Много дълго време възможността да разказвам истински истории от България

" Много дълго време опцията да описвам същински истории от България запълваше толкоз доста моето пространство, че нямах потребността да се занимавам с игрално кино. Този свят през края на 90-те годиние цялостен парадокс и това, което последва по-късно, докара до един подобен приказно-абсурден свят. Винаги съм се чувствал доста добре и доста благополучен в света на същинското, само че в един миг той те лимитира ".

Това сподели в предаването " Посока Култура " с Мирослав Боршошрежисьорът Андрей Паунов, който описа пред Дарикза мистичния мъжки свят на дебютния си игрален филм " Януари " по претекстове от едноименната пиеса на Йордан Радичков.

" Игралното кино постоянно е било като опция да върша нещо друго в киното и някак си напълно обикновено се случи това, то не е като преход ", добави режисьорът.

Той показа, че дорикъм същинските истории протяга ръка единствено, когато са нереални, тъй като те тогава са му забавни. " Дълбоко в сърцето на Радичков може би има нещо общо с този абсурдистки свят, който по някакъв метод ме придърпва.

На въпроса дали този филм в действителност е български, Андрей Паунов отговори по този начин: " Щода не е български, съгласно мен е супер български и супер Радичков, и в същото време доста други неща ".

Според него може би не сме привикнали да наподобяват по този начин българските филми.

" Аз персонално си мислех, че доста по-раносъм оставил Радичков, само че най-после като гледах кино лентата си дадох сметка, че съм поставил доста повече, в сравнение с в началото си мислех ", описа още режисьорът.

Той дефинира процесът като забавен, тъй като е " атакувал " и " унищожил " класиката.

" Всеки създател би бил благополучен откакто си е отишъл от този свят някой да пристигна и да се опита да го унищожи, тъй като това го прави към момента настоящ. Не в отрицателен смисъл, а в изобретателен ", изясни Андрей Паунов.

Той показа, че екипът е работил доста дълго време по сюжета, а продукцията на кино лентата се случила в къс интервал.

" Ние може би сме привикнали прекомерно доста да се занимаваме със наличието на един филм и той какво съответно ни споделя. Този филм в действителност е един уестърн. Един постепенно протичащ се уестърн, той има мотор на мистъри трилър ", сподели още Паунов.

Според него Радичков е написал една Агата Кристи пиеса. Той се пробва да комуникира с публиката, добави режисьорът.

Той разкри дребна част от сюжета на кино лентата:

" Сюжетът на кино лентата е основан на един ловен анекдот, който съгласно мен Радичков е чул в кръчмата – седят едни в една механа, единият потегля към града и в един миг, до момента в който всички го чакат да се върне, шейната се връща празна и в нея има един вълк. Те стартират да спекулират какво се е случило и вземат решение, че единственият метод да схванат, е някой да отиде да ревизира. Когато идващият отива да ревизира,шейната отново се връща с още един вълк и към този момент стартира да се случва тази тайнственост. Това е една велика ловджийска история, тъй като тя споделя по какъв начин героите изчезват и на тяхно място се появяват вълци. Това има един доста същински български дух във всичките му пластове в една доста елементарна сглобка ".

" Мисля че за хората, които се интересуват от киното като друг тип връзка, този филм дава опция за едно странствуване ", сподели още Андрей Паунов.