Министерството на финансите прогнозира вече двойно по-ниска инфлация тази година
Министерството на финансите сви на половина упованието си за размера на средногодишната инфлация през тази година спрямо оценките си от есента. В пролетната макроикономическа прогноза на ведомството се показва, че индикаторът се чака да спадне до 2.4%, а в края на годината да се забави до 2.3%.
За съпоставяне през есента прогнозата бе за намаляване на средногодишната инфлация до 4.8%, а в края на годината да се успокои до 3.3%.
Най-високо повишаване и максимален принос ще имат съставените елементи на базисната инфлация и в частност услугите, показва ведомството в настоящия си отчет. През идващите години инфлацията в края на годината ще продължи гладко да се забавя, по линия най-много на предстоящата динамичност при интернационалните цени, допълват специалистите.
Инфлацията е единственият аршин, който България не покрива все още, от условията към страните, които желаят да влязат в еврозоната. Официално проектът на страната е това да стане от 1 януари 2025 година, само че към този момент има сигнали, че най-вероятно този период няма да бъде спазен таман поради инфлацията и още веднъж се стартират разновидности влизането да е от средата на годината, въпреки до момента да не е имало такава процедура. Едва в края на март стартира и разяснителна акция.
В документа се регистрира, че рисковете пред прогнозата дължащи се на геополитически фактори остават основни. Продължаващите военни спорове водят до негативни резултати за световната стопанска система, с евентуално по-силно влияние върху Европейски Съюз и България, заради географската непосредственост. Рискът от лимитирано предложение на дадени първични материали към момента съществува. Влошаването на изискванията на финансиране може да окаже по-силен отрицателен резултат върху вложенията и потреблението от упования, се показва в документа.
Затова и е създаден различен сюжет с допускания за по-неблагоприятно развиване на външната среда и по-високи интернационалните цени на суровините.
Резултатите от симулацията демонстрират, че инфлацията в страната ще бъде по-висока по отношение на базовия сюжет с 0.8 и 0.3 процентни пункта, надлежно през 2024 и 2025 година, а действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще бъде по-нисък с 0.7 и 0.6 пункта, надлежно през 2024 и 2025 година През целия планиран интервал нивото на Брутният вътрешен продукт по настоящи цени ще бъде по-ниско по отношение на базовия сюжет.
За брутния вътрешен артикул се чака действителният напредък да доближи до 3.2% като ще го поддържа вътрешното търсене.
След растеж на заетостта с 1% през 2023 година през тази година се чака повишаването на заетостта ще се забави, главно заради отрицателното демографско развиване в страната и изчерпващите се благоприятни условия за увеличение на предлагането на труд.
След растежа на междинната заплата с 13.3% през миналата година номиналното повишаване на заплащането на труда ще се забави през 2024 година То обаме исторически ще остане високо - с 9.4% растеж, поради нарастването на минималната заплата и ускоряването на растежа на продуктивността на труда.
За съпоставяне през есента прогнозата бе за намаляване на средногодишната инфлация до 4.8%, а в края на годината да се успокои до 3.3%.
Най-високо повишаване и максимален принос ще имат съставените елементи на базисната инфлация и в частност услугите, показва ведомството в настоящия си отчет. През идващите години инфлацията в края на годината ще продължи гладко да се забавя, по линия най-много на предстоящата динамичност при интернационалните цени, допълват специалистите.
Инфлацията е единственият аршин, който България не покрива все още, от условията към страните, които желаят да влязат в еврозоната. Официално проектът на страната е това да стане от 1 януари 2025 година, само че към този момент има сигнали, че най-вероятно този период няма да бъде спазен таман поради инфлацията и още веднъж се стартират разновидности влизането да е от средата на годината, въпреки до момента да не е имало такава процедура. Едва в края на март стартира и разяснителна акция.
В документа се регистрира, че рисковете пред прогнозата дължащи се на геополитически фактори остават основни. Продължаващите военни спорове водят до негативни резултати за световната стопанска система, с евентуално по-силно влияние върху Европейски Съюз и България, заради географската непосредственост. Рискът от лимитирано предложение на дадени първични материали към момента съществува. Влошаването на изискванията на финансиране може да окаже по-силен отрицателен резултат върху вложенията и потреблението от упования, се показва в документа.
Затова и е създаден различен сюжет с допускания за по-неблагоприятно развиване на външната среда и по-високи интернационалните цени на суровините.
Резултатите от симулацията демонстрират, че инфлацията в страната ще бъде по-висока по отношение на базовия сюжет с 0.8 и 0.3 процентни пункта, надлежно през 2024 и 2025 година, а действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще бъде по-нисък с 0.7 и 0.6 пункта, надлежно през 2024 и 2025 година През целия планиран интервал нивото на Брутният вътрешен продукт по настоящи цени ще бъде по-ниско по отношение на базовия сюжет.
За брутния вътрешен артикул се чака действителният напредък да доближи до 3.2% като ще го поддържа вътрешното търсене.
След растеж на заетостта с 1% през 2023 година през тази година се чака повишаването на заетостта ще се забави, главно заради отрицателното демографско развиване в страната и изчерпващите се благоприятни условия за увеличение на предлагането на труд.
След растежа на междинната заплата с 13.3% през миналата година номиналното повишаване на заплащането на труда ще се забави през 2024 година То обаме исторически ще остане високо - с 9.4% растеж, поради нарастването на минималната заплата и ускоряването на растежа на продуктивността на труда.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ