Предвиждат 319 млн. евро за над 14 хил. млади фермери
Министерството на земеделието внесе в Европейската комисия Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони в България за интервала 2023-2027 година за последна предварителна оценка. Документът включва всички промени, направени след получените 405 забележки през месец май т. година Основните промени включват възстановяване качеството на интервенционната логичност, допълняемост и демаркацията с другите фондове и стратегии, взаимовръзките на обособените елементи на Плана и качеството и последователността на обособените интервенции за поддръжка. Предстои вътрешно координиране на документа сред виновните звена в Европейска комисия и неговото дефинитивно утвърждение. В няколко следващи броя ще ви срещнем с по-важните акценти в него. Днес ви представяме интервенциите за привличане и опазване на млади аграрни стопани за стабилно развиване на селските региони.
За задачата е предвиден финансов запас към 319 млн. евро обществени средства. Те ще са ориентирани главно към мерките „ Стартова помощ за определяне на млади аграрни стопани в селското стопанство “, „ Инвестиции за неселскостопански действия в селските региони “ и „ Допълнително подкрепяне на приходите за млади аграрни стопани “. Предвидено е с бюджета да бъдат подкрепени не по-малко от 5290 млади аграрни стопани, както и 9212 потомствени фермери.
Шест съществени интервенции за подкрепяне на младите фермери:
1. Ускоряване на модернизацията на земеделските стопанства на младите стопани - посредством в допълнение подкрепяне на приходите за млади аграрни стопани.
2. Увеличаване поддръжката за младите стопани и на фермерския приход и улеснение стартирането на стопанство. За това са планувани повече от досегашните консултантски услуги.
3. Повишаване на професионално-квалификационното ниво на мениджърите и останалите заети в бранша. Тук се планува намеса за професионално образование и придобиване на умения.
4. Намаляване диспропорциите в земеделската претовареност на младите стопани сред другите региони и земеделски браншове. За задачата ще се ползва композиция сред интервенциите „ Подкрепа на организации на производители или групи от производители “ и „ Допълнително подкрепяне на приходите за млади аграрни стопани “.
5. Улесняване развиването на стопанска активност в селските региони и основаване и подкрепяне на стартирането на икономически и неземеделски действия. За адресиране на тази нужда ще бъде включена и намеса „ Инвестиции за неселскостопански действия в селските региони “.
6. Стимулиране на новаторски или софтуерно интензивни производства и насърчаване на действия в секторите на промишлеността и на осведомителните услуги, които да способстват за повишение на добавената стойност. Тук ще се ползва миналата намеса.
В Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони в България за интервала 2023-2027 година са посочени редица мощни фактори, които биха привлекли младежите в земеделието. Важна е мощната връзка на потомствените млади фермери с родното място, със земеделската земя и фамилните обичаи. Проучването демонстрира, че максимален брой млади стопани има в секторите полски култури, тревопасни животни и трайни насаждения. Освен това младите стопани спрямо останалите фермери имат по-голям афинитет към внедряването на нововъведения и потреблението на цифровизацията в земеделието.
Въпреки това има и доста въпросителни
по какъв начин агросекторът да стане прелъстителен за младежи
при съществуването на основни дефекти. Например - внезапното понижаване на заетите в бранша и на стопанствата на младите фермери потиска добавената стойност и растежа на производството. Ниската продуктивност в секторите отглеждане на животни и плодове и зеленчуци, мощно изоставаща от тази в ЕС-27, води до по-ниско възнаграждение на труда в земеделието. Голям проблем са също незадоволителният личен капитал, ниската платежоспособност на младите фермери и неналичието на средства за рационализация и нововъведения в стопанството.
Сред заканите за подмладяване на агросектора са също демографската рецесия, ниската прелест на качеството на живот в селата за младежите, неналичието на благоприятни условия за наемане или закупуване на повече земя, изключително в най-плодородните региони, неналичието на преференциални условия за прилагане на заеми и средства за вложение и други Към днешна дата максимален е спадът на земеделска работна мощ в Северна България. Като цяло за страната най-слабо наличие на млади фермери има в секторите прасета, птици и зайци, смесено животновъдни и зеленчукови стопанства.
Агросекторът застарява, съотношението е 5:1
Застаряване на агросектора се следи освен в България, само че и в Европейски Съюз. Към днешна дата съотношението стари-млади фермери у нас е 5:1. Това разгласи преди време Марио Милушев, шеф в Генерална дирекция „ Земеделие и развиване на селските региони “. Точният брой на младите фермери в България не се знае. Не всички от тях членуват в една от двете браншови асоциации, нито пък са били бенефициери по размер " Млад фермер ". По принцип за млад фермер се приема този, който не е навършил 40 г.
Сред страните от Европейски Съюз Австрия има най-голям дял на младите фермери (под 35 г.) - 12,2% от земеделското население, съгласно данни на Европейската комисия за 2021 година
Германия е на седмо място измежду страните от Европейски Съюз по дял на фермерите под 35 година Със 7,4% страната има повече млади фермери от междинното за Европейски Съюз. Все отново към половината от немските ферми сега са в ръцете на стопани на възраст над 55 години, съгласно Федералния статистически институт.
Във Франция през днешния ден има по-малко от 400 000 млади фермери спрямо 1,6 милиона при започване на 80-те години.
За задачата е предвиден финансов запас към 319 млн. евро обществени средства. Те ще са ориентирани главно към мерките „ Стартова помощ за определяне на млади аграрни стопани в селското стопанство “, „ Инвестиции за неселскостопански действия в селските региони “ и „ Допълнително подкрепяне на приходите за млади аграрни стопани “. Предвидено е с бюджета да бъдат подкрепени не по-малко от 5290 млади аграрни стопани, както и 9212 потомствени фермери.
Шест съществени интервенции за подкрепяне на младите фермери:
1. Ускоряване на модернизацията на земеделските стопанства на младите стопани - посредством в допълнение подкрепяне на приходите за млади аграрни стопани.
2. Увеличаване поддръжката за младите стопани и на фермерския приход и улеснение стартирането на стопанство. За това са планувани повече от досегашните консултантски услуги.
3. Повишаване на професионално-квалификационното ниво на мениджърите и останалите заети в бранша. Тук се планува намеса за професионално образование и придобиване на умения.
4. Намаляване диспропорциите в земеделската претовареност на младите стопани сред другите региони и земеделски браншове. За задачата ще се ползва композиция сред интервенциите „ Подкрепа на организации на производители или групи от производители “ и „ Допълнително подкрепяне на приходите за млади аграрни стопани “.
5. Улесняване развиването на стопанска активност в селските региони и основаване и подкрепяне на стартирането на икономически и неземеделски действия. За адресиране на тази нужда ще бъде включена и намеса „ Инвестиции за неселскостопански действия в селските региони “.
6. Стимулиране на новаторски или софтуерно интензивни производства и насърчаване на действия в секторите на промишлеността и на осведомителните услуги, които да способстват за повишение на добавената стойност. Тук ще се ползва миналата намеса.
В Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони в България за интервала 2023-2027 година са посочени редица мощни фактори, които биха привлекли младежите в земеделието. Важна е мощната връзка на потомствените млади фермери с родното място, със земеделската земя и фамилните обичаи. Проучването демонстрира, че максимален брой млади стопани има в секторите полски култури, тревопасни животни и трайни насаждения. Освен това младите стопани спрямо останалите фермери имат по-голям афинитет към внедряването на нововъведения и потреблението на цифровизацията в земеделието.
Въпреки това има и доста въпросителни
по какъв начин агросекторът да стане прелъстителен за младежи
при съществуването на основни дефекти. Например - внезапното понижаване на заетите в бранша и на стопанствата на младите фермери потиска добавената стойност и растежа на производството. Ниската продуктивност в секторите отглеждане на животни и плодове и зеленчуци, мощно изоставаща от тази в ЕС-27, води до по-ниско възнаграждение на труда в земеделието. Голям проблем са също незадоволителният личен капитал, ниската платежоспособност на младите фермери и неналичието на средства за рационализация и нововъведения в стопанството.
Сред заканите за подмладяване на агросектора са също демографската рецесия, ниската прелест на качеството на живот в селата за младежите, неналичието на благоприятни условия за наемане или закупуване на повече земя, изключително в най-плодородните региони, неналичието на преференциални условия за прилагане на заеми и средства за вложение и други Към днешна дата максимален е спадът на земеделска работна мощ в Северна България. Като цяло за страната най-слабо наличие на млади фермери има в секторите прасета, птици и зайци, смесено животновъдни и зеленчукови стопанства.
Агросекторът застарява, съотношението е 5:1
Застаряване на агросектора се следи освен в България, само че и в Европейски Съюз. Към днешна дата съотношението стари-млади фермери у нас е 5:1. Това разгласи преди време Марио Милушев, шеф в Генерална дирекция „ Земеделие и развиване на селските региони “. Точният брой на младите фермери в България не се знае. Не всички от тях членуват в една от двете браншови асоциации, нито пък са били бенефициери по размер " Млад фермер ". По принцип за млад фермер се приема този, който не е навършил 40 г.
Сред страните от Европейски Съюз Австрия има най-голям дял на младите фермери (под 35 г.) - 12,2% от земеделското население, съгласно данни на Европейската комисия за 2021 година
Германия е на седмо място измежду страните от Европейски Съюз по дял на фермерите под 35 година Със 7,4% страната има повече млади фермери от междинното за Европейски Съюз. Все отново към половината от немските ферми сега са в ръцете на стопани на възраст над 55 години, съгласно Федералния статистически институт.
Във Франция през днешния ден има по-малко от 400 000 млади фермери спрямо 1,6 милиона при започване на 80-те години.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ