Страшната К-19 истина за локдауна в Германия
Много германци се успокояват, че в интензивните отделения още има места, а смъртността от COVID-19 в Германия продължава да е ниска. Да мислиш и да действаш по този метод обаче е извънредно рисковано, счита Сабине Кинкарц, представен от " ".
Сабине Кинкарц
През уикенда мнозина се възползваха от последната опция да се позабавляват – заведенията за хранене бяха препълнени, питейните заведения и фитнес залите също. За финален път преди частичната карантина хората бяха решили да похапнат, да се повеселят и да поспортуват. И никак не се замислиха, че и в последните два дни преди карантината би трябвало да лимитират контактите до най-малко. Вирусът евентуално е останал удовлетворен.
Много германци си заравят главите в пясъка. Тези хора отхвърлят да повярват, че пандемията отново е в стихията си, а втората вълна опустошава всичко, реализирано през последните месеци. Да, носят маски, поддържат отдалеченост, проветряват, мият си ръцете - и се успокояват с констатацията, че в интензивните отделения още има места, а смъртността измежду заболелите от COVID-19 в Германия продължава да е ниска. Да мислиш и да действаш по този метод е извънредно рисковано.
Досегашните ограничения към този момент не са задоволителни
Броят на новозаразените нараства внезапно, а веригите на разпространяване към този момент от дълго време няма по какъв начин да бъдат прекратени. Много от инфектираните са без признаци и въобще не знаят, че могат да заразят другите.
Да прибавим и хората над 60-годишна възраст, които в Германия са цели 24 милиона. Както и тези 2,5 милиона души с тежки увреждания. Да не забравяме също хората с предшестващи болести или с наднормено тегло.
С две думи: в случай че политиците не подхващат нещо, по този начин, както порастват числата, немската здравна система ще колабира в границите на 20-30 дни.
Тоест, оказват помощ само строги ограничения – като въведеното от втори ноември отчасти затваряне. Но доста жители се питат по каква логичност е взето решението за по-строгата карантина. Болезнено е, че тя визира в това число и тези, които през последните месеци вложиха доста старания и средства, с цел да покачат оптимално сигурността в своите заведения. Мнозина считат това за незаслужено и нелогично.
Не всичко е разбираемо
Защо би трябвало заведенията за хранене и театрите да затворят, до момента в който учителите и учениците прекарват часове наред в класните стаи, а пасажерите се тълпят в претъпканите рейсове, трамваи и влакове? Защо студията за маникюр не могат да работят, а фризьорските салони остават отворени? Защо не се не разрешават църковните служби, само че пък се затварят музикалните школи?
На някои политици тези въпроси може и да им се сторят дребнави, само че хората ги считат за значими. Очевидно към този момент го схваща и канцлерката Ангела Меркел, която даде специфична конференция и в детайли отговори на въпросите на публицистите. Тя изясни, че вниманието е ориентирано не толкоз към поддържането на хигиената в един или различен ресторант, а в действителност става дума за идея, въз основата на която могат да се редуцират 75 % от всички контакти сред хората в Германия.
75 %! Това число е сигнал за паника за всички ни. Включително и за тези, които още не осъзнават сериозността на ситуацията. Трябва ли още веднъж да гледаме ужасяващите фрагменти от претъпканите интензивни отделения, с цел да може и на последния човек да му стане ясно, че коронавирусът не е проблем, който ще се реши с нормалните ограничения?
Да намалиш с ¾ контактите си: това няма по какъв начин да стане, в случай че не преосмислиш и не промениш напълно държанието си. Частичното затваряне може и да е незаслужено, само че то следва една елементарна и разбираема логичност: затваря се това, което прави живота по-хубав, с цел да бъдат принудени повече хора да си останат по домовете. Остава отворено това, което е същностно значимо и належащо.
Как ще живеем с пандемията?
Училищата и детските градини са измежду най-важните институции. Родителите не могат по едно и също време да работят и да гледат децата си – това си го знаем, а за последно го установихме напролет. Да, добре е да обсъдим дали учебните заведения непременно да продължат да работят както до момента. В Германия на учебно заведение вървят над 10 милиона деца и младежи и рискът те да разпространят вируса е доста огромен. Разумно е, да вземем за пример, децата да се разпределят в по-малки групи, а огромните да се трансферират напряко в цифровите класни стаи. Както е в университетите.
Предстоят минимум четири, а даже може би даже пет тежки месеца. Ще се оправим само, в случай че проявим доста повече персонална отговорност. А с цел да осъзнаем и поемем тази персонална отговорност, ние всички дружно би трябвало да обсъдим нещо доста значимо: по какъв начин желаеме да продължим да живеем във времената на пандемия? На тази полемика мястото ѝ е в парламентите (в Бундестага и в обособените провинции), само че в нея би трябвало да се включат и жителите.
Защото спусканите от горната страна и недообяснени нареждания не водят до нищо. Показа го уикендът, през който мнозина хукнаха да се забавляват. Лична отговорност ли? Забравѝ!
Сабине Кинкарц
През уикенда мнозина се възползваха от последната опция да се позабавляват – заведенията за хранене бяха препълнени, питейните заведения и фитнес залите също. За финален път преди частичната карантина хората бяха решили да похапнат, да се повеселят и да поспортуват. И никак не се замислиха, че и в последните два дни преди карантината би трябвало да лимитират контактите до най-малко. Вирусът евентуално е останал удовлетворен.
Много германци си заравят главите в пясъка. Тези хора отхвърлят да повярват, че пандемията отново е в стихията си, а втората вълна опустошава всичко, реализирано през последните месеци. Да, носят маски, поддържат отдалеченост, проветряват, мият си ръцете - и се успокояват с констатацията, че в интензивните отделения още има места, а смъртността измежду заболелите от COVID-19 в Германия продължава да е ниска. Да мислиш и да действаш по този метод е извънредно рисковано.
Досегашните ограничения към този момент не са задоволителни
Броят на новозаразените нараства внезапно, а веригите на разпространяване към този момент от дълго време няма по какъв начин да бъдат прекратени. Много от инфектираните са без признаци и въобще не знаят, че могат да заразят другите.
Да прибавим и хората над 60-годишна възраст, които в Германия са цели 24 милиона. Както и тези 2,5 милиона души с тежки увреждания. Да не забравяме също хората с предшестващи болести или с наднормено тегло.
С две думи: в случай че политиците не подхващат нещо, по този начин, както порастват числата, немската здравна система ще колабира в границите на 20-30 дни.
Тоест, оказват помощ само строги ограничения – като въведеното от втори ноември отчасти затваряне. Но доста жители се питат по каква логичност е взето решението за по-строгата карантина. Болезнено е, че тя визира в това число и тези, които през последните месеци вложиха доста старания и средства, с цел да покачат оптимално сигурността в своите заведения. Мнозина считат това за незаслужено и нелогично.
Не всичко е разбираемо
Защо би трябвало заведенията за хранене и театрите да затворят, до момента в който учителите и учениците прекарват часове наред в класните стаи, а пасажерите се тълпят в претъпканите рейсове, трамваи и влакове? Защо студията за маникюр не могат да работят, а фризьорските салони остават отворени? Защо не се не разрешават църковните служби, само че пък се затварят музикалните школи?
На някои политици тези въпроси може и да им се сторят дребнави, само че хората ги считат за значими. Очевидно към този момент го схваща и канцлерката Ангела Меркел, която даде специфична конференция и в детайли отговори на въпросите на публицистите. Тя изясни, че вниманието е ориентирано не толкоз към поддържането на хигиената в един или различен ресторант, а в действителност става дума за идея, въз основата на която могат да се редуцират 75 % от всички контакти сред хората в Германия.
75 %! Това число е сигнал за паника за всички ни. Включително и за тези, които още не осъзнават сериозността на ситуацията. Трябва ли още веднъж да гледаме ужасяващите фрагменти от претъпканите интензивни отделения, с цел да може и на последния човек да му стане ясно, че коронавирусът не е проблем, който ще се реши с нормалните ограничения?
Да намалиш с ¾ контактите си: това няма по какъв начин да стане, в случай че не преосмислиш и не промениш напълно държанието си. Частичното затваряне може и да е незаслужено, само че то следва една елементарна и разбираема логичност: затваря се това, което прави живота по-хубав, с цел да бъдат принудени повече хора да си останат по домовете. Остава отворено това, което е същностно значимо и належащо.
Как ще живеем с пандемията?
Училищата и детските градини са измежду най-важните институции. Родителите не могат по едно и също време да работят и да гледат децата си – това си го знаем, а за последно го установихме напролет. Да, добре е да обсъдим дали учебните заведения непременно да продължат да работят както до момента. В Германия на учебно заведение вървят над 10 милиона деца и младежи и рискът те да разпространят вируса е доста огромен. Разумно е, да вземем за пример, децата да се разпределят в по-малки групи, а огромните да се трансферират напряко в цифровите класни стаи. Както е в университетите.
Предстоят минимум четири, а даже може би даже пет тежки месеца. Ще се оправим само, в случай че проявим доста повече персонална отговорност. А с цел да осъзнаем и поемем тази персонална отговорност, ние всички дружно би трябвало да обсъдим нещо доста значимо: по какъв начин желаеме да продължим да живеем във времената на пандемия? На тази полемика мястото ѝ е в парламентите (в Бундестага и в обособените провинции), само че в нея би трябвало да се включат и жителите.
Защото спусканите от горната страна и недообяснени нареждания не водят до нищо. Показа го уикендът, през който мнозина хукнаха да се забавляват. Лична отговорност ли? Забравѝ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ