Ще загуби ли България суверенитета си с въвеждането на еврото - финансовото министерство пусна сайт за еврото
Министерството на финансите пусна уебсайт отдаден на въвеждането на еврото в България.
Целта на електронната страница с адрес и, е да бъде псигурен източник на точна, навременна и настояща информация, оповестяват от Министерството на финансите.
На страницата са оповестени въпроси и отговори на някои от най-често задваните въпроси към влизането на България в еврозоната, развенчават се и някои от най-популярните легенди за единната валута.
Един от митовете е, че след въвеждането на единната валута, България ще загуби целия си паричен суверенитет, а Българска народна банка няма да има принадлежности, посредством които може да противодейства на отрицателни въздействия от паричната политика на ЕЦБ.
В развенчаването на този мит, от финансовото министерство пишат, че писъединяването на Република България към еврозоната ще докара до фундаментална смяна в модела на паричната политика в България, само че посоката е противоположна.
„ За разлика от мощно лимитираните благоприятни условия на паричната политика в границите на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната Българска народна банка ще може да реализира посредством Евросистемата целия набор от принадлежности на паричната политика, които според настоящите правила включват интервенции на открития пазар, ликвидни удобства с непрекъснат достъп и условия за минимални запаси, “ показват от ведомството.
С присъединението си към еврозоната шефът на Българска народна банка, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, на процедура ще взе участие с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.
„ Това значи, че приемането на еврото ще усили, а няма да понижи паричния суверенитет на България, тъй като страната ще взе участие във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица, “ развенчават мита от министерството на финансите.
Освен в текст, информацията на уеб страницата е показана и с графики. Така да вземем за пример на една от тях е показан статистическия резултат от въвеждането на еврото върху повишаването на живота в страните, които последно са въвели евроъо.
Оттам се вижда, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната.
Пример за това е и. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава. Тази наклонност не се променq с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Заявката на ведомството е, че в уеб страницата за еврото ще се съберат на едно място всички значими вести, решения и събития, свързани с въвеждането на единната европейска валута в България.
Страната ни покрива всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи инфлацията, която въпреки, че се свива, към момента е над целевата за въвеждане на еврото.
Официалната цел на България е да вкара еврото от началото на 2025 година, само че не е изключено това да стане и в средата на идната година. Стремежът към въвеждането на единната валута може да бъде възпрепятствано от нова политическа рецесия в страната след възможни предварителни избори да докара и до следващо отсрочване на участието ни в така наречен „ клуб на богатите “.
Целта на електронната страница с адрес и, е да бъде псигурен източник на точна, навременна и настояща информация, оповестяват от Министерството на финансите.
На страницата са оповестени въпроси и отговори на някои от най-често задваните въпроси към влизането на България в еврозоната, развенчават се и някои от най-популярните легенди за единната валута.
Един от митовете е, че след въвеждането на единната валута, България ще загуби целия си паричен суверенитет, а Българска народна банка няма да има принадлежности, посредством които може да противодейства на отрицателни въздействия от паричната политика на ЕЦБ.
В развенчаването на този мит, от финансовото министерство пишат, че писъединяването на Република България към еврозоната ще докара до фундаментална смяна в модела на паричната политика в България, само че посоката е противоположна.
„ За разлика от мощно лимитираните благоприятни условия на паричната политика в границите на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната Българска народна банка ще може да реализира посредством Евросистемата целия набор от принадлежности на паричната политика, които според настоящите правила включват интервенции на открития пазар, ликвидни удобства с непрекъснат достъп и условия за минимални запаси, “ показват от ведомството.
С присъединението си към еврозоната шефът на Българска народна банка, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, на процедура ще взе участие с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.
„ Това значи, че приемането на еврото ще усили, а няма да понижи паричния суверенитет на България, тъй като страната ще взе участие във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица, “ развенчават мита от министерството на финансите.
Освен в текст, информацията на уеб страницата е показана и с графики. Така да вземем за пример на една от тях е показан статистическия резултат от въвеждането на еврото върху повишаването на живота в страните, които последно са въвели евроъо.
Оттам се вижда, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната.
Пример за това е и. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава. Тази наклонност не се променq с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Заявката на ведомството е, че в уеб страницата за еврото ще се съберат на едно място всички значими вести, решения и събития, свързани с въвеждането на единната европейска валута в България.
Страната ни покрива всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи инфлацията, която въпреки, че се свива, към момента е над целевата за въвеждане на еврото.
Официалната цел на България е да вкара еврото от началото на 2025 година, само че не е изключено това да стане и в средата на идната година. Стремежът към въвеждането на единната валута може да бъде възпрепятствано от нова политическа рецесия в страната след възможни предварителни избори да докара и до следващо отсрочване на участието ни в така наречен „ клуб на богатите “.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ