Популярен руски полковник: Путин води война за пари, с него няма да постигнем победа
" Мисля, че с Путин ние няма да победим. Половин година време е задоволително да се разбере, че настоящето военно-политическо управление на Русия не е в положение да реализира победа. Наша, съветска победа. Своя победа сред Зеленски и Путин, Абрамович и Коломойски, може и да реализират. Бият се за парите си. За тях успеха са парите. А на нас не ни трябват пари. Ние желаеме избавление на Малорусия и Украйна от бандеровска окупация. Ако те не желаят победа – ние желаеме и ще я реализираме. Наша, съветска победа. "
Това декларира в изказване за интернет канала " Сталинград " полковникът от запаса на ГРУ и претендент на военните науки Владимир Квачков, ръководител на Общоруското офицерско заседание, нещо като военна легия на някогашните руски офицери (дори домейнът на уеб страницата е с интернет код SU – Съветски съюз), написа offnews. В изявленията през последните години полковникът се самоопределя като " съветски християнски националист ".
" Аз мисля, че на Путин не му е нужна съветската победа. Той се опасява от нея. И, в случай че преди имаше изрази от рода на " Путин желае, само че не може ", половин година война демонстрираха: " И не желае, и не може ". Нещо повече. Той повече повече не може, в сравнение с не желае. И не може по силата на вътрешното си положение, по вътрешните си нравствено-интелектуални качества. Там е работата. " – споделя още Квачков.
Полк. Владимир Василевич Квачков е представител на националистическото крило в средите на съветското запасно офицерство. Собствената му биография е спорна и изпълнена със скандални интервали. Служил е във 2-ра бригада със особено предопределение на ГРУ, работил е в разследващото ръководство на Ленинградска област, служил е в Групата руски войски в Германия и Задбайкалския боен окръг, взел участие е във военните спорове в Афганистан, Азербайджан и Таджикистан. През 2005 година беше задържан за опит за нападение против Анатлий Чубайс поради злоба против икономическите му промени, само че през 2008 година е оневинен, а след анулацията на оправдателната присъда от Върховния съд е оневинен наново през 2010.
На 23 декември 2010 Квачков е задържан още веднъж, този път за организирането на бунт и тероризъм по отношение на активността на ръководената от него незаконната организация " Народно опълчение Минин и Пожарски ". " Опълчението " е основано през 2009 от Квачков и сподвижници. През 2016 година Московският градски съд признава организацията на полковника за терористична организация и не разрешава активността й на територията на Руската федерация. Според сериозното обвиняване на ФСБ при ареста от 2010 Владимир Квачков се е опитал да провежда завладяване на няколко военни поделения и да поеме офанзива към Москва за завладяване на властта. Детайлно е било планувано завземането на Министерство на вътрешните работи, ФСБ и МЧС. През зимата на 2013 година полковникът е наказан на 13 години затвор непоколебим режим поради организацията на боен бунт, а през лятото присъдата му е понижена на 8 години, излиза на независимост през 2019 с декларацията " Полковник Квачков за поход и пердах е подготвен ".
Възгледите му остават националистически, само че както споделя при излизането си от пандиза, със засилена религиозна съставния елемент. В разбор за последните събития и войната в Украйна полк. Владимир Квачков предлага да бъдат мобилизирани в национални батальони или полкове всичките емигранти от азиатските републики, които са се открили в Москва и да бъдат изпратени на фронта в Украйна.
В последната си видео изява полк. Владимир Квачков проучва гърмежите във авиобазата в Саки и тактиката и тактиката на водената от Кремъл война в Украйна. Ето цялостният текст на разбора му.
Взривовете в Саки – сред небережността и диверсията
На 9 август на летището Саки в Крим в популации пункт Новофедоровка беше сбъднат диверсионен акт. При това диверсионен акт с огромна мощ и гърмеж, пострадаха доста жилищни здания, има починали и ранени. В този смисъл да се дефинира в този момент какво тъкмо е употребявал съперникът, или осъществените диверсионни дейности като взривяване на муниции с огромна мощ, съхранявани или в складовете или на открити стоянки, е мъчно към този момент. Но по моя опит, тъй като имах и подобен интервал в живота, когато заради немарливост на летищното обслужване беше се запалила трева, огънят се трансферира върху складираните бомби и муниции и на практика в Узбекистан бяха взривени муниции за авиационна дивизия със Су-24. В Саки съгласно мен са ситуирани Су-30 и Су-24 и си наподобяват по последствията.
Ако е имало диверсионен акт, а не небрежностст, двете не се разграничават по последствията. Важното е да се взриви първата авиобомба, останалите ще гърмят независимо. Но в този момент не това е значимото, въпреки абсолютно има значение, само че по-важното е да се оценят военносъстаящите на това събитие. А същността е в това, че ние губим тази война. Наричам я война, а не специфична интервенция, тъй като специфичната интервенция приключи месец след началото й, сега в който съветската войска беше изведена от региона на Киев, Чернигов и Сумск. Тогава стана ясно, че това, което е замислено, не се е получило. Тук няма някакъв незаконен предумисъл – в последна сметка не всички спецоперации биват сполучливи. Важното е какво стана в този момент. След половин година на процедура от началото на интервенцията или военните дейности.
Дайте да си представим пагубното начало на Великата отечествена война. Юни 1941 година. След половин година Сталинският Съветски съюз мина в сериозно контранастъпление и разгроми германците под Москва. Сегашният висш главнокомандващ великият Пух, след половин година от началото на неговата си спецоперация, той я трансформира в пагубна поради последствията от извеждането на армията от Киев, Гостомел, северните области. Имаме ослепително начало на специфичната интервенция, да, имаше план, прелестен, да се изпрати десант край Киев, Гостомел, да се завладеят Бориспол, на процедура да се обкръжи столицата на враждебната страна и да се принуди съперникът към капитулация. Вместо това бяха извършени позорни договаряния в Истанбул, най-позорните. Сталин не беседва с Хитлер през ноември или октомври на 1941, той разбираше, че с такива хора да се договаря е безмислено и незаконно. А този отиде на договаряния, изведе нашата групиворка от Киев, от Чернигов и Суми и в този момент след половин година война, ние имаме следното: върви редовно разрушение на Донбас.
За половин година война върви редовно заличаване на Донбас и другите градове. Вървят набези на Белгород, Курск, към този момент Брянск. Съответно какъв извод би трябвало да си създадем? Губим войната. Губим я не с оръдия, танкове, самолети или друга техника. Ние губим войната на първо място концептуално. Мнозина си мислят: учените са такива, онакива, кабинетни хора с очилца седят, пишат… Но тези хора печелят войните. Те и учебният преподавател, както споделяше един приятел, Бисмарк. Мнозина знаят и приказват, че лекарите са разгромени, науката, образованието, опазването на здравето. Ама и военната просвета е разгромена не по-малко, в случай че не и в по-голяма степен.
Ето ви образци. Сега върви минна и противоминна война на фронта. А къде е нашата военно-инженерна академия? Тя с какво се занимава? Докладвам – тази академия я няма. Тя е унищожена, " усъвършенствана " по отношение на военната промяна Путин-Сердюков. От академията не остана ни-що. Нито факултет, нито катедра, остана половин военна катедра, съвмещавана с нещо друго. Вие можете ли да си го визиите? Русия не създава военни инженери. А без сапьори нямаше да бъде високомерен Казан, нямаше да има подкопавания, взривявания. Руската войска от най-малко 500 години се занимава с тази работа. Намериха се двама – Путин и Сердюков, които унищожиха, усъвършенстваха военно-инженерната академия. Сигурно и в другите области се случва същото.
Затова приказваме в този момент, че ние губим във военните науки, в тактиката, в оперативното изкуство и в тактиката. Руската войска се оказа неподготвена. И когато ми приказват, че в този момент Шойгу бил пристигнал, че кой… Ама Шойгу във боен смисъл е подобен човек, както и Сердюков, без мозък. Защото, както споделяше други Сталин, няма нищо по практично от положителната доктрина. Правилната доктрина. Такава няма. На мястото на образователните корпуси на военно-инженерната академия в този момент е ситуирана, Господи, елементарни ми, Висша школа по стопанска система.
Тук ще си разреша едно отклоняване. Аз мисля, че може да използваме този фактор във войната. Трябва да се разгласи готовност на целия персонален състав на Висшата школа по стопанска система, а доколкото там те са доста умни, мисля че седмица ще им стигне да ги освоят специалностите на подривник и сапьор и след някоя седмица да ги изпратим на фронта. Ама това е напряко вид без късмет за загуба. И, при положение на самовзривяване, нали знаете, сапьорът бърка единствено един път, да речем, гръмне ученик на ВШИ по време на миниране. Ами това си чиста изгода. Ще се избавим от един т. н. икономист. Нашата стопанска система ще получи изгода от това, че недодяланият инженер-подривник е умрял. Ако въпреки всичко той, по време на разминиране гръмне, отново има изгода – ще отвори пътечка през минното поле. Направо празно няма.
Когато приказваме за готовност ние в Русия имаме няколко, десетки милиони имигранти. Аз предлагам всичките тия всякакви, дето са в Москва… Вие представяте ли си, в Москва азербайджанците са повече, в сравнение с в Баку. Правим Първа, Втора, Трета азербайджански дивизии. Трета таджикска дивизия. Пета, шеста, седма узбекски дивизии. Ще създадем и една инженерна рота, лопатна. И по този метод ще зачистим нашето съветско пространство за наши цели. Сами са пристигнали при нас, активизираме ги и ги водим. Затова си мисля, че по въпроса за мобилизицията при нас всичко е гладичко. Има всички фактори за това в Русия да бъде извършена всеобща готовност за застраховане дейностите на фронта.
Напоследък постоянно съпоставят Путин със Сталин. Аз ще ви кажа, това е толкоз чудовищно съпоставяне по своята нелепост и безсмислица, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да вземем някакъв аналог от нашата руска история във връзка с Путин, това е в действителност Хрушчов. Те толкоз си наподобяват, изключително във връзка с Военновъздушни сили. Като се появиха ракетите, Хрушчов реши, че на нас не ни би трябвало стратегическа авиация. Бяха унищожени стотици самолети, бяха изпратени в запаса летци. Аз знам, по чичо ми, по родния ми чичо, толкоз беше афектиран, че няколко месеца отхвърляше пенсия. Такъв колосален погром имаше на военната авиация при Хрушчов.
Не минаха и 50 години и се появи неговият клонинг. Гражданинът Путин, който реши, че щом имаме хиперзвуково оръжие, друго не ни би трябвало. Ами за какво съществуват сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили. Това са всякакви средства. Суша, вода, въздух, под водата. И Космосът. Сега в една организационна конструкция са армейската авиация и " орбитални групировки ", в Космоса. Кажете ми има ли някой супер талант, който да е в положение да усвои и да ръководи информацията и да взема решения в тези две свършенно разнообразни сфери. А петата сфера? Киберпространството? Или както по-рано се наричаше радио-електронна битка. Тази примес я направи Шойгу.
Сега Путин ми припомня цирково предствление от моето детство. На манежа излиза един подобен страшен-страшен смешник. Ръмжи, крещи, стряска, заплашва. Всички на арената демонстрират, че ужасно ги е боязън от него, а той си е смешник. Звучи, несъмнено цинично. Кажете, ето преди месеци този висш главнокомандващ ни даде обещание ужасно " Само посмейте да ни докоснете, и ще получите отговор по центровете на взимане на решения. Няколко месеца бомбардират съветската територия, публична съветска територия, потънал е крайцерът " Москва ", не сме го не запомнили, в този момент нанесоха диверсионен удар по авиобазата в Саки.
Какви дейности още са нужни с цел да спре Путин да прави военни закононарушения? Не, не съм позволил неточност, подготвен съм да давам отговор за думите си. Въпросът е там, че съгласно законите на Руската федерация при положение на нахлуване на боен обект на Руската федерация, а още повече на неговото заличаване на територията на Руската федерация Путин, като висш главнокомандващ е задължен да, наблягам, задължен, да вкара военно състояние. Путин не го прави. Той е задължен в тази обстановка да разгласи всеобща или най-малко частична готовност.
Руската войска води война с мирновременния си персонален състав против числено надминаващ я съперник. Затова и напредва със скорост 2 километра на седмица. И какво виждаме, с безмозъчни дейности е загробена забележителна част на Въздушно-десантните войски, най-хубавата част на морската пехота, без болежка не може да се приказва за това. А тези кремълски главочи не престават да мълчат и да чакат незнайно какво. Аз мисля, че на Путин не му е нужна съветската победа. Той се опасява от нея. И в случай че преди имаше изрази от рода на " Путин желае, само че не може ", половин година война демонстрираха: " И не желае, и не може ".
Нещо повече. Повече не може, в сравнение с да не желае. И не може по силата на вътрешното си положение, по вътрешните си нравствено-интелектуални качества. Там е работата. Мисля, че с Путин ние няма да победим. Половин година е задоволително време да се разбере, че настоящето военно-политическо управление не е в положение да реализира победа. Наша, съветска победа. Своя победа сред Зеленски и Путин, Абрамович и Коломойски, може и да реализират. Бият се за парите си. За тях успеха са парите. А на нас не ни трябват пари. Ние желаеме избавление на Малорусия и Украйна от бандеровска окупация. Ако те не желаят победа – ние желаеме и ще я реализираме. Наша, съветска победа.
Това декларира в изказване за интернет канала " Сталинград " полковникът от запаса на ГРУ и претендент на военните науки Владимир Квачков, ръководител на Общоруското офицерско заседание, нещо като военна легия на някогашните руски офицери (дори домейнът на уеб страницата е с интернет код SU – Съветски съюз), написа offnews. В изявленията през последните години полковникът се самоопределя като " съветски християнски националист ".
" Аз мисля, че на Путин не му е нужна съветската победа. Той се опасява от нея. И, в случай че преди имаше изрази от рода на " Путин желае, само че не може ", половин година война демонстрираха: " И не желае, и не може ". Нещо повече. Той повече повече не може, в сравнение с не желае. И не може по силата на вътрешното си положение, по вътрешните си нравствено-интелектуални качества. Там е работата. " – споделя още Квачков.
Полк. Владимир Василевич Квачков е представител на националистическото крило в средите на съветското запасно офицерство. Собствената му биография е спорна и изпълнена със скандални интервали. Служил е във 2-ра бригада със особено предопределение на ГРУ, работил е в разследващото ръководство на Ленинградска област, служил е в Групата руски войски в Германия и Задбайкалския боен окръг, взел участие е във военните спорове в Афганистан, Азербайджан и Таджикистан. През 2005 година беше задържан за опит за нападение против Анатлий Чубайс поради злоба против икономическите му промени, само че през 2008 година е оневинен, а след анулацията на оправдателната присъда от Върховния съд е оневинен наново през 2010.
На 23 декември 2010 Квачков е задържан още веднъж, този път за организирането на бунт и тероризъм по отношение на активността на ръководената от него незаконната организация " Народно опълчение Минин и Пожарски ". " Опълчението " е основано през 2009 от Квачков и сподвижници. През 2016 година Московският градски съд признава организацията на полковника за терористична организация и не разрешава активността й на територията на Руската федерация. Според сериозното обвиняване на ФСБ при ареста от 2010 Владимир Квачков се е опитал да провежда завладяване на няколко военни поделения и да поеме офанзива към Москва за завладяване на властта. Детайлно е било планувано завземането на Министерство на вътрешните работи, ФСБ и МЧС. През зимата на 2013 година полковникът е наказан на 13 години затвор непоколебим режим поради организацията на боен бунт, а през лятото присъдата му е понижена на 8 години, излиза на независимост през 2019 с декларацията " Полковник Квачков за поход и пердах е подготвен ".
Възгледите му остават националистически, само че както споделя при излизането си от пандиза, със засилена религиозна съставния елемент. В разбор за последните събития и войната в Украйна полк. Владимир Квачков предлага да бъдат мобилизирани в национални батальони или полкове всичките емигранти от азиатските републики, които са се открили в Москва и да бъдат изпратени на фронта в Украйна.
В последната си видео изява полк. Владимир Квачков проучва гърмежите във авиобазата в Саки и тактиката и тактиката на водената от Кремъл война в Украйна. Ето цялостният текст на разбора му.
Взривовете в Саки – сред небережността и диверсията
На 9 август на летището Саки в Крим в популации пункт Новофедоровка беше сбъднат диверсионен акт. При това диверсионен акт с огромна мощ и гърмеж, пострадаха доста жилищни здания, има починали и ранени. В този смисъл да се дефинира в този момент какво тъкмо е употребявал съперникът, или осъществените диверсионни дейности като взривяване на муниции с огромна мощ, съхранявани или в складовете или на открити стоянки, е мъчно към този момент. Но по моя опит, тъй като имах и подобен интервал в живота, когато заради немарливост на летищното обслужване беше се запалила трева, огънят се трансферира върху складираните бомби и муниции и на практика в Узбекистан бяха взривени муниции за авиационна дивизия със Су-24. В Саки съгласно мен са ситуирани Су-30 и Су-24 и си наподобяват по последствията.
Ако е имало диверсионен акт, а не небрежностст, двете не се разграничават по последствията. Важното е да се взриви първата авиобомба, останалите ще гърмят независимо. Но в този момент не това е значимото, въпреки абсолютно има значение, само че по-важното е да се оценят военносъстаящите на това събитие. А същността е в това, че ние губим тази война. Наричам я война, а не специфична интервенция, тъй като специфичната интервенция приключи месец след началото й, сега в който съветската войска беше изведена от региона на Киев, Чернигов и Сумск. Тогава стана ясно, че това, което е замислено, не се е получило. Тук няма някакъв незаконен предумисъл – в последна сметка не всички спецоперации биват сполучливи. Важното е какво стана в този момент. След половин година на процедура от началото на интервенцията или военните дейности.
Дайте да си представим пагубното начало на Великата отечествена война. Юни 1941 година. След половин година Сталинският Съветски съюз мина в сериозно контранастъпление и разгроми германците под Москва. Сегашният висш главнокомандващ великият Пух, след половин година от началото на неговата си спецоперация, той я трансформира в пагубна поради последствията от извеждането на армията от Киев, Гостомел, северните области. Имаме ослепително начало на специфичната интервенция, да, имаше план, прелестен, да се изпрати десант край Киев, Гостомел, да се завладеят Бориспол, на процедура да се обкръжи столицата на враждебната страна и да се принуди съперникът към капитулация. Вместо това бяха извършени позорни договаряния в Истанбул, най-позорните. Сталин не беседва с Хитлер през ноември или октомври на 1941, той разбираше, че с такива хора да се договаря е безмислено и незаконно. А този отиде на договаряния, изведе нашата групиворка от Киев, от Чернигов и Суми и в този момент след половин година война, ние имаме следното: върви редовно разрушение на Донбас.
За половин година война върви редовно заличаване на Донбас и другите градове. Вървят набези на Белгород, Курск, към този момент Брянск. Съответно какъв извод би трябвало да си създадем? Губим войната. Губим я не с оръдия, танкове, самолети или друга техника. Ние губим войната на първо място концептуално. Мнозина си мислят: учените са такива, онакива, кабинетни хора с очилца седят, пишат… Но тези хора печелят войните. Те и учебният преподавател, както споделяше един приятел, Бисмарк. Мнозина знаят и приказват, че лекарите са разгромени, науката, образованието, опазването на здравето. Ама и военната просвета е разгромена не по-малко, в случай че не и в по-голяма степен.
Ето ви образци. Сега върви минна и противоминна война на фронта. А къде е нашата военно-инженерна академия? Тя с какво се занимава? Докладвам – тази академия я няма. Тя е унищожена, " усъвършенствана " по отношение на военната промяна Путин-Сердюков. От академията не остана ни-що. Нито факултет, нито катедра, остана половин военна катедра, съвмещавана с нещо друго. Вие можете ли да си го визиите? Русия не създава военни инженери. А без сапьори нямаше да бъде високомерен Казан, нямаше да има подкопавания, взривявания. Руската войска от най-малко 500 години се занимава с тази работа. Намериха се двама – Путин и Сердюков, които унищожиха, усъвършенстваха военно-инженерната академия. Сигурно и в другите области се случва същото.
Затова приказваме в този момент, че ние губим във военните науки, в тактиката, в оперативното изкуство и в тактиката. Руската войска се оказа неподготвена. И когато ми приказват, че в този момент Шойгу бил пристигнал, че кой… Ама Шойгу във боен смисъл е подобен човек, както и Сердюков, без мозък. Защото, както споделяше други Сталин, няма нищо по практично от положителната доктрина. Правилната доктрина. Такава няма. На мястото на образователните корпуси на военно-инженерната академия в този момент е ситуирана, Господи, елементарни ми, Висша школа по стопанска система.
Тук ще си разреша едно отклоняване. Аз мисля, че може да използваме този фактор във войната. Трябва да се разгласи готовност на целия персонален състав на Висшата школа по стопанска система, а доколкото там те са доста умни, мисля че седмица ще им стигне да ги освоят специалностите на подривник и сапьор и след някоя седмица да ги изпратим на фронта. Ама това е напряко вид без късмет за загуба. И, при положение на самовзривяване, нали знаете, сапьорът бърка единствено един път, да речем, гръмне ученик на ВШИ по време на миниране. Ами това си чиста изгода. Ще се избавим от един т. н. икономист. Нашата стопанска система ще получи изгода от това, че недодяланият инженер-подривник е умрял. Ако въпреки всичко той, по време на разминиране гръмне, отново има изгода – ще отвори пътечка през минното поле. Направо празно няма.
Когато приказваме за готовност ние в Русия имаме няколко, десетки милиони имигранти. Аз предлагам всичките тия всякакви, дето са в Москва… Вие представяте ли си, в Москва азербайджанците са повече, в сравнение с в Баку. Правим Първа, Втора, Трета азербайджански дивизии. Трета таджикска дивизия. Пета, шеста, седма узбекски дивизии. Ще създадем и една инженерна рота, лопатна. И по този метод ще зачистим нашето съветско пространство за наши цели. Сами са пристигнали при нас, активизираме ги и ги водим. Затова си мисля, че по въпроса за мобилизицията при нас всичко е гладичко. Има всички фактори за това в Русия да бъде извършена всеобща готовност за застраховане дейностите на фронта.
Напоследък постоянно съпоставят Путин със Сталин. Аз ще ви кажа, това е толкоз чудовищно съпоставяне по своята нелепост и безсмислица, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да вземем някакъв аналог от нашата руска история във връзка с Путин, това е в действителност Хрушчов. Те толкоз си наподобяват, изключително във връзка с Военновъздушни сили. Като се появиха ракетите, Хрушчов реши, че на нас не ни би трябвало стратегическа авиация. Бяха унищожени стотици самолети, бяха изпратени в запаса летци. Аз знам, по чичо ми, по родния ми чичо, толкоз беше афектиран, че няколко месеца отхвърляше пенсия. Такъв колосален погром имаше на военната авиация при Хрушчов.
Не минаха и 50 години и се появи неговият клонинг. Гражданинът Путин, който реши, че щом имаме хиперзвуково оръжие, друго не ни би трябвало. Ами за какво съществуват сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили. Това са всякакви средства. Суша, вода, въздух, под водата. И Космосът. Сега в една организационна конструкция са армейската авиация и " орбитални групировки ", в Космоса. Кажете ми има ли някой супер талант, който да е в положение да усвои и да ръководи информацията и да взема решения в тези две свършенно разнообразни сфери. А петата сфера? Киберпространството? Или както по-рано се наричаше радио-електронна битка. Тази примес я направи Шойгу.
Сега Путин ми припомня цирково предствление от моето детство. На манежа излиза един подобен страшен-страшен смешник. Ръмжи, крещи, стряска, заплашва. Всички на арената демонстрират, че ужасно ги е боязън от него, а той си е смешник. Звучи, несъмнено цинично. Кажете, ето преди месеци този висш главнокомандващ ни даде обещание ужасно " Само посмейте да ни докоснете, и ще получите отговор по центровете на взимане на решения. Няколко месеца бомбардират съветската територия, публична съветска територия, потънал е крайцерът " Москва ", не сме го не запомнили, в този момент нанесоха диверсионен удар по авиобазата в Саки.
Какви дейности още са нужни с цел да спре Путин да прави военни закононарушения? Не, не съм позволил неточност, подготвен съм да давам отговор за думите си. Въпросът е там, че съгласно законите на Руската федерация при положение на нахлуване на боен обект на Руската федерация, а още повече на неговото заличаване на територията на Руската федерация Путин, като висш главнокомандващ е задължен да, наблягам, задължен, да вкара военно състояние. Путин не го прави. Той е задължен в тази обстановка да разгласи всеобща или най-малко частична готовност.
Руската войска води война с мирновременния си персонален състав против числено надминаващ я съперник. Затова и напредва със скорост 2 километра на седмица. И какво виждаме, с безмозъчни дейности е загробена забележителна част на Въздушно-десантните войски, най-хубавата част на морската пехота, без болежка не може да се приказва за това. А тези кремълски главочи не престават да мълчат и да чакат незнайно какво. Аз мисля, че на Путин не му е нужна съветската победа. Той се опасява от нея. И в случай че преди имаше изрази от рода на " Путин желае, само че не може ", половин година война демонстрираха: " И не желае, и не може ".
Нещо повече. Повече не може, в сравнение с да не желае. И не може по силата на вътрешното си положение, по вътрешните си нравствено-интелектуални качества. Там е работата. Мисля, че с Путин ние няма да победим. Половин година е задоволително време да се разбере, че настоящето военно-политическо управление не е в положение да реализира победа. Наша, съветска победа. Своя победа сред Зеленски и Путин, Абрамович и Коломойски, може и да реализират. Бият се за парите си. За тях успеха са парите. А на нас не ни трябват пари. Ние желаеме избавление на Малорусия и Украйна от бандеровска окупация. Ако те не желаят победа – ние желаеме и ще я реализираме. Наша, съветска победа.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ