Младата чернокожа поетеса Аманда Горман докосна много хора, прочитайки стихотворението

Младата чернокожа поетеса Аманда Горман докосна доста хора, прочитайки стихотворението си „ Хълмът, който изкачваме ” по време на церемонията по встъпване в служба на американския президент Джо Байдън. Един от тях е някогашната първа дама Мишел Обама, която среща 22-годишното момиче два пъти преди инаугурацията.

В изявление за списание Time, водено от брачната половинка на Барак Обама, двете обгръщат тематики, преминаващи от ролята на изкуството в активизма до натиска, на който чернокожите дами са подложени, когато са под светлините на прожекторите. „ За мен е вълнуващо да абсорбирам и да пребивавам от творчеството на други афроамерикански актьори. Но аз също мога да вземам участие в този исторически миг, в който се намираме в този момент, когато сътворявам свое изкуство ”, споделя Горман, която наподобява няма желание да стопира да върви по определения от нея път.
    Вижте тази обява в Instagram.           
Публикация, споделена от TIME (@time)

Мишел Обама признава, че е надълбоко разчувствана от „ Хълмът, който изкачваме ” и още повече от увереността, която младата поетеса излъчва, до момента в който е на сцената. На въпроса по какъв начин се е подготвила за този миг, Аманда дава отговор: „ Когато написах стихотворението, мислех, че седмицата преди откриването ще преговарям всеки ден. Но всичко се случваше толкоз бързо и не съумях да го направя. Голяма част от подготовката ми стъпваше върху емоционалността на поемата – да приготвя душeвността и тялото си за този миг ”. Тя признава, че огромна част от нощта преди инаугурацията е репетирала пред огледалото.

Горман е представител на поколението, което не се се опасява да се изправи против расизма и несправедливостта, счита Мишел Обама. На въпроса дали изкуството намира своето място в тези огромни обществени придвижвания, младата поетесата дава отговор: „ Абсолютно. Поезията и езикът постоянно са в основата на придвижванията за смяна. Ако погледнем към митингите Black Lives Metter, ще забележим транспаранти, които споделят: „ Погребаха ни, само че не знаеха, че сме семена ”.  Според нея това е лирика, която се осмелява да приказва за расовата правдивост ”, като добавя изрично:

„ Никога не подценявайте силата на изкуството като език на хората ”.

Горман признава, че има нещо като мантра, която си споделя преди да излезе пред аудитория, която гласи: „ Аз съм щерка на чернокожи писатели, произхождащи от борците за независимост, които скъсаха веригите си и трансформираха света ”. Признава, че по този начин си спомня за предците си, присъстващи на всички места към нея при всяка обществена изява.
    Вижте тази обява в Instagram.           
Публикация, споделена от TIME (@time)

Но дали Горман е оптимист, пита някогашната първата дама. „ Определено. Оптимизмът обаче не би трябвало да се преглежда като диаметралност на скептицизма, а като че ли, че има разговор по сред им. Оптимизмът ви в никакъв случай няма да е толкоз мощен, колкото сега, когато желаете да се откажете от него ”, споделя поетесата, звучейки доста по-зряло за възрастта си.

Съветът, който би дала на всички чернокожи девойки, които се намират под светлините на прожекторите, е непоказен и изпълнен с грижа към тях. Според нея всички те би трябвало да имат вярата, че това, което са и за което са тук, е надалеч от този звезден момент. „ Уча се, че не съм гръмотевица, която удря един път. Аз съм ураганът, който идва всяка година и може да ме очаквате напълно скоро още веднъж ”.

Автор: Маргарита Капитанска

 
Аманда Горман – по какъв начин се промени животът й единствено за една седмица?