАЛ „ Св. Георги “. Качихме я на 12-ия етаж. Влязохме, аз обясних на доктора какво е станало. Той се прекръсти и сподели: „ Как по този начин тая жена я карате с инвалидна количка, няма ли кола за спешна помощ? “. Аз в случай че бях на себе си, щях да викна кола за спешна помощ. Веднага направиха скенер и откриха комоцио.
Никакви грижи не се поставят в този дом, никакви, разберете! Това е напряко ужасно. Другата седмица би трябвало да съм на работа. Как да си потегли спокойна, по какъв начин? Не желая да върша кавги, само че съм потресена от неналичието на внимание. Това е една баба на 84 години! Какви разноски има тя? Да - ток, вода, амортизации, малко храна, заплати и така нататък Но това са 50 индивида по 860 лв. на месец. Давам ги и най-после да я заваря в това състояние! Кошмар! Да плащаш, и да страдаш! Значи аз си закупувам болката. Нека всички да знаят, не трябва по този начин! Трябва хората, които се занимават с такива неща, да бъдат първо човечни, да демонстрират човечност, а след това да бъдат виновни със сърце и душа. А за институциите, които би трябвало да управляват сходни действия, напряко не ми се приказва. Уж вървят на инспекции, а не откриват нищо неправилно! Да не би да са слепи?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ