Драмата на една 35-годишна жена: Подиграват ми се, че ще остана стара мома, но е по-добре да съм сама
Много хора ме питат за какво за моите 35 години, към момента не съм омъжена и не диря брачен партньор. А аз се майтапя с въпросите им, обичам да измисля нещо занимателно, тъй като, с цел да бъда почтена, не виждам никаква покруса в моето „ моминство “. Единствено околните ми другари знаят същинската причина и на пръв взор е толкоз тривиално, че даже не се пробвам да споделям с непознати. Истината е, че татко ми биеше майка ми. Страхувах се от него като от огън, а имах и по-малък брат, който трябваше да защитя и спася. Това в действителност ме избави от личния ми боязън – терзанието за брат ми.
Когато пораснах, постоянно питах мама за какво не се разведе. Но тя просто махаше с ръка, а немарливото й отношението към издевателството на татко ми ме убиваше повече, в сравнение с самите побоища. А най-вече се „ възхищавах “ на баба ми – майката на баща. Когато й споделях, че татко ми още веднъж е пребил майка ми, тя споделяше, че мама сама е отговорна и не е нужно да го предизвика. Попитах я по какъв начин го предизвика, а баба ми също махаше с ръка, мърморейки нещо несвързано. Смешното е, че татко ми се считаше за „ грижовен брачен партньор “! Да, не пиеше, стоеше си вкъщи, печелеше добре.
Всеки го смяташе за добър човек, безусловно всеки! В края на краищата майка ми умря, когато бях на 14 години, а брат ми единствено на 10. Имаше рак на мозъка и аз съм повече от сигурна, че се разболя поради систематичния тормоз. Но и тогава татко ми не потърси виновността в себе си, както и майка му. За благополучие, заболяването не изтеза доста мама, единствено няколко месеца откакто й откриха диагнозата, тя умря. След гибелта й всички съжаляваха татко ми. Горкият човек, споделяха те, остана вдовец с две невръстни деца.
Е, след доста малко време баща се отегчи без нормалната си жертва и обърна мрачния си взор към мен. След като ме преби една вечер, хванах братчето си за ръка, и отпътувах при баба си по майчина линия. За благополучие тя не ни изгони, а и баща не се опита да ни върне назад. Единственото положително, което мога да кажа за него, е, че той постоянно даваше пари на баба ни за нашата прехрана и не се превърнахме в задължение за остарялата жена. Две години по-късно татко ми се ожени наново. Новата му брачна половинка също беше пребивана и още веднъж всички смятаха, че това е обикновено, в това число и самата тя.
Ето по тази причина не желая да се бракосъчетавам: в последно време насилието в фамилията, се трансформира в нещо обикновено. Спомням си, когато се пробвах да убедя мама да напусне татко ми, тя ми разказваше „ утешителни “ истории за това по какъв начин живеят всички хора и какъв брой е „ обикновено “ мъжът ти да ти протяга ръка. Татко в никой случай не бил злобен и неприятен, просто характерът му е по-различен. За страдание, доста дами търпят и толерират шамарите на съпрузите си. По тази причина избирам да се веселя на моето моминство: по-добре самотност, в сравнение с живот под един покрив с морално страшилище, което е щастливо само, когато жена му е пребита и унизена.
